07 ноември 2012

Tράπεζα, τράπεζα

Запазена марка на бившата първа дама на СССР Раиса Горбачова при посещение на Запад (докато мъжа и беше Генерален секретар все още) било да си хареса нещо в някой магазин и да тръгне на излизане да се бърка да го плаща. Обикновено продавачите/собствениците на магазина настоявали да вземе харесания сувенир като подарък - в крайна сметка, покрай Горби-манията това си е била жива реклама. Само в един случай, май в Испания, имало no pasaran, чукнали и касовата бележка и си прибрали парите. 
Също като съветската първа (и последна) дама, Миро Трапезата днес е открил изложението "Месомания, Светът на млякото, Салон на виното" не без обичайната порция запазени номерца. Както пишат медиите:
Още на първия щанд министър Найденов опита шунка „Лира", като сам я разряза и провери дали е от чисто месо.„Страхотна е, браво и няма соя", подчерта той и продължи към следващите маси с апетитни хапки.
Как точно Миро реши, че в шунката няма соя, не мож` си обясня!
Малко след това той се спря пред конската пастърма „Хан Аспарух", от чийто вкус остана възхитен. Но и тук отново се изсипаха кум забележки към шефа на Агенцията по лозарство: „И мезето хубаво, и името хубаво.. само вино няма. Коев, ще те наказвам, няма да има 13-та заплата", пошегува се Найденов.
Видимо Коев не е чувал за номерата на Раиса Максимовна, пък и нещо не се е усетил откъде духа вятъра, щото малко по-късно:
След 4-5-тата забележка все пак Красимир Коев донесе бутилка червено вино, за да утоли жаждата на министъра.
Четвърта - пета? Коев?
Да оставим настрана дебелашката шега на министъра Найденова за 13-тата заплата, той Дянков принципно ги определя тия неща - ще има ли, няма ли да има, но като е толкова жаден Миро Трапезата, не може ли да иде до някой щанд и да си купи една бутилка? Министър е в крайна сметка, не е феланкишия, не работи за 300 лв на месец, нали? Аз съм сигурен, че ако беше поискал, от всеки един щанд щяха да му подарят само и само да дегустира тяхното вино и да му направи реклама като за шунчицата по-горе, но нейсе, толкоз му е акъла. А и Миро, видимо, мисли с червата, а не с главата си. Иначе не мога да си обясня как хем призоваваш фирмите-изложители да почерпят минаващите пенсионери, хем лапаш на корем и не плащаш; хем да ти се допие вино покрай хапването, хем да си министър, хем да искаш да е на аванта. И между другото:
Мирослав Найденов прекъсна обиколката си из щандовете, за да обясни пред медиите, че правителството води политика, която да направи всички тези продукти достъпни за всички българи.
След обяснението за политиката на правителството единственото, за което се притеснявам е, дали е имало кой да потупа господин министъра по гърба да се уригне?

05 ноември 2012

Изнагляваш, ефенди!

Ефенди, ефенди ... доста дълго те търпим. 
Търпяхме те, когато ни каза, че пътят към Европа минава през Босфора.
Търпяхме те, когато откри чешмата-паметник на турските терористи, заложили бомба във вагон за майки с деца.
Търпяхме те, когато заговори на митингите на партията си на турски.
Търпяхме те, когато най-нагло ни обясни за обръчите от фирми и не се изчерви дори.
Търпяхме те, когато най-нагло се превърна в инструмента, който разпределя финансовите порции в държавата. 
Търпяхме те, когато си взе хонорар за консултации на хидро-проект, въпреки че си философ по образование.
Търпяхме те, когато ти замириса на дъжд и на избори.
Търпим твоите "знакови" появявания в Парламента на независима България - от дъжд на вятър. Или по-точно, търпим наглостта ти да си избран за народен представител и да не ходиш в Народното събрание.
Търпим те на свобода, въпреки че си мафиот, capo di tutti capi, който застреля своя consiglieri и се измъкна. 
Търпим те да изнагляваш и да се подиграваш с историята ни и с народа ни.
И понеже, ефенди, е безсмислено да си говорим за прокуратури, разследвания, Наказателен кодекс и затвор; понеже е безпредметно да ровим в историята и да сравняваме Априлското въстание и Батак с Балканската война и Кърджали; понеже е дреболия да говорим за бежанците българи от Беломорска Тракия и за неизпълнения Ангорски договор, и понеже си се самозабравил и си достатъчно нагъл, за да ми ревеш за кърджалийските турци от 1912 година - същите, които участват в Родопския метеж - та просто искам да ти напомня едно нещо, ефенди.
Не за хайдутите, не за Шипка, не за Одрин - тия неща са турците оттатък границата. А ти си една най-обикновена марионетка, създадена навремето от ДС и живееща все още по волята на ДС.
Спомни си за ей този филм. Там тия като тебе бяха много по-големи играчи и въпреки това не оцеляха до края. 
А реалността силно се отличава от киното, и то не в добрата посока.

