Лигата на победителите

Сериозни хора ни управляват.

Сериозни.

Като се хванат за нещо, докато не го доведат до победен край не пускат. Като питбули са.

Първо евродепутатът от ГЕРБ Андрей Новаков екзекутира плана "Макрон". В смисъл, че идеите на Макрон за ограничения на източноевропейските тарикатлъци при превозвачите няма да минат, no passaran! Макрон или не е залагал особено на този си план, или още не знае, че му е нанесено такова унищожително поражение на терена на европейската дипломация, но като цяло не изглежда особено омърлушен. 

Има и трети вариант, който на български се нарича "Празна Мара тъпан била", сами се сещайте за кого се отнася. Аз, в крайна сметка, не видях нито един знак от френска страна, че ще отстъпят, напротив - ще дойде момента, в който планираните от французите промени в евродирективите ще станат факт. Ние ще се съобразяваме с тях, не те с нас. По една проста причина - те са големите, те са богатите, те поръчват музиката. Просто Макрон в момента си има по-сериозни проблеми от това да обръща внимание на някакво си евродепутатче от ГЕРБ.

След Екзекутора на Макрон целокупното ГЕРБ-ско войнство обяснява през пет минути колко успешно европредседателство сме провели. БСП се пукат от яд и от завист. Толкова успешно, че ще ни дадат още едно. Интересно, дали има неуспешно европредседателство досега?

Далавер, пардон ... Валерката Симеонов пък се върна от Бахрейн като един Евгений Бакърджиев от Москва навремето. Онзи така ни разправяше как е влязъл при Рем Вяхирев и е тупнал по масата, ама май и той не си вярваше. Валерката така днес от самолета направо в Народното събрание, само дето с парашут не е скочил, та бърза да сподели с народните представители каква велика победа е удържало българското правителство в лицето на неговия вицепремиер пред екоталибаните и зелените терористи и как вече ЮНЕСКО е спечелено за каузата на втория лифт на Банско, разбирай за каузата на добрите. Сега, ако се разрови човек в Уикипедия например, ще прочете, че целта на ЮНЕСКО е насърчението на " ... сътрудничеството между нациите в областта на образованието, науката, културата и комуникациите.". Никъде не се споменават лифтове и екология. Тоест, да си призная, не разбирам що Далавер ... , пардон, Валери Симеонов ще ходи да агитира ЮНЕСКО за втори лифт на Банско? По същата логика можеше да агитира и пред ОПЕК или пък пред Бахрейнския фонд за камили, все тая. Пък някои направо си казват, че успехът на Валерката не е чак толкова голям, в резолюцията на ЮНЕСКО има общи приказки, които дори са обидни за страната ни и че зад промяната на позицията на ЮНЕСКО стои едно лобиране на високо ниво от страна на Нено Димов преди седмица. Ама това го казват разни завистливи копеленца, мен ако пипате. Яд ги е, че ни управляват такива победители.
Въобще, всеки ден, всеки час е една малка победа!

Да отидем до Мелник

Винарната на хълма преди с. Зорница.

Мелник е най-малкият български град. Дори не знам колко ще бъде населението му след последното преброяване. Ходил съм там веднъж, през пролетта на 1992 г., с училищна екскурзия, но тогава беше друго. Странно е колко красиви места имаме в България, а сме се юрнали по Гърции, Турции, Италии и прочие чужбини, а нашата родна красота тъне в забвение и непознаване. Интересното е, че съвременното строителство в Мелник копира (или имитира, не зная кое е точно да се употреби) строителството отпреди век - два, може и повече.

Преди с. Зорница видяхме нещо доста интересно. На много места в България вече се развива винен туризъм, като повечето изби са съсредоточени от Сливенския регион на Изток. Макар че мелнишкото вино е доста известно у нас, не е само асеновградския мавруд, но въпреки това виненият туризъм в Югозападна България не е така развит. Така че беше напълно оправдана изненадата ми, когато видяхме хълмовете с лозя и избата в средата им. Не сме купили вино, за да го опитаме, но самият факт, че вече се развива този бизнес у нас, и този вид туризъм не е някаква екзотика, говори че все пак нещата вървят напред и се развиват. Друго, което рядко се забелязва, е красотата на планините ни. А това са едни от най-красивите планини, които съм виждал през живота си. Да си призная, обичам три изгледа - първият е Витоша над София в слънчев ден; вторият е Стара планина около Видин - онзи участък е доста висок, стръмен и снежен и е красиво син; третият е на Рила точно там, където свършва магистралата до Радомир - толкова могъща и синя. И обикновено върховете им са бели. Сега видяхме и Пирин - силен, син и снежен. И се сетих за един епизод на "Господари на ефира", където хванаха в крачка "Пиринско пиво" - хубава реклама, хубава бира и накрая в рекламата - алпийски връх. Не че моите снимки са професионални, но поне съм ги направил със сърце. Още повече, че от една година съм по места, където няма планини, а единствените възвишения са разни местни хълмчета. Което за местните си е високо, ама за мен - не! 

