Смениха вече и от назначените кметове в селото. Юрталана опита да се сближи с втория, но той беше един мълчалив и саможив момък. Той ходеше по полето като занесен, връщаше се в квартирата си уморен, затваряше се и лежеше с часове. Отначало хората го гледаха със страхопочитание, но полека-лека започнаха да го закачат, да го разпитват откъде е и какво е работил по-рано.
— Учих в София — отговаряше той на всички.
— А за какво си учил? — опъна веднъж, врат глуховатият дядо Георги Сапунджията.
— Математика.
— Владика ли? — не доразбра дядо Георги.
Кметът се усмихна снизходително.
— Ма-те-ма-ти-ка! — натърти той.
— Не разбирам учението ти, синко — сви се старецът. — Едно време учеха само за даскали и за попове и светът беше по-инак нареден, и по-лесно се живееше… Сега… сега… не знаем…
— Пак си е същото, пак! — подвикна му кметът.
— Не е ки! — заклати решително глава дядо Георги. — Не е.
Горното е цитат от "Снаха" на Георги Караславов. Ето ви го образът на образования, който трябва да застане начело на (в случая) селото. Математика бил учил, че то това наука ли е? Не е ли за даскал или за поп не ми го хвали! Целия ни народ е като този глух старец, цял живот свикнал с остарелите си порядки и това, което не може да си го обясни не го възприема.
Но Ганьо не го интересува това. Просто той на 3 ракии вече знае, че тоя не става. Учил бил ... Не става и точка!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!