Сбогом, El Comandante!

Panta rhei ...

Имало е и такива мъже! 

Котешки вицове

Котката - магическо същество, което само с едно "Мяу" може да получи от вас онова, за което на кучето му се налага да бяга, да скача, да дава лапа, да носи пръчки и пантофи и да ви пази къщата.

*****************

Преди да направя каквото и да било си задавам въпроса "А как би постъпила моята котка в случая?". Обикновено или ям, или отивам да спя.

*****************

Котката ми пробяга по клавиатурата и случайно се включи към SWIFT-а на известна банка. Докато се чудех какво да правя с внезапно появилото се богатство гадината пробяга обратно.

*****************

При най-малката опасност незабавно се скрий под дивана!

*****************

На определена възраст жените престават да завъждат мъже и започват да си завъждат котки.

*****************

Главното в живота на котката е да си отвоюва дивана.

*****************

Котките са пазители на велики тайни! Например как по цял ден да ядеш и да спиш и при това въобще да не напълняваш!

*****************

Котката е ходеща реклама на това какъв прекрасен би бил живота, ако не беше работата ...
 *****************
Аз спя с гаджето ти.  © Котката
 *****************
Вашата котка въобще не се сеща, че вие ходите на работа. Според нея вие просто стоите тъпо по 10 часа на ден от другата страна на вратата.
 *****************
Моята котка се събуди, погледна света с едното око и пак заспа. Струва ми се, че е напълно права.
*****************

Домашната котка разсъждава:
- Къде ли не само не им направих локви, и всеки път са недоволни! Не можеш им угоди ...
*****************
Взех си котка в гарсониерата. Сега е нейната гарсониера.
*****************
На моята котка всеки ден от седмицата и е почивен.

Patria*

Йоло Денев е в края, положението е сериозно!

В новините: шествие срещу мигрантите в София.

Шестват едни такива здрави момченца, с черни якета, кубинки, национални знамена, патриотични лозунги.

Скандират "България за българите, чужденците - вън!" и с едни такива груби, тежки гласове, мъжки, дрезгави, да не си помисли някой от чужденците, че тук некви меки китки и недорасляци протестират. Мигранта трябва да се напикава само като ти чуе гласеца, да го е страх от сянката ти, па какво остава като те срещне на улицата?

Така трябва да е, имаме лоши спомени от последната масова инвазия на мигранти по нашите земи от втората половина на ХІV в. 

С`я, то трябва да се признае, че ако зависеше от мигрантите, нямаше да останат у нас и 5 мин., то всичко живо иска в Германия, Франция, Скандинавия - изобщо, там, където и ние искаме, ама нас не ни искат. И въобще, смешна история, протестираш, скандираш с дрезгав глас, а накрая пак си в онзи край на Европа, пак си най-беден и дори и иракчаните и пущуните, които бягат от ислямските фанатици и талибаните не искат да останат тук доброволно.

Но ти демонстрираш готовност да защитаваш родината си от тия гнусни нашественици, от тия абдахали! Patria все пак ...

Чудя се, при един реални бойни действия колко от тия със знамената ще са пред военните окръжия доброволно и колко ще трябва да ги търсим под креватите на жените им?

_________________________

* Patria - отечество (лат.)

Златна пешка 2016

Турнирът "Златната пешка" за пръв път го чувам, а се оказа, че е неговото ХІІ-то издание. Турнирът е между-училищен, но на практика си играха обичайните заподозрени от останалите шахматни турнири. На практика училището-победител (32-ро СОУ) се оказа с половината отбор на ЦСКА.

Отляво надясно: Рая, Калоян, Симеончо и Божидар.

В училището на Симеончо отборът се сформира на пожар. До последния момент не беше сигурно участието, този да дойде, онзи да дойде, ми то и едно момиче трябва, ама да не е съвсем слабо, отгоре на всичко и турнир по математика имаше същия ден, но на изборът шах или математика Симеончо не му мисли много-много. Спортната Шахматната чест на училището защитаваме все пак!

