Последният печели 4

Всяко нещо си има начало и край, включително и моето участие в Последният печели.

Преди всичко, трябва да кажа, че имам доста сериозни съмнения относно честността на победата в случая. Много съмнения ми останаха, свързани основно с факта, че победителят (Йордан) реши да отиде до тоалетната секунди преди да влезем в студиото. А когато влязохме в студиото и започнахме играта се почна триумфът на логиката: „Не го знам какво точно е написал Димитър Димов, ама той е единственият ветеринар сред писателите!" - и това още на първия въпрос, за 40 т, свързан с пиесата „Почивка в Арко Ирис"; „Ми то за Тереза Маринова казхте коя е олимпиадата, колко е скочила, годината казахте, то какво остава? Кой е треньорът!“ - желязна логика, аз например се сещам поне 5 въпроса от това видео - кои подред са Олимпийските игри в Сидни, колко златни медала имаме от тези игри, от коя политическа сила беше кандидат-депутат Т. Маринова, мога и още да продължавам. Казвам го това, защото има доста неща, които се казват в студиото, но не влизат в предаването. На въпроса за моста в Кюстендил, Камен Воденичаров го пита този (след като даде верен отговор): „Ти бил ли си в Кюстендил, откъде го познаваш този мост?“ - „Ми не, не съм бил, ама имам приятели, чувал съм за този мост, даже има и друго име, ма е нецензурно.“. Дай, Боже, всекиму такива приятели! Още повече, че съм цял ден там, цял ден гледам как хора бързат с бутона и дават не само грешен отговор, но и отговор, който няма нищо общо с въпроса след като го чуят (и аз се опарих така в пръвия запис и до там бях със сватбарските отговори).

Върхът обаче беше темата за Европейския съюз. Явно му бяха казали, че ще има въпрос с Маастрихт, ама или не го беше запомнил, или не го беше разбрал, скъса се да натиска предварително, да стреля сватбарската и не уцели. То като нямаш у главата колкото и да ти наливат, не става. Много елегантно прибрах едни точки с Робер Шуман, таман на време, че оная майна беше почнала да напиня да ме настига. 

Във втория кръг златния дъжд за Данчо продължи, изпревари ме с бутона за моста на Арда (то пък какъв въпрос за 40 т, на коя река се намира?), изложи се като кифладжия на въпроса за „Танц със саби“. Натиска нашия бутона още докато върви видеото, решава, че ще питат „Как се казва произведението?“ - Sabre dance или Танц с ножове, който бил играл (е, в някаква пародия сигурно по морето). Нито на английски го уцели, нито на български, ама пък с какъв кеф ги прибрах и тия точки, само изчаках да почне въпроса да се ориентирам за балета ли ще питат или за националността на автора. И като казвам „Гаяне“ и Камен не може да повярва на ушите си. И това го знам, бе Камене!

Нещата си лъснаха в третия кръг. Аз във всяко състезание, включително и ония двете преди 2 години, в третия кръг увеличавам точките си, не губя. Този едва изчака в последната тема да даде 2 верни отговора да ме мине и почна с пасовете. Тук е момента да призная, че въпросите за Литекс и Оланд ги знаех, но ми излязоха от главата в момента и изстрелях първото, което ми дойде на устата. Що казах Левски, като знам, че не е Левски, не знам. Яд ме е за въпроса за Джералд Форд, че не стигнах до него, щото дадох верен отговор, а отговора на Данчо беше „Абе онзи там, смотания“ - според мен го обърка с Джими Картър най-малкото, ама не се наемам да определям кого от американските президенти Данчо смята за смотан. И за Александър Сано знаех верния отговор, и за „Дом на дракони“, но не бях на 100% сигурен и затова ги пасувах. Това са едни 50 т за мен, които щяха да свалят и без това стопения аванс на Данчо с още 50 т и нещата щяха да стоят по друг начин. 

Но има и нещо друго - това ми беше 4-ти запис за деня, вече бях уморен и едва ли щях да съм толкова свеж в следващия запис. Гледам се на записа, и обувките ми убиват, и очите ми са уморени, и с бутона не съм достатъчно бърз. Да обобщя - не ме е яд, начесах си крастата с 3-те победи, стига ми толкова. 6 пъти съм влизал в това студио, 6 пъти съм стигал финал и 4 пъти съм излизал победител. А двата пъти, когато съм губил, е било с бой до последно. Ако има нещо, за което да съжалявам е, че не го отстраних тоя да му кажа накрая едно Vamos a la plaja от мен, но нейсе. Както се срещнахме с Методий в пърия запис, така и с него можем да се срещнем отново един ден, не се знае.