Игра на кодове

Честно казано, разочарован съм от филма. 

Много се шумя около него, писаха го сред сигурните кандидати за "Оскар", 5 номинации за "Златен глобус", добър актьорски състав му направиха и накрая, ще ме прощавате за просташкия израз, ма се оказа най-обикновена педераска пропаганда.

Верно си е яко гейски тоя филм.

Първо, очаквах някаква истинска ментална битка между германците и англичаните - с кодове, с криптиране, математика, алгоритми - с какво ли още не, 

Нъцки!

Екипът на англичаните приличат на случайно събрани осмокласници, на които са им дали да смятат диференциални уравнения с минимум разяснения. Германците ... германци във филма няма, или почти няма, единствените германци всъщност се виждат на архивни кадри, които се въртят в началото. В средата на филма стана ясно, че проф. Тюринг (Бенедикт Къмбърбач) е гей и от там нататък целия филм премина на релсите на политкоректността и се завъртя около това колко неправилно е да се дискриминират гейовете и колко неправилна е било криминализирането на хомосексуализма в Британската империя от края на ХІХ до средата на ХХ в. 

Така и не се видя какво точно работи Джоан Кларк (Кийра Найтли) в Бенчли парк. И у мен остана усещането, че единственият и принос е няколко дешифрирани съобщения, доставени и от проф. Тюринг нелегално. А Кийра Найтли влиза много елегантно във филма, с нещо подобно на решаването на троен интеграл наум и това всичко предполагаше силен ментален дуел с нацистите.

От друга страна, английското название на филма (The Imitation Game) може би е по-точно от българския му превод и много по-вярно показва накъде духа вятърът: имитацията на "нормален" живот, на "нормална" сексуалност. Да се преструваш на това, което не си, да не можеш открито да заявиш предпочитанията си или поне да не бъдеш осъждан и порицаван за това ... а бе това последното много гейско прозвуча!

Само че тогава въобще не говорим за военен филм и военна тематика и, повярвайте ми, въобще нямаше да отида да гледам подобен филм за душевните терзания на някакъв си гейовец само защото бил разбил "Енигма".

Хю Алекзандър (Матю Гуд) също е много слаб образ - за двукратен шампион по шахмат да се наливаш с бира и да се правиш на плейбой във военно време - доста слабо. И единственото му предназначение във филма е едва ли не да прозре какъв безценен ум е хомосексуалният Тюринг и да се застъпи за него пред командир ІІ ранг Денистон (какво щяхме да правим ние, хетеросексуалните, без безценният ум на хомосексуалният Тюринг?!) в сцената, когато искат да разрушат "Кристофър" и да прекратят проекта.

Жизнената история на проф. Тюринг наистина не е приятна - осъден е на принудително хормонално лечение от британски съд - какво да се прави, такива са били времената, такива са били законите. Финалната реч на Кийра Найтли обаче е черешката на тортата - колко народ е бил спасен благодарение на проф. Тюринг, но (разбирай) той нямаше да е толкова гениален, ако не беше гей! 

Абе доста плоско се е получило!

Все пак, навремето имаше един филм "U-571", свързан с "Енигма", но той повече се отнасяше за битката между германският разрушител и германската подводница с американски екипаж, на която се намираше една от машините. Така че, ако ви се гледа някаква нормална история, свързана с "Енигма", намерете си го в нета и го гледайте.