Класирането

 Е как да съм доволен?

Новият министър на външните работи

Моят канидат за външен министър

 След онова недоразумение Георг Георгиев за външен министър може да предложа един от котараците. И ще се справи по-добре от него, 100%. 

За разлика от тъпите копейки, аз помня опашките пред посолствата. 
И съм бил в чужбина, когато имахме право да сме 3 месеца на всеки 6.

Иначе си имам предубеждения към Надка Михайлова, но не мога да не потвърдя, че в сравнение се целувача на ръце е 100 пъти по-добро предложение. Дори Хюмнето щеше да е по-добър, но за щастие е зает с мира в Газа. 

Не мога да отрека усилията Михайлова в две направления: падането на визите през 2000 г и членството ни в НАТО от 2004, до голяма степен благодарение на поведението на правителството на Костов от Косовската криза. 

Какво доживях, да хваля Костов и министрите му!

Ъпдейт от 23 Февруари: външен министър с ясно изразена позиция и топки. За разлика от Къдравата Сю и Ръкоцелуващия Гошко! 

Да бръкнем в гъза на руснаците и на копейките прости

Дилема

Горките мъже! Срещнат най-сетне жената на живота си, а след това се чудят как да я скрият от жена си!

 

Гласовете на разума

 Има хора на Запад, които осъзнават каква груба грешка беше избирането на Тръмп. И техните гласове стават все по силни. А есента има частични избори за Конгреса и ако (както се очаква) демократите получат мнозинство в двете камари, оставането на Тръмп на поста в следващите две години се очертава силно проблематично. Той самият го знае. А в американската история има един прецедент вече, когато президент става човек, който не е бил избиран пряко нито за вицепрезидент, нито за президент. 

Идва край на позорната и идиотска политика на Тръмп - и на глупостите му с митата, и на дебелашките му териториални претенции, и на отстъпките му по отношение на военния престъпник Путин, и на арогантното му отношение към Зеленски. И все си мисля, че както стана вторият президент в американската исторя с два непоследователни мандата, така ще стане вторият, остранен след процедура по импийчмънт. Или петият убит по време на мандата.

Мизерията като нещо нормално

Бил съм веднъж в Русия, през 1984 г., тогава още беше СССР. Пътувахме с влак до Киев, оттам с влак до Таганрог, после с влак до Москва (имам снимки на Червения площад и на кораб по Москва-река) и от Москва с влак до София. Тогава яко ползвахме БДЖ-то. 

Спомени имам малко от тогава. Помня киевския зоопарк и помня, че сутрин руснаците ни хранеха с прянник - купуваха го в едни кутии, като блат за торта. Сега в „Берьозка“-та продават прянници, ама са леко по-други. Като цяло имам някакви спомени от тогава, ама са малко, то аз тогава съм бил 7-годишен. 

Може би един ден ще напиша отделен пост какво помня от онова ми посещение. 

Помня обаче, че имаше Пепси. В онези бутилки, стъклените, от едно време, с надпис на кирилица. А майка ми преди години ми каза: „А не помниш ли, че го пиеха в едни малки чашки?“. Ами не, не помня. „Аааа, сипваха го в едни малки чашки, че нямаше за всички“.

Може, те руснаците тогава вече живееха във времената на дефицита и опашките. Тате ми е разказвал, че като дошли през 81-ва в България и им се видяло като рай: „Те - казва - в Таганрог от две години кашкавал не са виждали“. Е, не че е нямало съвсем, ама свършвал бързо. 

Та сега ви пускам една реклама от началото на 90-те години, правена за необятния руски пазар и необятната руска душа. За руснаците очевидно е нещо нормално да си купиш шоколадче „Mars“ и да го нарежеш на части, че да има за всички. Говорим за колосалното количество от 50-60 гр все пак. А всъщност е нормализиране на мизерията, възприемане на мизерията като нещо нормално, ежедневно.

Икономическият тигър от Севера

Тези две учителки рискуват, според мен, дело за дискредитация на руската армия. Не търсете логика,
в техните съдилища логиката е от съветско време.

Откакто започна войната в Украйна Путин по разни икономически форуми (провеждани основно в Русия с участието на маргинални икономически сили) се прави за смях, като обяснява как Русия била световна икономическа сила, как били изпреварили Германия и дишали във врата на Япония; как била четвъртата в света (или в Европа, загубих му дирята) и други подобни глупости от съветско време, когато Западът щеше да се срине след 15 минути.

След Нова година в Русия вдигнаха ставката на ДДС от 20 на 22%, цените им (естествено) не скочиха само с 2%. Социалните мрежи са пълни с клипчета на руснаци, които показват какво са купили и обясняват как преди Нова година това им е струвало еди колко си, а сега е почти два пъти по-скъпо. Всъщност не са им високи цените, цените са си нормални (в общи линии като в България), просто руснаците се върнаха 20 години назад. Преди 20 години и ние мрънкахме как цените на храната у нас и в Германия били едни и същи, ама заплатите ни не били като немските. Не че сега са като немските, но поне покупателната ни способност значително дръпна. А основният показател, по който Путин смята икономиката си за четвърта в света е точно паритетът на покупателната способност. Макар че руснаците това не ги топли особено.

Това едно на ръка, отделно заплатите в Русия отдавна са някаква тотална гимнастика: в Москва един учител може и да получава 120 000 рубли (~1200 €), но колкото по-далече от Москва и Петербург преподава, толкова заплатата му намалява до към 40 000 рубли  (~400 €). В мрежите вече излизат призиви на учителки от руската дълбока провинция, които искат минималната заплата за учител да бъде 2 руски минимални заплати (на руски е МРОТ - минимальный размер оплаты труда, който за 2025 година беше в размер на 22 400 рубли, а за 2026 година е определен на 27 000 рубли; с други думи казано 224 и 270 €).

В крайна сметка всички признаци на икономически развито общество.

Добро момче

 „А той, всъщност, е добро момче и можеш да му пуснеш“ - казала бутилката водка вътре в нея.