Миналата седмица Софи беше на домашно отглеждане заради боледуване. Оздравя, за което сериозни заслуги имат двете баби, на които беше поверена. 
 |
| Едната близначка (тази с двете плитки) му направи реми. |
През тази една година Симеончо се научи да си седи на дупето и да мисли преди да му вземат фигура, а не след като му я вземат да се чуди какво да прави. Едночасова контрола не го плаши, почва да придобива разни състезателни навици, започна да се опитва да прилага наученото в школата на практика.
Минусите: липсва му увереност, че може да побеждава по-силните играчи. Аз не му казвах кой колко е силен (преди кръга проверявах рейтинга на противниците му), за да не се гипсира излишно и имаше ефект. По-рано като му кажеш, че някой е градиран, и той търсеше къде да се скрие, сега напротив, търси победата. След първите 3 кръга Симеончо беше най-напред в класирането в сравнение с останалите деца от неговата школа, игра много освободено, без напрежение, без притеснение, че ще сгреши, че няма да види нещо, че нещо не знае или че ще го хванат с някакъв дебют, който не знае - въобще не мислеше така. Победите рано или късно щяха да го сблъскат с някой от силните играчи на турнира и това се случи в четвъртия кръг - съперникът му го хвана на къс пас и не му даде никаква свобода на действие, доминираше през цялата партия.
Има още хляб да яде Врабчо! Мен повече ме беше яд за допуснатото реми, с пешка в повече срещу едно непретенциозно момиченце (сестра му е по-силна), отколкото за загубата.
На референдума на Слави "За" са гласували 2,5 млн българи.
Или нещо не съм разбрал?
 |
| Роналд Рейгън в Будапеща |
Навремето Роналд Рейгън бе известен и с това: беше враг №1 на селищата от Тутраканската селищна система. Този лозунг стана известен едва в годините на демокрацията и предизвиква единствено усмивки. Самият Рейгън едва ли да се е притеснил навремето за реномето си в Тутракан и селищната му система.
Но Студената война свърши, Рейгън (заедно с Маргарет Тачър) се оказа победител и благодарните източноевропейци започнаха тук-там да наричат на негово име я улици, я площади, я паметници и статуи да му издигат. Не са една и две, аз лично съм виждал статуята му в Будапеща (в първия момент не разбрах на кого е и си помислих "Гледай ги тия, каква статуя сложили тук, тоя толкова да прилича пък на Рейгън!").
В България обаче нещата стават винаги с известно закъснение, но ето че и ние се включихме в световната демократична съвест и си открихме паметник на Роналд Рейгън и у нас. А някои отидоха и по-далече и по стар гъзолизнически обичай предложиха Южния парк да се преименува на името на Рейгън (сетих се за онзи виц, "извършва се сложна хирургическа операция, отделят езика на другаря Живков от гъза на другаря Брежнев", само дето главният герой от наша страна е Дебелата варненска свиня). И кога го откриха паметника на Рейгън у нас, кога се намериха комунисти да го заливат с боя?
Така де, след като едни могат да боядисват Паметникът на Съветската армия, защо други да не могат да боядисват този на Рейгън?
Въпросът в случая обаче не е "за" или "против" боядисването на паметници, а има ли изобщо място в София паметникът на Роналд Рейгън? Не за друго, но по онова време бяхме хайде, да не сме били врагове, но противници мога да го кажа. Или ние - тях, или те - нас, средно положение нямаше. Ние специално (пък и цяла Източна Европа) се озовахме в Източния блок не по собствено желание, а благодарение на предшествениците на Рейгън Рузвелт и Труман. "Желязната завеса" се спусна от Балтика до Черно море след една реч на Уинстън Чърчил, друга евроатлантическа икона, на кого пък му беше все едно дали България ще съществува като държава или не (можем и на него да издигнем паметник, какво ни пречи) и който смяташе да срине София със земята и да насади на мястото и картофи.
Рейгън беше насочил ракети "Пършинг 2" срещу нас, ако не сте забравили, Рейгън ни стовари КОКОМ, да не би случайно да вземем някоя технология от тях и да ги настигнем.
С други думи, Роналд Рейгън беше ръководител на вража нам държава по онова време, човек, който ни желаеше злото. По същата логика можем да сложим в София паметник на Адолф Хитлер, защото с негова помощ сме си върнали Южна Добруджа, съборили сме Ньойския договор и сме си върнали Македония и Беломорска Тракия. Нищо лошо от Хитлер не сме видели, не е ли така, дори евреите си спасихме?
Дали в Берлин има паметник на Сталин или на Труман в Хирошима?