Като цяло добре се представи, 3,5 от 6 възможни точки, ремито беше от загубена позиция, Симчо пак беше проспал нещо и се оказа с фигура по-малко. Двете му загуби са от деца, с които се е засичал и по други турнири и докато загубата от Боряна Аршинкова е донякъде допустима, момичето има данни, втората му загуба беше от някакво детенце, дето обикновено пълни бройката само, дори не съм го запомнил как се казва.

Но пък за сметка на това имаше силни партии, с пленени дами и особено накрая срещу 54-то СОУ беше размазваща партия. На хлапето срещу Симчо накрая му се плачеше, определено не очакваше да яде толкова бой. 

В крайното класиране училището на Симеончо събра +3=1-2, общо 7 отборни точки; една не им стигна за 3-то място, две за 2-ро. 

Мисля си, че шахматната чест на училището беше защитена подобаващо!

Не, не, не мога, не ...

... не мога да спра да се смея вече 10 минути!

10 минути!

Съвпадение?

Гласувайте.

И ако не знаете кой номер да задраскате в бюлетината, помислете си, че на този свят няма случайни неща и съвпадения.

13 не е фатално число, 13 е номер на един роден победител.

Два дни до балотажа

Остават два дни до балотажа.

Тетка Цецка на вчерашния дебат - к`во да ви кажа, тъжна история. То не бяха напъни да напада, да е агресивна, да задава въпроси, то не бяха ехидни усмивки, то не бяха коментари "Не знаете, не сте чел", то не бяха обвинения в лъжа и накрая се сети, че е общественичка, труженичка, майка и жена около критическата, дори и убит от комунистите дядо извади от ръкава си.

27 години след 10. ноември да залагаш на антикомунизъм, да плашиш с тоталитаризъм и със завой към Русия ... и това да са ти най-силните аргументи, то дори и жалко не е!

Нещо повече - тетка Цецка и до ден-днешен не може да проумее, че е два пъти председател на Народното събрание не защото е най-начетената и най-компетентната сред депутатите, а защото Тъпанарят от Банкя така е решил. И това, че втори мандат пазиш Бокича от издънки в Народното събрание не означава, че притежаваш всички тези качества, които посочваш в предизборния си клип.

Тогава?
Балотажът е след два дни. Знаете какво да правите.

Страховете от червения генерал

Червен генерал президент на държавата - не допускам такава възможност!

Разговорът е - оставаме ли в ЕС и НАТО или отиваме към рязко насочване към Путин?! Ген. Радев беше кандидатура на Георги Първанов. На мен не ми е приятно, че кандидатът на БСП е най-малкото равен, с който и да е друг кандидат в държавата

Петър Москов, министър на здравеопазването в нощта на 6 ноември.

Г-н министре!
Петърчо мамин златен!

Честно казано, боли ме фара какво ти е приятно и какво не!

Това не ти е 1944 година и генерал Радев не е довчерашен партизанин и днешен новоизпечен генерал от НОВА. Генерал Радев е тръгнал президент да става, не е почнал да ви национализира фабриките и банките, нито да ви натирва в ТКЗС-та (въпреки че на теб малко гимнастика с мотиката добре ще ти се отрази).

Това не са ти 90-те години да викаш по площадите "Долу БКП!" и всички да ти пляскат само за това колко силно викаш, а ти да се оглеждаш ухилен каква умна приказка си казал. Времената на необолшевишкото "Който не е с нас е против нас!" и на примитивния антикомунизъм отминаха отдавна, май само ти не си го разбрал.

На мен не ми е приятно да давам пръстови отпечатъци като отивам в болница. Аз съм влизал в болница в Холандия и във Франция, никъде не са ми искали отпечатък. Само в родния Булгаристан.

Ето ти тема за размисъл, напъни си малко мозъчето.

Царят, референдумът

Седя и го гледам как Славчо се пеняви за резултатите от референдума.

