Как Горбачов научи за Чернобил

Горбачов с жена си на посещение в ЧАЕЦ

Статията е от тук, преводът е мой.

 Президентът Горбачов не е гледал сериала "Чернобил", но много се интересуваше от него. И той ме попита няколко пъти: „Как ме играят и какво интересно има там?“ А на мен, напротив, ми беше интересно да разбера какво си спомня самият Горбачов за Чернобил, как е научил за катастрофата и как е реагирал на нея.

Президентът с възмущение отхвърли предложението ми да гледаме сериала заедно с думите: „Аз да не съм ти малко момче, че да седиш с мен?“ Но въпреки това погледнах снимките и трейлърите. На въпроса ми как е разбрал и защо веднага не са взети мерки хората да разберат за това и да бъдат евакуирани, отговорът беше буквално следният: „Льоша, мамка му, ти не разбираш ли как работим ? Сутринта ми донесоха обичайната сводка, в която пише, че има пожар в атомна централа. Какво съм аз, пожарникар ли, или какво? Е, ако има пожар, гасете. Ако нямате достатъчно ресурси, поискайте.“

И като цяло, през целия първи ден, или по-скоро половин ден, Горбачов и ръководството на страната бяха сигурни, че там има пожар. „И тогава“, казва Горбачов, „започнаха да идват съобщения от КГБ, че западните медии, позовавайки се на данни на ЦРУ, говорят за експлозия в атомната електроцентрала в Чернобил. Е, на кого да вярвам - на себе си или на тези копелета от ЦРУ, дето винаги пишеха лоши неща за нас? Следобед дойде при мен акад. Александров, ако си спомням добре. Помниш ли го, онзи, плешивия? Три звезди, едно-друго, Герой на социалистическия труд, шеф на Академията на науките и автор на същите тези чернобилски реактори, които бяха в Чернобил. И той ми каза: „Моите реактори не експлодират. Това е невъзможно". На кого да вярвам: на трикратния Герой на социалистическия труд, на плешивия академик Александров, или на онези копелета от ЦРУ, които продължаваха да твърдят, според съобщенията, че там е имало взрив? И едва, според мен, вечерта на първия ден или на следващия ден, когато отново в докладите, които ми бяха предоставени, се появи информация, че радиоактивният облак, според Радио Швеция, се движи към Скандинавския полуостров, разбрахме, че не всичко е толкова просто - и всички необходими команди бяха дадени. И сами виждате, че на втория ден правителствената комисия започна да се занимава с това и започнахме да прехвърляме войски там, за да гасим реактора. И тогава ми пращаха доклади два пъти на ден.

Така разбрах. И какво си помислихте, че работата на главния секретар - знаете всичко веднага? Прорицател ли съм за теб или какво?“ Ето как Михаил Сергеевич Горбачов говори за това как е разбрал за Чернобил. Мисля, че когато гледа сериала Чернобил, ще получим по-обширен преглед от президента на СССР.

Юбилярът

Михаил Горбачов обявява оставката си като Президент на СССР

Горбачов, избран за Генерален секренар на ЦК на КПСС

Ако беше запазил поста на Генерален секретар на ЦК на КПСС, днес Горбачов можеше да е най-дълго управлявалият генсек. Лидер е Сталин, с 31 години от 1922 до 1953. А Горбачов можеше вече да кара 36-та си година начело на КПСС. Малко е вероятно, като имам предвид политиката му на гласност и перестройка, той въведе мандатност на партийните и държавните органи (по негово влияние е бай Тошо въведе такава мандатност) и ако беше се съхранил СССР, и ако Горбачов беше изкарал два мандата като Президент на СССР, и да беше правил разни гимнастики, подобни на путиновите (да се кандидатира за президент на Русия например или за министър-председател на СССР) или да беше се барикадирал на поста Генерален секретар на ЦК на КПСС вероятно днес все пак щеше да е пенсионер союзного значения. Горбачов е тотално охулен в Русия ("Такую страну просрал"), но пък го почитат в Източна Европа и в Западният свят. Първите за това, че ги освободи от оковите на доктрината "Брежнев", а вторите за това, че им спести тревогите от потенциалната ядрена война, надвиснала над главите им. Но и в съветските времена Горбачов беше по-добре приеман на Запад, отколкото в собствената си страна заради отстъпките, които правеше на западноевропейските лидери. 

