Енциклопедия Британика, next edition

В следващото издание на енциклопедия Британика ще има статия, обясняваща българския израз " Хили се като *утка в нови гащи".

Като снимка към статията ще сложат ухилената муцина на Росен Плевнелиев.

Оня Росен, който 5 години ни беше президент.

Оня Росен, който 5 години си мълча като *утка докато събираше смелост да изока и он.

Оня Росен, който 5 години беше върховен главнокомандуващ на армията и по чието време бяха закупени 0 самолета, 0 танка, 0 бойни кораба, а армията ни вадеше на Гергьовденските паради съветски танкове Т-72 и съветски МиГ-29. Съветски!

Оня Росен, който 5 години не забеляза как България слиза все по-назад в класациите за свобода на словото, бизнес-среда, доходи. 

Оня Росен, който "... и магаре да бяхме сложили, и него щяхте да изберете"...

Оня Росен, който беше много строг и последователен когато Пеевски стана шеф на ДАНС, но никакъв го нямаше когато Филип Златанов имаше амнезия, когато Бойко Борисов поемаше ангажименти, когато, когато ...

Оня Росен, който в момента е редови гражданин. Като мен, като всеки един, който чете това, като всеки един от нас.

И какво е неговото мнение за действията на президента Радев няма никакво значение.

Оня Росен, който 5 години не беше толкова смел.

Оня Росен, който за 5 години направи президентската институция за посмешище, също както менторът му в момента прави премиерската.

Гледай си там Деси Бановата, хили се като *утка в нови гащи и се смотай някъде.

Костюмът на Брежнев

На Брежнев му подарили английско сукно, много шикозно. Отишъл той при кремълския шивач да си ушие костюм, онзи го премерил и отсякъл:

- Имате много нестандартна фигура, Леонид Илич, не стига за костюм, ще стане само сако от толкова плат.

-Е, като не става - не става - въздъхнал Брежнев.

След половин година, при посещение в Киев Брежнев извадил сукното и отишъл в шивашкото ателие на киевския обком на партията, ако може да му ушият костюм. Там също го измерили и му казали:

- Много нестандартна фигура имате, Леонид Илич, но на сако и панталон ще стигне.

Брежнев се учудил:

- В Москва едва за сако стигаше, тук и за панталони даже! - и решил да провери как е и в другите градове на страната. Отишъл първо в Тбилиси, влязъл в първата му попаднала пред очите шивашка работилница и веднага към шивача - ушийте ми костюм, моля!

Грузинецът го измерил отгоре до долу и казал:

- Готово, утре ела да си го вземеш!

Брежнев отива на другия ден:

- Ето ти сакото, панталона ...

- А на мен в Москва ми казаха, че фигурата ми ...

- Жилетката ще мериш ли? - прекъснал го грузинецът.

- Как, и жилетка ли има? А в Киев ми казаха, че фигурата ми ...

- Слушай, драги, ти си фигура там, тук си обикновено лайно. Шапката ще мериш ли?

Много си далече от Фреди

Фреди има с какво да го помним ...

Навремето Фреди Меркюри обяви, че е болен от СПИН 2 дни преди да почине. И след като умря доста народ (поне на Изток) беше в шок. То ние тогава за СПИН много-много не бяхме чували, а това за комбинацията хомосексуализъм + СПИН пък забрави.

Обаче Фреди ме светна и за двете. 

... вюрста едва ли.

Вчера обаче научих, че онуй нящо в Австрия Кончита Вурст било ХИВ-позитивно. И се сетих за онази приказка, че историята се повтаряла първо като трагедия, а после като фарс. Само че в случая директно мина на последната фаза.

Не че ме вълнува особено, но първо, медицината доста напредна в областта на СПИН-а в последните десетилетия и ако все още няма лекарство против СПИН то поне има начини да се забави развитието на болестта. Второ, аз на брадатата дама от Австрия не знам нито една песен, нито една. Включително и онази, с която спечели Евровизията, дори не съм я търсил в youtube. Трето - мисля си, че с победата си на Евровизия Вюрста имаше своите 15 минути слава, не е необходимо отново да ни занимава със себе си. 

Фреди остави толкова много музика след себе си, толкова много музика. Вюрста е по-известен с навика си да носи женски дрехи и дамско бельо отколкото с някакви певчески умения. На Фреди му изваяха паметник в Монтрьо, Вюрста има късмет, че фамилията му съвпада с немската дума за наденица.

Много си далече от Фреди, приятел, много ...

Сняг

Има една поговорка за ягодите и размера на кошницата, та и със "Сняг" така. Голяма греда се оказа тази книга. 

Турчин-емигрант в Германия отива в Карс, където зачестяват самоубийствата сред младите жени. И се започва: самоубийците са млади мюсюлманки, които не искат да свалят кърпите от главите си, едно противопоставяне на ислямистите и секуларистите, на анадолските турци срещу емигрантите, на либералите срещу консерваторите, на Изтока срещу Запада, всеки срещу всеки.

И това всичко пречупено през терзанията на поета Ка, който се разхожда из заснежения Карс, па като му скимне, и вземе та напише некое стихотворение. За капак на всичко Ка се среща с Ипек, негова колежка от университета навремето, в която е влюбен и която убеждава да замине с него за Франкфурт. Тя па се съгласи и аха да заминат, обаче се разбра, че Ипек навремето е имала връзка с Тъмносиния (най-опасният политически ислямист в книгата), с когото сега връзка има сестра и Кадифе. Ипек пък е разведена, била е женена за Мухтар, техен общ колега от университета, който е преоткрил исляма и чистотата на религията, готви се да стане кмет на Карс (има насрочени избори, които военният преврат осуетява). Ах, да, имаше и военен преврат, осъществен от някакъв второразреден театрален актьор. Въобще, някаква тотална турска сапунка, с чайните, със силата на семейството, с какво ли още не, абсолютна боза. Уж ХХІ век, преврати, военни, ма не бил общодържавен преврат, ми някакъв местен, само с участието на 2-3 танка от местните военни, докато трае снеговалежа, па един мобилен телефон не се появи в книгата, за цяр даже.

