20 години по-късно

Снощи се върнах 20 години назад.

Когато бях 8-ми клас, учителката по български език ни водеше най-редовно на театър. Не на разни тежки философски постановки, в които да откриваме смисъла на живота, същността на човека и да търсим отговор на въпросите "Кои сме ние? Откъде идваме? Накъде отиваме?". Не, водеше ни на постановките на Рей Куни. Екзестницалните въпроси в неговите комедии не са толкова широко застъпени, но за сметка на това се заливахме от смях! 

Та снощи се върнах 20 години назад - ходих пак да гледам "Между два стола". От спомените си от началото на демокрацията помня, че тя ми беше най-малко смешната, но в момента само нея играят. Много ми се гледат и останалите две пиеси - "Скок в леглото" и "Ах, ти, лошо маце!", но в момента не намерих да ги поставят никъде. 

Ноооооо, както казваше бачо Красун, сиромах човек и на половин милион се радва, аз съм доволен че отново гледах "Между два стола". Малкото Кате и тя с мен, и тя доволна.
Самата постановка е ситуационна комедия, и то от най-баналния тип. Е, част от хумора е на тема "хомосексуализъм", та на разните му ЛГБТ активисти и борци за права може и да не им допадне, обаче това не го прави по-малко смешен.
Много яка реплика има Саймън Макгарднър (Димитър Марков): "Хомосексуалист ... Аз не мога да убедя хората, че съм хомо сапиенс!" - ще трябва да я запомня за следващите си хомофобски постове.

За тези, които не знаят - Ц. Г. С. Б. е "Цуни-гуни с Барбара"

Много ми допадна играта двете актриси - Вяра Начева (Барбара Смит) и Николина Янчева (Мери Смит), особено втората - много точен избор за английска неврастеничка. Хареса ми и как актьорите се мъчат да сдържат смеха си в някои от най-смешните сцени - то не върви все пак да почнат да се хилят. Герасим Георгиев - Геро прави много силна роля като Джон Смит. 

Върнах се 20 години назад и пак се смях от сърце.

А бе въобще, добре си изкарахме снощи.