Военнопленниците

 Въведение: 

Руски военнопленници, снимка ок. 1942 г.

Обсадата на Сталинград, съветската армия. Историята е разказана от готвач в една от пехотните части. Частта попаднала в обкръжение, обозът с полевата кухня се загубил някъде. Войниците стоят гладни цял ден. Не издържали, решили да пратят някого да открие кухнята. А точно в този момент имали двама новобранци-узбеки, току-що пристигнали от някой високопланински кишлак - нито да стрелят знаели, нито говорели нещо различно от техния си диалект. Един от войниците, казах по националност някакси успял, опирайки се на общи тюркски думи, да им обясни къде, защо, как и в какви срокове трябва да отидат и да се върнат. Дали им по две кофи на всеки, оръжие, раници и ги пратили по задачата. Минава половин ден, цял ден, втори ... От узбеките ни вест, ни кост. Командирът почнал да се тюхка, на сигурна смърт ги е изпратил и решил да прати опитен разузнавач да ги търси. Разузнавачът се губил някъде цял ден, но се върнал с празни ръце и с новината, че не открил никакви следи от тия двамата. И от кухнята също. И изведнъж на третия ден от митарствата двамата узбеки се връщат, облечени в нови шинели, въоръжени до зъби, с огромни немски раници на гърба, пълни с немски консерви и влачат две баки, с още топла супа. А на шията на единия виси картонена табелка с надпис: "Другарю Сталин! За нас не стават за "език", а за вас не стават за войници! Върнете ги у дома!"

Същинска част

Хуйло нахлу в Украйна, но се оказа, че с нахлуването идват и първите военнопленници - ето ги двамата на снимката. Момчето вляво на снимката се казва Рафик Рахманкулов (неговата история и интервю с майка му можете да прочетете тук). Накратко, момчето е учило в селскостопански техникум, но без особен успех, напуснал е училище и тъй като е бил в донаборна възраст, прибрали го. В армията, според думите на майка му, му харесвало. Имало спокойствие, чувствал се уверен, имало сигурност, заплатата била добра и младежът останал на кадрова служба от лятото на 2021 година и обмислял да се ожени, след което щял да получи жилище. На въпрос на журналиста от ББС "Той обмисляше ли военна кариера?" майката отговаря така:

Не, по-скоро виждаше някаква перспектива - че на военните се дава жилище, че там може да получава нормална заплата. Сега е такова време в страната, че няма работа. Практически единствения нормален вариант - да се мотаеш по обекти. Без да си виждаш семейството, без да си вкъщи. А в последно време военните добре ги поддържат, затова той казваше, че иска да се ожени за Лиля и да им дадат жилище. Т.е. военната кариера като такава не го интересуваше особено. По-скоро като възможност да си стъпи на краката, да има някакъв стабилен доход.

Обобщявайки, момчето с типичното руско име Рафик е някъде от Дагестан (примерно), има незавършено средно образование от елитен (вероятно) техникум по механизация на селското стопанство, мечтаел е за военна кариера като кадрови войник само заради редовната заплата и държавната панелка. С две думи, интелектуалният му багаж е колкото на Москвич 412. Съмнявам се дългучът до него да има по-различна биография, но пък сравнени с двамата узбеки от горната история са истински прогрес! Още повече, че военнопленниците се увеличават, но като цяло нивото е плюс/минус това на тия горните. Съжалявам ги, млади момчета, нито някой им е казал къде отиват, нито защо са там, а те самите май и нямат особена охота.

Новые военнопленные. Их становится всё больше. pic.twitter.com/im5aYEPh9u

— 🇺🇦🇰🇿 𝚌𝚛𝚊𝚣𝚢 𝚋𝚎𝚊𝚛 🇰🇿🇺🇦 #НетВойне (@hala__qween) February 27, 2022