Правилната критика

 Пресконференцията на Пюрера ми дава все нови и нови материали. 

Оказва се, че има има критика и критика. Според Лукашенката постоянното критикуване на властта във Великобритания е довело до това, че преди време ги управляваше индус. А в Беларус народът обича властта и не я критикува!

Аз сравних биографиите на двамата, започвайки от това кой къде е учил. Риши Сунак е завършил колежа „Уинчестър“, отделно е учил философия, политика и икономика в колежа „Линкълн“, Оксфорд. 3 години е работил за Голдман Сакс. През 2006 година завършва магистратура по бизнес администрация в Станфорд. Риши и съпругата му Акшата са 222-ро място в класацията на най-богатите хора във Великобритания. 

Трябва да споделя, че родителите на Риши за пенджабци, емигранти от Африка (тоест, веднъж са емигрирали от Индия в Африка и втори път от Африка във Великобритания). Тези емигранти са съумели да дадат необходимото образование на сина си и да направят от него човек.

Да погледнем учебно-трудовата биография на Александър Григориевич: роден в някакво белоруско село с баща неизвестен, майка му цял живот бачкала в колхоза като доячка. Малкия Саша бил проблемно дете и се водил на отчет в тамошната ДПС. Все пак и неговата майка е направила всичко по силите си да му даде необходимото (до колкото е възможно) образование - младият Лукашенко завършва Могильовския педагогически институт със специалност учител по история. 10 години по-късно, през 1985-а завършва задочно икономика в Белоруската Селско-стопанска академия в гр. Горки, Могильовска област. Военната си служба отбива като инструктор в политотдела на воинската си част. След казармата започва работа като комсомолски секретар в Могильов. От 1980-а до 1982-а е ЗКПЧ на танкова рота, а след това - където го прати Партията, както се казваше в онези години, обикновено на политически позиции. 

В общи линии в сравнение с доячката от Могильов родителите на Риши Сунак не са си давали много зор за детето си, той дори комсомолец не е бил, да не говорим за комсомолски секретар. 

Та, според тоя плондер англичаните с постоянната си критика спрямо властта са се докарали до там, че да ги управлява един бивш техен подчинен, един представител на туземните народи, които англичаните преди 2-3 столетия завладяваха и цивилизоваха. Срам и позор, няма какво да си говорим.

Ако вляза в логиката на Пюрера, дали беларусите са горди от факта, че ги уплавлява едно копеле, с неизвестен баща? Дали им е приятно, че начело на държавата им вече 30 години е някакъв прост шапкар, ЗКПЧ, от който чеп за зеле не става и който е бил „верен войник на Партията“ в ония години и това е най-сериозното му трудово постижение? Интересно, откога стана позорно да те управлява човек, завършил образованието си в световноизвестни преснижни учебни заведения, работил за най-големите банки в света и направил прилично собствено благосъстояние? И от кога обикновени диктатори, стоящи начело на държавата си по милостта на техния padrone са меродавни източници за това кое е правилно и кое не?

Отговорът на Пюрера на въпроса на Айвър Бенет от Скай нюз е в духа на дебелашкия хумор на Тодор Живков. Всъщност, по-точно е да кажа, че е в духа на дебелащината на ония години, че скритото между редовете му послание е „Аз знам, че съм прост и не ми е у тук мястот, но ще ме търпите, щото нямате друг избор!“. А избор винаги има. И критика винаги има, а не онази, нашата, любимата, родната, познатата самокритика, която си правеха от време на време отговорните другари. 

Ще дойде ден, в който този ще свърши зле, много по-зле от Чаушеску и Кадафи.