Така изглежда пътят днес...

... а така би изглеждал преди 60 години да речем, и то например в Южна Италия.

А Мелник се оказа почти същият, какъвто го помня. С дребната разлика, че е пълен с хотели, докато преди почти 20 години бяха 2-3, и то държавни. А, и реката вече я няма - преди я имаше, днес вече е пресъхнала. Иначе се строи, и то се строи яко, макар и местните да се оплакват от липса на туристи от година на година. Но Мелник има ... има някакъв дух в града, имаш чувството, че времето е спряло. Че всичко е някъде назад в годините; и ако не са примерно белезите на цивилизацията - улични лампи, поща, автомобили, пътни знаци, сателитни чинии - сякаш всичко е заспало в 1900, или в 1800-ата година. И Мелник е изглеждал по същия начин тогава. А колкото до туристите ... според мен си има, не е като да няма, но и би могло да са повече. Макар че паркирах до една кола с английска регистрация. И макар че имаше една група френски туристи, разхождащи се и снимащи. И въпреки това се разходихме почти сами. Поне снимахме на воля, без да ни се пречи. Това, което не ми хареса, и заради което наистина може да се смята за минус в борбата за повече туристи, е Крепостта на деспот Слав, която е в окаяно състояние и един Господ знае кога ще реши някой да я реставрира до край. Не ми харесаха и затворените църкви - вярно е, че Мелник е малък град, и при 700 жители население да държиш отворени 3-4 църкви - то няма толкоз свещеници сигурно. Само че и църквите затворени, и манастира затворен; а са старинни, надживяли турско робство и комунистически атеизъм, и са на един хвърлей от Гърция, която е издигнала православието като знаме и всичките и канали предават неделни служби от техните църкви.

Така стигнахме до Мелник. 

И си помислих как в Гърция, Сърбия, Македония всички правят туризъм от разни камъни, доказано или недоказано останали от древността; голяма част от историческото наследство на тези страни особено в бившите български земи е свързано с България - църкви, крепости, манастири, икони, свети места, а ние имаме нещо готово, останало от нашето минало, построено от българи и дори не подозираме за неговото съществуване. Затворени църкви, пустеещ манастир, разрушена и невъзстановена крепост (за разлика от едноименния хотел) - че кой да ни е виновен за диващината и ориентащината? 

Накрая спряхме да обядваме в една механа на центъра на Мелник (относително е кое точно центъра на Мелник, но да кажем - до пощата) "На мегдана". И макар да бяхме първите посетители за деня, и макар да ни обслужваше един-единствен човек и за сервитьор, и за готвач - на фона на обяда в "Хепи" предния ден трябва да кажа, че останахме доволни и предоволни. Не че имам нещо против храната в "Хепи" - напротив, напротив - там готвят вкусно и цените им в общи линии отговарят на качеството. Но в "Хепи" едва ли ще ви сервират телешка курбан-чорба. И порция пържени картофи в размер "не мож` го изя". И салата от домати със сирене в двоен размер - и на доматите, и на сиренето. И като в най-добрите заведения дойде да ни попита може ли да смени кашкавала в омлета на Катето с нещо друго, тъй като не му харесва как изглежда и се опасява да не стане гаф. 

Всякакви старини има из Мелник, но тази е в движение.

Човекът си заслужи парите за храната и си заслужи и бакшиша. А аз с удоволствие си купих и домашно вино от него, но за това - тема с продължение след седмица.

В интерес на истината, механата беше доста живописна и интересно наредена отвътре. Носии, глави на животни по стените (това е забранено от известно време, ама ...), черга, буренца ... толкова българско, остава да чуеш радиоточката и гласът на Н. В. Царя.

И дори замириса на барут и на комити.

И въобще, ако ще се търси духът на България, ето тук е - в тия стари къщи, в бръшляна по тях, в камъните по стените, в 

слънчевите лъчи между стрехите. Така е било преди 200 години, и така е и днес - откъде от друго място да черпим сили?

Честно казано, крепостта на болярина Слав изглежда тъжно в полуразрушения си вид, но ... сиромашка ни е държавицата.

За сметка на това от крепостта гледката към града е красива.

И старата църква Св. Иван също е затворена.

Носиите на стената ...

... тамбурата, китарата, хармониката и чергата ...

... бурето с поставката, колелото, маслобойната ...

... манерката, чанът, кратунката, глиганската глава и знамето - ето това е България!