Месо няма

Москва, 6-ти ноември някъде през 70-те години. Опашка за месо пред магазина, като допълнение вали силен сняг.

Излиза магазинерът и казва:

- Другари, камионът от месокомбината е тръгнал, но месото няма да стигне за всички, затова евреите да напуснат опашката.

Около една четвърт от опашката с неохота си тръгнала.

След около час магазинерът отново се показал:

- Другари, камионът е вече на входа на Москва, до час ще е тук, но месото няма да стигне за всички, затова - безпартийните да напуснат опашката, да останат само членовете на Партията.

Половината от опашката също с неохота си тръгнала.

След час и половина чакане, при засилен снеговалеж магазинерът се появил отново и казал:

- Другари, камионът пристигна, сега го разтоварват, но месото наистина е малко, затова нека да останат само ветераните от войната.

С мърморене по-голямата част от опашката си тръгнала. След като се отдалечили магазинерът казал:

- Другари, вие сте най-вярната опора на Партията, на вас мога да кажа: месо няма! Съжалявам да ви го кажа сега, но не можех да го кажа пред безпартийните или пред евреите. Съжалявам още веднъж, извинете ме и, ако може въобще да го кажа, весело посрещане на празника утре.

Тръват си останалите, един върви и си мърмори:

- Хм ... евреите пак се уредиха!