Уикенд в Прага

Карлщайн 

Ето ни нас, двамата с Малкото Кате - разхождаме се из Прага. Уикендът всъщност включва и посещение на замъка Карлщайн и пътуване до Млада Болеслав, обаче ни валя страхотен дъжд - иначе вместо Млада Болеслав щяхме да идем до Дрезден, ама дъжд много - вода, наводнения из Северена Чехия и Югозападна Полша. 

Иначе край Карлщайн имах неприятно изживяване свързано с правилата за движение по пътищата в Чехия и чешката местна полиция, ама нейсе - трябва и това да го има.

Дъжд постоянно, целия ден - дори да не вали, ръси и капе, все едно си под душа. Чехите са го обърнали на туризъм (торизам и други заебавки) - сергии навсякъде, магнитчета, къщички, кукли, шалчета, шапки, тениски, халби и чинии - кеф ти Прага, кеф ти Карлщайн, кеф ти Чехия. Исках да си купя шапчица, че моята вече сдава багажа - остаря и избеля. Е шапка на Шкода нямаше - може ли бе, Шкода правите, пък шапки не продавате. 

Карлщайн - замъкът, симан отдолу 

Пълно с туристи, разбира се, всякаква реч можеш да чуеш - немци, холандци, поляци, французи, имаше дори и американци - боже, аз по-големи мърлячи от тия янки които видяхме в Карлщайн не бях виждал - раздърпани, размъкнати, облечени като нашите циганки на Женския пазар. И все едно до кварталната бакалия са отскочили. 

Навсякъде ресторантчета, пред тях сервитьорите те дърпат да влезеш вътре, да обядваш. С обедни менюта, едно меню върви между 110 и 180-190 крони, зависи какво имаш включено вътре. 

Е, освен това за влизане в замъка вътре чехите и пари искат - да бе, още не се е родил тоя, дето ще ми вземе пари за вход някъде си. Погледахме отгоре, отвисоко, огледахме околността на замъка и хайде да тръгваме нанякъде. 

Накъде? Хайде към Дрезден - да, ама навигацийката дава два часа и половина натам и дъждът не спира. Пътуваме с Малкото Кате и шкодичката (голяма работа е фабийката, 1.4, дизел, 80 к.с. - хубава машинка е) и решаваме да отидем някъде - гледаме табелите по пътя - къде, къде - хайде, Млада Болеслав, там е правена шкодичката, да я уважим.

Пак замъка Карлщайн 

Млада Болеслав се оказа ама баш провинциално градче - център, църква, кметство - чисто и спретнато. Обаче ние решихме да не си губим времето с туристически заебавки и потърсихме Старбъг`с кафе или Коста кафе. Намерихме някакъв МОЛ (и тук ги има, няма начин), купихме самолетче за Симеончето, че ще иска да му донесе мама нещо от Чехия, и седнахме в в кафенето. 

На другия ден се разходихме из Прага. То и двамата сме били вече, каквото трябва сме видели - със или без да искаме, но друго си е да се разхождаш из Прага с жена си под ръка (има си и неудобства, де, чехкини разни, туристки също ...). Решаваме да отидем до Храдчани и от там - към Нове место и Карловия мост, а после ще видим. 

Малкото Кате на Храдчани 

На Храдчани същата история - свят, свят, туристи, всякаква реч. Времето този път беше идеално - приятно прохладно от вчерашния дъжд и не напичаше. Гвардейците пред двореца търпят всякакви идиоти да се снимат с тях. Отиваме да видим катедралата Св.Вит - голяма катедрала, но за разлика от зимата, сега ми искат вход, за да вляза. Е как пък ще платя за нещо, дето съм видял без пари преди половин година?! 

В Св. Вит - тарапана, туристи, ама и те не се напъват всички да дават пари за вход и да влизат. Влиза се в предверието на църквата, снимат - и айде навън. И Катето така - поснима, поснима и хайде да се изнасяме.

Аз, на Храдчани

Продължаваме нататък - камънак, църкви и история. Прав беше един приятел, че австрийците са строили, а след тях чехите 200 години само боядисват фасадите. Обаче навсякъде си имат едно на ум - това е свързано с чешката история, не с австроунгарската. Тръгваме към Карловия мост, там Катето ми каза, че имало статуя, като я пипнеш, да си намислиш желание и щяло да се сбъдне. 

Пипнах я, а дали ще ми се сбъдне желанието - не знам. Аз не съм убеден много в тия статуи, в смисъл - православен съм, а дори не знам кой светия е на статуята. Друго си е дядо Серафим в София, той винаги ми е помагал. 
Та така, разходихме се и по Карловия мост. И там - продавачи, джунджурии, улични художници ти правят портрет за 20 мин. А Вълтава е една такава широка, голяма - винаги съм завиждал на тези градове, които са разположени на голяма река - и на Белград, и на Рига, и на Прага. А нашата София с нейната Перловска река ...И после се чудим откъде идва силата и самочувствието на другите народи. 

Малкото Кате пред Св. Вит 

А чехите на всяко камъче, на всеки сантиметър, се се нанесли - не е австроунгарско, чешко е. И в интерес на истината, и с боядисването са се справили - разхождаш се и усещаш атмосферата на Златна Прага. Лятото не е като зимата, пълно е с туристи - има какво да видят, разбира се. Постоянно ти се мотат в краката - а забравих да спомена и руснаците. Пълно е с руснаци, не е като да няма; чехите както преди си ги мразят, но пред парите мълчат. Дори в магазините на ТЕСКО продават "Аргументи и Факти" - парите са си пари, окупацията е в миналото. Пък и според мен, мнозинството чехи живеят по-добре от руснаците.

Пак съм аз, пред канцеларията на президента 

Катето ме изнасили да ходим да гледаме някакъв часовник с танцуващи фигури. Не мисе ходеше аз не обичам тълпите, а от Храдчани насам само в разни туристически потоци се набутваме. Дразня се от много хора на едно място. Ама отидох, къде ще ходя. И се оказа, че зимата съм минавал покрай него, ама откъде да знам. Както и да е, имахме късмет - беше 4 без 10 местно време, и почакахме 10 минути да се покажат фигурите. И чак сега се сетих за Джузепчо, дърводелецът от Портобуфоле, който ми разказваше, че на този часовник видял фигурка на мюсюлманин, на турчин, и тя била грозна (brutto e cattivo, както се изрази той). Е, видях го, дори и клипче направих с танцуващите фигурки, ама него ще кача в youtube.

Карловия мост 

Дали чехи са ги строили всичките тези неща, или са били австрийците - на мен ми е все едно. В момента не мятам камъни нито по едните, нито по другите. Въпросът е че красиво и прекарахме екстра с Катето. Ако не бяха и онези идиоти от общинската полиция, щеше и по-добре да бъде, но пък от друга страна не може всичко да ти е наред. 

Красив град е Прага и си заслужава потоците туристи, идващи всяко лято да я разгледат. Аз съжалявам, че не обичам да давам пари за музеи - всъщност, входната такса не е голяма - обикновено е около 110 - 150 крони, което е около 10 -12 лв. Преспокойно можеш да си направиш сандвичи и да жертваш обеда за сметка на посещение на музей. Може би и в близко бъдеще и аз ще почна да давам пари за музеи, ама на този етап - едва ли.

Вълтава, снимана от Карловия мост

Св. Вит

James Galea - Страхотен!

Страхотен клип, страхотни номера!

