На днешният турнир на Флорина стана голяма въртележка.
Симеончо първоначално планирах да го пусна и на двата турнира - и за трети, и за втори клас. Та пристигаме сутринта, регистрира се сам, докато аз паркирах, турнира започна. Аз гледам участниците, има 3-4 постоянни, които обикновено се класират в десятката, а един съученик на Симеончо дори редовно си взема сребърния медал независимо от възрастовата граница. Жребият за първия кръг размина Симеончо със силните играчи, първата партия си я взе без проблем. Неговият съученик обаче спечели служебна точка, противникът му така и не се появи (това има значение в края или поне аз си мислех така).
Във втория кръг Симчо се падна с едно момиченце, което в предния турнир го би. Този път Симчо си взе реванш от нея, и то много убедително, в много завързана партия - първи беше дал две леки фигури за една тежка, после имаше възможност да и свърже офицер и топ и да изравни фигурите и да излезе с предимство, не го видя, после пропусна да поиска пиес и да вземе дама без пари, накрая изравни фигурите, смени дамите и остана с топ срещу офицер и спечели.
В третия кръг Симеончо се падна с някакво детенце, за пръв път го виждам на турнир, не знам втори или трети клас е, приключи го бързо, онова се обърка и почна да прави грешни ходове, а два грешни хода губят партията. Така се оказа водач в класирането, не му се беше случвало от доста време.
В четвъртия кръг обаче Симчо сбърка някъде, не гледах партията, загуби, а момченцето, което го победи, дръпна еднолично в класирането, с 4 победи. Симеончо остана втори, или поне около второто място, с 3 точки, имаше и други дечица с толкова. Странно, преди кръга имах усещането, че Симеончо ще победи, не е като друг път да се притеснявам, че ще обърка нещата, но не се случи. Но пък на това ниво вече няма начин, играе със силни играчи.
В петия кръг на Симеончо му се падна стар познайник, едно момченце, което първо го победи веднъж вече есента, и след това го гледам, редовно се класира напред. Симчо не знам какво го омагьоса, в един момент гледам как със замах взе една пешка, онова не очакваше, направо му се откачи ченето от изненада. В един момент Симчо поведе с две пешки, почна да сменя фигури, онова хлапе нямаше инициатива и в крайна сметка останаха с дама и топ срещу дама и топ и две пешки в повече за Симеончо. Хлапето в един момент тръгна да взема една пешка и да се опитва да матира, Симчо ама много елегантно пробута една друга пешка, уж искаше смяна в центъра, като в същото време си пазеше атакуваната пешка, хлапето не му видя дамата, върза се на уловката, взе с шах, а Симчо го изпердаши отзад и с дама и топ срещу топ му беше лесно.
В шестия кръг пак му се падна силен играч, но интересното беше, че водачът в класирането се падна с Божидар, съученикът на Симеончо. Божидар имаше загуба във втория кръг от същото детенце, което Симчо победи в петия. Ако Божидар победеше щеше да стане въртележка между тримата на върха и като нищо Симчо можеше да вземе и първо място, независимо от загубата от прекия си конкурент, всичко зависеше от коефициентите на играчите. Точно така и стана, Божидар победи, загубилото момченце се разрева още на масата, а аз почнах да се въртя около съдиите да видя какво ще стане с класирането. И накрая се оказа, че въпреки загубата в последния кръг, коефициентът на досегашния лидер е достатъчно висок, за да остане на първо място, а Божидар измести Симеончо от второто.
Голяма въртележка стана накрая в класирането, разликата между децата на върха беше по 1 пункт в личните им коефициенти. От една страна Божидар победи в прекия двубой, но не взе първото място, от друга Божидар имаше служебна точка в първия кръг, от трета - и трите деца имаха по 5 точки накрая - има го и това, важното е че Симчо този път беше съсредоточен, не правеше глупави грешки и недовижданията му бяха сведени до минимум. На мен ми се искаше да останем и следобед, да играе в турнира за втори клас, предполагам, че нямаше да има много деца, но още е малък, много шах щеше да му дойде и да почне да прави глупости в последните кръгове. Както и да е, лятото ще има разни летни школи и турнири, ще го пусна и там.
С времето всички почнахме да се държим така, сякаш сме забравили случката, но никога вече не си позволих да гледам несериозно на историите за инспектор Фумеро. След онзи инцидент започнахме почти всяка неделя да водим Фермин на следобедна закуска в кафене „Новедадес“, за да не го оставяме сам. После отивахме пеша до кино „Фемина“ на ъгъла на улица „Дипутасион“ и Пасео де Грасия. Един от разпоредителите беше приятел на баща ми и ни пускаше да се вмъкнем през аварийния изход на партера по средата на кинопрегледа, винаги в момента, когато Генералисимусът режеше лентата при освещаването на някое ново водохранилище — нещо, което здравата опъваше нервите на Фермин Ромеро де Торес.
— Какъв срам! — негодуваше той.— Не обичате ли киното, Фермин?— Между нас казано, равнодушен съм към седмото изкуство. По мое мнение то е само храна за оскотялото простолюдие, от която то затъпява още повече. По-лошо е даже от футбола и от коридата. Кинематографията се роди като средство за развлечение на невежите маси и петдесет години по-късно не се е променила много.Това резервирано отношение се промени коренно в деня, когато Фермин Ромеро де Торес откри Карол Ломбард.— Какви гърди, Иисусе, Богородице и свети Йосифе, какви гърди! — провикна се той като луд насред прожекцията. — Това не са цици, това са две платноходки!
