Summa cum laude

Всичко започна от тук преди 5 години

 5 години!

Кога минаха?

Моето момченце от Симеончо стана един голям Симеон, завърши най-доброто училище в България и сега светът е пред него.

Златният шал е знак за Summa cum laude 

А всичко започна на без да искам. Преди години, преди доста години, много преди Симеончо въобще да тръгне на училище, таман се беше родил и си говорим с Малкото Кате къде да го насочим един ден, евентуално? И аз и казвам за Колежа, още повече, че имах колега тогава, чийто син беше в Колежа по онова време (2007-2008) - казвам и „Ханна ми дава много добри отзиви за Колежа. Вярно, пари трябват, ама ще то измислим“.

После, в гимназията, се беше ориентирал към биологията, смяташе да кандидатства в НПМГ. Ходи на курсове, всички бяха доволни от него, учителят му по биология от училището ни казва „Виждам го, че знае повече от другите, давам му по-сложни проекти да прави, справя се много добре“. Ходи и на пробни изпити, всичко нормално, над 90% и съвсем случайно един ден му казваме „Абе Симеончо, ще ти пуснем документите в Американския колеж, за всеки случай. Да видиш какво е да си изпит преди истинския изпит, ей така, за усещането“. И то, детето, какво да каже, няма „искам-не искам“, откъде да знае какво сме му замислили?

Само че Малкото Кате а днес да му пусне документите, а утре - и то срока изтече. Добре, че беше КОВИД-а, та от Колежа го удължиха с 2 седмици и пак ги подаде в последния ден, в последния час - те приемат до 5, тя в 3 им звъни, че пътува и да я изчакат. Но успя, успя - това е най-важното.

А това е цената на 5 години труд, учене, търсене на информация, проекти, стоене по нощите, 

безсъници и изпити.

След това, по време на кандидат-гимназиалната кампания с НПМГ-то стана издънка - резултатът му направо си беше нисък, около 80 т някъде. Не стига, минималния за НПМГ-то с биология беше някъде около 90. За други гимназии стигаше, и то за елитни - приеха го във Втора немска, 73-то СОУ. Ама това през юни, а ние още от средата на май знаехме, че е приет в Колежа. И така си остана, отиде в Колежа.

Трудно му беше в началото. Едно, че английския му беше слаб, второто обаче, че натоварването е на коренно различно ниво. Тук се учи, за разлика от кварталната гимназия, в която учеше до 7-ми клас (нищо, че е №1 в Младост и е на доста предно място сред софийските гимназии). В Колежа няма лабаво, учиш. Симеончо сам преди няколко години си призна „Аз докато бях в училището 4 да ми пишат - идеално. Петица - супер, а пък шестица - лелееееее! Ама в Колежа не върви, сам го видях, сам седнах да чета."

По време на КОВИД-а Колежа направи една онлайн родителска среща, двамата с Малкото Кате седим пред компютъра и се включва учителката му по български и литература, ако не се лъжа. „А, Симеон - много е трудолюбив, много е скромен, децата много го уважават, истински лидер, винаги е готов да помогне на другите, много знае.“. След малко се включи учителят му по английски, тогавашният: „А, Симеон! Да ви кажа честно, знам че преди това е учил немски и английският му не е много силен, но много бързо напредва и досега съм имал не повече от десет такива ученици толкова бързо да прогресират.“. Ние с жена ми се спогледахме: „А бе, тия за нашето дете ли говорят?“! 

И свърши тук 5 години по-късно

Ставал съм нощно време до тоалетната, при него свети: „Лягай си бе, тати, какво имаш да учиш? Легни си в 10, ама стани в 5 и тогава го научи, ще ти е по-прясно в главата, ще го запомниш по-леко“ - той ми смъцафръца там нещо, ама какво да го правя, като има да учи - няма мърдане. 

В Колежа няма балове при оценките, всичко е в проценти. „Ти с колко процента си по това (или по онова)?“. „Ами 98, 99, 100, 102“. „Е как 102%, ти по математика колко имаш?“. „Ами имам 97% на теста, ама участвах в един проект и той ми носи допълнителни 5%“. Тук 5, там 5 допълнителни, но с под 95% не е завършил нито веднъж, по нито един предмет. И накрая стигна до Summa cum laude, най-високата академична степен при завършването.

Беше президент на шахматния клуб към Колежа две или три години. Накрая се отказа заради друго момче, което смята да кандидатства за спортна стипендия и ще му трябва да му тежи в CV-то. Иначе бая деца запали за шаха, карал съм го по турнири „...ама трябва да минем да вземем еди-кой си от еди къде си, щото съм му казал за турнира и той иска да дойде.“

Добре бе, тати, ще го вземем. Това да ти е проблема.

И така. Завърза приятелства, има си компания, има си приятелка, научи се да учи. Да търси знанието, да знае. Да анализира информацията. Е, без да се фукам, малко съм му помогнал в това отношение, съвсем малко - преди години, когато трябваше да го побутна в една или в друга посока.

Честито, Симеончо!

Светът е пред теб!

Резервите на Паро

 Паро Никодимов като играч (нормално) не съм го гледал. Като треньор - имам много бледи спомени от началото на 80-те и големия отбор на ЦСКА, който отстранява Ливърпул и играе срещу Байерн на полуфинал. Впоследствие го помня от началото на 90-те години, когато беше старши на ЦСКА, Левски (Кюстендил) и Металург (Перник) и от неговите интервюта съм останал с впечатлението, че е рядко тъпо парче. Така де, то толко години да те бие топката по главата не може да не се отрази.

