Страхотен Левски

За пръв път тази вечер си помислих, че Левски е способен на нещо повече от борба за почетното второ място.

Досега подобни мачове вървяха в руслото „едно на мъка“ в зависимост кой ще вкара първи гол. Ако е Левски - преднината се защитаваше с опълчение и късмет в края на мача; ако е противникът - до края на мача безплоден натиск на Левски и „добро сме играли, али сме лошо паднали“. А да не говоря, че мачът беше срещу Черно море - то където и да отиде Илиян Илиев отборите му играят грозен и защитен футбол с основната идея да не загубят. Можеха и този мач да го затворят второто полувреме, да видим ние тогава хубаво ли е да изоставаш с 1:0 на „Тича“.

Този Левски обаче не е такъв, този Левски е различен. Този Левски търси победата до последно, бори се и се старае да обърне мача в своя полза до последната минута. Без ярки звезди, без да хвърчи излишно в небесата, но има отбор, има колектив.

Очевидно съм сбъркал в първоначалната си оценка за дон Хулио - радвам се, че съм сбъркал, все така да бъркам. Но най-много се радвам за Рупанката, това момче може много далече да стигне.

Братя по оръжие

Общата съдба обединява тези две велики личности. Общата им съдба е затворът.

Е, единия беше заради корупция, която не е доказана и е чист като сълза. Другия - за какво ли не, от подбуждане към бунт и опит за противозаконно вземане на властта до данъчни престъпления и опит за възпрепятстване на правосъдието. Но според Тъпанаря от Банкя, който е специалист по всички въпроси, Оранжевия е невинен, то от тука се вижда.

Несправедливо обвинен. И единия, и другия. Живи да ги ожалиш. Незаконно арестувани, хулени, обиждани, опръскани с кал. Най-великият президент в историята на историите и най-добрият, най-близкият му анализатор. Интересно, дали е пратил някой анализ на ситуацията в Украйна по Тръмп-младши до Тръмп-старши?

Всъщност, това не е важно в случая.

Братя по оръжие.