Но онзи ден Горбачов отпразнува 90-я си рожден ден. Ако не беше си изиграл така баламски изиграл картите, щеше да го посрещне в Кремъл. Но така му е било писано. Само че, до колкото съм чел, Господ наказва убийците с дълъг живот - от една страна да съпреживяват всеки ден какво са отнели от жертвите си, от друга - да имат време да се покаят. Каквото и да си говорим, Горбачов сруги една велика страна с множество научни и житейски достижения. Дали Господ не му е дал дълъг живот, за да вижда всеки един ден страданията на съветските граждани без мъртвата им родина? Дали всъщност 90-ия рожден на Михаил Сергеевич не е част от наказанието му? Дали все пак не трябваше да се напъне и да спаси страната? Не знам, но като го гледам какъв е дълголетен имаме време да разберем.

Съветските ръководители

Стар виц, леко осъвременен.

Ленин искаше да докаже, че страна може да я управлява целия народ.

Сталин доказа, че страната може да я управлява един човек.

Хрушчов доказа, че страната може да се управлява от глупак.

Брежнев доказа, че страната може въобще да не се управлява.

Черненко доказа, че страната може да се управлява от половин човек: вечно живият Ленин и полуживият Черненко.

Горбачов доказа, че не всеки глупак може да управлява страната.

Елцин доказа, че страната може да се управлява от цялото семейство.

Путин доказа, че чекистите са едно семейство. 

Перестройката

Михаил Горбачов май остана единствената противоречива политическа фигура в днешно време. Отношението към него е двояко не само в родната му Русия, но и в Източна Европа. За едни е героят, който разруши системата и даде на хората свобода, за други е "засранец", който пропиля една велика страна.

Тук съм превел само две мнения, които намерих "Аргументи и факти" (емблематичен за годините на перестройката вестник; има хора, които още си пазят броевете му по мазетата и таваните). Вероятно в действителност са милиони.
 

Когато започна перестройката, аз бях на 15. През 1987-а постъпих в инженерно-икономически институт. Когато го завърших, в страната нямаше нито икономика, нито химическа промишленост, за която ме обучаваха. Много такива като мен бяха принудени да охраняват будки или да продават вестници из електричките. И това ми е трудно да го простя на Горбачов.

Аз не мога да му простя това, че от моя и от съседния клас няколко човека умряха от наркотиците; че някои от моите познати загинаха в междунационалните конфликти, които започнаха повсеместно в страната; че някои емигрираха, защото в резултат от реформите нямаха работа. Аз не мога да простя на Горбачов нито нашите офицери, които бяха изтеглени от Германия, нето предателството към съюзниците ни, като започнем от Афганистан и свършим до Куба.

Горбачов в един момент унищожи икономическия блок на нашите съюзници - СИВ, преминавайки на доларово разплащане. Без никаква необходимост разпусна и военно-политическия блок на Варшавския договор. Той наистина ли е толкова наивен да вярва, че след това НАТО ще се саморазпусне?

Нима СССР имаше толкова големи проблеми пред себе си, каквито имаше през 1941-а година? Защо тогава оцеляхме, а сега се разпаднахме? И защо Китай, развиващ се по нашия модел, но доста изоставащ от нас успя да достигне до фантастични резултати, а СССР рухна? Да се говори, че СССР е нямал перспективи пред себе си е равнозначно на отричане на реалността. 

Мисля, че Горбачов се бореше не за съхранението на СССР, а за съхранението на собственото си влияние. Иначе през декември 1991 г, той, като легитимен президент на Съветския съюз, на когото са подчинение могъщите спецслужби и армията би отдал заповед за арестуването на тримата заговорници в Беловежката гора. Но вместо това той декларира, че се отказва от пълномощията си.

Така че не виждам нищо положително в него. И хората напълно се разочароваха от него през 1991-а.

Със задна дата всички сме умни, съдим за миналото на основата на опита, който тогава нямахме. Всички забравихме в какво време започна перестройката Горбачов и кой беше той. А той беше най-обикновен съветски човек, преминал през всички стъпала на кариерата: от комбайнер до генерален секретар. И че всичките му планове и идеи са поникнали на базата на марксистко-ленинските мирогледи. Той вярваше, че може да се съедини несъединимото, да се реформира създадената от Сталин съветска система, основана на цензурата, на всесилната партия, на "желязната завеса", на потискането на свободомислието, на доносите и т.н. В съдбата на Горбачов е драмата на руската история - ние отначало реализираме в живота едни утопични идеи за да ги разрушим след това с помощта на други утопични идеи.