И до края не разбрах какво точно иска да каже лирическия герой. То, като тегля чертата, Ка се върна от Германия в Карс, помота се 2-3 дни, писа некви стихотворения, аха да му излезе късмета с Ипек ханъм, накрая го качиха на един влак за Езрурум без Ипек и това беше.

И постоянните въпроси: "Има ли Аллах?", "Къде е Аллах?", байгън да му стане на човек.

Нещо не се разбрахме с Орхан бей, а най-лошото е, че съм заредил доста негови книги, които успях да намеря из нета. И негови, и на Елиф Шафак, обаче нещо не ми е ясна съвременната турска литература, нещо не се харесваме. 

А на Орхан Памук и Нобел за литература са му дали даже ...

Католиците и тортата за лесбийките

Съпрузите Мелиса и Аарон Клайн държали малка семейна сладкарница Sweet Cakes, която била специализирана на големи и скъпи торти за различни мероприятия. И ето че през 2013 г. те получили поръчка за голяма сватбена торта, при това за тематичен - сватбата била на две лесбийки. Сем. Клайн веднага отказали поръчката, тъй като независимо от еврейската си фамилия били ревностни католици и обяснили, че съюзът на две жени е грях. Отгоре на това нарекли хомосексуалистите и лесбийките "отвратителни". Поръчителите, в лицето на двойката лесбийки решили да не прощават на такъв ярък израз на хомофобия и завели дело срещу сладкарите.
Разглеждането на делото се проточило няколко години, но в крайна сметка сем. Клайн били признати за виновни и съгласно съдебното решение те трябвало да изплатят 134 000 долара компенсация на двете пострадали лесбийки плюс съдебните разходи. Жестоко, но напълно справедливо. Само че за семейният им бизнес това означавало крах - това била непосилна за тях сума. Наложило се да затворят сладкарницата.

Но изведнъж се оказало, че сладкарите имали много почитатели, в това число и American Family Association - анти-гей обществена организация, която се бори за запазването на традиционните семейни ценности. Членовете на тзи организация събрали 400 000 долара за сем. Клайн. За покриване на разходите по делото и просто за бизнеса им. Благодарение на тези пари семейството не само се разплатило с лесбийките, но и разширили бизнеса си, като сега имат много клиаенти, които се считат за хомофоби. Аарон и Мелиса са щастливи, че обидили двете лесбийки и загубили в съда, виждайки какъв тласък за семейния им бизнес излязъл от това!

Леонид Илич и генерал де Гол

На 7 Март 1966 година президентът де Гол официално уведомил САЩ за решението на Франция да излезе от военната организация на НАТО.

Според легендите, това решение на генерала било предшествано от следната история: три дни по-рано генерал де Гол бил на посещение в СССР и първият секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев решил да му демонстрира изстрелването на междуконтинентална балистична ракета. Зрелището било впечатляващо, очевидно, и потресеният де Гол попитал: "А вие такава ракета и към Париж ли сте нацелили?".

Брежнев се усмихнал широко и побързал да го "успокои": "Не се безпокойте, не е тази." 

Разбира се, едва ли в основата на всичко е била една шега, но както се казва, във всяка шега има и доза истина. А по-късно и централата на НАТО била преместена от Париж в Брюксел.

Камерите

В яслата на Малкото чудовище пуснаха анкета до родителите за поставяне на камери. 

Написах "Против".

Първо, щото не смятам, че камерите ще оправят каквото и да било. То ако едно детенце има дебилен модел за подражание вкъщи, то го пренася автоматично в социалната среда, където пребивава през деня - детска градина, училище. Камерите нямат нищо общо с това.

Ама вкъщи нямаме камери, там всичко ни е наред.

Второ - смятам, че все още у нас съществува Конституция, в която е записано, че никой не може да бъде сниман без изричното му съгласие. Тия, които дават тази свежа идея що първо не пробват да си поставят камери в техните офиси, да видим как ще работят и какво ще им е самочувствието?

Трето - навсякъде се набутаха камери, на шофьорските изпити, на полицаите, в класните стаи, не знам още къде и файда никаква от това.
Пари за камери ще намерят, пари за заплати на тия женици в градините - не?

Лелките в градината, на които оставяме децата си всяка сутрин, работят за има-няма 500 лв чисто, айде 600 да са. И на главите им са по 15-20, често пъти и повече деца. Деца, които повтарят модела на поведение, който са видели вкъщи. И много често не само го копират, но и го пренасят навън.

В Германия на една учителка/възпитателка в детска градина се падат по 5-6. Не знам групите ли са ми по-малки, възпитателките ли са повече в една група, не разликата в бройката е важна, а важното е, че така възпитателката може да обърне повече внимание на всяко едно дете. 

И си има правила.

Детенцето ти се държи като дебилче, щото родителят е дебил - айде марш в ъгъла, изолирано, да се научи. Когато днес има проблеми с възпитанието и утре ще има, и после се чудим що толкова простаци се нароиха в последните години.

Така че хайде да не избързваме с камерите, ако нямаме доверие на възпитателките в детските градини или не си водим децата там, или направо всички да ги уволним.

Тамерлане, Тамерлане

Много комплексирани родители има на този свят. 

В неделя Симеончо беше на турнир, имаше "Флорина".

