Скъпото удоволствие

Това какаду много загрижено за демокрацията стана изведнъж.

Много се е загрижил Любен Дилов-син за цената на едни (евентуални) нови избори. Ма щяло много да струва, щото тези били скъпи, пък то едни следващи не може да не са скъпи. 45 милиона стрували машините за гласуване (бързо, лесно и удобно) само.

Е да де, ама те тия машини на следващите избори няма да ги купуваш, нали вече веднъж си ги платил? Или всяко едно пътуване на Любен Дилов му е много скъпо, щото освен бензина и хотела той си смята и цената на колата? 

Евтино, скъпо, няма значение - изборите са инструмент на демокрацията, основният инструмент. Ако трябва, 5 пъти ще правим избори, това е за предпочитане, отколкото да гледам дебилни коалиции, крепящи едно крадливо и некадърно мнозинство, чиято единствена работа е да убеждават обществото, че ако не са те, Джоунс ще се върне. 

Всъщност, много мразя разни политически пеперудки - като Яне, като Томичката, като Гошо Дантелата, сега и този; беше в Гергьовден, коалира се със СДС навремето (беше и депутат май в едно Народно събрание в началото на века), в по-близко време беше в коалиция с Бареков - въобще, здраво се интересува от политика човекът, келепир има в тая работа. Не се е оставил едното писателствуване да го храни само, то първо не са ония години, когато баща му се е хранил само от писателската си работа, второ - я го виж Сашо Йорданов до къде я докара, ако не беше Бойко да му метне едно кокалче с евродепутатството, съвсем я беше закъсал. Та Любо няма да се остави така по течението, ей го, няма и 10 мин откак го избраха за депутат и гледа да си остане такъв, че на едни нови избори знае ли се? И като един Мишо Тройката същи тръгва да плаши гаргите: ма изборите щели пари да струват, дайте сега да видим, да се договорим, да не плащаме.

Така е, изборите са скъпо удоволствие, но удоволствие, което си струва.

Цветните революции

До тази сутрин цветните революции бяха нещо хубаво.

Сърбия, Грузия, Украйна, България - два пъти, Арабската пролет.

Хубаво нещо, порив на свободолюбивите и демократично настроените граждани за свобода и демокрация.

До тази сутрин.

Тази сутрин нахлуването в Парламента на САЩ се оказа вандалски акт на терористи, гамени, вандали и престъпници.

Що така?

Осъждането на нахлулите в Капитолият американци налива вода в мелницата на домораслите демократи - като почнете от Гошо Дантелата и Дебел Сашко, та свършите до булонките на Бойко Мария Ласкин и Томичката - всички в момента ще сравнят протестиращите от лятото и Отровното трио с вандалите в американския Конгрес. Но не бива да им се сърдим, все пак толкова им е мозъчният капацитет.

Лошото е, че тия строят демокрацията у нас.

Проваленият политик

Дебел Сашко в зората на демокрацията

90-те, зората на демокрацията у нас. От едната страна са БКП, от другата - новосъздадената опозиция, морален стожер на демокрацията у нас. Ония са нагаждачи, мързели, кариеристи и некадърници, успяващи да се уредят с връзки в Партията и на сладки местенца по партийна линия. Другите - онеправданите жертви на комунистическата действителност, потискани и унижавани в годините на Народната власт, преливащи от талант и умения, но нарочно държани встрани от комунистите. 

После дойде 1991 г., изборите есента, победата "с малко и за малко" и се оказа, че комунистите с право са ги държали тия хорица извън Партията и далече от топлите местенца. Затова нашите гладници бързаха да си наваксат - и Дебел Сашко, и Гошо Дантелата, и онова недоразумение Филип Димитров, и Кошлучето. 

От онези, които вдигаха двата пръста по площадите останаха само Дебел Сашко и Гошо Дантелата. И Кошлуков, айде и него да преброя. Останаха, в смисъл, на държавна хранилка - единия е депутат от ГЕРБ в Народното събрание, но се изживява като сенатор, като морален блюстител на демокрацията и като европейски консерватор-демократ, лъскащ образа на Тъпанаря от Банкя ден и нощ. Другия пък се докопа до евродепутатско местенце, изведнъж забрави, че Борисов е карикатура на диктатор и взе и той да се изживява като политик от европейски мащаб и теоретик на демокрацията. 

Той не е лапал от държавната софра. Той не е една от причините днешното СДС да е маргинална файтон-партия, която не може да събере и две карета белот привърженици.

Та тоя сега нарича бившите си съратници по партийна линия "абсолютно вманиачили се провалени политици", все едно той е стоял настрана, той не е бил част от управлението, той не е бил в ръководството на СДС. 

Ей от такива чакахме да ни постоят демокрацията.

Двигателите на икономиката

Тоя само като му видиш муцината и се чудиш циганин ли е, тъпанар ли е?

Промениха се нещата след 10-ти ноември в икономиката, сериозно се промениха. Едно време, помня, имаше министерство на външната търговия/външноикономическите връзки. След 10-ти ноември такова министерство нямаше и родните политици поеха нещата в свои ръце. 

