Опитът на Румен Радев да го играе морален стожер на тема ДС не излезе особено успешен. И не защото няма право на мнение, нито пък мнението му е крайно или неуместно, не. Работата е там, че за толкова години като президент пред него и пред обществото имаше достатъчно моменти, в които можеше да се осъди Държавна сигурност. Президентът можеше да отвори темата за лустрацията, за реална оценка на комунизма, за мястото на паметниците на Съветската армия, нацвъкани из страната с повод и без.
Можеше много неща, но не ги направи. Не ги спомена дори.
Та сега не върви някак да чете морал на Васил Терзиев. Който, без да се отрича от родителите си каза: "Това, което е правила ДС е неприемливо, нечовешко, неморално". Не е едно и също дядо ти де е бил офицер от ДС или ти самият да си бил ченге под прикритие или пък доносник.
Но най-смешното е аргументът на президента. Досущ като Нона Мордюкова в "Диамантената ръка", като безбройната армия от верни лелки и отрядници, на които се опираше Партията в онези години - днес свириш джаз/играеш рок-енд-рол/слушаш "Бийтълс", а утре непременно ще отърчиш в американското посолство да продадеш Родината.
x
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!