03 ноември 2012

Руснаците и Кержаков

Александър Кержаков е действащ руски футболист, нападател. В руския футбол (или футболния фолклор) е нещо като техният вариант на Любо Пенев - доста ефективен нападател, но чиито пропуски се помнят от привържениците. Макар че, по ирония на съдбата, Кержаков вкара гол точно на водения от Любо Пенев ЦСКА  преди 3 години в плей-оф-а за Лига Европа преди 3 години, пък и от визитката му е видно, че не е нападател от рода на Еньо Кръстовчев, Дормушали Саидходжа или Жоро Метъла. Очевидно обаче руснаците живеят с мисълта, че и във футбола (би трябвало да) са голяма сила и пропуските на техните нападатели не се прощават лесно.
За разлика от нас обаче, братушките имат малко по-различно чувство за хумор и вместо да си играят на глупости от рода на "Ама той сега ни е звездата, ама вижте го къде играе, ама той е много талантлив, ама ние друг нямаме!" и др. бербатовщини, след провала на Русия на Евро 2012  си го нарочиха за един от основните виновници и по форумите си в нета го направиха на бъз и коприва. Просто защото работата на един нападател е да вкарва - и то да вкарва във важните мачове. А когато не успява ...
Незнайните автори на демотиваторите са дали воля на фантазията си - почти не е останала тема от живота, която да не е пречупена през призмата "Кержаков".

Видимо имат чувство за хумор хората!














02 ноември 2012

Цветанов разкрива и обяснява

Но Киро беше далеч по-интересен. Той говореше с абсолютна категоричност и явно възприемаше уводната статия на партийния вестник, както истинските християни възприемат десетте божи заповеди. За него нито една дума не подлежеше на съмнение и всичко беше така, както беше написано. Фанатичният му тон и невъобразимата смесица от партиен речник плюс шопско-цигански диалект превръщаха и най-сериозната тема в жив каламбур. Твърде често Киро се отклоняваше от уводната статия и започваше да ни обяснява световните събития със свои думи:

— Сега империализмо прави сичко да ни отклонява вниманието. Тия дни американски учени казали, че видели да летат по небето некакви чинии! Може и паници да са биле, другари! И трудещите се в Америка гледат ли, гледат нагоре… и не виждат какви магии стават доле, по земята! Те това се казва диверсия!
Нито Киро, нито Тодор се смущаваха, че между техните слушатели имаше и хора с по две университетски образования.
 Георги Марков, "Задочни репортажи"
При всяко едно престъпление, което се извършва в страната, полицейските структури и прокуратурата си вършат добре работата, коментира Цветанов, цитиран от БТА.

По думите му обаче поради липсата на ефективна съдебна система тези, които са извършили престъпление не са там, където им е мястото, а при ефективна съдебна система България нямало да бъде оазис на организираната престъпност.
Глупако, глупако, нямате свършване!