Дали има паметник на генерал Гурко във Варшава, за нас той е герой, за поляците е палач и убиец?
Дали в завладените от Османската империя земи има паметници на Баязид Светкавицата или Сюлейман Великолепни?
Ако пък е за слагане на паметник на освободителите от комунизма, Горбачов е къде-къде по-подходящ от Рейгън и Тачър взети заедно, няма какво да се лъжем.
Иначе колкото до самия паметник на Рейгън, направен е вече, но мястото му по-скоро е в Тутракан, а не в Южния парк, не мислите ли?
 |
| ... мамин-татин Ганьо с девствени мустачки |
Георги Марков ми е любимец от зората на демокрацията.
Най-вече заради външния си вид: шкембенце, кабриолет и мустачки ("мамин-татин Ганьо с девствени мустачки", както биха се изразили Ъпсурт). И онази приказка, дето се бил напикавал в дантелени пелени.
После заради глупостите си, които ръсеше безплатно и на килограм - те хората нямаха какво да ядат в ония години, неговите съпартийци се ояждаха и се окопаваха във властта, него и от сън да го бутнеш, пуска латерната там за комунизма и изборите до дупка.
Сега се пише капацитет по изборно мажоритарно законодателство и как още през 1993 г. бил казал, бил внесъл, разбирате ли, как бил предвидил, обаче те не го слушали, не го послушали, а и да не забравяме комунистите какви са гадни и още се мотаме с пропорционалната система!
Тоя същия, ако не беше инвалидната количка на ГЕРБ на последните избори още щеше да гледа Народното събрание откъм външната фасада. Не вярвате ли? Че той Гошко още преди 10 години се кандидатира за президент, по-мажоритарни избори от тези здраве му кажи, щеше да взема обратно мандата на Тройната коалиция.
И к`во стана, 75 000 гласа на първия тур, няма и 3%, основно в София и по-големите градове, от реститутките. Преброяване на дивите зайци в редиците на "автентичните" седесари, той Жорко тогава се обяви за единсгтвения автентичен седесар сред кандидатите, все едно имаше някакво значение, ма колкото там да каже нещо.
Сегашния закон разрешава мажоритарните кандидатури и нищо не го е спирало Георги Марков да се кандидатира мажоритарно на последните избори, що не се е кандидатирал? Вместо сега да обикаля като цветарка по телевизиите и да обяснява какъв рахат са мажоритарните избори, излизаш мажоритарно, печелиш и казваш: "Ей така се прави!" и си готов отвсякъде, той живият пример говори много повече от гастролите по телевизията.
Глупак с глупаците, че се не видиш какъв тъпунгер си ...
А, сега се сетих на кого ми прилича: на Хоумър Симпсън!
- Как се казваш?
Ъпсурт и Mr. Punch и стила ти е познат
Вашите не те ли виждат бе, гангстерю Иванов, оакан сте!
...(по песен на година) стига им, работлив си като млад циганин
Нема такава сатира брато, какво направи с тебе тая радиация?
... пила си бая, говори на кирилица ...
Как па да му еба маиката не ти спре устата да ми ги говори тия глупости?
БАЙ ХУЙ ! (Нямаш елемeнтарно възпитание!)
Разните му там Мишо Шамара, Колумбиеца и М`глата, да не говоря за новата вълна от Криско, Павел и Венци Венц (тия двамата верно са като чичковците от Макарена, не знаеш кой точно той е) могат само да им дишат прахта.
Продължаваме, продължаваме, продължаваме!
Тя: - Аз съм побъркана.
Веднъж вече писах за жените на фронта, сега обаче ще пиша за една жена от друга категория.
Людмила Павличенко е руска снайперистка, най-успешната жена-снайперист в световната история. По официални данни е убила 309 немски войници, включително 26 снайперисти. По време на войната е изпратена на обиколка в съюзните държави с цел по-бързото отваряне на втори фронт срещу германците. На среща в Чикаго в края на 1942 г. тя излязла на трибуната и казала пред присъстващите: "Господа, аз съм на 25 години и до тук съм убила 309 фашистки завоевателя. На мен ми се струва, че вие се криете зад гърба ми!"
След завръщането си в СССР до края на войната Павличенко е била инструктор на снайперисти, а след края и се е дипломирала като историк в Киевския университет.
На нея е посветена песента Miss Pavlichenko.
Но!
9-ти Май и Парада на победата е празник на хората като нея.
И това е добре да се знае от от онези, които мерят кой, кога, къде и какво е подписал и на коя дата баш точно е било.
Най-сетне Симеончо си взе първото място!