Обичам илюзионистите!!!

Imitation of life*

Разичните форми на имитация ни заливат вече 20, че (ако погледнем обективно) и повече от 20 години. Най-известната форма на имитация в България се описва с народната мъдрост "Държавата ни лъже, че ни плаща, ние я лъжем, че работим".

В новата история на България, най-новата, лъжата вече не е спрямо държавата - вече държавата не се олицетворява от комунистическата власт, но въпреки това навика да се лъже на дребно си е останал. Може и манталитета да ни е такъв, не знам. В днешно време знайни и незнайни герои ни послъгват на дребно, имитирайки дейност за пред обществото (от кумова срама, дет` се вика).

Преди 5 години тогавашната министърка на труда и социалните грижи, Емилия Масларова, лично оглави проверка на ГИТ в една фирма в провинцията (мисля, че беше в Дупница след онзи случай, с двете жени - работнички в италианската Еврошуз, които се натровиха и починаха). Зер, г-жа министърката лично запретна ръкави и се залови за работа. Което си е напълно в духа на България както от годините на социализъма, когато другарят Живков, а след него и първите секретари по райони "зафащаха" жътвата с тържествено откриване. Че и на по-ранни години, в които селяните с надсмешка са гледали как "гражданята" са се мъчели да се припомнят селския си произход в някоя предизборна кампания например. Относно Масларовото напъване тогава - е да, червеният електорат, разните му бабки, се умилиха и рекоха: "Браво на министърката, така трябва - лично! За какво сме я пратили там, ако не да се бори с тия изедници, чорбаджиите?". Е, верно, че само в България можеш да видиш министър лично да ходи да прави разни хайки - чунким няма подчинени, няма шефове на регионални дирекции, на отдели в министерството. След вдъхновяващия пример на г-жа министершата, пардон, министърката, нещата в трудовото законодателство тръгнаха по мед и Масларова, работодателите се стегнаха, започнаха да плащат осигуровки върху цялата заплата, въведоха доброволно екстри като пари за храна, почивки, кафе и вода за работниците и увеличиха заплатите.

Нищо подобно. Масларовата акция си беше обикновен PR на гърба както на чуждестранен инвеститор ІV - клас (не за друго, а виждам кои са І клас - онзи определено не беше), така и на нещастните работници, които търпят издевателствата на чорбаджията си по простата причина, че няма къде да отидат.

Ей го, вчера същата история.

Тръгнали хайки на инспекторите в София, във всичките 24 района, за неправилно паркирали коли в зелените площи. По нареждане на г-жа Фандъкова. Глобата за неправилно паркиране била 50 лв, а ако се запънеш - от 150 до 500.

До тук добре, както казал падащия от 8-ия етаж като минал покрай 4-ия.

Само че в зелените площи на София се паркира - хайде, нека не са 20 години, ама от поне 10 със сигурност. И ако инспекторите от инспектората си бяха направили труда да си свършат работата още преди 10 години, още тогава да бяха тръгнали с фишовете от по 50 лв, сега щеше нямаше да правят тази малоумна акция. Ако инспекторите от строителния надзор одобряваха всеки един проект за строителство на жилищна сграда само ако има Х кв. м. зелени площи и паркоместа за поне 70% от апартаментите (защото на практика е така - къде с по 1, къде с по два автомобила), сега нямаше да се прави излишен PR за сметка на паркиралите.

Акция през август - когато София е на море. Когато ги няма мутрите с джиповете, които ще претрепят инспектора с телевизионния екип барабар. Айде да ви видя, като сте толкова смели, продължете и през септември, и през декември. Хайде де! Не само защото искам да ви видя как ще глобите наглеца с БМВ-то, а защото ми е писнало да имитирате дейност и да работите кампанийно.

Кметицата Фандъкова го наредила. А досега наредби нямаше ли? А Закон за движението по пътищата няма ли и там не е ли посочено къде се паркира? А защо инспектората ще ме проверява и глобява, нашата полиция къде е? Къде пак ме пази?

Няма кмет на София, който да не е дошел на власт и да не е издал наредба за чистотата в столицата, която да забранява хвърлянето на отпадъци по улиците. Фас, обелка от банан, от вафла или чипс, хартийката от сутрешната баничка - 50 лв. При Янчулев бяха 20, при Софиянски станаха 50. Е, и? До колкото виждам из статистиките из интернет, има разни хора, които вземат заплати от общината за да провряват и глобяват нарушителите, и които месечно издават внушителните 300 фиша. И чистосърдечно си признават, че ги е страх да глобяват.

За кучешката напаст няма да говоря, още от времето на Тодор Живков е забранено разхождането на кучета в градинки, където играят малки деца, ама никой не го спазва, пък и кучкарите инспектор не ги лови.

Но от време на време се правят кампанийни акции, придружени с телевизионни репортажи - за хартийки, за кучета, за гратисчии в градския транспорт, за паркирането ...

Г-жо Фандъкова, ако мен ме глобите (добре де, не Вие лично - инспекторите, които сте пратила със заповед, все тая) 50 лв, мога ли аз, като съвестен данъкоплатец да заведа дело срещу общината затова, че не ми е осигурила място за паркиране? Аз си плащам съвестно и пътния данък, и местните данъци и такси. 

Сигурно мога. Сигурно, ако влезе в съда подобно дело, ще го спечеля - от една страна, ме глобявате за нарушение, а от друга - не създавате условия за избяването му. Само дето глобата е 50 лв и не подлежи на обжалване в съда. 

Имитация на работа.

И за капак, посткомунистическите тв репортажи - месечната издръжка на човек е 500 лв. И веднага бТВ пусна един сълзлив репортаж от някакво село в Делиормана, от едно социалнослабо семейство, та да ги питат - абе как живеете с 500 лв на месец? Е, тънката разлика - 500 лв на месец на човек или на семейство - това вече се губи в репортажа. Лелката - главен герой, така обясни, че деликатеси си купуват много рядко, най-много два пъти месечно да си позволят пиле... 

Сълзи, сълзи ... ех, колко тежко живее народът.

Верно, бТВ този път не пратиха екип в Рибново, нито попитаха двойка гейове за мнението им - не, този път гостуваха на едно семейство от провинцията. Там, където 500 лв е голяма заплата. И да ни просълзят съвсем, завършиха репортажа с тъжната новина, че детенцето в семейството още не е ходило на море, но пък рисува много хубаво и е гласи да кандидатства в гимназия с рисуване.

Не показаха репортера, който сигурно взема поне 1000 за своята работа - не го показаха, не взеха интервю с него. Нито редактора на новините. Нито пък някой депутат, който официално взема 1600 - 1700 лв оснвовно, да го питат него какво прави, какви ги върши, че тия 500 лв да са минимална заплата в България.

Имитации, имитации

Имитираме, че живеем - останалото е безсмислено.

___________________________________________________________________________________________

*Imitation of live  - песен на R.E.M.

Alanis Morissette - Utopia & Precious Illusions

Аланис Морисет май е любимата ми певица. Като се замисля - имам май всичко от Jagged Little Pill насам.
Текстовете и са страхотни, доста дълбоки са, доста смислени, а и ако искаш да учиш английски, можеш да ги ползваш. Друг такъв автор е Марк Нофлър (трябва да постна и негова песен)

Колко е важно да бъдеш грамотен?

Ако потърсите в уикипедията ще окриете сухо определение на грамотността. Това, което трябва да бъде съгласно тълковните речници. В близкото минало съществуваше и терминът "широка обща култура", който обаче май загина някъде в битка с прехода - може би защото се появи интернет.

