Медалите

 За Симеончо и шахматните му приключения съм писал доста в блога си. Той си расте, вече не ходи на Флорините на ЦСКА, той тази година беше и кандидат-гимназист, та само до шах му беше, но въпреки това го викат на състезания, особено отборните (играе на първа дъска в отбора на ЦСКА в неговата възрастова група). В индивидуалните му е доста трудно, че там има разни хиени, окупирали са първите пет-шест места и само си мешат капите, Симеончо там няма как да пробие. 
Тази година обаче, след като му минаха кандидат-гимназистките изпити Симеончо си седна на задника много сериозно и започна всеки ден да играе по няколко часа шах. Както съм му наливал в главата толкова години без особен успех, но този път сам се хвана. Дори на село като го пратих при баба и дядо и там намираше време да играе шах. Така в края на август замина за Варна за два турнира - Морско конче (индивидуален) и Държавното отборно първенство. На отборното всъщност бяха три турнира, класически шах, ускорен и блиц. Та заминава Симеончо и казва преди да се качи "Аз отивам за медал". 

Ай да видим!

Турнира му почна добре, първите два кръга имаше победа и реми, като за ремито го беше яд, казва "Аз бях в по-добра позиция, онзи се спаси с шахове и трикратно повторение на позицията". После направи още 2 победи и се залепи за първите в класирането, вървеше трети-четвърти според коефициента си. Така излезе в петия и шестия кръг срещу двама от най-силните играчи в турнира, направи им реми (едното беше особено ценно, че беше с фигура по-малко), но в последния кръг се наниза на победителя в турнира. Оня нямаше за какво собствено да се напъва, можеше да го даде леко ларж и да му пусне половин точка, ама Симеончо нема късмет, падна. Падна, но досега такъв турнир не е имал, +3 =3-1, 4,5 точки, които му стигнаха за бронзов медал в неговата категория. Ако беше успял да излъже Кънов и да му вземе поне половин точка в последния кръг можеше и втори да е, но ако трябва да съжалява за нещо то е за ремито във втория, а не за загубата в последния. Както и да е, Симеончо от години играе на Морското конче и все нещо не му достига, досега има едно четвърто и едно пето място, все нещо малко го отделяше от медал.

Отборното е интересно с това, че там няма значение колко силен играч си, важен е крайният резултат на отбора. И това много ясно се видя на класическия шах, победителите от Ивис+ имаха двама от най-силните състезатели в България за тази възрастова категория, но останите двама не бяха нещо особено. Симеончо и там почна добре, но треньорът им го въртеше през кръг и то срещу силни играчи и личните му резултати не бяха толкова блестящи, колкото на Морското конче. Въпреки това ЦСКА I се въртяха в тройката през цялото време. В предпоследния кръг играха с Ивис + и според мен там можеха да направят нещо повече от почетна загуба, стига треньорът им да беше направил една елементарна уловка, която доста често се прилага в такива случаи (и която беше прилагана от доста от отборите на този турнир) - ЦСКА можеше да играе ако не за победа, то поне за равен, 2:2. В крайното класиране точно тази една точка ги лиши от напълно заслужен златен медал, Ивис събраха 9 точки, ЦСКА останаха втори с 8. Яд ме е просто защото Симеончо си се готви напълно сериозно и задълбочено за тези турнири и си заслужаваше медалите.

Но както и да е, и среброто не е малко. Другите два турнира, ускорения и блица не ги броя, особено блица е едно пердашене на часовници, те не знаят какво става на дъската. Та от там каквото падне, в този случай нищо.