Докато той играе, аз се мотам отвън, чета, ровя си из телефона и в един момент виждам класирането на децата от предния ден, първокласниците и се зачитам в имената им.

Майкъл Милев.

Доминик Узунов.

Еди Стражаков - айде, този може да е от нещо арменски произход и да е съкратено от Едуард, аз навремето имах един такъв приятел в училище (то всъщност от детската градина още). 

Имаше и едно момиче (дано да е момиче), Ния Тозо, викам си, това може и еврейче да е, знам ли го, ама нормално звучи, пък и е мелодично.

Разни там Виктория, Маринела, Алек - леко модерни, леко изкълчени, що трябва да е Алек, ми не е Александър, па ако искате да сте толкова оригинални, кръстете си детето Алцек; Маринела може да е на двете баби, Марина и Нели или знам и аз вече.

Обаче ... малко по-надолу направо онемявам.

Тамерлан Мицунин.

Тамерлан! Мицунин!!!!

Тамерлан?!!!

Мотив и намерение

Според британският премиер-министър Тереза Мей, Русия е имала "мотив и намерение" да убие Скрипал. 

А русото изкушение Борис Джонсън и припява за доказателства, че Русия е "произвеждала и складирала" "Новичок". 

Последният път, когато англичаните имаха някакви доказателства беше по времето на Тони Блеър и необходимостта от нахлуване в Ирак. Доказателствата за притежаваните от Саддам Хюсеин оръжия за масово унищожаване още ги чакаме, Джордж Майкъл направи и песен, в която нарече Тони Блеър "пудела на Джордж Буш", а дори има и шепа разумни хора, които от години призовават двамата (Буш и Блеър) да бъдат изправени пред международен трибунал. 

Майтапа настрана, нещо цялата тая история много ми се струва съшита с бели конци. От една страна, руснаците нещо са почнали да пестят от оръжия за убийства, къде беше Литвиненко навремето, отровен с полоний, къде е сега Скрипал, отровен с някакъв газ от съветско време. Второ - нещо много аматьорско изпълнение, те го тровили с някаква супер-отрова, ма той оживял и го намерили в безпомощно състояние на някаква пейка. Тя тая отрова верно май им `артисала на руснаците от съветско време и може да е с изтекъл срок на годност. Трето - навремето отровеният Литвиненко го снимаха в болницата, днес Скрипал и дъщеря му са ги покрили като тайната на Кока-Кола. 

И четвърто - ако имаха доказателства, да ги бяха извадили досега. То само с мотив и намерение не става.

Откъде дойде всичко

В конското на руския патриарх Кирил към президента Радев има доста голяма доза истина. Каза и много неща, които са много далече от истината, но аз съм се убедил отдавна, че историята има много лица, много страни, зависи кой и как я чете.

За едно Кирил обаче е прав, нас ни освободи Русия. Сега, дали е било щото е гонила собствените си интереси да контролира Проливите, дали е било, щото са се трогнали от жертвите на Априлското въстание, дали нещо друго, няма значение, важното е, че войната е Руско-турска, не Австро-турска или Френско-турска, не са дошли да ни освобождават англичаните, германците или американците (за огромно съжаление на родния седесариат от 90-те години и производните им днес), а именно руснаците.

Та в това отношение, че не полския или литовския сейм са гласували за обявяването на войната, а руския самодържец го е решил патриархът е прав.

Да дойдеш като гост в една страна и да тропаш по масата и да искаш уважение, вместо сам да си го заработиш е доста просташко, но в интерес на истината, до голяма степен се дължи и на нашето поведение през годините.
Аз се връщам назад в спомените си, връщам се някъде около 1992-93 г, по времето на "първото демократично правителство" (за който не помни, ония, дето спечелиха с малко и за малко) и там за пръв път Филип Димитров ли беше, та Желю Желев ли беше на Шипка за пръв път не спомена Русия като наш освободител. Половин час говори, ма така и не си извъртя езика да каже "Русия". Тогава за пръв път вместо само руския посланик присъстваха посланиците на Украйна и Румъния. Това има някаква логика, но с годините тия, дето са ни освобождавали нещо много се увеличиха.

Отначало бяха само руснаците.

После станаха руснаците и украинците, руснаците, украинците и румънците. Сега разбирам, че и финландците, литовците, че и сърбите и черногорците са ни освобождавали.

И марсианците ще докараме при Шипка и Плевен, само и само да не са единствено руснаците.

После се появи и оня путьо маринин Плевнелиев, дето и на него Русия нещо все му е крива и виновна, та си не гледа Деси Бановата, ми се прави на политик. И на него езика му не се обърна да спомене Русия 5 години.

Ей затова патриархът е прав да го натърти - Русия ни освободи, Русия. Иначе, по нашата логика, по онова време ние сме част от Османската империя и върви доказвай, че не си обсаждал Виена, че не дебаркирал на Крим и върви се обяснявай кое му е толкова лошото на кръвния данък и защо въобще сме вдигали бунтове и въстания. По същата тази логика Каулбарс и Ернрот са шведи/естонци, а не руснаци и стрелите на най-яростните русофоби следва да се насочат другаде.

Не знам, признателност към падналите за нашата свобода е едно, ама увеличаването на народите, взели участие в освобождението ни не говори добре за нас. И налива вода в мелницата на такива като оня хач, Багдасарян и компанията му.

На патриарха можем много неща да му отговорим - и за кирилицата, и за религията, и за това, че до ден-днешен в църквата си на старобългарски служат, ама му викат "църковно-славянски" език, все едно има църковно-еврейски или църковно-латински в другите църкви, и за намесата на Русия във вътрешните ни работи от Освобождението насам, и за обявяването на война на 5 септември 1944 ... много са, но за друго пиша днес.

