Да направим една елементарна сметка:
По мое време, преди 25 години, когато бях в казармата структурата на сухопътните войски беше следната: взвод - рота - батальон - полк - дивизия. Към полка можеше да има и допълнителни части, като например танкова рота, сапьорен взод (или инженерен батьлон), взвод/рота за химическа защита (примерно), автомобилна рота. Самият полк вече не беше чисто пехотен, а механизиран, което ще рече, че кашиците имаха на разположение БТР-и или БМП-та за превоз, обикновено по 3 на взвод (всяко отделение в собствен БТР). Във военно време, ако не ме лъже паметта, числеността на пехотния взвод беше около 30 човека, плюс-минус, съответо ротата гонеше около 100, а батальонът около 300. Три батальона правеха полк, което идва да каже, че чистият пехотен полк беше около 1000 човека, без допълнителните съединения. Но тъй като чистите пехотни полкове са останали в историята, а ние говорим за мотострелкови полк, то като прибавим БТР-ите, БМП-тата, танковете, свързочниците, сапьорите, взвод/рота химици, не помня още какво можеше да се придаде към мотострелковия полк, но числеността му се движи около 1500-2000 човека. Съответно три такива полка правят мотострелкова дивизия, да я сложим около 6-7000 души нея.
От друга страна в днешно време се раждат годишно около 60 000 деца. Половината да ги сложим момчета, това са потенциални 30 000 донаборника след 18 години. От тях обаче поне 10 000 ще станат студенти, било у нас, било в чужбина. А специално чужбинските не ги бройте за военна служба, нещо не се връзва да завършиш висше в Германия например, да си намерипш работа в Бош, Сименс или Мерцедес и да трябва да се върнеш в родината си да ядеш "Русенско варено" докато отбиваш върховния си дълг към родината, пришивайки якички към куртката на униформа модел 1908 г. (т.нар. "въшкарник"). Айде, това с униформата ще го скипнем, минахме на камуфлажи още по мое време, но тогава нямаше за всички. Приказката ми е, че и в ония години учещите в чужбина не се връщаха да служат, та какво остава за сегашните. А всъщност това си важи с пълна сила за днешните, как ли пък не някой току що дипломиран висшист, който е сколасал да се пласира на някое читаво местенце с добра заплата ще дава мило и драго да марширува по плаца и да търпи простотиите на фатмака в името на славата на Родината.
И какво остава? Има-няма 15-20 000 донаборници. Като позатворим око, ама доста го позатворим, 3-3,5 дивизии. Айде, 4. И то кого и на какво да учиш? Смешна работа. По мое време само толкова бяха ония, които се уреждаха с връзки по щабовете, спортните роти и поделенията от по 4 човека на IV-ти километър.
Да бе, знам, сега някой ще каже, че в мирно време армията не е като военно-временната, че те ведънж ще ги учат, пък в случай на нужда при мобилизация ще се окомплектоват частите, ама айде не на мене тия. Е на ви я руската армия на украинската граница, ако стане някоя касапница ще те чака някой да се окомплектоваш и обучаваш.
