Изводите от международния икономически форум

 Имам си няколко източника на информация какво става с руската икономика - в един сайт следя цените на дребно, в туитър в няколко профила гледам клипчета, когато качат как руснаците се оплакват от поскъпването на стоките, гледам и клипчета в youtube като това например, отделно следя и руската секция на ВВС и разни руски вестници и сайтове, макар че те са много ненадежни заради вихрещата се там цензура. С цензура или без обаче руснаците не могат да скрият проблемите си в икономиката: прословутото им "импортозамещение" от 2014 г не проработи, няма как да смениш ементалът и гаудата с "Российский сыр", шампанското Moet&Chadon със "Советское шампанское", Ауди с Лада Гранта и Филипс с Витяз и да си мислиш, че всичко ще е както преди и няма да усетиш разликата. Повярвайте ми, и шоколад Кума Лиса се ядеше, ама някакси предпочитам тези на Милка и Сушард. 

Откакто започна войната и въведоха новите санкции ония балъци съвсем изгубиха връзка с реалността. Едно на ръка, че световни брендове се изтеглиха от пазара им, отделно започна да им куца икономиката веднага - тук спираме производство заради липса на части, там ограничаваме експлоатацията заради липса на резервни части, в Аэрофлот стюардесите вече следят за консумацията на тоалетна хартия по време на полет, в първите дни след началото на войната копирната хартия първо поскъпна, после и поизчезна - примери много. 

Делът на руската икономика от световната такава се сви от 2,5% за миналата година до 1,5% в момента. 1,5% за страната, която има най-големите запаси от всичко на света, от всичко, за което се сетите. И която би трябвало да може да изхранва и изнася, а не да гладува и да внася. Стъпвайки на тези 1,5% руският президент Путин организира в Санкт Петербург ежегодния Международен икономически форум, на който този път присъстваха представители само на приятелските на Русия страни - Беларус, Армения, Казахстан, Сирия (сигурно пропускам някого) и най-екзотичните - гости от ДНР, ЛНР и афганистанските талибани. Няма какво да се лъжем, целта на тазгодишното издание на форума е да излъже руснаците и света, че руската икономика не е леко умряла, само временно неразположена. Че Русия има приятели, има откъде да внесе, ако и се налага нещо. 

Има дръжки.

В заключителната си реч Путин надълго и нашироко обяснява как санкциите не проработиха, как трудностите се преодоляват, как е въпрос на време руската икономика отново да стане водеща в света (каквато никога не е била), как ръководителите на западните държави наказват на първо място собствените си избиратели и икономики. Липсват само новините за небивалия трудов ентусиазъм, обхванал руските трудещи се, нови стахановци и примери за трудови подвизи и героизъм. 

И тук се сетих за един друг бункерен герой, който до последно също не вярваше в колапса и рухването на неговия си свят. Докато руските бомби падаха на 100 м от бункера му, той преместваше несъществуващи армии и контраатакуваше с вече ликвидирани подразделения. Докато се водеха ожесточени боеве в улиците около бункера му, той се срещаше с дечица от Хитлерюгенд и ги ободряваше, че трябва да издържат съвсем малко, колкото да дойде помощ отнякъде. А него всички го помним как свърши.