Грамотността освен четене и писане включва и разбиране на написаното (казаното). Дали разбираш даден текст. Дали разбираш какво ти се казва. И дори по-висшата форма - да "четеш между редовете".

Жена ми ми е разказвала за нейни "клиенти", на които се чете обвинението и като ги попитат "Разбра ли?", отговарят "Разбрах" и после се започват едни циркове - "Ама аз не разбрах какво ме питате, ама аз не знам какво казахте..."

Лошото е, че липсата на грамотност взема връх с всеки изминат ден. И не само взема връх - тя е на върха в държавата.

Ето го например моят любимец, Цецо Ц. Цецев - Цецистия , по непотвърдени данни известен и като Дясното мъдо. Не стига че се оплете като пате в кълчища относно "бързото влизане" на полицията в Кърджали - то не бяха глупости от рода на проститутки, таксита, шефове на мафията в провинциалното градче, ами сега е грейнал по всички възможни сайтове след провала арестите на "Килърите" и "Всичко коз".

Да, но не е сам. Над него бащински е протегнал ръце и го брани Бойко Борисов. 

И двамата лъжат и мажат, оплитат се. Личи им неграмотността, личи си липсата на подходящо за позициите им образование.

Само че българският народ, който си ги избра - грамотен ли е? Когато нещата опрат до старата римска (или латинска) поговорка "Всеки народ си заслужава оправниците" - в този случай вече не е смешно. Обидно е. Обидно е, защото сме единственият народ в света, който има празник на буквите си. Който все пак има нещо, с което да се гордее - "... И ний сме дали нещо на светът, на вси славяни книга да четат!". А самите ние не четем. И затваряме дори местата, където се чете. И си избираме управници, които са неграмотни, които се там, горе, защото имат дебели връзки, дебел врат, дебел портфейл или и трите. Те не обичат да четат. Те ни го демонстрират. И масата, овцете са доволни - " Я, тоя ли бе - ми то нали и аз така говоря, ми то нали и аз така разсъждавам".
Грамотността на един човек личи не само от това, дали разбира, дали чете и пише. Грамотността е това, което говори, което мисли, а и как действа след това. От това, което кажеш, зависи и отношението ти към околните - ако ги баламосваш и лъжеш, ти ги обиждаш, като ги караш да ти вярват. 

Лошо е, когато приемаш желаното за действително. Лошо е, когато не забелязваш разликата между двете. Лошо е, когато нямаш какво да кажеш и нямаш мисъл в главата, а трябва да кажеш нещо. 

И тогава лъсва цялата истина. Никога не е късно да станеш за смях, но като си отвориш устата, спиране няма.

И това вече е една година.

При акцията с "Крокодилите" - то не бяха фанфари, то не беше чудо. "Разбихме магистралните банди!". Чакай бе, че то от километър се виждат белите ти конци. Аз да съм с калашник на пътя, а срещу мен да са полицаи с Макаров - че вие на по-малко от километър няма да се приближите бе. То трябва Нонка Матова и Весела Лечева да докарате, че да ме застреляте, кой нормален човек преследва въоръжен с Калашников престъпник само с един Макаров? И на всичкото отгоре Гейзо бил в Германия. Веднага вътрешният министър дава пресконференция - той е напуснал с фалшив печат в паспорта си, ние разбрахме кой го е пуснал, и го арестувахме. 

Чакай бе, че аз ако искам да съм в Германия, ще мина през Румъния, Гърция с лична карта и въобще няма да ми пука от паспорти и печати. Че ако аз влезна в Сърбия с фашив печат, нали после ще трябва да излезна от там - че то да те хванат чужди власти за незаконно влизане си е бая проблем. След като съдът пусна Гейзо от затвора, защо бе, г-н Министре на милицията не се обадихте на сръбския си колега, ей така, по съседски дето се вика, и да му поискате услуга - зер навремето вашият шеф залови Йоца Амстердама, дължат си му услуга. Вдигате телефона и му казвате: "Ивица, здраво. Абе тук има един дето е влезнал на ваша територия с фалшив печат, я ни пуснете една заповед за екстрадиране, останалото е наша работа".

И не е ли работа на полицейски комисар, следовател или най-много на прокурор да ги споделя тези данни пред мадиите? И не е ли нарушаване на следствената тайна такава пресконференция?

Ами ако се окаже, че печатът в паспорта на Гейзо е действителен, той не може ли да съди Цецо Цецев -. Цецистия? Я в България, я в Страсбург - къде иска, в зависимост от това къде е, очевидно Гейзо обича да пътува.

После дойде акцията "Наглите" - за една нощ 23 арестувани, задържани. Съдът ги пусна веднага де, то без доказатества държиш ли някого в ареста, нещата си отиват на съд в Страсбург от воле. Останаха 5. После и те излетяха от ареста.

Г-н Министре, и Вие, г-н Пожарникар - министре - ама една година време имахте да ги вкарате поне в съда тия. Какво събирахте, какво мазахте, та сега са свобода, пък вие двамата сте недоволни от българския съд?

За да дойде венецът на умствените ви напъни - на вас, двамцата, вифаджията и пожарникаря.

"Всичко коз" и "Килърите"

Лелей!

Още като задържаха групата на "килърите" и Цецо веднага спретна една пресконференция, на която си каза - тия са, хванахме ги, имали незаконно оръжие, арестувани са, тоя път няма мърдане.

Г-н министре, май имате навик да нарушавате следствената тайна.

Това, че нещо е казано от Министъра на Вътрешните работи или от Министър - председателя на една пресконференция, не означава автоматично, че е истина. Напротив - в България е задъжително да потърсиш истината другате, не в думите на даващия пресконференцията. 

И вече се задава със страшна сила един въпрос - вие двамата грамотни ли сте? Ако не сте - що не си ходите? Единия да си гледа ВИФ-а, другия - Пожарната - ставаме за смях с вас. 

Толкова ли няма кой да ви обясни, че съдът отсъжда спрямо това, което е записано в закона. И че с атомна бомба да хванете някого, ако има възможност да се измъкне с пробация, най-малкото ще го пробва. И ако е бил с чисто досие до този момент, ще се измъкне с пробация.

Пресконференцията на Бойко, на която нападна Лазар Груев малко прилича на среща на двойкджия с отличник - абе поне по физическо са ни разменени местата. И не мога да разбера как може да имаш очи да подържаш такава въпиюща некомпетентност - ти, който претендираш все пак за някакво образование. И няма кой да ти каже, че съда е независим; че отсъжда съгласно написаното в законите на страната; че всяка една съдебна присъда си има мотиви, и когато тия мотиви излязат на бял свят след твоята пресконференция ставаш за смях.

Пак ли ще гледаме сапунката "Румяна Желева"? Дето се беше утепала за еврокомисар, щото говори перфектен немски, по-добър и от конете на Меркел? 

А сега какво, доказателствата са си на място, ама съдиите ни правят сечено?

И не е ли обида за самия народ, когато 33 години търпяхме един полуграмотен правешки селянин начело на държавата  (на Партията и държвата, за да съм точен), а сега сме си турнали не един, а двама?

Че вие представяте ли си ако във Великобритания вътрешният министър отиде в Парламента и почне да ги ръси такива, каквито Цецистия ги ръси по адрес на кърджалийската издънка? Проститутки, таксита, мафия, влезнали малко по-бързо ...Че той жив няма да излезе бе, направо в линейката и в някоя от психиатриите на Нейно Величество.