В третия кръг пак игра с момиче, този път с Елена Павлова (тя стана първа при момичетата, а в генералното класиране остана втора след Симеончо), която хич не е слаба, стига да играе внимателно. Симеончо принципно има положителен баланс срещу нея, не е губил от доста време от нея, но в началото, когато почна да ходи на турнири тя си го биеше от време на време, или пък изпускаше мат (веднъж обърка ходовете, вместо да го матира, му даде шах, той прикри и на следващия ход той я матира). Не е случайно момичето, играе доста сериозно, а и този път очевидно беше във форма и съсредоточена. В един момент минах да видя какви ги върши Врабчо - топ и офицер срещу топ и офицер (офицерите бяха разноцветни), Симеончо имаше 2 пешки предимство, които в последствие му донесоха победата.
В четвъртия кръг жребият го изпрати срещу Денис Димитров, той обикновено влиза в четворката тази година, диша му във врата. В третия кръг Денис направи услуга на Симеончо, победи Боби, който спечели последните два турнира. Симеончо и с него е играл често тази година и досега никога не му е бил лесен противник. Абе въобще, колкото и слаб да беше турнирът (13 деца), на него все сериозни играчи му се падаха. Та Симеончо и сега си взе своето, 4/4 и вървеше добре. |
| Победата в последния кръг позволи на Боби да вземе медал, а Денис остана втори въпреки загубата от Елена. |
Тя: - Ти ме караш да се разтопя!
Една от книгите, които чета и препрочитам с удоволствие, е "Приключения на Хъкълбери Фин" (друга такава е "Приключенията на Том Сойер"). Принципно тази книга не е писана за деца, за възрастни е, но е хубаво да се чете от рано, от детска възраст още, и след това да се препрочита от време на време, за да се преосъзнае. Така например като дете ми беше интересно да чета какви съкровища са плячкосали Хък и Джим от къщата с умрелите, докато не разбрах, че важното е разговорът им на другата сутрин за това мъдър ли е цар Соломон и за Дофина и френският език. Горният монолог ми е един от любимите."... Щом се напиеше, почваше да ругае правителството. И този път се развика:— И това ми било правителство! Погледни го само на какво прилича! Закон някакъв си имало да отнемат на човека сина му… рождения му син, когото с толкова грижи, мъки и разноски е отгледал! Да, и тъкмо когато е отгледал човек сина си, та да го прати да работи, да види хаир от него и да си почине, законът му го взема! И това ми било правителство! А да е само това! Тоя същият закон помага и на оня дъртак Тачър да не ми дава имота. Това е то законът! Вземе законът човек с шест хиляди и нагоре имот, тикне го в една вехта колиба като тая и го остави да се скита в дрипи, дето и за шопар не стават. И това ми било правителство! Не може човек от такова правителство да чака право! Понякога ми се ще веднъж завинаги да се махна от тая страна. Така казах и на стария Тачър, в очите му казах. Много свят ме чу, има кой да потвърди какво съм казал. Пет пари не давам, рекох, за тая проклета страна, ще се махна и няма вече да се върна тук! Точно така рекох. Погледнете, казвам, шапката ми — ако смятате, че е шапка, — дъното й стърчи нагоре, а полите висят до брадата ми; шапка ли е това — все едно, че съм пъхнал глава в кюнец на печка. Такава шапка ли, казвам, трябва да нося аз — един от най-богатите хора в града, ако можех да си получа правото? Да, чудесно правителство си имаме, чудесно! Послушайте още нещо! Имаше един свободен негър от Охайо, мулат, не по-мургав от белите. Надали сте виждали по-бяла риза от неговата, нито по-лъскава шапка; никой в града не носи по-хубави дрехи; със златен часовник, златна верижка, бастун със сребърна дръжка — най-големият богаташ в щата. И какво мислиш? Учител бил в някакъв колеж, можел да приказва на разни езици и какво ли не знаел. А можел и да гласува в своя щат. Това вече не изтърпях. Докъде ще стигне тая страна, питам те аз? Като имаше тук избори, и аз щях да гласувам, ако не бях пиян; ама щом ми казаха, че в тая държава имало щат, дето негрите можели да гласуват, офейках и рекох, че никога вече няма да гласувам. Точно така рекох: всички ме чуха. Ако ще цялата държава да пропадне — додето съм жив, няма да гласувам вече. А да видиш колко е важен тоя негър — и път нямаше да ми даде, ако не бях го блъснал. Защо, питам аз, не извадят тоя негър на търг и не го продадат? Това искам да ми кажат. А какво, мислиш, ми казват? Не можело да го продадат, додето не преживее шест месеца в нашия щат. А той бил отскоро тук. Това ти казвам. Само за пример. Правителство ли е това — да не може да се продаде свободен негър, щом не е живял шест месеца в щата? А се нарича правителство и минава за правителство, и се мисли за правителство, макар да мълчи като пън цели шест месеца, преди да пипне някакъв си скитник, крадец, адско изчадие в бяла риза, някакъв свободен негър и…"
Бях писал по друг повод за един референдум навремето в Швейцария, на който швейцарците отказали на мюсюлманите да строят джамии и молитвени домове.
