Голодомор

В последната събота на ноември в Украйна отбелязват Денят на Голодомор. Има и друго име, Украински холокост. Руснаците, естествено, отричат, нормално е, но те отричаха и за Катин, и за много други неща, такава е политиката на Големия брат.

Причините за Голодомор са много - като цяло Съветският съюз изнася евтино зърно, а с получената валута купува оборудване за заводи, за да индустриализира страната. В началото на 30-те години на ХХ-ти век за немския фермер Ханс е по-изгодно да храни прасетата си с руско зърно вместо с немски фураж - цената на руското зърно е в пъти по-евтина. Но това е цената за Ханс, за украинците е доста по-друга.

Реалната причина за Голодомора е разправата на болшевиките с непокорните селяни . украинците не бързали да влизат в колхозите и да живеят по болшевишките закони, за което били унищожени с глад. Най-пострадали от Голодомора били онези украински села, които не изпълнили "плана" по хлебозаготовките - най-често самият план бил изначално неизпълним. Тези села попадали на т.нар. "черни дъски", след което следвала пълна блокада на селото, в което се изсипвали наказателни отряди и вземали селяни за заложници. В блокираните села умирали цели семейства, всички листа по дърветата били изядени, нямало никакви домашни животни и дори плъхове. Хората, обезумели от глад, се превръщали в канибали - много от тях подмамвали съседски деца с надеждата, че могат да ги убият и изядат.

През 1932 г. заедно с жена ми и сина ми Захар изработихме общо 400 трудодни в колхоза, нямах нито един пропуск, за което наесен получих около 5 кг просо и4 кг брашно, което стигна за 4-5 дни и през зимата нямахме никакви средства за съществуване. По-големите ми синове се махнаха от вкъщи, а аз продължавах да работя в колхоза, за което получавах веднъж дневно котлова храна - борщ от зеле и цвекло, без хляб. 

На четвърти април убих малката си дъщеря Христа, която беше толкова изтощена, че не можеше да става вече... Беше само кости, насякох я и я сварих, за два дни я изядох. Давах от месото и на голяма си дъщеря, Настя, а на шести април в 5 сутринта убих и Настя. Мислех, че така ще поддържам себе си, а Настя тъй или иначе щеше да умре от изтощение след ден-два ..

Военните, ходещи по домовете на гладуващите хора отнемали и последното им зърно, отговаряйки на молбите им: "Ако ние ви пожалим утре ще се окажем на ваше място. А на нас също ни се живее." 

Голодоморът в Украйна породил страшно явление, което сега мнозина наричат изтрита памет - от десетките умрели от глад села не останало буквално нищо и никой, нито един човек. Никой не знае какво точно се е случвало в тези села, не е останал никой, който да разкаже. Може да са се случвали и по-страшни неща, от тези, за които сега се знае. След снемането на блокадата подутите трупове просто се извозвали, а в селата се заселвали нови хора, докарани от далечните области на СССР. На тези, които не са преминали през този ужас им било по-лесно да строят комунизма.