Огънят на Анадола

Ако харесвате модерен балет и не страдате от комплекси на тема "Българо-турски взаимоотношения през периода ХІV - ХІХ в." "Огънят на Анадола" е великолепен начин да прекарате приятно 2 часа в неделя вечер. Особено ако имате и годишнина от сватбата след няколко дни и търсите начин да я отбележите.

Първо, аз и друг път съм то казвал, Турция и въобще турската музика не е само зурни, маанета и мазни кючеци. Турските танци също не са само кючеци и метане на гюбеци. То ние сме си виновни, че приемаме само това от там. Всъщност, "Огънят на Анадола" е много удобен момент за лаик човек (като мен) да направи сравнение между турския и българския фолклор и сам за себе си да определи кой на кого и до каква степен е повлиял. Има и типично шопски провиквания, стъпки като и в нашите хора и какво ли още не, което съм виждал по телевизията и за което ми казваха навремето, че с него шашваме света.
А то какво излезе, турците го имат същото в техния си фолклор, и не само го имат, но и го показват по белия свят. Докато в същото време спектаклите на Нешка Робева ама грам не отстъпват на турските, ама кой да гледа. Навремето и ирландците си пробутаха фолклора покрай Майкъл Флетли и "Lord of the dance", не че са нещо кой знае какво, но ...

Да се върна на шоуто на турците обаче.

Много приятно, много вълнуващо, въобще не съм усетил как лети времето. Не ме вълнуваше и сюжета, пак някаква битка между доброто и злото, накрая доброто май победи. Препратките към родния фолклор може да се търсят както в стъпките на танците и провикванията, така и в музиката, и в носиите. Но не сме само ние - имаше костюми, които наподобяваха черкезки или кавказки дрехи, имаше танци, които аха да кажа, че са грузински, и саби извадиха на сцената, че и като се биеха юнаците (добрите и лошите), и искри хвърчаха от сабите. 

Постарали са се комшиите, струва си парите, а удоволствието е неописуемо, сериозно ви казвам.