Summa cum laude

Всичко започна от тук преди 5 години

 5 години!

Кога минаха?

Моето момченце от Симеончо стана един голям Симеон, завърши най-доброто училище в България и сега светът е пред него.

Златният шал е знак за Summa cum laude 

А всичко започна на без да искам. Преди години, преди доста години, много преди Симеончо въобще да тръгне на училище, таман се беше родил и си говорим с Малкото Кате къде да го насочим един ден, евентуално? И аз и казвам за Колежа, още повече, че имах колега тогава, чийто син беше в Колежа по онова време (2007-2008) - казвам и „Ханна ми дава много добри отзиви за Колежа. Вярно, пари трябват, ама ще то измислим“.

После, в гимназията, се беше ориентирал към биологията, смяташе да кандидатства в НПМГ. Ходи на курсове, всички бяха доволни от него, учителят му по биология от училището ни казва „Виждам го, че знае повече от другите, давам му по-сложни проекти да прави, справя се много добре“. Ходи и на пробни изпити, всичко нормално, над 90% и съвсем случайно един ден му казваме „Абе Симеончо, ще ти пуснем документите в Американския колеж, за всеки случай. Да видиш какво е да си изпит преди истинския изпит, ей така, за усещането“. И то, детето, какво да каже, няма „искам-не искам“, откъде да знае какво сме му замислили?

Само че Малкото Кате а днес да му пусне документите, а утре - и то срока изтече. Добре, че беше КОВИД-а, та от Колежа го удължиха с 2 седмици и пак ги подаде в последния ден, в последния час - те приемат до 5, тя в 3 им звъни, че пътува и да я изчакат. Но успя, успя - това е най-важното.

А това е цената на 5 години труд, учене, търсене на информация, проекти, стоене по нощите, 

безсъници и изпити.

След това, по време на кандидат-гимназиалната кампания с НПМГ-то стана издънка - резултатът му направо си беше нисък, около 80 т някъде. Не стига, минималния за НПМГ-то с биология беше някъде около 90. За други гимназии стигаше, и то за елитни - приеха го във Втора немска, 73-то СОУ. Ама това през юни, а ние още от средата на май знаехме, че е приет в Колежа. И така си остана, отиде в Колежа.

Трудно му беше в началото. Едно, че английския му беше слаб, второто обаче, че натоварването е на коренно различно ниво. Тук се учи, за разлика от кварталната гимназия, в която учеше до 7-ми клас (нищо, че е №1 в Младост и е на доста предно място сред софийските гимназии). В Колежа няма лабаво, учиш. Симеончо сам преди няколко години си призна „Аз докато бях в училището 4 да ми пишат - идеално. Петица - супер, а пък шестица - лелееееее! Ама в Колежа не върви, сам го видях, сам седнах да чета."

По време на КОВИД-а Колежа направи една онлайн родителска среща, двамата с Малкото Кате седим пред компютъра и се включва учителката му по български и литература, ако не се лъжа. „А, Симеон - много е трудолюбив, много е скромен, децата много го уважават, истински лидер, винаги е готов да помогне на другите, много знае.“. След малко се включи учителят му по английски, тогавашният: „А, Симеон! Да ви кажа честно, знам че преди това е учил немски и английският му не е много силен, но много бързо напредва и досега съм имал не повече от десет такива ученици толкова бързо да прогресират.“. Ние с жена ми се спогледахме: „А бе, тия за нашето дете ли говорят?“! 

И свърши тук 5 години по-късно

Ставал съм нощно време до тоалетната, при него свети: „Лягай си бе, тати, какво имаш да учиш? Легни си в 10, ама стани в 5 и тогава го научи, ще ти е по-прясно в главата, ще го запомниш по-леко“ - той ми смъцафръца там нещо, ама какво да го правя, като има да учи - няма мърдане. 

В Колежа няма балове при оценките, всичко е в проценти. „Ти с колко процента си по това (или по онова)?“. „Ами 98, 99, 100, 102“. „Е как 102%, ти по математика колко имаш?“. „Ами имам 97% на теста, ама участвах в един проект и той ми носи допълнителни 5%“. Тук 5, там 5 допълнителни, но с под 95% не е завършил нито веднъж, по нито един предмет. И накрая стигна до Summa cum laude, най-високата академична степен при завършването.

Беше президент на шахматния клуб към Колежа две или три години. Накрая се отказа заради друго момче, което смята да кандидатства за спортна стипендия и ще му трябва да му тежи в CV-то. Иначе бая деца запали за шаха, карал съм го по турнири „...ама трябва да минем да вземем еди-кой си от еди къде си, щото съм му казал за турнира и той иска да дойде.“

Добре бе, тати, ще го вземем. Това да ти е проблема.

И така. Завърза приятелства, има си компания, има си приятелка, научи се да учи. Да търси знанието, да знае. Да анализира информацията. Е, без да се фукам, малко съм му помогнал в това отношение, съвсем малко - преди години, когато трябваше да го побутна в една или в друга посока.

Честито, Симеончо!

Светът е пред теб!