Не мога да търпя момиченца, които си мислят, че са възрастни само защото имат мустаци!
Управленската програма на новата коалиция, признавам, седнах да я чета и спрях на втората страница.
На вчерашния турнир на Флорина Симеончо видя на живо поговорката "Каквото човек сам си направи друг не може да му го направи". Нещо като БСП на изборите миналата седмица, направи всичко възможно да вземе второто място.
Турнирът беше като локум, сладка работа. Участваха дежурните заподозрени, Божидар пак се бута в групата на големите (4 - 8 клас), ама там има сериозни акули и не вирее много-много. Та на Симеончо конкуренцията не му е сериозна в групата за 3-ти клас; от тези, които се явяват рядко е губил.
Отиваме ние, записва се, теглят жребия и още в първия кръг му се пада Юлиан, той принципно е силен играч. Симеончо игра много внимателно, без да бърза (то преди всеки турнир има инструктаж "Играеш бавно, без да бързаш, мисли!"), накрая им поставиха часовник, в крайна сметка Юлиан накрая загуби с мат, но и по време щеше да падне, оставаха му секунди.
Във втория кръг на Симеончо му се пада Ерай, с него досега не е имал проблем (мисля че са играли 2 пъти). Симеончо отново игра много предпазливо, но просто е по-напред от Ерай с материала, бързо си взе своето.
В третия кръг му се падна Гергана, аз за пръв път го виждам това момиченце, тя е и по-малка (първи или втори клас), но ми направи впечатление в първите два кръга игра много грамотно. Преди партията му казах да внимава с нея, да не я подценява, щото е момиче и с основание: Симчо взе много оспорвана победа, това момиченце има потенциал.
В четвъртия кръг на Симеончо му се пада Бобчо, който спечели турнира преди месец. Бобчо има страх от Симеончо, така беше и този път, и като цяло Симеончо се разви по-добре от него, имаше и преимущество в пешките на дъската, обаче направи няколко грешки - полакоми се да си смени черния офицер за топ (Симеончо игра "Дракон" в Сицилианска защита с черните, черния офицер там принципно не се дава толкова леснно), а после реши да сменя някаква пешка, която Боби му поиска и така след смяната беше пред мат в един ход. Симеончо се спаси с вечен шах, Боби му предложи реми, което Симчо прие. Имаше вариант, в който с шахове да си закара дамата на втория хоризонтал и да се спаси от мат, ама той не го видя, а вероятно не го е и мислил. Като цяло изпусна победата, а от тук нататък зависеше от противниците и коефициента, който щеше да направи.
В петия кръг игра с Денис, той също е от силните играчи в категорията. Пак, и преди са играли, и Симеончо има положителен баланс срещу него, но накрая пак се получи реми.
- Е що?
- Ми останахме само с царе.
- А защо бързаш, имаше топ на осма линия, беше му блокирал фигурите, той за да се измъкне са му необходими 3-4 хода, ти през това време ще си разиграеш коня и офицера?
- Ми ...
- Ми, ми, ама с това реми изпусна първото място и сега ще разчиташ Боби да падне в последния кръг.
В шестия кръг, естествено, Боби не падна, въпреки че се изпоти с Гергана. Симеончо игра с Димитър, той е нещо като Ерай, не е особена конкуренция.
Та така, този път без загуба, но с две малоумни ремита, вместо да си вземе турнира отново е втори, на половин точка от първия. Сам си го направи, не е да кажеш че е играл с кой знае колко силни играчи или пък да е бил в трудни позиции и ремито му е успех.
Нищо, другия път.
Лондон, ма за 3 дни, ма било "bussyness-trip", па се возиш в Mercedes-AMG S 63, и то лично я шофираш, и си отседнал в One Tower bridge appartments, дето е на половин час от Бъкингамския дворец пеша и е много скъп, качваш снимки във фейса за щяло и нещяло, да те видят всички къде си и какъв успешен бизнесмен си като цяло.
И накрая осираш нещата със снимки от летището в Лутън и от самолета на Wizz-air на път за вкъщи.
Хийтроу и British airways са за аматьорите, ония, дето не знаят как да успеят в живота!