Така например Желю Желев договори 300 000 тона американска царевица, подарък от Великата американска страна. Да се види нагледно, че новият Голям брат не е като стария Голям брат, който искаше пари за нефта си. Американците са пичове, те царевицата ей така ни я дадоха, щото си избрахме Желю за президент. После се оказа, че не било баш подарък, ама за подарък го пробутваха в началото. Дебел Сашко пък се разходи до Персийския залив малко след като седесарите взеха властта с малко и за малко и договори цял един танкер петрол. Другите държави ни завиждаха,  как няма да ни завиждат, цял танкер е това. Май и Стоян Ганев усети, че келепир има в тая работа и също скокна до Персийския залив за танкер. Това бяха години на опашки по бензиностанциите, та тия два танкера развижиха яко икономиката. Дълги години карахме с онзи бензин, помня го. 

В гладната зима на 1996-та, когато нямаше хляб по магазините (нямаше ли?) тогава президентът Петър Стоянов отиде до Полша и договори цял влак със зърно, с пшеница. То май се оказа фуражно, не беше много за хляб, но тогава хем икономиката беше съсипана, хем нямаше много за ядене по магазините, може и фуражно да сме го изяли. 

Тия дни разбрах, че в духа на икономическите традиции министърът на икономиката Емил Караниколов е подписал спогодба с ОАЕ за внос на фурми. В смисъл, ще внасяме фурми от там. Какво ще изнасяме не ми е ясно, не мога да си представя на първо време какво би могло да се окаже равностойно на арабските фурми. Въобще, икономиката ни има нужда от сериозно рамо в този момент, а особено от внос на фурми. Те другите държави внасят от онзи регион други неща, петрол например, но ние пак учудихме света. Тия фурми ще са от жизнено важно значение за икономиката ни, сега като почне един цикъл - па продаване, па консумация, па консервиране - кеф ти на компот, кеф ти на мармалад, кеф ти в сурово състояние; костилките може да ги ползваме за алтернативно гориво, особено зимъска по кварталите с малцинствата, да елиминираме малко фините прахови частици. А па може и да си заделим малко за разсад и да видим къде може да виреят фурмите и да си насадим. Па ракия от фурми ако става, лелей!

Въобще, това с фурмите може много голям ход да се окаже, истински двигател на икономиката!

Авери по демокрация

В зората на демокрацията Волен Сидеров беше главен редактор на в-к "Демокрация", а Емил Кошлуков беше лидер на студентите-седесари. Волен не изкара дълго като главен редактор, докато Колшлучето беше сред гладуващите 39, после замина за Щатите да се дообразова (щото комунистите, нали разбирате, го вардили с полиция да не влезе в университета, па и затвора, и баса там с учителката по история ...), върна се в един момент, когато СДС-то вече беше бита карта, ориентира се в обстановката, мина към НДСВ, ама не съвсем, после си направи парламентарна група "Новото време", която изненадващо за всички спаси положението, като се отцепи от НДСВ и получи министерски пост в лицето на откровения тъпак Мирослав Севлиевски. Волен през това време се затри, после изплува някъде в началото на века начело на партия "Атака", писа се националист, появи се на екрана на СКАТ с вечното си кожено яке да громи съвременния американски империализъм. Така я докараха до 2005 година, когато Кошлучето с "Новото време" се разминаха с Народното събрание, докато Волен се намърда в него с "Атака", че дори и стигна до балотаж на президентските избори през 2006-та. По-нататък Волен не излезе от Народното събрание вече 15 години почти, докато Кошлучето гледа тъжно отвън, независимо че аха-аха да стане евродепутат с партията на Христо Ковачки през 2009-та. За сметка на това Волен вече не се изявява като телевизионен водещ, докато Колшука първо го игра Фактор, та ръсеше глупости как "Новото време" много искали да направят нещата у нас да текат по мед и масло, ама не им позволили, а после премина в директорския стол на ТВ7, която по някакво случайно стечение на обстоятелствата беше контролирана от дясната ръка на добрия приятел на Кошлуков Ахмед Доган и финансирана с парите на Цветан Василев. Телевизионерството на Кошлуков продължи в Канал 3 и в партийната телевизия на партия "Атака" Алфа.

Ти да видиш! 

Пътищата на двамата авери по демокрация ту се преплитат, ту се разделят, но се срещат винаги в едни и същи пресечни точки - там, дето има келепир. И двамата бяха депутати, и двамата се правиха на телевизионери, и двамата се напъваха и за Народното събрание и за Европарламента, и двамата имат разни тъмни петна в биографиите си, които не са за показване и за които и двамата не го говорят. 

Само че сега Кошлука, който, да не забравяме, е много печен и готин след толкова години и ни е кеф, че е директор на Националната телевизия, та Кошлука реши да се прави на мъж и обяви Волен за персона нон грата за територията на БНТ. 

Ако не сте забелязали, Кошлуков е много смел когато е безопасно. Не забелязах да е толкова смел, когато беше директор в телевизия Алфа. Не забелязах и да е толкова достоен. Но както и да е.