А ако Дейвид Камерън почне да раздава пресконференции наляво и надясно и да дава акъл на разните там върховни съдии в Обединеното кралство - колко ще изкара като премиер? Една година - да бе, да!

А ние го слушаме и гледаме тоя цирк, радваме се на Цецко и Бойко. Виждаме ги, какви палчовци са, какви клоуади правят. Но проблема не е в тях - те толкова знаят и могат; проблемът е в избирателите, в техните подръжници.

Има хора, които вече се срамуват че са гласували за ГЕРБ.

Има хора, които са гласували за ГЕРБ защото са били най-малкото зло или най-добрата алтернатива - те си знаят най-добре.

Има хора, които напълно одобряват свършеното от ГЕРБ и одобряват всяка една стъпка на ръководството си. За мое съжаление, те са мнозинството - не осъзнават какво става, не осъзнават, че са овце, водени от овни, но знаят, че Бойко ще натика лошите комунисти ва кучето в гъза. Бойко ще ги оправи. И Цецо.
Това вече не е хубаво

Никита - Верёвки

Направо останах без дъх.
Не ме питайте за текста, някъде от 15-20 секунда не го следя.
А се оказа, че Даша Астафиева е некво украинско Златенце, само че по-успешно - дори за американската версия на Плейбой се е снимала, и е една (май единствената) чернокоса любимка на Хю Хефнър. Абе прост бил Хю, ама обичал кебапчета!
А ето и пародия на клипа

Имате ли билетче?

Преди някъде 18 години, през есента на 1992 трябва да е било (поне доколкото си спомням) веднъж се връщах от училище с тролей 5 (тролей, не трамвай). В подлеза на НДК се качи контрольор - всъщност, това беше времето, когато контрольор в градският транспорт беше все още да го нарека престижна професия - или поне не се бяха навъдили разни бабаити от провинцията, които на глутници да преследват пътник с нередовен билет. Този контрольор всъщност беше възрастен мъж, дълги години след това съм бил проверяван от него в различни автобуси. 
Контрольорът мина покрай мен, провери ми картата, след което провери билетчето на пътника до мен (бяхме прави, на колелото на тролея) и му каза шепнешком и сочейки към един човек малко по-нататък: "Това е бившият министър-председател Георги Атанасов, я да видим дали има билетче!" 

Имаше.

Цялата тази история е банална и безинтересна, но показва една уникална, може би само българска черта - да ритаме падналия.  

Няма да ставам адвокат на Атанасов, за него съм чел не особено ласкави кометари в различни източници - не е бил най-добрият български министър-председател. Но си представям каква щеше да бъде реакцията на контрольора и на останалите пътници в тролейбуса, ако Георги Атанасов нямаше билетче. Сигурно най-малкото щеше да е "Ей, тия комунисти, не се накрадоха - ей тоя колко открадна, докато беше на власт, а сега за билетче се стиска!".
Всъщност, Атанасов е осъждан за финансови злоупотреби и е лежал в затвора. После обаче е помилван и пуснат на свобода. Какви са тия финансови злоупотреби - не знам. 
Същото е и с Андрей Луканов.

За него смятам, че наистина е бил доста замесен и с разни разузнавания (съветско), и с разни икономически интереси (западни, още по време на комунизма). Смятам, че негова вина за сегашното полуживо състояние на българската икономика е значителна.

Само че не мога да го докажа. Чета разни материали в интернет, в мемоари на различни политици от 80-те и 90-те години - съставям си мнение. Но не мога като разни форумни лъвове да рева по цял ден за "Луканов и другите комунистически кради, които окрадоха България".  Просто защото не обичам общите приказки. Аз съм инженерче - за мен двойката си е двойка, двеста си е двеста. 
А Андрей Луканов все пак беше и подследствен, но така и нищо не се доказа тогава от Иван Татарчев. Не помня в какво го обвиниха, просто всичко беше мъгляво и неясно.
Да не споменавам Жан Виденов, за когото смятам, че все пак е честен човек и май е последният премиер - министър, който е работил за доброто на страната и народа си. Моето мнение е, че тогава като се почне от перестройчиците и ченгетата в БСП и се стигне до лумпените и кариеристите в СДС - всички работиха против Виденов. И какво спечелиха - България цъфна та върза? Не, разбира се, сдобихме се с "Виденовата зима". Хората свързват името на Виденов с недоимък, хиперинфлация и хаос, но не им се иска да си задават въпроса - "А бе, след като доларът при Виденов стигна 5 000 лв за един ден, а Софиянски го върна на 2 200 лв за 3 месеца, защо ни трабваше да го сменяме (Софиянски, не Виденов - тя неговата е ясна)? Как става така?"

А най-много се дразня от обвинението срещу Станишев.

Не че Станишев ми е любимец - напротив, смятам че нито като министър-председател се справи, нито като лидер на БСП е успешен (относно това и мненията си съм поствал в блога си).

И не мога да го разбера Пожарната, след като една година дрънка глупости наляво и надясно пред медиите - "аз съм пъдар на обран бостан", "аз съм заварил най-окрадената държава", "тройната коалиция беше най-корумпираното и вредно правителство досега" и пр. дивотии - и накрая да повдигнеш обвинение за нарушение на националната сигурност за невърнати секретни доклади.

Напънала се планината, родила мишка.

И като се почна по форумите - ех, Станишко (СерГейчо, Хамстер, Съсел), в затвора ти е мястото, ти окраде държавата, ти ни ни съсипа светлото бъдеще. Радост форумна у целокупното българско население. Сигурно братушките не сме посрещали така през 1878 г.

Общи приказки.

И аз смятам, че корупцията се ширеше безнаказана из правителството на Станишев. Но не смятам, че си е отишла при Борисов само защото се смени правителството. Напротив, напротив - и сега има разни чиновници, дето никой не ги знае, но които упорито папкат от кацата с меда. И ако България е загубила стотици милиони евра до този момент от спрени еврофондове - не че Станишев не носи вина, но хайде да влезе в съда с конкретно обвинение. Не знам дали е отпаднало понятието "безстопанственост" от НК.

Иначе - кеф, Станишев е без билетче! 

Сега като го глобим, еха ... как само ще се промени живота ни!

Така се поднасят новини!

Дали някой я слуша тази булка какво говори, или това е част от поднасянето на лошите новини?

Mr Bean's Wedding

Тоя Роуан Аткинсън е просто уникален!
А и тази серийка не я бях гледал!

Защо обичате другаря Живков?

Тези дни се навърши 1 година откакто ГЕРБ упралява България. Естествено, социологическите агенции направиха допитване до населението, попитаха го за неговата оценка на събитията и на управлението и ето - резултатът е Добър 4. 

Повече ме забавляват коментарите на получените резултати. Играта с разпределението на резултатите е толкова комична и забавна, че ме умилява. Начинът на представяне на резултатите си е един и същ още от Юни 1990, когато за пръв път след 45 г. комунизъм България гласува. И постоянно в тези 20 години се прилага известният Сталинов принцип "Не е важно кой как гласува, важно е кой как брои гласовете".

А също и подсъзнателно се залага и на разделението на "добри" и "лоши", на "наши" и "ваши", на "ние сме добрите, а който не е с нас, е против нас и е лош".

Елементарно, евтино, банално. Изтъркано.

