Наричат романът "Живот и съдба" на Василий Гросман "Война и мир" на Великата Отечествена война, основно заради проследяването на съдбата на различните членове на семейство Шапошникови, жители на Сталинград, паралелно със самата битка за Сталинград. Самият роман е от две части, първата се нарича "За правое дело" и четенето му си е чиста проба губене на време. Книгата е написана от принципни партийни позиции, стъпила на здравите основи на социалистическия реализъм и показваща безсмъртието на вечно живите и верни идеи на Ленин. Нахлуването на Германия в Съветския съюз е представено през възмущението на трудовите хора, които не могат да търпят врагът да тъпче земята им, да избива сънародниците им, но най-вече да унищожава плодовете на труда им. Войната е нещо, което все едно се случва на друг континент, няма проблеми със снабдяването, съветската армия не е разбита и отстъплението е нещо нормално, превръщането на Сталинград във фронтови град все едно е като преименуването му, нормално и безболезнено.
В "Живот и съдба" обаче нещата са по-различни, Василий Гроссман свободно е описал съветската действителност, сталинските чистки от 30-те години, прикритият антисемитизъм в съветското общество и не само това, свободно е направил паралел между тоталитарните системи на Съветска Русия и нацистка Германия.
"Много затворници попаднаха в лагера за изказани в разговор с приятели критични бележки към хитлеровия режим, за виц с политическо съдържание. Те не разпространяваха листовки, не участваха в нелегални партии. Тях ги обвиняваха в това, че можеха да направят всичко това. ... В лагера се намираха саботажници - отклонявали се от работа, опитващи се самоволно да напуснат работата на военни заводи и строителни обекти. Затварянето в концлагери на работници за лоша работа също беше изобретение на национал-социализма.
В лагера имаше и хора със сиви нашивки на дрехите - немски емигранти, избягали от нацистка Германия. И това беше нововъведение на фашизма - напусналият Германия, независимо колко лоялно се е държал зад граница, се превръщаше в политически враг."
Дали емигрантът беше враг само на Германия в ония години? Дали нямаше СМЕРШ? Дали само в немските концлагери се попадаше за разказан виц? Въобще, ако не са упоменати изрично Германия и нацизма човек би си помислил, че Гросман визира Съветския съюз. Това е достатъчно, че да му арестуват книгата от КГБ.
Въобще, Гросман си позволява да опише много неща и ги назове с истинските им имена много преди гласността и перестройката.
Един от героите му, физикът Виктор Щрум, евреин, работи по ядрената програма на СССР. Докато е в евакуация води различни разговори със свои колеги, с други евакуирани и си позволява да изразява мисли за държавата, в която живеят, за устройството и, за социалната справедливост. Възгледите на Щрум се променят в зависимост от местоположението и резултатите в работата му. Завръщайки се в Москва обаче Щрум попада в центъра на антиеврейски гонения в научния му институт, лута се между съвестта си, разговорите си в евакуация и убежденията си, любовта му към работата и социалния си статус. Щрум запазва достойнството си, не се подлага на публично унижение, не си посипва главата с пепел, не се признава за виновен ... е, не съвсем, пише писмо до председателя на института, в който работи, но не го изпраща. Не отива на събранието, на което всички очакват той да се покае, да си признае публично, че се отклонил от правилната линия на Партията. Всичко това води до оттеглянето му от института, веднага се усеща от околните, от съседите, от портиерката, от чистачката. Докато един ден са Щрум се обажда лично Сталин. Щрум е възстановен в института; хората, които до вчера са преминавали на другия тротоар като са го срещали по улицата сега отново го приветстват, все едно нищо не е било.
Героите на Гросман са много интересни, не е само Щрум. Един от второстепенните, Хетманов, партиен секретар преди войната е назначен за политкомисар на новосформиран танков корпус. Представянето му в романа става във вечерта преди заминаването му за фронта.
"Хетманов, поглеждайки към портрета на Сталин на стената, вдигна чаша и каза:
- Е, какво, другари, първият тост е за бащицата ни, нека ни е жив и здрав!
Той произнесе тези думи с леко грубоват, приятелски глас. Същността на изказването беше в това, че на всички им беше известно величието на Сталин, но събралите се на масата хора пиха за негово здраве, обичайки повече в него простия, скромен и отзивчив човек"
И такива ги имаше ...
Гросман има герои в лагери - както в немски, така и в съветски. Еднакво добре описва и едните, и другите - както хората, така и местата. Някои от героите му са пострадали от режима, но в моментите на война търсят своето участие в нея, търсят своето място на първата линия и победата над германците е победа и над тоталитарната машина в собствената им страна. Едно от основните места, на които се развива действието в Сталинград е "дом Шест дроб едно", Командващ там е Греков, който обаче напълно не се вписва в партийните и съветските клишета, който дори не е партиен член и от партийна гледна точка е по-логично да е се бие в армията на генерал Власов, но той се бие за страната си, за земята си, за близките и роднините си, за децата си. Имало е и такива на войната, не всички са били комунисти до дъното на душата си, не всички са воювали със "За Родину, за Сталина!".
Като стигнах до това, един от основните герои е Кримов, комунист отпреди Революцията, лектор в Коминтерна, който от самото начало на книгата е някакъв висш политически играч. Разхожда се напред-назад по фронтовете основно да чете доклади и лекции пред войниците, докато в един момент усеща, че нещо не е наред, че нещо става около него и в един прекрасен момент един капитан го арестува. Нищо, че Кримов е подполковник, озовава се на Лубянка, където всичко за него свършва. Не войната, неговият свят свършва.
Една от сюжетните линии са немците в Сталинград. В случая обаче те не са само фон, на който трябва изпъкнат героичните съветски войски, напротив, нормални хора са, поне по-голямата част от тях. Войници на фронта.
"Бах си спомни: персоналът в болниците има инструкция да донася за настроенията на ранените, а в думите на лейтенанта имаше недоверие в мощта на въоръжените сили... Защо той повтори тези опасни думи? Само човек, живеещ в тоталитарна империя би могъл да разбере."
В Бах настъпва промяна. Той не член на нацистката партия преди да превземат Сталинград, но там решава да постъпи в партията. Превземането на града за него е някакъв прелом, показващ му правотата на Хитлер и политиката на нацистите.
"Дълги години той мразеше Хитлер. Когато слушаше безсрамните посивели професори, заяваващи, че Фарадей, Дарвин и Едисон - това са просто мошеници, окрали немската наука, че Хитлер е най-големият учен на всички времена и народи ..."
"Товарищ Сталин, вы большой ученый" ...Василий Гросман е евреин, роден в Бердичев (днес в Украйна). Неговата майка остава да живее там и при нахлуването на немците остава там. По някакъв начин нейното последно писмо стига до него и той впоследствие го вкарва в книгата като последното писмо на майката на Щрум до сина и.
"Оказва се, никъде няма толкова надежди, колкото в гетото. Светът е пълен със събития, и всички събития, техният смисъл, причината за тях винаги са едни и същи - спасението на евреите. Какво богатство от надежди!"
Писмото на майката до Щрум е отделна глава от книгата и само заради него си струва да се прочете.Минусът на книгата е, че открива много характери, а свършва някак изведнъж, в нищото. Не се разбира какво е станало с много от героите, завършекът е някакъв скалъпен, все едно е дописван на бедро, все едно едно насила е измислен.
Истинският край на книгата е в края на въпросното писмо.
"Живей, живей, живей с всички сили!"
