Нужните книги

Слушам една песен на Висоцки тия дни, "Балада за книжните деца" (можете да я чуете тук). Слушам я, а краят и е следният:

Если мяса с ножа ты не ел ни куска,

Если руки сложа наблюдал свысока,
И в борьбу не вступил с подлецом, с палачом, -
Значит, в жизни ты был ни при чем, ни при чем!
Если, путь прорубая
Отцовским мечом,
Ты соленые слезы
На ус намотал,
Если в жарком бою
Испытал, что почем, -
Значит нужные книги
Ты в детстве читал! 

Та, понеже и аз се имам за книжно дете, понеже и аз обичам да чета (а понякога и да препрочитам) и книгите, които четях през 80-те години (хубави времена бяха!) и се замислих... Примерно, замислих се (тук ще се повторя, но няма как) за Тъпанарят от Банкя и неговата любима и единствена книга "Винету". После пък си казах: "Е, аз като съм чел повече от него, та като съм прокопсал!!!". И се запитах - защо все така се получава, че начело на страната ни от момента, в който ни се предостави възможността сами да избираме кого да сложим, все по навик избираме неподходящият човек? Или ще е някой неуспял адвокат, или ще е комсомолски активист, или ще е асистент по политикономия, или ще е обикновен мошеник и тарикат, но със синя кръв, или ще е друг комсомолски активист, а сега - бивш пожарникар - милиционер и бодигард и настоящ тъпанар. 

Все хора, които или нямат навика да четат, или четат неподходящите книги. Единият чел политикономия, другият "Тимур и неговата команда", третият дори си спомня как на крака му идвал поет, умрял 15 години преди раждането му (то добре, че не е бил с баща си); за "Винету" няма какво да коментирам, както и за литературата, необходима за написването на "Ролята на униформата в съветската армия". 

И си казвам - гледай каква ирония, четеш като малък, а другите ти се подиграват. И като пораснеш - тия дето са ти се подигравали - кой станал сутеньор, кой върти дребни далавери, кой държи сергиите на пазара и определя цените на зарзавата, кой пък си купил 5 - 6 имотеца, да си има. А аз с мойто четене до къде я докарах?

И си зададох въпроса - кой е чел нужните книги в детството? Какъв е смисълът да разгромяваш корсарски флотилии, да сееш смърт сред орди от индиански племена, да побеждаваш в рицарски дуели и да печелиш битки срещу османските турци когато един ден ще разбереш, че не това е трябвало да четеш?