Скъпото удоволствие

Това какаду много загрижено за демокрацията стана изведнъж.

Много се е загрижил Любен Дилов-син за цената на едни (евентуални) нови избори. Ма щяло много да струва, щото тези били скъпи, пък то едни следващи не може да не са скъпи. 45 милиона стрували машините за гласуване (бързо, лесно и удобно) само.

Е да де, ама те тия машини на следващите избори няма да ги купуваш, нали вече веднъж си ги платил? Или всяко едно пътуване на Любен Дилов му е много скъпо, щото освен бензина и хотела той си смята и цената на колата? 

Евтино, скъпо, няма значение - изборите са инструмент на демокрацията, основният инструмент. Ако трябва, 5 пъти ще правим избори, това е за предпочитане, отколкото да гледам дебилни коалиции, крепящи едно крадливо и некадърно мнозинство, чиято единствена работа е да убеждават обществото, че ако не са те, Джоунс ще се върне. 

Всъщност, много мразя разни политически пеперудки - като Яне, като Томичката, като Гошо Дантелата, сега и този; беше в Гергьовден, коалира се със СДС навремето (беше и депутат май в едно Народно събрание в началото на века), в по-близко време беше в коалиция с Бареков - въобще, здраво се интересува от политика човекът, келепир има в тая работа. Не се е оставил едното писателствуване да го храни само, то първо не са ония години, когато баща му се е хранил само от писателската си работа, второ - я го виж Сашо Йорданов до къде я докара, ако не беше Бойко да му метне едно кокалче с евродепутатството, съвсем я беше закъсал. Та Любо няма да се остави така по течението, ей го, няма и 10 мин откак го избраха за депутат и гледа да си остане такъв, че на едни нови избори знае ли се? И като един Мишо Тройката същи тръгва да плаши гаргите: ма изборите щели пари да струват, дайте сега да видим, да се договорим, да не плащаме.

Така е, изборите са скъпо удоволствие, но удоволствие, което си струва.