Операция "Ликвидация"

Агенти на НКВД, 30-те години

Разправата с ренегати не е от вчера, и не е единствено приоритет на руските/съветските тайни служби единствено, но техните действия са най-шумни, най-интересни бих казал. Ето малко истории, открити тук.

"Родината няма да ви забрави". За съветските разузнавачи, решили да скъсат връзките със СССР тази фраза не звучала особено оптимистично. Спецслужбите не прощавали грешките, да не говорим за предателствата. Каквито и да били заслугите на агента пред родината, никой не бил застрахован от опасността дулото на НКВД няма да се обърне към него. А ако някой решавал да премине на страната на врага, за пощада и дума не можело да става, рано или късно групата ликвидатори го настигала.

Константин Мячин

 

Превозвачът на царското семейство

 Константин Мячин бил известен под различни псевдоними: Василий Василиевич Яковлев, К.А. Стоянович, "Финландецът", "Николай". Член на ВЧК, той бил опитен боец-експроприатор. Ограбвайки влак на гара Миас рез 1909 г, той бяг зад граница с крупна сума пари. След Февруарската революция се връща в Русия, където става виден партиен и революционен деец. През 1918 г Мячин, по поръчение на Яков Свердлов и Владимир Ленин организира превоза на царското семейство от Тоболск в Екатеринбург на влак.

В годините на гражданската война болшевикът бил командващ на Самаро-Уралско-Оренбургския фронт и командир на 2-ра армия на Чехословашкия фронт, но скоро след това дезертирал от РККА и се предал на Комитета на членовете на Учредителното събрание. По някои данни той направил това, тъй като се усъмнил в победата на болшевиките, други са склонни да вярват, че това било опит за внедряване на шпионин в редиците на Комитета. След идване на власт на Колчак Мячин бил арестуван, но скоро след освобождаването му под гаранция той избягал в Китай, където живял под името Стоянович. Чекистите скоро установили контакт с него и го използвали като нещатен сътрудник.

През 1927 г, предвиждайки разправата с комунистите в Китай емигрантът избягал в СССР. Веднага бил арестуван и осъден за предишната измяна. Смъртната му присъда била заменена на 10 години лагери (освободили го предсрочно и го взели в органите на НКВД). През 1937 г Мячин бил уволнен от редовете на НКВД, а след година разстрелян като шпионин.

Игнатий Рейс

 

Писмото на предателя

Натан Маркович Порецкий, по-известен под псевдонима Игнатий Рейс или "Людвиг" бил известен деец на разузнаването. През 1920 г той разпространявал в Лвов нелегална литература, за което бил арестуван и осъден на 5 години затвор. По време на конвоирането си избягал и се прехвърлил в Германия през Краков. Работил основно в Западна Европа, установил контакти с много съветски нелегални агенти, такива като Яков Блюмкин, Ян Березин и Василий Зарубин.

През 1927 г на Порецки му възложили създаването на разузнавателна мрежа във Великобритания. В края на 20-те се върнал в Москва, където работил в полската секция на Коминтерна. След това отново го пратили в Европа, до 1937 г се намирал в Париж. Когато НКВД заповядали на РЕЙС да се върне в Москва, той, знаейки за съдбата на мнозина разузнавачи и дипломати, решил да остане във Франция. Рейс знаел съветските шпиони, двойни агенти, пароли и явки. Заради това на СССР му се наложило да отзове почти всички свои агенти от Европа.

Освен това Рейс публикувал във френския печат открито писмо, изобличаващо политиката на Сталин: "Само победата на социализма ще освободи човечеството от капитализма и Съветския съюз от сталинизма." След това се скрил със семейството си в едно швейцарско село, но Сталин не можел да прости такова предателство. Той заповядал на Ежов да организира група за ликвидирането на Рейс. На 4 септември 1937 г. невъзвращенецът решил да се срещне с нелегалната агентка Елизабет Шилдбах в Лозана, тя била негова позната още от времената на работата му в Германия. А на 6 септември жената на Рейс прочела във вестниците, че през нощта на 4 септември на пътя от Лозана за Пул бил намерен труп на мъж с чехословашки паспорт на името на Ханс Еберхард.

Ликвидаторът на Рейс бил агентът на НКВД Борис Афанасиев.

Рудолф Абел

 Кой предаде Абел?

 През 1939 г, във връзка с началото на Съветско-финската война Райно Хейханен, като свободно говорещ фински език бил повикан в НКВД. По поръчение на наркомата той бил изпратен на фронта, където се занимавал с разпитите на пленените и изобличаването на шпиони. След войната съветските спецслужби го използвали като разузнавач. На него му издали документи на името на американеца Юджийн Маки и го прехвърлили през границата с Финландия скрит в багажника на автомобила на друг агент. Там той живял до 1951 г, когато се обърнал към посолството на САЩ за получаване на паспорт.

През 1939 г, във връзка с началото на Съветско-финската война Райно Хейханен, като свободно говорещ фински език бил повикан в НКВД. По поръчение на наркомата той бил изпратен на фронта, където се занимавал с разпитите на пленените и изобличаването на шпиони. След войната съветските спецслужби го използвали като разузнавач. На него му издали документи на името на американеца Юджийн Маки и го прехвърлили през границата с Финландия скрит в багажника на автомобила на друг агент. Там той живял до 1951 г, когато се обърнал към посолството на САЩ за получаване на паспорт.