01 ноември 2012

Ремарк и неговите герои

Ремарк го чета някак си между другото, докато търся някоя по-дебела книга за четене. И така между другото, между другото и го прочетох целия, или поне това, което може да се свали от читанката. Ремарк ми е интересен с реалните си герои, с реалните истории, с липсата на хепи енд. То въобще за какъв хепи енд иде реч, след като във всеки негов роман умират я приятелите на главния герой, я любимата му жена, я самият главен герой.
Историите, които разказва Ремарк обаче са интересни. Разказва за странните връзки на приятелството, родено на бойното поле и оцеляло години след войната - като почнете от "На Западния фронт...", "Обратния път", минете през "Черния обелиск" и свършите до "Тримата другари" главният герой на Ремарк е обиколен от малко, но верни приятели. И се питам, къде отиде това приятелство днес - хайде, не е необходимо да сме другари от фронта, за да държим един на друг? Приятелството в книгите на Ремарк е истинско, безусловно, родено преди фронта, но споено с кръв там. Приятели са не само живите - приятели са и мъртвите, те не са забравени, те са отмъстени. И една тънка мисъл, че вместо тях можеше да си ти, и една тиха вина, че си останал жив ...
Ремарк разказва и за любовта и я показва в различна светлина - платената евтина любов на уличните проститутки, мимолетната любов на фронта между войници и цивилни жени, платена с войнишки хляб, измамната любов към лукса и блясъка в разорената следвоенна Германия, любовта в Париж в последните мирни дни на 1939-а, безумната любов, накарала един съвременен Орфей да се хвърли в ада на нацистка Германия и да изведе от там своята Евридика в "Нощ в Лисабон". И като капак почти винаги красивата героиня умира - в "Живот назаем" и в "Тримата другари" от туберкулоза, в "Нощ в Лисабон" от рак, в "Триуфмалната арка" от куршум в гръбнака. Без лигавщини, без излишни сантименталности - такъв е живота. Любовта в романите на Ремарк не само е допълнение към историята на главния герой - тя направо обезсмисля съществуването на розовите романи, които ни наводниха през 90-те. Романтиката е точно толкова, колкото е в действителния живот - ето я в Париж: бутилка вино, бар, вечерна рокля, разходка през нощта, обикновена вечеря, платена с последните пари в джоба.
Историите на Ремарк се развиват на фона на различни социални стихии - като се почне от фронтовата линия на Първата световна, мине се през хиперинфлацията на Ваймарската република и се стигне до облаците на Втората световна - и това още повече засилва драматизма на историите му. За Ремарк обаче са нищо повече от фон, и наистина така е по-добре - историите са по-реални така. А някъде там, в дъното, тихо се чува шума от маршируващите ботуши и вятъра донася "Хорст Весел". 
Ремарк е интересен, приятен за четене, и най-важното - героите му са нормални, земни хора, за които е жалко, че живеят само във фантазията на писателя.

31 октомври 2012

А през това време в Ню Йорк ...

Ураганът "Санди" в Ню Йорк.

29 октомври 2012

Flash mob

Flash mob-а се появи за пръв път в началото на века. Тогава тепърва прохождаха "социалните" мрежи и дали във Фейсбук или във форуми, хората се организираха и правеха на пръв поглед странни неща. Помня, че съобщенията бяха за хора, които изведнъж се събират на едно място и правят нещо необичайно: като например, да ръкопляскат на излизащите от супермаркет, все едно че са холивудски звезди, или пък да замръзнат всички в една поза (като тези тук например), или пък да четат една и съща книга. 
После очевидно някой се е сетил, че внезапната тълпа може да се използва и за нещо по-позитивно и полезно и така са се появили клиповете от днешния ми пост. 
При мен нещата първо започнаха с клипа от софийското метро и изпълнението на Mission Impossible Theme, 
а после се поразрових из youtube и намерих още такива изпълнения. То, всъщност, ако се разрови човек ще намери десетки клипове за flash mob в нета, на най-различна тематика и с най-различни номера. Но на мен специално ми харесват най-много музикалните изпълнения. Одата на радостта, изпълнена на градския площад в Сабадел, Испания - вероятно е много приятно да се разхождаш в неделя сутринта и да се натъкнеш на такова изпълнение.
Също така и flash mob-а на Болеро от Равел в Клуж-Напока, изпълнено в някакъв мол - много подходящо място, макар че едва ли всички посетители на мола са го оценили.
Morning mood в метрото - предполагам, че е някъде по Скандинавия - интересно начало на утрото; пътуваш си в метрото и изведнъж около теб пътниците вадят по цигулка (малка, голяма - кой каквато си е донесъл) и почват да свирят.
Е, има и flash mob свързани не само с класическата музика - като например масовия танц на Single ladies. Хайде сега някой да ми каже, че е видял танцьорка с целулит или някой друг кусур.

