07 ноември 2019

Стъпка в правилната посока

Теорията, че Президентът Радев ще си затрае и ще играе по свирката на Пеевски и ще пусне избора на Иван Гешев за Главен прокурор не проработи. 
Имаме Президент!
Не оня путьо Плевнелиев, на който основната задача беше да изглежда сериозно като орела на американския герб. 
Помните ли "Ти си го избра"?  Да помните Плевнелиев да реагира тогава? Да помните някой да е задал въпрос на Борисов какво значат тези думи, изречени в негово присъствие и по негов адрес? Какво значи премиерът да си избере Главен прокурор? Ах, да, да не забравяме, онзи запис не е законно направен и съответно, не подлежи на коментар от Тъпанаря от Банкя. Да помни някой Плевнелиев да е реагирал като Президента Радев, да удари по масата срещу некомпетентността, арогантността и простащината на Борисов? Румен Радев току-що го направи.
Къде ли са сега онези, които ръкопляскаха на Плевнелиев когато напусна Президентството? С основание му ръкопляскаха, напускането на Президентството на Плевнелиев беше най-достойния му ход за 5 години.
Да се върна обаче на Гешев.
Излизат данни за бездействие на Гешев по делото за фалита на КТБ - ето ги тук, на сайта на Свободна Европа - и все едно нищо. Гешев е нашият кандидат, Гешев най-достойният, най-компетентният, най-подготвеният, най-знаещият, най-можещият, най, най ... 30 години след 10-ти ноември Свободна Европа е отново тук, а ние 30 години по-късно имаме един кандидат, посочен от управляващата партия, когото трябва да изберем единодушно. 
Е оти ги ручахме жабетата толко години в такъв случай, след като 30 години по-късно сме пак на същите позиции? Една партия, един пръв партиен и държавен ръководител (и той прост като оня), партията и Първия се грижат лично за доброто на всички ни, техният избор е най-правилния, те са най-компетентните, те знаят най-добре кое е добро и кое - не.
Партията и нейният ръководител могат да правят каквото си искат и ние ще търпим и ще си траем, така ли?
Що за държава сме, когато министър-председателят може с едно телефонно обаждане да отмени уволнение в на журналист в радиото или да поиска оставката на президент на независима обществена организация, неподчинена на правителството и независеща от него? Що за държава сме, когато властта с всички сили брани имиджа на своя избраник за главен прокурор, организира митинги в негова защита, на които основните привърженици на новия шериф всъщност би трябвало да са негови жертви? Що за държава сме, когато съсловни организации в съдебната система са оглавени и подчинени от управляващата партия и в тях организирано и по списък се събират подписи "За" единствения кандидат за нов Главен прокурор? Демокрация ли сме или отново се върнахме в годините на тоталитаризма и авторитаризма?
Този ход на Румен Радев е един лъч на надежда, че не всичко е изгубено, че един ден у нас на водещите позиции ще се назначават наистина компетентни, знаещи и можещи хора, необвързани с икономически и задкулисни интереси, независими от политически партии и играчи в сянка. Вярно, няма да стане от раз, няма да стане още другата седмица, но поне е стъпка в правилната посока. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

За Бога, братя, коментирайте!