На следващата година, вече с необходимия документ в ръка, Хейханен се върнал в Русия, пак в багажника на автомобил. Той прекарал 3 седмици в конспиративна квартира в Москва, където получил задание да отиде в САЩ и да работи като помощник на местния резидент на съветското разузнаване, известен под псевдонима "Марк". Хейханен не знаел, че това е агентът Рудолф Абел. Той работил при "Марк" като радист с позивна "Вик", като осигурявал връзката му с Центъра и определял местонахождението на необходимите за съветското разузнаване лица. Заради пристрастието на Хейханен към алкохола и неговите пропуски в работата било решено да бъде заменен от друг агент. През 1957 г. го изпратили в Париж, откъдето той трябвало да се върне в Москва през Западен Берлин. Само че вместо това Хейханен отишъл в посолството на САЩ във Франция и се признал за съветски разузнавач. Като доказателство за това той представил куха никелова монета, в която бил скрил микрофилми. Освен това беглецът предал всичката информация относно своя резидент, което позволило на ФБР да разкрие Абел и още един разузнавач - Михаил Свирин.

Хейханен бил осъден за шпионаж и оставен да живее в Ню Хемпшир под опеката на ЦРУ. На 17 февруари 1964 г. във вестниците бил публикуван некролог, в който се казвало, че Райно Хейханен е катастрофирал на шосе в Пенсилвания. Само че не били намерени никакви следи както от самия Хейханен, така и на предполагаемото място на катастрофата. Има версия, че чекистът е бил отстранен от ликвидатори.

Предателство от любов

Георгий Агабеков

Георги Агабеков (истинско име Арутюнов) работил в ЧК от началото на 1920-те. Той бил съветски резидент в Близкия Изток. От 1924 г. работил за ГПУ в Афганистан под прикритието на помощник-завеждащ бюрото по печата към посолството на СССР в Кабул. После преминал на работа в чуждестранния отдел на ОГПУ в Иран. През 1929 г. сменил Яков Блюмкин на поста на резидент на съветското нелегално разузнаване в Константинопол. Там се влюбил в 20-годишната англичанка Изабел Стритер, която била негова учителка по английски език.

През 1930 г. Агабеков се срещнал с военния аташе в британското посолство и поискал политическо убежище. Той разкрил истинската си фамилия и длъжността си, а също така предоставил на Лондон секретни данни за съветското разузнаване. Неговата любима заминала за Франция, а Агабеков я последвал. В Париж той открито заявил за разрива си със СССР и ОГПУ в емигрантската преса. През 1931 г. в Ню Йорк той издава книгата "ОГПУ: руският таен терор", която впоследствие била издадена в Берлин на руски език. Като резултат от публикуването и в Иран били арестувани над 400 човека, някои от които били разстреляни или осъдени на затвор.

В НКВД решили да го отстранят. Първата операция се провалила, както се провалил и опитът за отвличане през 1934 г. След две години Агабеков изпратил на съветските власти писмо, в което се разкайвал и молил за шанс да изправи вината си и да служи на родината. Но Москва не повярвала на бившия си агент и продължила да разработва план за ликвидирането му. През 1938 г. съветските спецслужби използвали слабостта на Агабеков към авантюрите и парите и го подмамили в конспиративна квартира в Париж. С предателя се разправила група агенти на НКВД. По една от версиите го хвърлили в пропаст на френско-испанската граница.

Вярващите против сваляне на камбаните

Спецсъобщение на НКВД на СССР за съпротива на вярващи при свалянето на камбаните в с. Черная Завод, Ярославска област, от 13 октомври 1938 г.

Допълнително разследване на фактите около изстъпленията на вярващите от с. Черная Завод, Некрасовски район, Ярославска област против закриването на църквата установи следното: Некрасовския райизпълком се е опитал да проведе мероприятието по административен път. Предварителна масово-разяснителна дейност не е провеждана. Ограничавайки се с това, че събранията на комунистите, комсомолците, безпартийния актив и учителите са се изказали за това мероприятие, райизпълкомът на 7 септември е приел постановление за снемането на камбаните, закриването на църквите и отдаването на помещенията на църквите за клуб. Само след 6 дни, т.е. на 13 септември председателят на райизпълкома Мезенев и завеждащия райземотдела Баканов отишли до с. Черная Завод за да обявят решението на райизпълкома. Църковното настоятелство било извикано на среща от селсъвета по поръчение на райизпълкома в 2 ч. следобед, а Мезенев и Баканов пристигнали със закъснение в 8 и половина вечерта. Ето защо настоятелството, след като почакало пред райизпълкома, се разотишло, като втори път в същия ден не са викани. Мезенев, извиквайки в селсъдета председателя на църковната община и попа им предложил да съберат настоятелствотона другия ден, 14 септември и самостоятелно да обсъдят въпроса за закриването на църквата и снемането на камбаните. На колхозния парторг Данилов било предложено да присъства на това събрание. След това Мезенев и Баканов си заминали.

На 14 септември се провело събрание на църковното настоятелство в присъствието на парторга Данилов, на което попът прочел доклад за закриването на църквата и снемането на камбаните. Събранието се обявило против приетото от райизпълкома решение, мотивирайки се с това, че настоятелството няма право да решава този въпрос без съгласието на всички вярващи и решило да изпрати пратеници в областния център.

На 16 септември, преди изтичането на двуседмичния срок, предоставен от райизпълкома на вярващите за обжалване на постановлението му, в с. Черная Завод пристигнали работници за снемане на камбаните. От това се възползвали църковните антисъветски елементи, които събрали около църквата тълпа вярващи. Църковниците подтиквали събралите се да оказват активна съпротива на закриването на църквата, дори успели да отвлекат част от колхозниците от полевите работи и да ги съберат около църквата. В 3 ч. следобед пред църквата се събрали около 300-400 човека и пред възбудената тълпа председателят на райизпълкома Мезенев прочел постановлението за закриване на църквата и снемането на камбаните. След прочитането на постановлението се чули провокативни викове, тълпата плътно преградила подстъпите към църквата, а районните ръководители - секретарят на районния комитет на ВКП(б) Горяев, Мезенев и Баканов се опитали да пробият през тълпата с работниците и част от селския актив заедно с милиционера. Тълпата със сила ги изтикала обратно. Ръководителите напуснали селото, след като не постигнали резултат.