Под закрилата на ...


  1. Тъпанарят от Банкя видимо не си е научил урока от връщането на бонусите - нещата, уредени със закон са над неговата воля. Иначе го играе пич и раздава справедливост.
  2. Пернишката калинка в ОДП - Варна си има шеф. В краен случай си има и ресорен министър. Ако някой ще я уволнява, вероятно е един от тях двамата.
  3. Като гледам снимката вдясно, поредната калинка в управлението не ще да е много кахърна, че Кръстника е решил да я уволнява.
  4. Не знам кой му прави ПР-а на Борисов и кой му дава акъл за такива работи, но щеше да е по-добре да се посъветва с някого преди да си отваря устата да уволнява Пенчева. Щот` сега влизаме в ситуация "Много искахме да я уволним, така беше редно, но законът я пази, законъ-ъ-ъ-т...". А ако госпожата имаше поне капка достойнство, досега щеше да е направила две неща: да се е извинила за думите си и да е напуснала сама.
  5. Все пак, ако Пожарната толкова пък държи да уволни някого, има цели трима кандидати за целта. Странно, защо останаха встрани от цялата дандания?

27 октомври 2012

Григорий Лепс - Разные люди

Днешната песен всъщност е на Coldplay, но с руски текст. Специално руският вариант е хубав, но мисля, че в случая по-силната страна е музиката.
Григорий Лепс е нещо като руски вариант на Георги Христов - съвсем сериозно го казвам. И е типично руска звезда - такъв трудно би се появил на Запад - а това го казвам в добрия смисъл на думата. Гласът му има много приятен тембър и звучи приятно (а бе всъщност понякога прекалява с виенето във високите тонове).


За днешната песен съм благодарен на Лондон ББ - най-доброто ми интернет-другарче, тя ме светна за нея.  Прати ми я преди около месец, имах достатъчно време да я въртя, да я слушам, да си я изтегля от нета и да си я завъртя на уинампа. Иначе на Лепс повече ми харесват "Водопад" и "Самый лучший ден" - особено първата, а нарочно съм подбрал концертни изпълнения, по-добри са от студийните записи.
Това, което най-много ми харесва в Лепс (без да съм му кой знае какъв фен) е, че във всяка една песен има поне едно изречение, което дава смисъл на целия текст. Или което ме кара да се позамисля малко. Така е, обичам да слушам музика, която ме кара да мисля.
Приятно слушане и се надявам да ви хареса наистина. 

26 октомври 2012

Гледна точка

Тарикат момче, пласирал се е.

25 октомври 2012

Смит и Андропов v 2.0

Саманта Смит и писмото и

Саманта Смит е американско дете, което преди около 30 години написа писмо до съветският лидер Юрий Андропов. Андропов изненада много хора, като и отговори. Кореспонденцията между ръководителя на едната суперсила в света по онова време и неизвестното момиченце от Америка стана част от голямата игра между двата тогавашни свята. Аналогично дори години по-късно руснаците изпратиха "посланик на мира" - руското момиче Катя Личьова.

Тая история с писмата, невинните момиченца и посланиците на мира бяха част от плодотворната размяна на циркови номера между СССР и САЩ в годините на Студената война.
Сетих се за нея когато прочетох за телефонното обаждане от министъра на финансите Симеон Дянков до 15-годишната пловдивска ученичка, която в отворено писмо във Фейсбук го попита защо в Гърция въпреки кризата гръцките пенсионери получават в пъти повече отколкото българските.

Отговорът на Андропов навремето беше достатъчно захаросан, стандартен, лицемерен. Отговорът на Дянков - също. Възрастните в САЩ и СССР не повярваха на приказките на Андропов за мир и за победата на комунизма, възрастните в България също не вярват на приказките на Дянков за благоденствието, което ще дойде само в следствие на финансовата дисциплина. Отговора на Андропов беше обикновен пропаганден ход, отговора на Дянков - също. Отговора на Андропов не намали ядрения потенциал на СССР и не накара Рейгън да спре разполагането на ракетите "Крус" и "Пършинг ІІ" в Европа. 