Уви, ние не ценим дадените от Горбачов свободи - в това число и свободата на словото, свободата да пътуваш зад граница. Ние забравихме че след десетилетия на преследване на църквата при Горбачов започнаха да и връщат светините, да се възстановяват манастирите и храмовете. Най-голямата несправедливост е да го порицават за това, че той въплъти в живота нашите собствени идеи и мечти. Та нали ние мечтаехме за "истински социализъм" - без всесилния партиен апарат, със свободни избори. И Горбачов организира именно такива избори. Всички мечтаехме сами да избираме директорите на заводите ни. Горбачов ни разреши и това. Много, особено интелигенцията, мечтаеха за завръщането на историческата памет, на националната култура, която беше пренебрегвана от съветската власт. При Горбачов бяха отпечатани произведенията на най-големите руски философи - Бердяев, Булгаков и др. Както казва Солженицин, ние престанахме да живеем в лъжа. Руският народ искаше пълната истина за историята на СССР, за сталинските репресии и я получи. А сега порицаваме Горбачов за това, че ни откри истината и очерни историята ни!

Мисля, че цялата работа е в това, че не намерихме в себе си мъжество да приемем тази истина. Изплашихме се от разказите за това, на каква жестока цена, какви кървави усилия са стрували успехите на съветската власт. Уплашихме се да признаем пред себе си, че нашите предишни идеали са били неосъществими, а пътят ни - без изход.

Но аз съм благодарен на Михаил Сергеевич за това, че той ни даде тази свобода. А това, че ние не я използвахме за съзидание, а за разрушение - това вече е наша, а не негова вина.

Sempre c'è perche*

Съжалявам, че не мога да намеря снимка как се целуват, сигурен съм че съм виждал. Масово изскачат

снимки на Брежнев с Хонекер (прословута) и Горбачов с Хонекер.

В добрите стари (разбирай съветски) времена първите партийни и държавни ръководители по света (в по-добрата му тогавашна половина) и у нас се избираха от ... е, официално от народа, но на народа му беше пределно ясно, че на върха е онзи, който е посочен  от Кремъл. Липсата на свободен избор беше компенсирана с безброй вицове за зависимостта на политиците от Кремъл. Като например този: през 1985 г. новоизбраният съветски лидер Михаил Горбачов прави първото си посещение зад граница именно в България. На летището е посрещнат по традиция от Тодор Живков и по традиция се целуват три пъти. Та вицът е, че на всяка от целувките се е провел следният диалог:

Живков: - Сменен ли съм?
Горбачов: - Не си!
Живков: - Мерси!

Е, такива бяха времената, както казваше другарят Лилов на по-късен етап. И макар че времената се смениха и по едно време у нас задуха вятърът на промяната, зависимостта на малка България от Големия брат си остана. И през добрите нови времена периодично си ни навиваха гайките, само че този път не от Изток, а от  Запад. А за да не се чувстваме като булката след първата брачна нощ се самоуспокояваме с глупости като "цивилизационен избор" и "евроатлантически ценности". Е да, и се научихме да се усмихваме гузно, да гледаме встрани и да се правим, че не забелязваме - например, когато поредният американски посланик се държи като генерал-губернатор (особено Пардю и Уорлик) или пък когато отвъд океана направо си назначават министри (Соломон Паси, Николай Младенов и Симеон Дянков). 

А бе на много неща се научихме, но-о-о-о ...неприятното чувство остана, както е казал Моше в един друг виц. 

Ти си голям световен лидер, но...

Тая с целувките обаче вече не върви и макар да е заменена с ръкостискане Борисов видимо няма късмета на Живков - първо се започна с новината за посещението на Борисов в САЩ, която беше направена не от Външно министерство, а от пресцентъра на МВР, след това премине през безпрецедентното триседмично "работно посещение" на Цветанов в САЩ за да се стигне но връщането му на родна земя и просташкото му държане като слон в стъкларски магазин още от стъпването му на родна земя - първо сви сърмите на президента Плевнелиев, после настъпи МВР да му помпа мускулите, а днес самият Борисов преживя своят 10-ти Ноември, макар и с наведена глава.

Та днешното изявление на Борисов, колкото и да се опитва да го мине като шега, колкото и да оригиналничи с "маршалския жезъл в раницата", колкото и да е привидно спокоен, няма начин да не напомни номинацията на Путин за кандидат-президент от Единна Русия, направена от действащия президент Медведев - малко така бодряшки, малко така с половин уста, малко така един вид "А бе сменят ме, ама аз съм пич и не ми пука, пък и без това сам щях да си ходя!".

Е да де, ама ние не сме Русия - на всички там беше ясно, че Медведев топли креслото на Путин. Тук какво, ще обърнем управлението на държавата на въртележка между тапири ли? 

Едва ли някой го е взел на сериозно Борисов с днешното му изявление - ако е било шега, доста тъпа е. Но поведението на Цветанов е факт, инструктажа му в Америка също. Така че, ако Борисов се наистина се е развълнувал защо пък Цветанов един ден да не извади маршалския жезъл от раницата си, първият отговор е: защото е по-тъп и от тебе!

Или както казват италианците - Sempre c'è perche! 
----------------
* Sempre c'è perche - винаги има защо (ит.)