Когато се спука балонът

В навечерието на първата битка на Лудогорец в Шампионската лига седя и чакам.
Чакам да се спука надутия разградски балон.
Този филм съм го гледал вече - разни богаташи си влагат парите във футбола, отборите им достигат до върха, печелят купи и всичко изглежда непоклатимо.
Но в един момент приказката свършва - и за Бернар Тапи и Олимпик (Марсилия), и за Калисто Танци и Парма.
Парма например, цял живот си играе на асансьор между втора и трета италианска дивизия. Получиха своите 15 минути слава и до там - сега вместо за място в Европа Парма всеки сезон се бори да не изпадне.
Та седя и чакам нещата да си дойдат на мястото и родния евробоец да се върне там, където му е мястото.
Сега ще ми кажете, че съм хейтър, че българите сме такива, изтъкани от злоба и не знам още какво си - общи приказки на хора, които нямат реални аргументи.
Първо, гореизложеното е достатъчен аргумент за всеки, който поне малко се интересува от футбол. Едно са отбори като Парма и Олимпик М, друго е Ювентус например, който беше изхвърлен в Серия Б, върна се триумфално в Серия А и отново е там, където му е мястото - на върха. Лудогорец е много далече от Ювентус, много.
Второ, не съм запалянко тип "болейщик" от бившия СССР, Там е така: пълно е с любители на спорта, които поддържат всичко родно без значение от вида спорт. Може да е заклетия ти футболен враг, може да става въпрос за кърлинг, няма значение. Не съм някакво всеядно животно, дето може да гледа едно след друго хандбал, художествена гимнастика и хокей на лед, примерно.

И трето, не намирам за необходимо да поддържам отбор, който има 70 години история и никаква хореография - толкова никаква, че на мачовете му ходят привърженици на други отбори и го подкрепят, като пеят химна. Ама бил български отбор! За мен единственият български отбор, за когото си заслужава да пееш химна, е националният. Не разбирам как "Българи, юнаци!" би вдъхновило един словак или един бразилец? Не разбирам какво му говори "Мила Родино" на Козмин Моци?
И не на последно място идва "благодетелят" на Лудогорец. Подобни благодетели в България с лопата да ги ринеш - като почнеш от Гриша Ганчев, Георги Илиев и стигнеш до Николай Гигов, Венци Стефанов, Майкъл Чорни. Футболът у нас отдавна се е превърнал във филиал на мафията и мафията решава отдавна кой, кого, какво. Ще каже някой "Кирил Домусчиев не е такъв, той е чист, бизнесът му е чист\". Не знам, може и така да е, но досега животът друго е показал, а и снимката вдясно не е много читава. Не си представям сериозен бизнесмен, сериозен президент на футболен клуб, който би се съгласил на мач между "Лудогорските орли" и "Витошките тигри" (и печеното теле в центъра). Не си представям сериозен президент, който си сменя треньорите всеки сезон и всеки път се оказва впоследствие че, треньорът се е взел много насериозно.
Лудогорец си изконсумира миналия сезон късмета за 10 години напред, особено в мача с Лацио в София. Така че аз чакам.
Няма балон, който да се надува до безкрайност, няма балон който да не се е спукал с гръм и трясък.