Най-високо е одобрението сред младите, сред образованите и сред живеещите добре българи. Сред възрастните над 60 години и сред нискообразованите отрицателните оценки са повече от положителните. Общо 79 процента от симпатизантите на ГЕРБ определят управлението на партията като успешно, а 11 на сто - като неуспешно.

НЦИОМ отбелязва, че симпатизантите на ГЕРБ дават сходна оценка на управлението и на премиера - "Много добър" /4.50/. Средната оценка на пълнолетните българи за работата на правителството е "Добър" /3.80/.

Две трети от младите хора на възраст под 30 години пишат оценки 4 и 5 на правителството. Подобни са оценките и на 60 на сто от интервюираните на възраст между 50 и 60 години, както и на висшистите.

Най-често жителите на София дават оценка за работата на правителството "Добър" /4/ - 42 процента от тях. Общо девет процента от симпатизантите на ГЕРБ пишат на правителството отлична оценка, 39 на сто - много добра, а 42 процента - добра. Десет на сто от симпатизантите на управляващата партия са на мнение, че управлението заслужава по-ниска оценка.

Общо 76 процента от избирателите на БСП пишат оценки 2 или 3 за работата на правителството. Подобни са оценките и на избирателите на ДПС.

Това е цитат от http://dariknews.bg .За 20 години демокрация социологията така и не се научи да не търчи след победителите (а в интерес на истината днес няма избор), но все пак не мога да разбира - 20 години едно и също - не ви ли писва? Не си ли научихте урока от 2001 г., когато бодро рапортувахте на Иван Костов, че ще спечели изборите, докато Царят не ви четеше прогнозите и затова ви обърка сметките?

Хайде докато четем резултатите да ги поразтълкуваме - колко тежи мнението на човек на 25 и на човек на 35 години? Първият или е студент, или работи някъде - разходите му са малки, да не говорим, че обикновено мама и тате го подпомагат; често сменя работата си. Вторият в масовият случай е семеен, с установена професия, с по-големи доходи и по-голяма тежест в обществото. Вероятността да е собственик на фирма, т.е. да бъде работодател е по-голяма при избирателя на 35 и повече години, отколкото при младите от 20 до 30 годишни хора. Съответно повишаването или намаляването на данъци касае по-скоро втория избирател (35 годишният), а не първият. По - възрастният избирател по - вероятно дава хляб а по-младия, той формира по-голяма част от БВП отколкото по-малдото момченце, което работи в кафене, вместо да ходи на лекции. 

Е тогава знаете ли колко ме интересува колко от избирателите в категорията 20-30 години одобряват бат Бойковия кабинет? Тия, на които вече им казваме "чалга" поколението. Преди няколко седмици един рядък екземпляр на младите хора ме застреля в един от форумите на Гонг с изречение,  в което каза приблизително следното: " ... правата на личността, записани в конституцията на ООН". Ако този подкрепя кабинета и го оценява положително - аз не бих бил горд с подкрепата точно на толкова "образован" млад човек.

И като цяло картинката е следната - противопоставяме млади срещу стари. Младите са за нас, старите не са (за БСП са, мръсните комунисти). Добре живеещите са за нас, бедните са против нас. В големите градове са за нас, малките градове и селата - не съвсем (малките градове и селата са основен производител и доставчик на селяни в големите градове).

Възрастните хора не са ли хора?

Хората от малките градове и селата не са ли хора? 

Циганите не са ли хора? 

Все се чудя, що не питат (питаха ли го?) оня митничар Бранков ли беше, дето изяде на Лъчко Иванов главата - той каква оценка дава на кабинета? И по-специално в борбата против корупцията.

Прави впечетление в изтеклата статистика, че не се споменават конкретни успехи на ГЕРБ за изминалата година. Е да, хората още се напасват, както спомена премиер-пожарникарят в интервю за Стандарт в понеделник. То на нашите географски ширини 1 година напасване си е дори бързо - на Станишев за някои неща 5 години да беше мандата, пак щяха да му трябват 2 още. Но все пак, като се питат хората как оценявате управлението на ГЕРБ, да ги бахме попитали и защо? Или може би сме ги питали, ама отговорите не са за публикуване, знам ли? Може шефът на някоя социологическа агенция (Мира Янева например) да се е обадил на Бойко Борисов с въпроса "Да ги публикуваме ли резултатите?" както е модерно напоследък да се иска разрешение от най-високо място да си свършиш работата. 

Преди години един социолог издаде само един от похватите на манипулиране на отговори - не се пита "Обичате ли другаря Живков?", а "Защо обичате другаря Живков?". 

Май друго няма да научите

До тук стигнахме

Върховете на простотията в България за 2010 г към този момент:
Първия е този - дори по времето на комунизма нямаше песен за МВР. Но, както казваше другарят Живков навремето "Милицията принадлежи на народа и народа принадлежи на милицията". 

Вторият галфон пък е още по-по-най ...За него каквото и да се каже, ще е малко.
Ама какво да се прави, разправям аз, че заразата на педерасите трябва да се лекува - не, било консервативно и не знам какво си още ...
Съчки, съчки, съчки, съчки, ах! 


>

Ами не е ...

И една тема с продължение.
Ясно се вижда, че не е гол, какво ми реват англичаните?

Слънце Лъчезарно родината огря

Заместник - председателят на Народното събрание Лъчезар Иванов е подал оставка.

Всъщност, коментарът ми има предистория - три дни не бях ползвал интернет и на практика бях откъснат от събитията в България. По руските телевизии новина за нас ще изтече само ако решим да им обявим война или нещо подобно, а литовски още не говоря.

Тази сутрин, отваряйки новинарските сайтове, останах изумен от прочетеното - Лъчезар Иванов си бил позволил да звъни на репортерка от Нова ТВ и "съвсем приятелски" да я помоли да спре репортаж, в който се цитира името на негов приближен митничар (чиято съпруга била съветник към комисията по здравеопазване към Народното събрание, чийто председател бил д-р Иванов).

1. Това "съвсем приятелско" позвъняване въобще не кореспондира с липсата на натиск върху медиите, както стана ясно от едно открито писмо на министър - пожарникарят до главните им редактори.

2. На Лъчко съвсем не му е за пръв път да се забърква в каши - то не беше побой и тормоз над съпругата и дъщерята, то не беше командировка за чужда сметка до САЩ...

На това по цял свят му се вика оказване на влияние, натиск, корупция. И е доста странно защо Иванов е избрал да бъде Матросов на митничарската амбразура, когато темата на репортажа е повече от болна за българското общество - как правителствени служители с по 5-600 лв заплати живеят в палати от по 1 500 кв.м? И как точно те всеки път имат такива щедри приятели, даващи им джипове за по 100 000 лв "да ги карат". ("Абе дойде оня ден при мен един мой приятел, вика ми - виж, абе имам там един Туарег, що го не вземеш да го покараш малко, стига си се мъчил с тая Лада, не ръждяса ли вече? Аз съм ларж бе, карай там, само го пази, да го не чукнеш, че резервните части са скъпи.").

Аз се питам в случая - този митничар не е ли бил спонсор на г-н Иванов и съответно, ПП ГЕРБ по време на изборите? А след това е дръпнал Лъчко настрана и му е рекъл - "Виж сега, аз преди време ти дадох едни пари за едно нещо. Сега: 1. Назначаваш жената за съветник в комисията ти. 2. Виж там да ме уредиш нещо, я шеф на митницата, я поне началник смяна, че тия избори ми излезнаха нещо скъпи."