И как обяснява, и как чертае разделителни линии между "нас" и "тях", между "Народът" с главно "Н" и "политическата класа" 

И как се държи като хунвейбин - отначало опонентите му се опитваха да спорят аргументирано, но после видяха, че от аргументирани спорове със Слави и сценаристите му файда няма, то на тия дебили каквото и да им кажеш, те аргументи не признават, щом не си с тях ти обслужваш политическата класа, ти си от другата страна на барикадата, ти си враг на народа.

И си мисля как овцете се юрнаха да гласуват на референдума без да имат и най-малката представа какво вършат, без да им обяснят какви ще са последствията от този референдум, без да знаят какво ще стане ако резултатите от референдума станат задължителни за изпълнение. Е, имаше някакви там политолози, ма ... оказа се, че обслужват политическата класа.

И така, както си седя, се сетих изведнъж за 2001 година, когато Царят се върна от Мадрид. Върна ли се, върнаха ли го няма значение. Той тогава май президент се гласеше да става, Костов го отряза и Царят обеща, че ще ни оправи за 800 дни, направи си партия и спечели изборите за Народно събрание. И още как ги спечели, 120 мандата, отделно някакво менте "Национално движение за цар Симеон Втори" му взе 3.5% от гласовете, това бяха поне още 5-6 депутата.

Е, 800 дни минаха и заминаха, пък реките от мед и масло нещо ги нямаше никакви. Имаше там някаква програма за насърчаване на дребния бизнес, раздаваха по 5 000 лв безлихвени кредити на желаещи да строят чешмички. Икономиката така дръпна от тия чешмички, въобще цъфна и върза ... Па какви слухове вървяха тогава, Царят щял да вдига заплатите, Царят щял да докара пари от чужбина, той много се имал с арабските монарси, те щели да му дадат пари, да инвестират. 

Та въобще, май е достатъчно някакъв педераст (педераст, педераст, но облечен във власт) да се изтъпани по телевизора и да почне да обяснява, че еди как си, еди какво си ако станело, и няма начин да не се оправим! Къде за 800 дни и прочутото българско трудолюбие, къде с помощта на мажоритарната система и задължителното гласуване.

Както е казал Васил Левски, целите сме се изгорели от парене, и пак не знаем да духаме.

Възможности за избор

Скъпи български народе!

Можеш ли на 13-ти да избереш това?
Не, нали! Хърватите вече са ни изпревалирили.

А смяташ ли да избереш това?

По-добре недей!
Затова на 13 Ноември избери генерал Румен Радев, определено няма да се излагаме
пред чужденците и ще имаме президент, за който другите ще ни завиждат!

Между редовете за референдума

Този пост трябваше да го напиша преди референдума, но принципно съм далеч от мисълта, че съм някакъв велик народен трибун или оригинален мислител, който с една своя дума да влияе на масите и да увлича хората след себе си, така че мнението ми да формира и част от общественото мнение.

И на трите въпроса от референдума на Слави отговорът ми е "Не". В по-малка или в по-голяма степен. Ако КС беше оставил и 6-те въпроса, и на тях отговорът ми щеше да е "Не", имам си своите причини да мисля така.

1.  Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
   Не, не го подкрепям, в блога си съм го казвал на няколко пъти защо (тук е най-подробно). Това, че така било във Франция и в Англия въобще не е аргумент за мен. Ако някой си мисли, че при едни мажоритарни избори Делян Пеевски или бат` Сали няма да са депутати само защото той не би гласувал за тях, да си помисли пак. Пеевски може и да не стане депутат от центъра на София, но в центъра на Пазарджик би станал от раз. А това, че във Франция в настоящия им парламент имало 12 партии и не знам колко си независими кандидати пък въобще не ме грее, ама грам. Качеството на работата на едно Народно събрание зависи от хората, а не от броят на партиите вътре в него. Още повече през 2009 г. също имаше възможност да се избират депутати мажоритарно - едно, че съотношението беше 26:5 за ГЕРБ и ДПС, второ, че едва ли някой от защитниците на мажоритарните избори би могъл да ми каже името на мажоритарния си депутат от онези избори (включително и Слави Трифонов и екипа му).
2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
   Не, не го подкрепям. И това съм го казвал в блога си, но по-добре от мен го е казал Чудомир. Иначе вчера на изборите гласуването беше задължително, но избирателната активност си беше както обикновено, около 60% и около 3,6 млн избиратели. Както се казва, можете да закарате един кон до водата, но не можете да го накарате да пие. А и откъде-накъде ще ме карате задължително да гласувам на референдуми? Че аз може нищо да не разбирам от въпроса на референдума, що решихте, че трябва да си кажа мнението по него?
3. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?
   Тук ще се съглася с генерал Радев - 11 лв са много, но 1 лв е малко.

