Краят на инерцията

 Понеже сега чета мемоарите на Осман Октай, та се върнах в началото на прехода, в 1990 г. Тогава, ако си спомняте, имаше две големи партии: БСП и СДС. Това беше времето на масовата изборна активност, на големите парламентарни групи, на тактиките и стратегиите. И на идеологиите. 

В БСП, например, за които доста години гласувах, се формираха различни крила, имаше някакво идеологическо люшкане между социалдемокрация, социализъм, модерна лява партия, че и разни комунистически остатъци имаше. В крайна сметка за 30 години БСП се сви до шепа бивши ченгета, които все още живеят със спомените си от "онези" дни и които 30 години вече са се снишили да мине бурята, но много скоро ще се организират и ще се върнат на бял кон във властта и ще си построим отново комунизма. 

Една я мислеха Лилов и Луканов, друга стана. 

Същата работа се случи и със СДС. Сринаха се два пъти - веднъж при Филип Димитров и след това при Костов. Е, при Костов не беше толкова рязко и надолу, но въпреки това се сринаха. Там вместо милионерите, назначени от Луканов Костов се опита да си създаде свои. До някъде успя, все пак приватизацията мина през неговите ръце. И там се въртяха някакви идеологии, разни теоретици се упражняваха и толкоз.

После за спасители се изредиха и Царят, и Бойко. Техният електорат не падна от небето, това бяха хора които основно гласуваха преди тях за СДС, по-рядко за БСП и за останалите партии. Времената на монолитните абсолютни мнозинства отстъпиха място на шарените парламенти и коалициите. Появиха се партии метеори като РЗС-то на Яне Янев (който обещаваше да вкара Бойко Борисов в затвора и да спре доганизацията, каквото и да означава това. Нито Бойко Борисов е в затвора, нито доганизацията е спряна, Доган си живее в Росенец, държавата си го пази и пак продължава да разпределя финансовите порции в държавата), ББЦ на Колю Капута, партия ЛИДЕР на Ковачки, която за едната бройка да влезе в НС, Атака, ВМРО и НФСБ, които стъпка по стъпка се отнасят в небитието и където ще отиде и Възраждане в един момент. Такива файтон-партии са и АБВ-то на Първанката, а днес е и Български възход на Стефан Янев, която много любопитно повтаря резултатите по места на партия ЛИДЕР. 

Мислите ми са, че се връщаме в едно нормално за България състояние - вижте Народните събрания между след Стамболов и до Стамболийски - раздробени парламенти, шарени коалиции, люспения партиите. С тази разлика, че ако тогава партиите са търсели някакъв идеологически образ, то днес виждаме краят на инерцията от 90-те години.