07 март 2014

Неподарените цветя


Както и друг път съм казвал, аз обичам жена си не само на 8-ми март, а и през останалите 364 дни в годината. Не споделям малоумието на утрешния ден - идиотски празник, останал ни от времената на комунизма - то е достатъчно да хвърлиш един поглед върху Клара Цеткин и Роза Люксембург и ще разбереш що точно с политика са се занимавали (виж, ФЕМЕН са друга работа). Не че имам нещо против жените, напротив, напротив - но "женско парти" по случай световният ден на жената ми звучи точно като HIV-парти по случай 1- ви Декември.
Но!
Причината за това жените да помнят прекалено дълго неподарените цветя според мен се крие в неказаните думи (и от двете страни). 
За себе си мога да кажа, че винаги съм се старал да съм внимателен и галантен, друг е въпросът дали съм успявал и дали го е оценявала отсрещната страна. Но жените помнят, и то помнят твърде дълго.
Както и да е, искам да кажа, че не съм бил такъв задник като героите на песента. 
А жените ... цял живот събират в себе си неказани думи. Сигурно за да благодарят с тях за неподарените цветя.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

За Бога, братя, коментирайте!