След три дни, на 19 септември, в с. Черная Завод отново пристигнали председателят на райизпълкома Мезенев, прокурорът Кузмин и заедно с тях представителят на облизпълкома Горбунов. С появяването на автомобила им пред църквата отново започнала да се събира тълпа. Пристигналите извикали в селсъвета църковното настоятелство заедно с попа. По предложение на представителите на районната администрация попът обяснил "необходимостта да подпомогнем държавата и доброволно да се предаде камбаната". Но църковното настоятелство отново се изказало в духа на това, че те принципно не са против снемането на камбаната, но без съгласието на всички вярващи не могат да вземат решение по въпроса. Бил съставен протокол от събранието, но представителите на настоятелството отказали да го подпишат. Председателят на райизпълкома разрешил на църковното настоятелство да проведе събрание на вярващите, което се състояли на 21 септември. От представителите на района на това събрание никой не присъствал, единствено бил колхозния парторг Данилов.

Попът отново прочел доклад, този път "За задачите на държавата по укрепването на отбранителната способност на страната и развитието на промишлеността" и предложил събранието да се съгласи със снемането на камбаните. Събранието се изказало против. По такъв начин постановлението на райизпълкома за закриването на църквата и снемането на камбаните в с. Черная Завод останало неизпълнено.
Характерно е поведението на комунистите и комсомолците в селото при този инцидент. От 9 комуниста и 25 комсомолеца само парторгът Данилов проявил известна активност, останалите се самоотстранили, заемайки позицията на странични наблюдатели, а жените на някои от тях активно подкрепяли църковното настоятелство. 

Разследването продължава, набелязани за арестувани са 6 антисъветски настроени църковници.

Началник на 9-о отделение на ІХ отдел на 1Упр- НКВД, лейтенант ГБ Сергеев.

Образованият убиец

История на убийството в Пловдив: докторът дебне крадеца, убива го, после се обажда на приятели, почиства следите, кръвта, дори прави опит да изтрие и записите от камерите. Прокуратурата два дни е пълен пас, обаче на третия прави една пресконференция и разбива на пух и прах известното до този момент (доблестният доктор е защитил живота и честта на семейството си срещу двама въоръжени апаши). От изнесеното от прокуратурата нещата си отиват накъмто предумишлено убийство, щото да наблюдаваш някого половин час и после да отидеш с пистолет да го видиш добре ли е, да не му тежи откраднатото направо си говори за обмисляне, но едва ли прокуратурата ще посмее на фона на протестите в зашита на д-р Димитров.

Пък то и аз да съм, да ми влезе някой в гаража да рови, и аз ще го гръмна. Крадци-мангали много, лекарите са кът.

А и на хората им писна с глупостите на закона - да ти влезе някой в имота и да почне да тършува, и да трябва да го питаш има ли пистолет, щото се каниш да го гърмиш. То с тия закони вместо един пистолет на черно трябва да купуваш два, че да можеш втория да му го сложиш на крадеца в джоба след като си го гръмнал успешно.

Отклонявам се.

Да се върна обаче към шесторното убийство в Нови Искър отпреди 2 месеца. Там нароченият за убиец Росен Ангелов се оказа пълен левак в сравнение с д-р Димитров: убива шест човека, после пешачката към вилата с в. Луково, където си ляга в спалния чувал, гледа детско порно на таблета си и след това решава да се самоубие. Няма да чисти следи, няма да замита след себе си, няма да бяга в чужбина - в чувала и на таблета. Убийството си е убийство, ама детското порно си е по график. И там прокуратурата си мълча няколко дни, пък накрая дадоха една пресконференция, изкараха го Росен Ангелов педофил, който се интересува от жени, нищо не казаха що му е трябвало да убива всички в къщата, при положение, че Кети се е срещнала с него извън нея, а за онова тефтерче, дето го намериха покрай джипа и пък въобще забравиха.

Та поведението на всеки един убиец след като му свърши работното време може би е въпрос на образование - е го доктора, човекът с висше, чел е, филми е гледал, знае, че трябва да замита следите, да унищожи всяка улика, водеща към него. Чел е човека, не е като Росен Ангелов, дай му на него детско порно знае да зяпа, ни книга е чел, ни филми е гледал, да се не сети, че ще го хванат.

И да се чудят после прокурорите какво да говорят по пресконференциите.

Петък следобед

Жената шепне в ухото  на мъжа: "Не се притеснявай, аз от малка харесвам меки играчки".

След греха на чревоугодието ставаш неповратлив в греха на прелюбодеянието.

- Мама ми е казвала, че трябва винаги да се преструваш, защото мъжът се старае.

- А на мен тате ми е казвал, че няма нужда да се стараеш, жените и без това се преструват.

Новодомец

Никога не съм бил седесар.

Казвал съм го, когато дойдоха промените през 1989 и началото на 1990, като ги видях кои от моите съученици станаха седесари и си рекох: "Аз при тия работа нямам". В моя клас съучениците ми, които се писаха сред първите борци за демокрация, бяха дежурните тъпанарчета - кой изключван, кой преместван, кой така и не ги научи тия квадратни уравнения и до ден -днешен. За английския да не говоря.