Обаждането на Дянков до 15-годишната Марина нито ще повиши пенсиите, нито ще ни оттласне от дъното на доходите в Европа, нито ще намали чувствата на унижение и мизерия у пенсионерите. 

Лично за мен обаждането на финансовия министър до една 15 годишна ученичка не е новина. По-скоро е глупав PR--ход, подобен на отговора на Андропов до Саманта Смит. И докато Дянков го играе голям пич в тая захаросана история и обира овациите, видимо никой не си задава въпроса как той се е сдобил с телефонния номер на Марина. Защото, вижте как започва новината: 

Симеон Дянков: Бюджет 2016 е незабележима пица | manager.bg

"Добър вечер, Марина, Симеон Дянков се обажда..." Това чула 15-годишна пловдивчанка във вторник вечерта, когато след настойчивото позвъняване най-сетне решила да вдигне GSM-a си на непознат номер.

Аз лично не бих се напикал от кеф, ако ми се обади финансовият министър да ми обяснява що са ниски пенсиите (щото министъра е некадърник, на първо място), а бих попитал откъде има телефонния ми номер. Моят номер, който представлява лични данни и би трябвало да е грижливо пазен от посегателства от телекомуникационната компания, с която имам договор. Тоест, очаквам че мобилният оператор не е толкова любезен и не откликва веднага на всяко едно позвъняване за справка. А не звучи логично за подобна глупост да се впряга ресурса на службите за сигурност да издирват телефонния номер на нашенската Саманта Смит. 
Та цялата тая история ме върна 25 години назад, в края на 80-те. С писмото на малкото момиченце, с трогателния отговор на чичко финансовият министър, със захарната глазура на "новината" и с тънката, едва доловима миризма на милиция.



24 октомври 2012

Хора, подарете цвете

В една известна народна песен от началото на ХХІ в. се пее следния припев:

Хора, подарете цвете!
Хора, запомнете ни добре!
Гордост е да служиш в редовете
на България и МВР!

Някак си отвътре ми дойде днес да възкликна: Хора, подарете цвете:

Не обръщайте внимание на факта, че милицонерът е руски, а не роден. По шкембе родната милиция 
не изостава от руската.

  • ... на онези, които получават заплата от нашите данъци и спят в работно време;
  • ... на онези, които вместо да са по улиците, са скатали на сенчица;
  • ... на онези, на които не им е неудобно да спят в служебната кола, купена пак с парите от нашите данъци и дадена им за улеснение на изпълнението на служебните им задължения;
  • ... на онези, които не ги е страх от шефа и могат да си позволят да се скатаят и дремнат, докато вие - не;
  • ... на онези, които се сетиха за закони и правила едва когато опря до тях;
  • ... на онези, които 4 месеца след като снимката е качена в интернет и всеки може да я види още не са наказани;
  • ... на онези, чиито шефове се покриха като мишоци и все още не смятат да поднесат публично извинение за поведението на своите подчинени;
  • ... на онези, които са намерили своята сладка службичка в редовете на България и МВР;
  • ... на онези, които имат наглостта да квалифицират поведението на автора на снимката като "хулиганско", а поведението на колегите като "правилно" и затова също да вземат заплата от нашите данъци;
  • ... на онези, които пуснаха шкембета, докато се бориха с престъпността;
  • ... на онези, които искат по-високи заплати, защото ни защитават от престъпността;
  • ... на онези, които вземат заплата от държавата, но не отказват и парите на престъпността;
  • ... на онези, които спират избирателно коли със сами жени вътре с единствената цел да "ги поканят на кафе някой път";
  • ... на онези, които нарекохме "полицаи", макар че те си останаха все същите милиционери от едно време;

Подарете им цвете. Както виждате, заслужават го.

21 октомври 2012

Даша Астафьева и Никита - Avocado

Този клип не е като Верëвки, но въпреки това има какво да се види. Едва ли текста е от особено значение, но поне Даша е на висота.


20 октомври 2012

5 години

Моят блог стана на 5 години. 

Честито на мен.