И се чудя, четейки свързаното с новината интервю на ген. Ваньо Танов - това ли е работата на народният представител и на заместник - председателят на Народното събрание - да ходатайства за назначаването на митничари?

Лъчко, Лъчко, Лъчко ... да си чел "Службогонци"? А "Големанов"? Чел ли си ги? Ами те са комедии бе, Лъчко, сатира. Пак не си разбрал - така НЕ трябва, а не така трябва!

Прави са хората, като коментират, че си поредната "Румяна Желева" в кратката история на ПП ГЕРБ. Не се отчайвай - ти все пак оставаш народен представител - пак ще можеш да звъниш на воля и да ходатайстваш за назначения. Да не забравяме за клетвата, която всеки един народен представител полага в първия ден - да работят за народното благо. Ето, този митничар, той също е част от народа. За неговото благо работиш! Дори навремето, като начинащ гинеколог си го лекувал, разбрах (май така си казал по телевизията, или пак сме грешно разбрали).

Все пак е важното да запазиш мъжкото си достойнство, а то у теб май съвсем липсва след скандалите с жена ти и дъщеря ти преди време. Иначе би подал оставка и като народен представител, нали сам смяташ, че това е "доблестно поведение".

Май и разбирането ти за доблест е в категорията на разбирането ти за "народното благо" - категорията "Грешни".

За съдбата във футбола

Странно нещо е съдбата във футбола...

През 1966 г. Англия печели единствената си досега титла благодарение на спорен гол, зачетен единствено благодарение на страничния съдия Тофик Бахамов. И до ден днешен се търсят доказателства, че топката е минала голлинията, смятат се траектории, футболисти си спомнят, но все още съмненията остават.

Когато след мача попитали Бахамов защо е бил толкова категоричен в решението си, че топката е минала голлинията, той отговорил само с една дума: "Сталинград".

Като любопитна информация е добавката, че стадион "Тофик Бахамов" в Баку е единственият стадион в света, кръстен на футболен съдия.

Така и съдбата се намеси през 1986 г, позволявайки на Марадона и Аржентина да елиминират Англия - от една страна, малък реванш за загубената война за Фолклендските острови, от друга - реванш за скандалната загуба през 1966 г.

Съдбата позволи на Германия да вземе реваш за загубения финал през 1986 г. от Марадона 4 години по-късно; само че този реванш дойде след съмнителна дузпа в края на мача, 2 червени картона за аржентинците и сълзите на Марадона при награждаването.

Ето че сега Марадона има всички шансове да прати Германците у дома, като им отмъсти за финала през 1990 г.

Съдба ли е, че Германия стана шампион в Италия през 1990 г., а Италия - в Германия през 2006 -та?

Като говорим за съдба във футбола - Франция стана "домакински" шампион през 1998 г., като ехидните коментари в България по онова време бяха "Хайде, хайде, шампиони у дома - това е най-лесното. Нали ви видяхме преди 5 години". И може би не са били толкова ехидни, когато Франция отпадна на следващия Мондиал още в групите, без да спечели точка и без да отбележи гол...

За да дойде ръката на Анри и класирането на Франция за този Мондиал и безславното отпадане по възможно най-унизителния начин - с 2 загуби, безброй скандали и излагане. И както правилно коментираха - Господ, а не Блатер възмезди ирландците.

Съдията (или Съдбата) вчера ощети англичаните. И не знам колко сляп трябва да е бил страничният рефер, който проспа тупването на топката поне на метър зад гол-линията (сигурно не по-кьорав от Богдан Дочев, който призна "божията ръка" на Марадона), но май сега вече те започват да си дават сметка за стойността на онова тупване някъде около голлинията преди 44 години.

Mr. Bean - курс "Как да се държим на първа среща"

Голяма работа е тоя Роуан Аткинсън

Katerine Avgoustakis 'Ayo Technology'

Най-добрият кавър на песента, а за моя изненада и гъркинята е хубава.

Галфон

От доста време не бях употребявал думата галфон, но днес имам повод.

Ето го:

Ей този е Най-умния сред умните, Най-печения сред печените, Най - Бойко след Бойко и Цецо.

Той ни защитава и ни осигурява спокойния сън.

Той ни спаси от гибел, затваряйки Моята библиотека - този гаден сайт, пълен с преведени на български език книги, където без да пращаш смс на стойност 2.40 лв и без да кликаш на разни банери можеше свободно да свалиш книга, да я прочееш или да си я разпечаташ дори. Виртуална библиотека.

Докато Гугъл качва милиони книги безплатно, за да могат хората да четат, това милиционерче затваря он-лайн библиотеките. Прави го шумно, показно, непохватно като слон в стъкларски магазин.

В Дарикнюз дори пуснаха и клипче от пресцентъра на МВР.

Ей, галфон!

Не съм съгласен от моите данъци да ти плащат заплатата - очевидно не я заслужваш. Твоите действия ме ощетяват - мен, емигранта, гурбетчията - този, който не може да си позволи лукса да си напазарува некачествените печатни издания на книгите, които го интересуват по простата причина, че 15-20 лв са много за книга, която се разпада след 2 часа прелистване и че все пак книгите заемат място и тежат.

Не съм съгласен да ми ходиш на работа с бялата ризка, дънките и слънчевите очила - това може и на плажа. Утре и с бял панталон и чехли ще се изтипосаш. Или си полицай, или си дюнерджия на Златните.

Ей, галфон!

И 20 хартийки да лепнеш на стената, същия тъпак ще си останеш. Дипломата не прави човека, книгите го правят.

Галфонче - тия шестимата не са "организирана престъпна група" и не са "нанесли милиони левове щети на държавата", както се казва в съобщението на пресцентъра на МВР. По простата причина, че това е библиотека - виртуална, но библиотека. От библиотеките авторите не получават никакви права. А за твърдението, че са организирана престъпна група такова дело магат да ти спретнат, и такова обезщетение да си извоюват от съда в Страсбург ... Ти ли ще го плащаш, а?

Евалата на момчетата, че са възстановили сайта, но под друго име - http://chitanka.gdbop.com/ - и чувство за хумор имат.

И въобще, някой следи ли те ти за какво вземаш заплата? Да ми ходиш облечен като турист и да ми вредиш ли? Или да го раздаваш нещо малко лежерно, като бат` Бойко, ама по-леко.

Няма вицове за милиционери - всичко е истина!

Пътуване - Словакия и Чехия

Словакия и Чехия слагам на едно място по две причини:

1. Словакия се минава много бързо, само по магистрала - някъде за около час, и 2. Вече шофирам повече от 10 часа и не обръщам внимание на пейзажа около мен.

В Словакия най-сетне се шофира с нормална скорост на магистралата, а поради късния час вече е и по-ненатоварено движението. Повечето коли, които пътуват с мен в моята посока са с чешка регистраиция, словашките отбиват на изходите и се прибират у дома.

Магистралата е старичка, строена по времето на комунизма очевидно, но е поддържана. Вече започвам да усещам умора, не толковаот шофирането, колкото от дългото стоене в една и съща поза. Пътувам, пътувам - хайде бе, нали Словакия е къса, къде е скапаната граница с Чехия. Нито ми се спира, нито обръщам внимание на словашката природа. Няма и толкова бензиностании, за да спирам да почивам. Накрая обаче виждам една бензиностанция и решавам все пак да спра - хем до тоалетна да ида, хем да питам колко остава до границата. Пак си вземам едно пепси, не ми се яде баница, макар че трябва някъде да спра да вечерям. Намирам тоалетната, то бензиностанццията е с ресторант, та трудно се намира. Колко има до границата - питам продавача съвсем бавно и на чист български. Ами около 5 км ми отговаря той на чист словашки. Разбираме се, не е като да не се разбираме, ама не е и като в Сърбия.

