Карибски дневници - 4: Дъга, врабче и котки

След литовските дневници (които, трябва да призная, поради липса на интернет достъп от квартирата доста са ограничени - много повече неща мога да разкажа за там) време е да започна с карибските такива. И тъй като събрах малко материалец, сега ще го постна тук; а в бъдеще ще ги опреснявам по-редовно.

1. Дъгата

Доста често съм виждал дъга след дъжд, но никога не е било толкова близко, както сега. Дори имах чувството, че при желание човек наистина може да мине под нея. Когато се приближих до брега на морето, дъгата падаше в него, на около стотина метра от мен.
Странно, а? Както и да е, за пръв път снимам дъга толкова от близо.

2. Птицата

Не съм орнитолог, така че не мога да определя каква беше тази птица - за мен е някакъв врабчоляк. Историята е следната: имаме радиография, обяснявам на дефектоскопистите какво трябва да снимат, какво се очаква от тях в един момент тока на обекта спира за около минута. През това време чувам шум, пърхане на криле недалеч от мен и когато тока дойде въпросното врабче или там каквото е стоеше и мигаше на парцали. Първо го снимах от далече, но тъй като беше тъмно се приближих и го снимах от доста близо. Толкова близо, че можех да го пипна с ръка. Предполагам, че е пикирало, но спирането на тока го е объркало и се е праснало в асфалта. Каквото и да е то, снимах го от близо. Горкото, беше доста уплашено, но като видя, че няма да го ям, не ми обърна внимание. На сутринта го нямаше - или някоя котка го е изяла, или е отлетяло.

 

3. Котките

Аз, като любител на котки не пропускам възможността да им се порадвам. В събота бяхме с колегите да изпием по една бира извън дома, да се поотпуснем. Макар че за мен отпускане нямаше, тъй като аз бях шофьорът. И както се чудехме какво да пием, дали да вечеряме или да пием само по бира, сервитьорът донесе меню-то и решихме да ядем. Янчо си поръча риба - микс, а Данчо и аз си взехме филе миньон - наистина го бяха докарали като за цветна снимка. Всъщност, следващия път като идем ще направя и снимки на самото заведение - опитах се да правя нощни снимки, но нещо не се получиха. За сметка на това в заведението или около него живее колония от котки - поне аз преброих 2 мъжки и две женски. Женските специално не отказват пържени картофи, а след като ометоха прилично количество от тях, решиха да се опънат на спокойствие да храносмилат. Котешки им работи.

4. Неделята

В неделята отидохме до самият северен край на острова. Малко след това място пътя свършва, а иначе плажът е много приятен, на снимките виждате колко е просторен. Рано в неделя е и празен, почва да се пълни някъде към 10. На плажовете тук има много маси и пейки, така че с чиста съвест местните си спретват пикници, а дори съм виждал и палатки, в които прекарват уикенда на плажа цели семейства. Към 10 заедно с местните се разнесе и музика, а малко по-късно и миризма на печено месо. Вероятно някои други бели не са имали късмет.
Водата е кристално чиста и топла, недостатък е, че е адски солена (по-солена в сравнение с Черно море). Дори имаше и разни тропически рибки, стрелкащи се около нас. На някои от снимките в далечината се вижда съседния остров Доминика - едва ли ще се добера до него с плуване, но кой знае?

Котка да си на този свят.

И това само за мен. Ех, мама му стара, кеф!

В дъното се вижда Доминика

На тази скала и казват Капката или Сълзата, не разбрах точно.

Тихо, чисто и спокойно. Няма кой да мине по пясъка.

Лежа, отварям очи, а над мен тази палма.