Много се кефя на истории за пътешествие във времето.
Една от най-яките е "11/22/63" на Стивън Кинг, но за нея друг път.
"Time and time again" на Бен Елтон е подобна - има главен герой, който се връща назад във времето, за да промени нещо. Разликата с историята на Стивън Кинг е, че в случая с Бен Елтон и неговият герой пътуването е еднопосочно - може да се връща само назад, напред - не. Главният герой в книгата е бивш командос от британските спецчасти, който се връща 111 години назад във времето, до 1. Юни 1914 г. - почти два месеца преди атентатът срещу Франц Фердинанд в Сараево и основната му задача е да предотврати този атентат - както винаги в такива случаи, само от благородни подбуди. Ако атентатът не се състои, тогава няма да има Първа световна война, 4 империи няма да изчезнат (Австро-унгарска, Руска, Османска и Германска), 20-ти век ще стане Златният век на културното и техническото процъфтяване, всички страни ще живеят в мир и съгласие, няма да има Хитлер и нацизъм, защото няма да има предпоставки за това, няма да има Сталин и станинизъм, защото княгините ще останат живи, Русия ще се превърне в истинска конституционна монархия, Германия и Русия ще се развиват като нормални държави, и вместо да воюват ще произвеждат и ще търгуват, милиони евреи ще останат живи, милиони съдби ще се запазят, няма да има японо-китайско напрежение, няма да има Хирошима и Нагасаки.
Благоденствие само с предотвратяването на едно убийство! И всичко е толкова лесно - отиваш в Сараево, знаеш всичко, минута по минута, толкова е лесно. После живееш в новия 20-ти век, този 20-ти век, който 111 години напред е "би могъл да бъде", а за теб ще е реалност.
Да де, ама не всичко е толкова лесно, колкото изглежда. 20-ият век на Хю Стентън (командосът, натоварен да спаси човечеството) се развива и пак се стига до онзи момент в бъдещето, когато някой получава възможността да се върне назад във времето и да предотврати това, което той (Стентън) е направил. Новият човек от бъдещето, честно казано, силно ме изненада като образ, и въобще, 20-ият век на Хю Стентън съвсем не е онова, което си е мислел, че ще е (той, и рицарите на Времето, които знаят за възможността за пътуване).
Накрая двамата от бъдещето решават да оставят писмо в онова подземие в Истанбул, където е порталът между вековете и да спрат всякакви нови опити за преиначаване на историята. Връщат се в подземието и намират ... 12 плика, оставени от други преди тях!
12 различни 20-ти века!
В някои от писмата се споменава Хитлер, в други - Сталин, въобще, всякакви вариации по темата.
Краят също е по-интересен, отколкото се очаква, с още едно убийство и въобще, една много силна книга на Бен Елтон и въобще по темата с пътуването във времето, която препоръчвам на всички, на които им е интересна темата.