Бре, 5 км, ай стига бе! Че кога влезнах, кога излезнах от Словакия?! Тръгвам, а не ми се вярва, 5 км нищо не е. Пътувам, пътувам - верно са 5, има и знаци. А има и полиция, дебне да види кой бърза да се изнесе от Словакия с превишена скорост. Не ме спират - карам със 110, максимум 115 км/ч. Бившите КПП-та на границата сега са пусти, дори и автобусите минават като на парад, само ограничението от 30 км/ч ти напомня, че все пак минаваш граница.

Влизам в Чехия, кеф, малко остава, а до Прага е само магистрала. Магистрала, магистрала, ама каква . ще речеш, че по трудово са я правили тая магистрала -- валяка ли им е бил с квадратно колело, на части ли са я правили, ама през 10 м ръбче. Колата само трака, то не беха ръбчета, не бе чудо. Лявата лента е малко по-читава, ама и там ги има. Карам към Бърно, там въртя леко на една детелина, и продължавам към Прага. Вече няма движение, хората се прибират, минава 8 часа. Карам, и само гледам къде мога да се движа в лявата лента да няма никой зад мен. По едно време ме задминават някакви "изтребители", не си направиха труда да ми присветнат даже - само ме видяха къде се движа и ме задминаха от дясно. До Прага ми остават някъде към 2 часа, навигацията дава пристигане някъде към 10:30 вечерта. Карам, карам - много замъци има из тази Чехия, постоянно изникват табели на разни замъци и прочие забележителности. Два камъка на кръст да имат, на магистралата веднага табела!

До Прага остават вече около половин час, може би малко повече - спирам за последен път. Правя кратка почивка, пак отварям торбата с баницата и отварям пореното пепси. Баницата остана, не мога да я изям цялата - за сметка на това ще има за закуска утре и то не само за мен.

Почивам си поне 20 мин, разхождам се на въздух да се разтъпча и гледа минаващите коли. Вече е някъде след 10 вечерта местно време, но стъмването е започнало преди 20 минути - не е още тъмно, но не е и ден. Полицейска кола минава покрай мен, оглеждат номера на колата ми, но спират пред камион и му проверяват документите.

Продължавам към Прага, от време на време като качвам разни баири и виждам града в далечината да свети. Появяват се и осветени участъци от магистралата, движението се натоварва (като за 10 вечерта), вече има и светофари и ограничение от 90 и 70 км/ч. Следвам си навигацията - дръжте в ляво, завийте надясно и дръжте в ляво. Държа бе, завивам където кажеш, държа, само ме закарай до квартирата.

Влизам в Кошир, спирам на един светофар, тръгвам - завийте наляво, завивам, и хоп - излизам точно пред едно училище близо до квартирата. Ако съм знаел, че толкоз лесно се стига до тук!

Преди това, като влезнах в Чехия се обадих на колегите, да се подготвят - кисело мляко да купят за баницата и да слезне някой да ми пази място пред входа. Кисело мляко не бяха купили, но място баш пред входа имаше. Паркирах си там като последния юнак и хайде - да се видя с колегите, да си кажем кой какво е правил и къде е бил, къде се е мотал по Европата. 15 часа и 35 минути шофиране из половин Европа.

Пътуване - Унгария

В Унгария останах изумен - толкова удобства са създали за пътуващите, че няма накъде повече. Веднага след границата спирам, трябва да проверя за винетки, пътни такси и прочие. Оказва се много удобно - в Унгария продават винетки за Австрия, Чехия и Словакия. Гишето - ламаринена будка като нашите РЕП-ове навремето, а него - какво? - две унгарки! Бре, да ви видя, като сте толкова известни из Европата що за красивици сте вие двете! Айде де, една Чичолина извадихте и сега не можем да ви запушим устите - брей, и всяка година на секс-изложението в София все унгарски порно-звезди идват.

И двете не ми отговориха на критериите - едната се оказа дребна и (откровено) грозничка, а другата беше некво несъразмерно високо женище, с широк ханш, яки бутове и липсващи цици. Но пък говори английски, което е добре.

Кефът да си купя винетки за Унгария, Словакия и Чехия ми струва 29 Евро. Малко повечко, от колкото ми каза Сашко Петков, ама ... кво да правя, случва се.

Купувам винетките, лепя където каквото трябва - унгарска винетка няма, пази си касовата бележка - ми казва несъразмерната наследница на Илона Сталер.

И тръгвам през Унгария. А там - магистрали, магистрали, да ти е кеф да шофираш. И на всеки километър, буквално, на почти всеки километър, или хайде - 10 да са - направили хората място за почивка. Отбиваш, и тоалетна има, и къде да си измиеш ръцете, и масички отвън. А полетата - едни зелени, засадени - няма да мрънкат, че им спряли евросубсидиите и парие по ФАР и САПАРД! Шофирам,, шофирам, само магистрали, няма ограничения по 90 или по 70. Шофирам, и чакам да дойде Будапеща, а движението като в Сърбия - рехаво.

Е, стигнах я Будапещата, там слезнах от едната магистрала и като се забилх в едно кръгово, някакво околовръстно на Будапещата, и то вече 4 следобед станало, целокупният унгарски народ се прибира от работа - и хайде пак у задръстването. И пак се минава бързо, никой не ти присветва, не те псува, не ти свирка, не ти ръкомаха. Искаш да минеш в съседната лента - пускаш мигач и минаваш. Караш с ограничението от 50 и никой не те псува, който си бърза, намира начин да мине. Така, пътувайки в задръстването лека-полека стигам зо нещо като нашето околовръстно - пак е с ограичение от 80 км/ч, то вече е с 4 ленти и двете посоки са разделени с мантинела. Така и минавам над Дунав за втори път (първия беше в Белград или там над Сава минах) - голяма река е Дунав. Минавам я, въртя по околоврстното на Будапеща и стигам до магистралата за Словакия. Е тук вече си има движение - натоварва си се, има и камиони, и коли повече. Шофирам и гледам - Шкода само за Средна Европа да произвежда, няма да фалира - само Октавии и Фабии. И аз с мойта де! И най-странното - като шофираш в лявата лента и те настигне някой забързан юнак, не ти присветва отзад, не ти ръкомаха, а кротко изчаква да се прибереш в дясно и продължава - той си знае, че е кара над ограничението, не е необходимо всички да го разберат.

Вече спирам по-често, минал съм 800 км общо. Не сещам умора, но 30 мин дремване ми идват добре. Баницата намалява, но не чувствително - не знам защо, нещо не ми се яде. Шофирам и се чудя - абе тая магистрала не е строена вчера и онзи ден, от времето на комунизма е. Добре де, а ние що нямаме? Къде бляхме? И се любвам на природата, толкова е красиво, едно поле се ширнало, едни жита, треви - цветовете се преливат един в друг.

