Гледната точка зад ъгъла

Чатя с един приятел (всъщност, бивш колега). Споменава ми, че е гледал жена ми в предаване по телевизията преди десетина дни. Казвам му, че и аз съм я гледал и му казвам, че в репортажа името и е било объркано. Аз съм се нервирал - от години ми бъркат фамилното име с Митков, Минков, Милков, Митов и прочие - човешкото ухо е способно да произведе каквото си поиска, само не и вярното. Дори заради разни глухари започнах да се представям с презимето си.

"Добре де, а ти как се казваш в действителност?"

Казвам му.

"Е, то като оня, комунистическия вътрешен министър ..."

Да, имената ни съвпадат. Само че не това е важното в момента, нито пък сгрешеното фамилно име на жена ми. 

За колегата знам, че семейството му е репресирано от комунистическата власт и не е нормално да храни топли чувства към времената от 1944 до 1989 г. Нито пък към БСП като наследник на БКП.

Само че друго ми е в главата.

Толкова ли е важно какъв е господин министъра? Задължително ли трябва да се употребява "комунистически" винаги, когато става въпрос за лице, събитие, местност, свързани с левицата и БСП? 

После си казах - наистина и у нас е имало преследвани и пострадали от режима - не в размерите на СССР, не в условията на тамошния ГУЛАГ, но достатъчно да променят съдбите и на неродените тогава, но живи днес. Не можем да съдим хората за това дали обичат или не даден политик, човек, политическа партия или идеология. И дори подобни първосигнални реакции. 

Добре де, а до кога?

Цветанов като е от ГЕРБ, той не е комунистически вътрешен министър, така ли? Респективно е много добър. Респективно не е корумпиран. Шестте му имота са му малко дори.

Димо Гяуров, дето си легна о.з ефрейтор, а се събуди генерал - той е от добрите само защото беше от СДС ли? И той не е пробил нагоре с връзки, а щото ефрейторите от БНА са едни от най-умните същества на планетата.

А Богомил Бонев - той от добрите, или от лошите е? Комунист ли е, или демократ?

А Петканов...? 

А благоевградчани, които си избраха Лазар Причкапов отново преди години за кмет? Те как са гледали на нещата - какъв е цвета на котката, или дали лови мишки?

Все пак моят приятел е умен и интелигентен човек, а и за едната политика няма да си развалям приятелството. Но се питам докога ще бъде тая първична реакция, докога БСП ще бъде by default символ на корупция, нищета, мизерия, некомпетентност.

Докога (вече не визирам мнението на моят колега) ще бъде достатъчно за един селски тарикат да направи публично изявление от типа "БКП в Сибир!", "БСП лъже и краде" за да стане героят на деня за тълпата. Така веднъж се прибирах от училище, било е някъде 1994-95 година, и в автобуса един възрастен човек (дали е жив още?) като започна да бълва змии и гущери по адрес на управляващата тогава БСП - това са само крадци, на Премянов баща му бил адмирал (е, и!!!?), само крадат. Околните започнаха да му се възхищават (един шишко с модерното тогава "катинарче" като завъзклицава "А, я виж каква памет!") - и това на човек, който по-добре да си пие лекарствата и да не се вълнува особено. Все едно, това което каза нямаше смисъл и не носеше полза никому. Но пък беше казано в автобуса, на всеослушание и донесе съответните 15 минути слава на оратора.

Спомням си, че в първите години на демокрацията хората имаха наистина вярна гледна точка върху нещата. После комунизма започна да се отдалечава във времето и се скри зад ъгъла. А от там нещата изглеждат или различни, или, за да ги виждаш такива, каквито са, трябва да застанеш на ъгъла и ти и да не мърдаш.

Въпрос на предпочитание.