12 септември 2015

Много след хан Тервел

Хан Тервел в нашата история освен като наследникът на хан Аспарух на българския трон е известен и като Спасителят на Европа заради намесата си във византийско-арабският конфликт през 718 г. Аз, лично, си спомням далечната 1985 г, когато другарката Игнатова ни обясняваше по "Родинознание" пред каква дилема е бил изправен българският владетел: чия страна да вземе - на стария си враг Византия или на новата, непозната арабска сила. Та ханът седнал, помислил и решил, че по-добре да помогне на врагът, когото познава, отколкото да се съюзи с непознатия си противник, който утре може и него да заплаши.

Покрай историята с руските самолети за Сирия президентът Плевнелиев и част от правителството се опитват да се вкарат в ролята на хан Тервел. Опитват се да ни убедят, че сме направили преди време правилният избор и сега трябва да си го защитаваме.

Ма нещо не им се получава.

Роската си мрънка там нещо за европейските ценности и достойният член, един вид, и ние сме направили своят тежък и труден избор, ама неудобното е, че взехме страната на сирийската опозиция, а тя в конфликта в Сирия отдавна го играе ролята на храстче. От едната страна е Башар Асад, подкрепян от Русия, от друга са фанатиците от ИДИЛ, неподкрепени от никого.

Т.е. ние сме в една игра, дето е почнала много отдавна, а ние нито знаем всички правила в нея, нито ни подават често топката. В случая Сирия е част от голямата игра между САЩ, Русия, ЕС и останалите по-големи и по-малки играчи.

Къде се бутаме да пеем в хора тогава?

Половината свят е пропищял от фанатиците на Ислямска държава, то не са убийства, изнасилвания, отвличания, ма наш Роско си знае - няма оръжия за Сирия!

Кой те пита бе, мушморок?

И въобще, що си мислиш, че някой се вълнува от достойното ти членство в ЕС и НАТО? Не са решили, не са преминали руснаците.

Като говориш за ценности, спомняш ли си Муамар Кадафи, когото посрещаха с радост в Париж и Рим, докато накрая не стана неудобен със съществуването си и същите тези Париж и Рим го оставиха да свърши дните си като куче?

А като говориш за достойно членство в ЕС, що не коментира доскорошния ти колега Саркози, който поиска България и Сърбия да се превърнат в изолатор за емигранти? С две думи, докато ти си мрънкаш за достойният член онова джудже ти показа смятат, че ни е мястото и за какво са ни поканили в къщата си.

Предполагам, това ще види Даниел Митов, ако случайно си завре носа в някой руски самолет, 
кацнал за проверка в България.

Колко отдалече си личи откъде духа вятърът у нас и откъде ни иде силата за това репчене пред руснаците!

От свободата и демокрацията, от европейските ценности?

Глупости, те са за наивните. Вятърът отдавна духа от Пенсилвания авеню. А в ролята на ветропоказател освен Роската е и вънкашният министър Митов.

Как си я представя тая с проверката на руските самолети, той сериозно ли го казва това, вярва ли си, че руснаците ще натоварят един самолет с оръжие и ще го приземят на летище Варна да го разглеждат всякакви разведки?

Държим се като квартален бакалин, който си е харесал г-жа Тотка с големите цици от съседната улица и се чуди как да я опипа, търси си повод и го намира - ако искаш салам, госпожа, ще минеш до онзи щанд да си го вземеш, ма ще трябва да те проверя, да не си скрила нещо в пазвата си. Ако искаш, госпожа, друг начин няма, то салама пари струва, европейска ценност е! 

Забелязал съм, всеки път, когато американците ни навиват гайките, все говорим или за европейски ценности, или достойно членство, или за цивилизационен избор.

Много след хан Тервел си живеем безгрижно и се самозалъгваме, колко сме велики!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

За Бога, братя, коментирайте!