Красиво, красиво, ама трябва да вървя. Тук поне е магистрала, не се изнервям за пристигането на унгаро-словашката граница - тя просто изниква пред мен изведнъж. Граничари няма, митничари също, само минавам с 20, че има ограничение, пък де да знам дали няма някоя камера да ме снима и да ме спрат в Словакия. Някъде към 6:30 - 7 вечерта минавам в Словакия - хайде, още малко остава.

Пътуване - Сърбия

Пътувам през Сърбия, Унгария и Словакия за Чехия. Пътувам с моята кола, за първи път шофирам аз.

Рано сутринта София не е натоварена. Бързо стигам до Люлин и бързо излизам от града. Имам си навигация - и се кефя на нея, зер поевропейчих се.

Стигам до Калотина малко преди 7:30. Опашката от ТИР-ове е около 2-3 км навътре в България. Все пак стига до границата и се нареждам да мина в Сърбия. За пръв път минавам като шофьор, досега съм бил винаги пътник.
Нашата граница минах много бързо - само показах документите на колата на митничаря и ме пуснаха. Голям кеф е това ЕС, ако сме знаели, още по-рано да сме влезнали, ама ...

На сръбската митница работят две гишета, на всяко с по 2-3 автомобила. "Накъде?" - пита ме сръбският митничар. "Чехия", отговарям аз. "Добро, сречан пут". Пари, инструменти, ценности за деклариране? - нямам.

Утрото е хубаво в Сърбия, слънчево и ведро и обещава горещ ден. Виждам хора, отиващи на работа или на училище. И друг път съм минавал по този път, но пак ми прави впечатление - навсякъде е чисто, няма найлонови пликчета по поляните, фасове, опаковки от вафли и чипсове, пластмасови чаши за кафе. И пак къщите са неизмазани, не знам защо. Питах Ненад преди няколко години, а той и отговори: "Нямат пари". Абе не е така, един ще има, друг няма да има, но като цяло - цели села неизмазани къщи. В Царибродско и Босилеградско. Край Пирот си харесах за посещение един обект, църква ли е, кале ли е - не зная, беше встрани от пътя, но на връщане, живот и здраве (или някой уикенд) ще дойдем да го видим.

Минавам и през скалните тунели преди Ниш - винаги са ми харесвали. Красиво е, хубаво са ги направили сърбите.

Качвам се и на магистралата и - към Белград. Навигацията си ме води (голяф кеф е), разрешената скорост е 120 км/ч, аз поддържам 110 (не ми се разправя с полицаи). И ето я първата изненада - почти няма движение по магистралата. Има, разбира се, не е като да няма, но въобще не може да става въпрос за сравнение с Холанидя на пример. Или дори с България. Силно ме изненада това.

Пуснах си сръбско радио, от една страна - разбирам езика им, от друга - дисковете ще ги слушам по-нататък, в Унгария и Словакия.

Лека - полека по магистралата, стига до една бензиностанция на ОМВ и спирам да почина. Вече съм около 200 и кусур км зад волана, не съм и закусил даже (нещо не ми се закусваше та сутрин) и е редно да спра. На бензиностанцията има няколко коли с български номера, от една маса ме питат дори "Абе колега, приемат ли евра сърбите на ТОЛ-овете?", "Приемат, разбира се, къде ще ходят." Вадя едно пепси от багажника и от баницата (мама ми направи специално за пътуването северняшка баница, несиропирана, за което благодаря. Беше много вкусна!) и двайсетина минути се разхождам на паркинга, дъвча и пия. Вече се усеща жегата, температурата е около 20 градуса, и се покачва - за 9:30 сутринта си е доста според мен.

Малко преди да тръгна на бензиностанцията спира ... спира един червен ситроен, с български номер. От него излизат две жени, приличат на майка и дъщеря, макар че майката ... абе хваща окото. Едни къси поли, едни руси коси, слънчеви очила - ей, цялата бензиностанция източи врат. И на мен ми се оставаше да погледам, ама път е чака, няма как. Тръгвам към Белград и картинката по пътя е същата - почти никакво движение. 500 м пред мен се движи един, 500 м след мен - друг. Че и на по-големи дистанции.

Така стигам до ТОЛ-а. 740 динара. В евро не може ли? 7,40. Ето ти 10, върнаха ми 2.60 (в евра, не в динари) и хайде напред през Белград за Нови Сад.

Белград си е Белград. Красив град, голям. Минавам по един мостовете му от Стария към Новия град, хвърлям поглед към Кале Мегдан (почти зад гърба ми). Личи си, че е имало война, личат си годините на изолация, но пак е красив и голям град. Винаги съм се питал - ами ако не бяха войните и санкциите, къде ли щяха да са сега сърбите? Ето ги хърватите - построиха си магистралите, станаха най-туристическата дестинация в Европа - не им трябва Евросъюз, не им трябва нищо. Че за какво им е - средната заплата в Хърватия е 800 евра.

Проблемите ми почват след отклонението за Нови Сад ("След 800 м завийте надясно и дръжте в ляво" - "Добре, завивам и държа". Вече няма магистрала, няма широк булевард и си ме хваща едно задръстване, дето го има навсякъде по света. Все пак се колите се движат бързо, скоро вече съм на пътя за Нови Сад. Тук картинката с движението и още по-скучна - съвсем нулев поток от коли. Все едно бомба е паднала. По едно време видях един самолет, боен - прави учения. Брей, останало им е нещо на сърбите. А вече е обедно време, минава 1:30, айде Момчилчо, отбивай да почиваш.

Отбих на една бензиностанция, излязох навън - лелей, то не се диша (Шкодичката е с климатик, да се изфукам! И не съм го спирал след 10:30) Погледпах термометъра - 34 градуса. Вадя баницата и пепси-то (какво друго?!) и на две-на три обядвах. Тоалетна има, измих се, върнах се в колата и бутнах седалката назад - половин час дремуцане. То убаво така, баница, пепси (повече я обичам с кисело мляко, ама няма), ай да подремна, ама жега много бе! И задух, задушно ... Както и да е, подремуцах си половин час, че вече към 500 км шофиране ми се събират, а още 700 ме чакат и хайде пак към Прага. Границата ми е някъде на 170-180 км, щото до Сегед (в Унгария) са около 200. Пътуването - същата работа, самолета го няма вече, направи си упражненията, обаче братята сърби си строят магистралата към унгарската граница и хич не им пука. Ограничениято на пътя е 90, някъде, където се работи, е 50 - абе строят си, нищо че е 34 градуса. И не знам кога им е крайния срок на сърбите, но май до края на другото лято ще я има магистралата от Белград до унгарската граница.

А пътят става все по-еднобразен и ограничението си е все 90, дори видях и полиция на едно място, та се изнервям, кога най-сетне ще стигна до тая унгарска граница? И до тоалетна ми се ходи (пепси пия все пак), накрая спрях на една отбивка, та си свърших работата - жега, жега, едни треви, едни жита, и само жега. Гледам крайпътните табели, на тях са отбелязани 19, 17, 15 км до края на пътя, там трябва дае и границата, както се оказва в последствие.

Сръбско - унгарската граница също се минава доста бързо. На унгарската страна една митничарка ме проверява, но вижда, че съм българин, и не си дава много зор. "Какво има в куфара?" "Дрехи.". "Отвори го!". Докато го вадя от багажника и се мъча да го отключа тя е бръкнала и вади раницата с лаптопа - "Това какво е? ... А, лаптоп, добре! ... Не го отваряй, давай, заминавай!". Оставя ми паспорта на багажника и се обръща към съседната кола, която е сръбска.

Ето я и Унгария пред мен.