Жалкото е, че нашата демокрация я започнаха хора като Кошлуков и Сидеров - гладни и бедни, търсещи келепира. Които в името на келепира не се посвениха да продадат довчерашния си авер. Ей такива хора заченаха нашата демокрация преди 30 години.

Кой ще ни даде пари?

Лелката, дето пита "Кой ще ни даде пари?" вече стана интернет-сензация.

А вчера бТВ  прати журналисти да я интервюират у тях и покани Евгений Михайлов да ги коментира.

Евгений внесе дежурната си доза антикомунизъм, обясни на зрителите какви бетонни мозъци са комунистите, как и днес социалистите искат власт само и само да могат да убиват и грабят безнаказано и т.н., дежурни аргументи. Разказа как обикаляли страната с 39-те гладуващи депутати от СДС, все едно апостолите на Априлското въстание, как ги плюели и обиждали комунистите, какви бетонни мозъци и чугунени глави са (комунистите) и как привържениците на БСП още не можели да разберат, че комунизмът свърши и днес живеем по-добре от преди.

Спомена за Лукановата зима и за Виденовата зима.

За Костовата приватизация, за активите за милиони (да не кажа милиарди), продадени на безценица, на наши хора, на РМД-та, срещу компенсаторни бонове или за 1 долар нищо не спомена. А беше част от онова управление, на Костов, беше заместник-председател на СДС. Преходът в България се провали благодарение на политическия ни елит и Евгейний Михайлов беше част от този елит в определен период, така че най-малко той има право да раздава определения за каквото и да било.

За сметка на това се изказа за привържениците на БСП, които ги оплювали и освирквали и били агресивни. Аз, честно казано, агресия във видеото не виждам, това че някой го е нарекъл "предател" или "родоотстъпник" не ми се вижда особено агресивно. Агресивно би било да го бяха набили поне веднъж, тогава по-щеше да има основание да се оплаква или да анализира какви орки са комунягите. Този му посегнал към камерата, онзи му се изплюл в суратя, те седесарчетата си бяха същата категория, не са ходили на митиниги с фрак и цилиндър и са пили чай at five o'clock преди това.

Друго ми е в главата.

Лелката правилно пита "Кой ще ни даде пари?", тя 4 деца има, иска да ги изучи. 

Гената първо е назад с децата, второ - той нейните проблеми ги няма, щото тук далаверка с филмовия център, там пробутва дъщеричката по заобиколен начин в елитни учебни заведения, лесна е неговата. Той се уреди през годините, устрои се, лесно е сега да разправяш какъв рахат е демокрацията и колко кофти нещо е комунизмът.

Егати държавата

Навремето имаше един вицепремиер, Нейчо Неев, който влезе в историята с израза "Егати държавата, щом аз съм и вицепремиер!".

Помните го, няма начин да сте го забравили.

Сетих се за него онзи ден, когато прочетох, че Гошо Тъпото е мръзнал по площадите в името на демокрацията. Същия онзи Гошо, дето го наричаха Гошо от мъглата, Гошо с Оня прякор, Гошо Обратното на остро и дето беше ходил да гледа как теглят тиражите на Тото 1 и Тото 2.

Та, мисля си, егати демокрацията, дето и Гошо е мръзнал за нея по площадите и егати държавата, след като и Гошо се отдаде на мемоари!

Светът според Георги Данаилов

 

Ние живеем в лицемерен свят: лъжовно човеколюбие, лъжовно миролюбие, лъжовна загриженост за съдбата на планетата. Всичките институции, които сме създали са двулични и дълбоко в себе си противочовешки.

Казвам тези думи без угризение. Църквата е лицемерна до повдигане, управниците и парламентите са фалшиви до потрисане, чиновничеството е жалко и нагло, казармата... казармата...

Георги Данаилов, "До колкото си спомням" 

Евро Пеевски

Странно нещо са правилата на демокрацията. 

Правото на избор например - да избираш и да бъдеш избиран.

Правото на свободно изразяване на волята и на протест.

И най-вече самият факт, че правилата на демокрацията са едни и същи за всички.

Съгласен съм, че Делян Пеевски няма място нито в националния, нито в Европарламента. Но, за съжаление на протестиращите, няма законова пречка да бъде издигнат и, съответно, избран. И за съжаление на седесарчетата от жълтите павета, София не е България. Пеевски си има електорат, който ще си го избере независимо за какво - народен представител, евродепутат, кмет, космонавт дори ако поиска.

От друга страна пък, не виждам причина за протест. Основната идея на застъпниците на идеята за мажоритарни избори е, че така щяло да се гласува за личности. Дори президента Плевнелиев се направи на голям демократ с искането си да има референдум заедно с евроизборите и това му беше един от въпросите. Ми ето ви личност. Спорна, но личност. Къде ви сърби, че Пеевски ще бъде на избираемо място и ще има достатъчно гласове, за да стане евродепутат ли? Това е демокрацията, за радост или за съжаление. Мисля, че тук е момента да напомня, че и Хитлер е дошъл на власт след абсолютно демократични и свободни избори.

Така че пригответе се за Евро Пеевски след 25 Май.