При мама и тате беше по-интересно, те си правеха сравнения с комшиите. Комшиите ни масово бяха колеги основно на тате, живеехме във ведомствен блок на "Кремиковци". Та се знаеше кой на кого и колко се е подмазвал, за да вземе заветния апартамент, някои дори се бяха изхитрили и да ги купят още в годините на комунизма, та беше интересно кои станаха първите седесари. Кои бяха писали дитирамби само и само да се уредят с панелката и кои после вдигнаха двата пръста. Едни съседи, на нашия етаж живееха, за да заминат за Куба в средата на 80-те имаха нужда от характеристика от партиен член по местоживеене (а те не бяха). Тате казваше впоследствие, че такава характеристика като тази на комшийката и на партийния секретар не бил виждал. Като се върнаха от Куба и като падна режима у нас тия станаха първите седесари. Види се, много се бяха напатили в Куба от комунистите.

Извън семейния ми кръг пък беше времето на Тренчев, на Георги Марков, на Венци Димитров и на Емил Кошлуков. В общи линии на хората, които преследваха частния си интерес (както се оказа в последствие) под маската на борбата са комунизма. 

Преди време попаднах на ето този пост, много ми хареса. Там, между другото, авторът казва:

... Тоест, през 1989 г. България бе пълна с озлобени и завистливи хора, които искаха да станат комунисти, но само около 10% от тях успяваха. При това сред научно-техническия персонал например за партийни членове бяха приемани млади, талантливи конструктори и технолози, а не чертожнички, завършили СПТУ – Партията много добре знаеше професионалната стойност на хората. Същото беше навсякъде другаде и колкото и на някои да не им се иска да го признаят, последните набори в някогашната БКП бяха именно цветът на нацията. Ето защо по-късно част от същите тези хора толкова успешно разгониха фамилията и на икономиката, и на държавата ни – морал може и да им е липсвал, но интелигентност – в никакъв случай. Жалко, че тя бе използвана не в полза на обществото, но при подобни промени обикновено става така.
Предполагам, вече се сетихте кои бяха хората, които пълнеха площадите по време на първите митинги на СДС – хора с искрени демократични убеждения и романтично настроени студенти(примерно 10%), хора, движени от материален интерес – т.нар „реститути” (около 5%), а останалите… Те бяха от средите на онези 90%, които някога бяха искали да станат членове на БКП, но на никого и през ум не му бе минало да ги направи. Тоест, това бяха хората с по-ниски професионални умения, които в борбата за премахване на тоталитарното общество видяха възможността да поискат реванш от колегите си, които ги бяха изпреварили в кариерата. Според тях – понеже били комунисти…

Трябва да си призная, напълно съм съгласен с написаното. И затова аз не се присъединих навремето към "синята идея". А политическата кончина на СДС е напълно логична от тази гледна точка. 

Въпреки това вкъщи имам един диск "Спомени от бъдещето" с всички седесарски песни от 90-та и 97-ма година - и "Времето е наше", и "Последен валс", и още, и още. Част от историята, какво да се прави (чудно ми е, дали Филип Димитров и Иван Костов го имат тоя диск?).

Що го обяснявам това ли?

Ами защото научих, че ямболското цигане ще се нанесе в сградата на Раковски 134. И не само се нанася, ами и надписа "СДС" от фасада ще смени. 

Викам си, напълно заслужен завършек на тази история - навремето там бяха хора като Александър Йорданов, Свободка Стефанова, Васил Гоцев, Светослав Лучников, Георги Марков - сега ще е Валери Симеонов, също толкова прост и нагъл.

А Валерката е новодомец - ще трябва да почерпи.

Брежнев и Картър

Отива Брежнев на посещение при Картър. 

Картър, като добър домакин, почва да го развежда из Белия дом, показва му разните му забележителности и накрая влизат малка стая, на стената на която стърчи панелче, на него два бутона - бял и черен.

Картър се обръща към Брежнев:

- Ето, погледнете, Леонид Илич: имам два бутона, бял и черен. Ако натисна белия бутон, върху Съветския съюз ще падне атомна бомба, а ако натисна черния - ще ви пуснем водородна. 

Казал го Картър, и внимателно погледнал Брежнев, да види какво впечатление ще произведат думите му.

Брежнев се замислил и отговорил:

- Знаете ли, г-н президент, по време на войната в Полша имах една моя позната. В дома си имаше две тоалетни, една светлосиня и една розова ... Но когато във Варшава влязоха съветските танкове тя се насра в коридора!

Грешната пресконференция

Преди има-няма двайсетина дни нашия Тъпчо даде специална пресконференция, посветена на иновативните технологии в данъчното облагане и ровенето по кофите. На въпросната пресконференция не пропусна да метне камъни по лошите западноевропейци, които виждали нашите рекордни успехи в борбата с контрабандата и от завист само ни държели извън Шенген.

Да ви припомня, преди години само една стая трябваше да измажем само, не помня на кое КПП, за да влезем в Шенген.

Та на въпросната пресконференция въпросният тъпчо всъщност се опита да ни убеди нас, българските данъкоплатци и избиратели, че у нас всичко е цветя, рози и карамфилчета, ма онези от Шенген си измислят причини за да не ни вземат.

Лошото е, че онези от Шенген ги интересуват неща като функционираща съдебна система и върховенство на закона, ненамеса на изпълнителната власт в съдебната и други такива изгъзици. И в този смисъл, колкото и да им пее Бокича за нивата на контрабандата и Великата българска стена, ония си знаят тяхното. А западноевропейците, това от собствен опит го знам, като искат да ти кажат, че една работа няма да стане, ти се усмихват любезно, правят ти някакъв евтин комплимент ("много се стараете", "оценяваме усилията ви"), но със съжаление те режат от важната част.

Мисълта ми е, че Бойко свика една пресконференция да ни обяснява как ровили по кофите да броят цигарени кутии с бандерол и без, да ни обяснява как толкова цигари контрабанда били влезли в България, пък еди колко си във Франция и Германия, да ни разправя какви задници са холандците и белгийците (например), дето ни не пускат където трябва. 

