Чувал захар и досвидания

 Помня, в годините на прехода и особено преди да се присъединим към Европейския съюз кой откъдето минеше откъм Западна Европа много обичаше да ни се кара. Да ни прави леки, приятелски забележки всъщност. Да ни поучава, да ни обяснява как стават нещата в Европа, а не като у нас. Да ни учи как да си слагаме коня и каруцата на място. Особено дразнещ беше Джеймс Пардю, посланик на САЩ в началото на века: умираше да дава акъл и да се намесва в работите на президента и правителството. Не падаше по-долу и наследникът му Джеймс Уорлик - той па даже и в "Стъклен дом" се снима, след като раздаде акъл на всички как се прави демокрация. 

Руските посланици в тия години не се набиваха на очи, рядко даваха интервюта и се стараеха да не ги свързват с традициите на съветската дипломация от ония години. Не че не се обаждаха, ама го правеха по-скоро колкото да напомнят за себе си, отколкото да си маркират нещо територия или да ни учат и те на демокрация. А и основните им задължения бяха около 3-ти март. 

До пристигането на товарищ Митрофанова обаче. Тя и тя се придържаше към незабележимата дипломация на предшествениците си до момента, в който Путин реши да си вдига рейтинга и оправя икономиката за сметка на Украйна. Само за месец война госпожата се развихри на дипломатическия фронт като слон в стъкларски магазин. Веднъж вече писах, че е най-добре да я изпратим с боц към Москва, ама не ме чуха, а и тя го удари на извинения и обяснения в последствие. В последствие обаче тия дни си позволи да дава оценки и да се изказва от името на българския народ пред проправителствената телевизия Россия24. 

По-дебилен руски посланик не помня за всичките години на прехода. Някой алкохолик от кариерата да ни бяха пратили щеше да е по-адекватен от тая тьотка. А си е баш тьотка, все едно гледам рускиня от 80-те години, за която Слънчев бряг е Ница, а коняк "Слънчев бряг" направо слага "Курвоазие" в малкия си джоб! Затова направо Путин и Лавров да си я прибират в Москва, ще я качим на влака (с боц!), ще сипем един чувал захар, че сега по Русията захарта е кът, ако трябва и макарони и консерви ще и дадем, и давай, досвидания!