То беше отдавна

То беше отдавна това. Мина и замина, и няма да се върне. 

Онова време, когато нещата бяха истински. Когато черното беше черно, бялото беше бяло, а бозата беше 6 стотинки. Когато на футболния терен биехме рядко, но пък биехме ли, се помнеше с години. И у нас, и там, където сме напердашили някого.

А днес ... днес навсякъде все едно гледам оживяло списанието "Менте&Оригинал". Помните ли го, в началото на Демокрацията ни учеше как да отличаваме менте дънките от оригиналните дънки, менте маратонките от оригиналния Адидас.

Макар да съм левскар, ще започна с нещо от противниковата кошница.

Стойчо Младенов

Ето това е Екзекуторът на Ливърпул. Казва се Стойчо Младенов. И колкото и да ми е неприятно, все още го помнят в Ливърпул, защото той ги е отстранил. Е, не сам разбира се, целият отбор на ЦСКА тогава беше от звезди (бил съм съвсем малък и ги зная само като често повтаряни имена). Само че европейски шампион не се бие всеки ден, и не се отстранява всеки ден. Крайният резултат от интервенцията на Стойчо Младенов е 2 гола във вратата не на кого да е, а на Брус Гробелаар. 

Няма да му викат Екзекутора на Ливърпул ли?

Почти по същото време в Локомотив София играе Начко Михайлов, когото пък наричат Моначко или Екзекутора на Монако. По простата причина, че Локомотив София елиминира Монако с головете на Начко Михайлов. Дори се разказва един виц, че на пресконференция след мач на Локомотив старши треньорът обявил, че следващия мач Михайлов няма да играе. Никола Ексеров веднага попитал: "А ще бъдат ли по-евтини билетите?" 

Начко Михайлов

В общи линии 25 години след тях двамата по нашите терени се появява един друг екзекутор, Екзекутора на Рен. Рен е френски отбор и май България е единственото място, освен Франция, където се знае нещо за него, и то благодарение на факта, че преди 10 години Гонзо тренираше там. За негово (на Гонзо) съжаление, броят на мачовете му за 2 години сигурно е по-малък от номера на фланелката му, с която е играл - колкото и да не му е приятно, ама е факт. Та Екзекутора на Рен, иначе - Саша Антунович - Цоко - се оказа застаряващ, затлъстяващ и леко алкохолизиран сърбин, който си доритваше преди края на кариерата си у нас. Прозвището му Екзекутора на Рен му беше лепнато след като Локомотив се срещна с този отбор и след геройска загуба с 1:3 у дома в първия мач, в реванша на френска земя победи с 2:1 с два гола на Антунович. В интерес на истината Локомотив се разиграха в този реванш, особено след като поведоха в резултата, но силите им стигнаха до там - почетно отпадане. 

Не зная дали голмайсторът на Рен Жером Льороа е наречен Екзекутора на Локомотив след този мач.

Саша Антунович - Цоко

Не по-различно е при останалите център-нападатели. Ако преди 20 години, когато отстранихме Франция водещите ни футболисти играеха във водещите отбори на водещите европейски страни, а тези от вътрешното първенство бяха до един играчи на онзи Левски, който отстрани Глазгоу Рейнджърс и се надиграваше с Вердер, то днешните играят имат шанс да заиграят в Англия, Испания, Франция, Италия или Германия единствено с помощта на Electronic Arts, и то ако ги има в някоя версия на FIFA-та. Ако например взема Христо Стоичков, от неговите 37 гола с националната фланелка веднага се сещам за 6 гола на СП`1994, 3 на ЕП`1996, головете му срещу Германия и Уелс в квалификациите за Англия`96, преди това в квалификациите за САЩ`94 във всеки домакински мач ни свириха дузпа (почти винаги след нарушение срещу Костадинов), която Стоичков превръщаше в гол. И какво се получава - че на прима виста си спомних 18 от 37-те гола на Христо Стоичков в националния отбор. Ако направя същия анализ за Наско Сираков ще си спомня гол срещу Европейския шампион Франция през 1985 г (на 22-години), световният шампион Италия на откриването на Мондиал`86, гола му срещу Аржентина от американския мондиал, довел до въртележка в групата ни; гол в Букурещ срещу Румъния за една невероятна победа с 0:3 като гости, голове срещу Дания, Чехия, Белгия... И не са само головете, говоря и за победи над тези отбори. 

Е, рекордьор по голове в националния отбор е Митко Бербатов. Само че на неговата сметка са записани цели 48 гола, с 1 повече от Христо Бонев. Вярно, Бонев е вкарал 2 от тези 47 на две световни първенства, а Бербатов има цели 3 (три) удара към противниковите врати за 270 минути на Евро 2004, ама да не издребнявам в момента. Простата статистика, която може да се провери от раз в уикипедията показва, че Бербатов е вкарал основната част от своите 48 гола срещу отбори от чергата на Албания, Малта, Андора, Кипър, Белорус и основно Грузия (два пъти по два гола за победи с 6:2). Вярно, има голове срещу Германия, Русия и Хърватия, не мога да го отрека. И ако все пак Бербатов не е човека, по когото да хвърлям камъни, щото какъвто и да е, все пак е в час с играта, не мога да разбера що за нападател (и футболист въобще) е онзи, който в 26 мача за националния отбор ще отбележи цели 2 гола, в клубната си кариера ще смени 5 отбора за 5 години и сумарно ще изиграе стотина мача с двайсетина отбелязани гола? Или пък като халф в националния отбор да имаш 37 мача и 5 гола, които дори да не искам и да търся срещу кого са, като знам с кого сме играли през последните години; а на клубно ниво да се бият 5 клуба за теб и всеки да казва: "Вземи го ти". 

Та казвам, беше тая, когато пердашехме под път и над път Франция и Белгия, когато опъвахме Германия за "Добро утро", когато играехме на световни финали и не ни беше яд, че губим, защото поне губехме с бой.

Да коментирам ли, че Бандаловски на 25 години се смята за млад играч?

Да коментирам ли, че Стоичков навремето затваряше устата на треньори и критици с голове, а Божинов се скара с всеки един треньор в Италия и не можа да се наложи дори в изхвърления в Серия Б Ювентус?

Да споменавам ли зализаният плазмодий? 

Що за спортист може да каже: "Обърнахме по едно малко, какво толкова?" след като играещите картофосеялки от Беларус не само са те победили с 1:0, ами и отгоре на всичко са те разнасяли като пръскачка из лозе? Какво толкова ли - това, че все пак за някои от нас все още съществуват понятия като гордост, чест и достойнство дори когато става въпрос за спортни срещи.

А за какъв футбол говорим въобще, нито на национално, нито на клубно ниво можем да се похвалим с два последователни нормални мача? Когато водещите ни отбори се състезават кой ще направи по-малоумен сезон?

Беше тя тая, беше ...