Как ли ще изглежда този блог след 25 години? 


19 октомври 2012

Пернишка нокторезачка

Перничани са жеУезни, корави и стабиУни!

17 октомври 2012

Роднината от село

Роднини на село има всеки. Както каза арх. Ястребовски преди години, всички сме от село. 

Роднината от село в случая обаче е конкретен образ на всичко просто и примитивно - шумното секнене в шепа, плюенето, люпенето на семки, викането така, че да се чуеш на съседния баир, просташките шеги, и дебелашкия хумор, тънката миризма на пот, отношенията с жените като към овце.

Роднината от село често е по-компетентен от всички наоколо, разбира от всичко, знае, че всички вестници лъжат и е твърдо убеден, че точно него никой не може да го прецака; а ако случайно се прецака някъде, то е защото целия свят се е наговорил да го прецака.

Да имаш такива роднини или познати може да е неприятно, но не е срамно - в крайна сметка, човек не си избира роднините и къде да се роди. Лошо е когато начело на държавата ти е такъв селски бег.

Жалко и смешно е, когато нашенският Гаспачо се опитва да обяснява нещо на хора, къде-къде по-умни от него, по-образовани и с по-широка култура.

Жалко и смешно е да обявява за грандиозни успехи посредствените си резултати за близо 4 години управление. 

Жалко и смешно е един прост милиционер да разяснява разликите между левица и десница на форум на европейската десница. Още по-жалкото и смешното е членството му в БКП. 

Смешно и жалко е да говориш какъв икономически отличник си, как спазваш всички възможни критерии и сам да се даваш за пример на къде-къде по-мощни и развити икономики от твоята и в същото време да си на опашката по доходи в ЕС и дори неприетата Хърватия да е по-богата. 

Смешно и жалко е да демонстрираш, че ако за западноевропейците изборите са основния инструмент на демокрацията, то за теб е нищо повече от махленски пердах. 

Смешно и жалко е твоят политически противник да оглави ПЕС, а в същото време твоето най-голямо постижение е зам. председателско място на една компроментирана политическа нула

Смешно и жалко е да предствяш парламентарните избори в най-бедната страна в ЕС като финал на политическата Шампионска лига и то по начин, все едно бъдещето на съюза зависи от това.

Смешно и жалко е да не си зададеш въпроса "Ти кой си?" преди да си отвориш устата да ръсиш подобни глупости, а още по-смешно и по-жалко е да не си отговориш. 

Смешно и жалко е да говориш за 19 км магистрала и да направиш помпозно откриване на 10 км метродиаметър с 11 спирки по него, да поканиш еврокомисар за откриването му и това да го разнасяш из цяла Европа като нечувано събитие. Точно както селският роднина обяснява колко тона картофи е произвел лани, и колко тази година.

Точно като далечния роднина от село, който вечно се оплаква колко му е тежко и трудно, но не прави нищо за да го промени, така и Тъпанарят от Банкя поиска помощ от ЕНП в тежката битка догодина срещу БСП на фона на самохвалството си, че 7 пъти е излизал победител от изборите. 

Точно като селският роднина, който се познава с всички известни хора, така и нашият е голям приятел с Берлускони, Меркел и разбира се, г-н Барозу.

Точно като селският роднина, който дава акъл на гражданята ако искат да имат, да фащат мотиката като него, така и Борисов си позволи да дава акъл на своите колеги от бившия Източен блок. И точно както селският роднина не си дава сметка, че гражданчето печели 10 пъти повече от него зад компютъра, така и Борисов не си дава сметка, че е на опашката по доходи и не върви да се обажда.

Стефан Данаилов го беше срам от много неща, които описа в един кратък предизборен клип

Мен ме е срам само от едно в момента - от простака, начело на страната. 