Въобще, грешна пресконференция даде Бокича. Не фана дикиш.

По-ще фане ако Бойко сега вземе, та даде една пресконференция заедно със Сотир и да обясни какви са тия икономически чудеса в България, какъв е тоя чуден бизнес-климат, който позволява на фирма, създадена преди няма и половин година и с годишен оборот от къде 50 млн лв да придобие бизнес за няколко милиарда; да обясни защо министъра на енергетиката подава оставка, след като това е бизнес-сделка между две частни фирми и е изцяло под контрола на чешкото законодателство; да обясни каква е тая практика у нас да си уреждаш познатите, пък като се размирише работата, да подаваш оставка с цел "запазване на доброто име", но да не връщаш парите и да не ставаш интересен на прокуратурата; да обясни и каква е тая прокуратура, която законът "само го мирише".

Ще фане, ама на Бойко не му изнася. 

Жабешко квакане

Чл. 93 от Търновската конституция гласи:

Всекой членъ на Събранието (Народното събрание - бел. моя) има право да исказва свободно своето мнение, и да дава гласъ по свое убеждение и съвестъ.
Никой не може да иска отъ него за исказаното мнение сметка, или да подига за това срещу него гонение.

Този член е еволюирал до днешния чл. 69 от настоящата конституция:

Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание

Без да съм юрист тук за мен важната дума "наказателна". Наказателна отговорност може и да не носиш, но можеш да носиш морална. Ако, например, не се изправиш да почетеш с едноминутно мълчание убитите на 1 февруари 1945 г. или пък ако вземеш да изразиш мнение, че Народният съд е бил исторически неизбежен и закономерен. Или пък смяташ, че правителството се държи като пазарски търгаш в отношенията с Македония.

Абе въобще, лош е Жаблянов, и по едната, и по другата, и по третата линия все е вътре.

Макар че им обясни човекът, има си право на мнение, разрешено му е от Конституцията на страната. И то за разлика от едни други времена, когато тогавашната конституция разрешаваше правото на различното мнение, но мнозина не го ползваха по лични причини.

Ми не смята Жаблянов, че трябва да почита паметта на определени хора, не е станал. Ми смята, че Народният съд е бил нещо закономерно и исторически справедливо, казал го е. Негово мнение е,  има право. Никъде не е написано, че заместник-председателят на НС е длъжен да споделя или да не споделя дадено мнение.

Десните обаче скочиха като жабета да квакат по адрес на Жаблянов. 

Цецко например, видя в Жаблянов нов лидер на БСП. Не знам какво го е притеснило, нито какво му влиза в работата лидерския пост в БСП, да бях на негово място щях да си гледам в своята градинка, че там лидерът се избира баш като Тодор Живков навремето.  Или въобще, депутатите от ГЕРБ би трябвало да се притесняват, че са неговите депутати, които гласуват каквото му трябва, че не смеят и да пръднат без негово разрешение, че са част от играта на демокрация на Тъпанаря от Банкя, че измежду тях има достатъчно членове на БКП от ония години, които са набивали крак по площадите, мазнили са се на партийните секретари, ревали са "Ура!" и "С БКП напред!" по деветосептемврийските манифестации, вярвали са в победата на комунизма и светлото социалистическо бъдеще.

И май затова сега са толкова гласовити.

А иначе ценностите са днес едни, утре други. Едни бяха у нас 45 години, други бяха преди това, от 1939 до 1944, трети са днес, четвърти ще са утре. 

Понякога си мисля, ако се случи някакъв социален катаклизъм и ги изправим до стената тия всичките от последните 25 години, дали един ден след 50 години пак ще се говори за нов елит на нацията? 

Дали ще са елит Филип Димитров, Георги Марков, Тедосий Симеонов, Искра Фидосова, да не отварям уста за Яне Янев, Ахмед Доган, Данчо Ментата и Христо Бисеров, Делян Пеевски, Цецко, Цецка ... дали?

Отклоних се, за това друг път.

Циганите го правят безплатно

Официалната заплата на Бойко Борисов е 2 225 лв на месец. 

На Владислав Горанов, Валентин Радев и Сотир Цацаров е някъде там, плюс-минус.

Сега разбирам, че тия четиримата ходят по кофите за боклук, ровят ги и броят цигарените кутии с бандерол и без. 

Нищо чудно, навремето Цветанов ходеше с един багер  да изравя трупове. 

Та, да се върна на темата, нашия Тъпчо ни обясни как държавата бори контрабандата на цигари. В белите държави едва ли са се сетили да ходят да броят цигарените кутии по кофите с боклук, те сигурно си имат други методи, като например работещи полиция, митници, съдебна система, но ние сме напред с материала.

Не ми е ясно само това изявление за кого се отнася, кой трябва да му повярва: ние ли или онези от белите държави, дето не искат да ни пускат в Шенген и еврозоната? Меркел и Рюте например, за тях ли се отнася? 

Те според вас дали са му повярвали на нашия Тъпчо?

Заплатата на Бокича и компания на месец сигурно се връзва към 10 - 12 00 лв суха пара. Нали беше там средно за страната, па от депутатите някакъв процент, не помня, то няма и особено значение.

Плащаме по 10 000 лв на месец за нещо, което циганите правят безплатно.

Какво казва Хоумър

Опа-а-а-а, пак е втори февруари!

Да си пожелаем нещо на днешния ден - вижте, например, желанието на Хоумър.

И няколко вица по случай празника:

В еднополово (♂♂) семейство:
 - Ох, миличко, искам те!
- Не мога, в "онези" дни съм.
- Уф ... какво си ял?

Две момченца си говорят:
- Знаеш ли, мисля че единият от моите татковци е гей!
- А при мен и двамата са нормални.