Полунегалността като превантивен метод

 В съветските времена в биографията на др. Живков за периода 1938-ма - 1942-ра година пишеше, че обитавал селата Дъскот и Говедарци в състояние на „полунелегалност“. Народният гений много бързо намери обяснение какво точно е туй „полунелегалност“ (или си нелегален, или не си, то не може да си малко бременна) - той се криел от полицията, ама тя не го търсела.

Много правилно НС забрани българските войници да бъдат изпращани в Украйна. Не заради опасността
да бъдем въвлечени във войната там, както стана ясно визира се периодът след примирието между
воюващите страни. Според мен ако пратим тези шкембаци в Украйна рискуваме военните и от двете 
страни да умрат от смях, след което Донбас да остане практически без защита и ние да го обявим за 
българска територия, което ще има сериозни последици за нас и не се знае дали няма всички да се
обединят срещу нас.

Същото е и с гласуваната тези дни от Народното събрание декларация за неучастие на Българската армия във войната в Украйна. Не че някой е поискал от нас да пращаме войски там, още повече в момент на активни военни действия - не, разговорите първо са за гарантиране на мира, и второ - визират периода след подписване най-малко на примирие и спиране на огъня. Тоест, това, което правят „сините каски“ на ООН. 

В Народното събрание, по стар обичай, забравиха удобно някои събития от близкото ни минало: че България има опит от участие в умиротворителни мисии в Камбоджа, Босна и Херцеговина, Косово, Афганистан и Ирак; че никой не иска от нас в момента да пращаме войски да се сражават в Украйна; че сме член на военен алианс и като такъв имаме задължения. Забравиха, че когато дойдоха руснаците тук през 1944-та подбраха нашата армия да се бие срещу немците (за което от благодарност не ни признаха статут на съвоюваща страна в Париж по-късно и ни взеха Македония и Беломорието), забравиха и че през 1968-ма участвахме в Операция „Дунав“ на територията на Чехословакия - пък тогава нямаше декларации от НС.

Боен джип Мерцедес с картечница на покрива. Това е най-модерното ни въоръжение в 
момента.

Не на последно място трябва да кажем, че западните ни съюзници са напълно наясно с боеспособността на българската армия и едва ли са толкова закъсали, че да опрат на нашите 30 000 (барабар с полковниците и генералите) шкембовци, въоръжени с калашници, БТР-и, БМП-та и БРДМ-и от годините на соца и с познания по тактика и стратегия също от онези времена. Участието ни с допотопната ни военна техника в мисиите ни в Афганистан и в Ирак в началото на века (която още тогава си беше допотопна, а това беше преди 20 години) беше повече като жест на добра воля от страна на Големия брат, отколкото от някакви стратегически съображения за незаменимост на нашите войници. Не сме Непал с неговите гурки все пак.

Но!

Като всяко друго нещо на този свят, гласуването на тази декларация има две страни. Едната е ясна, това е новия поглед върху отколешната политика на България да не се повтаря 1918-та година - всъщност йезуитско измиване на ръцете под угрижените физиономии на политиците и благородната маска „ние сме загрижени за съдбата на България и българския народ“. Другата монета обаче е как ще погледнат на нас нашите съюзници. Германците, например, и до ден-днешен ни смятат за виновни за поражението им през Първата световна война, тъй като България (най-слабото звено в коалицията) е първата капитулирала, от там се почва краят на Централните сили. Чехите и поляците пък от време оно не ни обичат и ни презират като най-верния сателит на СССР, а то не са само чехите и поляците, ами са всичките ни бивши другарчета от СИВ и Варшавския договор - и албанците, и прибалтийците, и който се сетите още. И им показваме, че имат защо.

Ще завърша с друг виц от онези години: когато в Москва пръднеха, ние в София бързахме да се насерем. Ама май вече не е виц.