16 октомври 2012

Фенове и кумири

Борисов и Рашидов се похвалиха със снимки с Де Ниро и Траволта ...Странни чувства за гордост и лично достойнство има българският министър на културата.
Само преди месец зае гордата поза на достоен човек, който работи, без да прави компромиси с достойнството си. 
Министър-председателят е мой началник, аз съм длъжен да му се подчинявам. Нямам никакви поводи да му се подмазвам, а трябва да му казвам: „Да, слушам, ако мога да върша работа"! За това съм се цанил, той е мой работодател. Въпреки че някои хора си уредиха живота, докато му се подмазваха, докато мен ме плюеха. 
Веждичката, 5 Септември 2012 година 
Вчера обаче реши да му тури пепел:
Джон Траволта и Робърт де Ниро си имат кумир – не кой да е, а българският премиер Бойко Борисов.
 Веждичката, 15 Октомври 2012 година
Аз Вежидчката, след първото му изявление го имах за единственото гръбначно в правителството, той се оказа като петела на тетка Цецка!
Така в скромната си визитка на футболист, художник, каратист, тенисист, пожарникар, охранител, ченге, ленторезач, генерал, кмет и министър-председател Бойко Борисов (съвсем без да иска) добави и престижното "кумир"! 
А горната снимка доби напълно завършен вид. На нея са кумир, двама идолопоклонници и един ибрикчия.

15 октомври 2012

To Protect And Serve

С видима гордост вътрешният министър Цветан Цветанов съобщи, че за 1 място в системата на МВР се конкурират над 100 човека. И, като всички хора със скромни умствени възможности, побърза да обвърже наплива за милиционери със себе си - това било заради политическата воля да се бори с престъпността. 
На Цецко не му е за пръв път да декларира политическа воля, мине се - не мине време, и си декларира. И то все за глупости. За силно ограничения му умствен капацитет подобно тълкуване е очаквано, да не кажа задължително. Едва ли се е замислил дори, преди да си отвори устата. И въпреки това сякаш ни става навик вече да обръщаме внимание на поредната порция мисловна диария, избълвана от управляващите.
Едва ли на Цветанов му е известно, че за хората в България (особено в провинцията, където нямат широк избор за работа) все още "държавното си е най-сигурно". И кандидатстването за работа в армията/полицията съвсем не е от силно желание за работа в униформа, а е породено единствено от социалната защита, която дава (колкото и несигурна да е тя).
Отделно, кандидатите за полицаи въобще, ама въобще не са мислили за възможностите за странични доходи, които службата "в редовете на България и МВР" носи. Политическата воля е важна, един вид, нашия еквивалент на американското To Protect And To Serve
От друга страна, имаме 135 места  и за тях 1 500 мераклии! 1 500 потенциални хрантутници на моя и на вашия гръб. Интересно ми е, да видя какви са критериите за тези 135 свободни места - какво се изисква за тях (на сайта на ВИПОНД няма обявени свободни места). Какви са критериите към служителите на министерството, при положение, че самият министър е учител по физическо и не говори езици?
Само си помислете, дали кандидатите щяха да са 1500, ако трябваше да се почисти нещо, или да се копае, или пък да се занимават с болни деца или възрастни хора в социалните домове. Дали щяха да са 1 500 ако ставаше въпрос за 200 лв заплата и 4 часов работен ден? 
Публична тайна е, че "добрите" места в София, където се правят ежедневно десетки нарушения и съответно се дават десетки подкупи, си имат цена. И тя се плаща от редовите полицаи на техния шеф, за да ги пише наряд точно там.  
Връзките на полицаите с организираната престъпност пък отдавна дори не са публична тайна. Полицаи, замесени във вълната от отвличания, полицаи, прикриващи наркобосове, полицаи, вземащи пари от сутеньори и проститутки. 
За какви нови работни места в полицията въобще става въпрос, при положение че цялата полиция, воглаве с министъра е за смяна? Най-фрапиращият случай в последната една година - убийството на Мирослава от Перник, странните действия на полицията и глупавите обяснения на Цветанов и Флоров тогава. И подозренията за замесен полицай в цялата тая история.
Каква политическа воля го гони тоя келеш?

14 октомври 2012

Да работиш в полицията


Изпит за постъпване в полицията, последен етап: кандидатите за полицаи трябва да поставят формите в местата им.
Според получените резултати, родните полицаи се разделят на две групи:
  1. Много умни.
  2. Много силни.

13 октомври 2012

Така се прави, д-р Енчев!

Д-р Енчев, вижте колко е просто - а не като вас, с благодарности!