Съставът на ЦСКА от мача със злополучното подценяване

Та изрязал се наш Паро онзи ден у Спортал-а, че ЦСКА веднъж само излезли с резервите срещу Левски и взели, че паднали със 7:2. 

Бай Паро!

Тия резерви, дето ги споменуваш - Стоян Йорданов, Иван Зафиров, Станков, Гаганелов, Пенев, Цецо Атанасов, Цанев, Жеков, Митата Якимов и Марашлиев - то резерва до резервата, само и единствено дълбоки резерви. Такива дълбоки резерви, че половината от тях са викани и в националния отбор по онова време (или олимпийския), сигурно пак като резерви. Та тия резерви, абсолютно нормално е, да подценят някой противник в един момент, примерно Левски. Така се е случило, Левски е бил в онова време под ръка, Левски са подценили. Могло е и Паламуд (Мичурин) да подценят, но не му е било писано, Левски са подценили. 

Представям си го как е било, 1:0 във втората минута, „А, то тия са готови...“ и докато се усетят то станало 1:7 и „Абе, тия май ги подценихме, я напъвай да ги обръщаме“, ама то в 89-та минута какво да обръщаш, най-много 2:7 да стане и да разправят после 60 години левскарчетата, че първия гол са го пуснали да видят колко чорбари има на стадиона, а втория - колко са останали. И това всичко от едното пусто подценяване.

Майтапа на страна, толкова ли не можеш да кажеш „Абе, тогава бяхме по-слаби, Левски се мобилизира, лошо ни тръгна мача с тези 2 бързи гола за 1:2 и 1:3, на нас нещо не ни вървеше играта и просто в онзи мач Левски бяха по-добрите“. Може и да не са били по-силни от теб тогава, но са били по-концентрирани, повече са желали победата, а и като играчи не са били по-слаби най-малкото. Що трябва да се излагаш като кифладжия, тия същите само преди година играят полуфинал за КЕШ срещу Интер, какви резерви, какво подценяване, какви 5 лв?

Така изглежда едно подценяване

Злоупотреба с алкохол

 Какво значи „злоупотребил съм с алкохола“?! Да не би да съм си измил с него обувките? Напих си се като човек!

Запаленият стадион

 Каквото и да кажа, ще е малко. И няма да опише всичко, което се случи в последната година. 

В началото имаше една плаха надеждичка - абе и друг път сме били първи, ама към декември вече Лудогорец се е върнал на върха и март месец мача го пиши свършил. После се видя, че Левски може да си взема мачовете - Лудогорец се отърва на „Герена“ благодарение на Гиджена, който внимаваше какво ще свири; ЦСКА ни би есента без да иска и на късмет (то колко такива мачове съм гледал и в двете посоки), от Славия и Локомотив Пд паднахме от глупост, не че са ни надиграли. 

Но и това го има във футбола.

Само че този Левски показа, че може да се бори. Че има не само желание, но и сила да го направи. Че въпреки някои слабости този в този Левски има шампионска мая. Заслужихме си запаленият стадион.

Само Левски!

Бунаки

Във времената, когато Янаки още беше млада надежда и преминаваше елегантно в Бунаки

 През 90-те години Янаки Стоилов беше младата надежда на БСП. Вечният кандидат за нещо си - я за председател на партията, я евентуално за президент. И толкова.

След Станишев БСП започна да се поразпада, Янаки се усети че и да стане председател на партията файда никаква, по-скоро ще премине от категорията „млада надежда“ във „вечна надежда“. А-у, стана съветник на президента Радев, впоследствие назначен от него за конституционен съдия.

Е това се вика конституционен съдия - зъби, цици, всичко

Ало, дрисльо? Ти тоя съдийски пост 3 живота да живееш няма да го докопаш. Станал си там някакъв, седи си на топло, вземай си заплатата за нищоправене и си трай. Е виж я Деси Свирката - откак стана конституционен съдия кво се тунингова, не мож я позна. 

А ти си лесен за разпознаване - нали знаеш, въшката като се насмуче с кръв къде отива? И за да не забравим случайно защо навремето ти викаха Бунаки - всичката Мара втасала, до декора на студиото в БНТ опря. А той може да е синьо-жълт не заради Украйна, а заради ИКЕА; заради Левски; заради Visa или пък Lidl - няма значение, то си е тяхна работа, на журналистите от БНТ. То ако тръгнем по линията „БНТ се издържа с моите пари и аз имам право на мнение какви да са цветовете в студиото!“ знаеш ли къде ще му излезе края? Ще имаме 3 млн мнения и то все от разбирачи. 

А ако пък на теб, Бунаки, първата ти асоциация при жълто-сините цветове е Украйна, мястото ти не е в студиото на БНТ, а в някое от студиата на Россия 1 или ОРТ. Там ще намериш аудитория, която на 100% ще те разбере и ще вникне в проблема ти, там е пълно с такива дебили като тебе. Или бунаци, все тая. 

Слагам този туит, нарочно е на руски, че на Бунаки да му стане мило и драго. Пък като го прочете да си направи сметката колко му е уместно искането.

В Новосибирске девочку не пускали на матч из-за сине-жёлтого мяча на плакате

На волейбольный матч «Локомотива» в Новосибирске семью не хотели пропускать из-за детского плаката.

Девочка нарисовала его в поддержку команды, но охрану смутил сине-жёлтый мяч — он показался им… pic.twitter.com/eqGFKx9HmS

— Усы Пескова (@Sandy_mustache) April 30, 2026