Този референдум обаче показа едно нещо - българинът много обича да отговаря, когато (ако) го пита нещо държавата, и обича да отговаря с "Да". Без да мисли! Българинът не обича да мисли какво би станало, ако ... Българинът е казал, че депутатите трябва да са мажоритарно избрани, а това, че така обслужва не своите, а корпоративните интереси, българинът не го интересува. 

Добре, че резултатите са на косъм от това да станат задължително и сега отиват в Народно събрание.

Варианти има много. Може да се въведе активна регистрация за изборите (отиваш и се регистрираш в общината като избирател), може на мажоритарни избори на втория тур да отиват първите трима или пък всеки, който е над 10% (или 12,5%). Тогава няма да има проблем с ниската избирателна активност, защото ще се регистрират 4,5 млн гласоподаватели (примерно) и до урните ще отида 4,2 млн (примерно) - това си е над 90%. Вместо да се развяват разни халваджийски тефтери проверката на гласоподавателя може да става с електронен четец, може много неща, но никой не ги поставя (и няма да ги постави) на въпрос.

То затова имаме такава хубава поговорка за колата и пътищата.

За храбростъ!

Това на снимките е медалът на моя прадядо. 

Знам, че прадядо е бил на Чаталджа през Първата балканска, а после през Първата световна е изпуснал фронта при Добро поле (за второто не съм на 100% сигурен, така са ми разправяли). Веднъж вече блогнах малко история от него, днес е ред и на този медал.

Знам, че дядо Стоил е бил тръбач. Имаме в семейството някаква снимка някъде от фронтовете, черно-бяла, цялата рота снимана на нея, добре, че дядо е с тръбата, та да го знаем кой е.

За какво точно е получил този медал дядо Стоил, честно казано, не зная. Знам обаче, че с мечове или без, най-големия медал всъщност е това, че е оцелял. Иначе името му щеше да е на паметника на загиналите в центъра на селото, а мен можеше и да ме няма.

Избелял, опърпан, над 100-годишен, едно от малкото неща, останали от прадядо ми - днес е Архангелова задушница и си мисля за онези, които ги няма, за да ме има мен.

Два дни преди изборите

Следя внимателно предизборната кампания.

Следя тетка Цецка, посещава основно села, впрегнала е и Тъпанаря от Банкя, да ходи да обяснява колко км магистрала е построил, колко спортни зали, игрища, театри, киносалони, музеи ... Самата тетка Цецка навсякъде повтаря, че за нея са важни евроатлантическите ценности, че иска сблъсък на политики, че сега най-важни са стабилността, превидимостта и единството на страната ... грамофонната плоча няма изтъркване.
Смешен ми е Красимир Каракачанов с претенциите му за засилване на армията, за охрана на границата с Турция - все едно Гърция и Италия нямат армии, все едно те не си пазят границите, пък ето, мигрантите си минават откъдето си искат. А и да претендираш да се върне наборната армия, да се гласиш да ставаш главнокомандуващ на ВС и да си с шкембе като артелчик - това няма какво да го коментирам.
Трайчо, надеждата на десницата, много добре си говори за съдебна реформа, за отношенията с Русия, с ЕС, със САЩ, въобще много добре звучи, само дето е кандидат на политическа сила, от която зависеше и съдебната реформа. Той къде беше по това време, никой не пита?
Не знам кой е предложил генерал Радев, но е наистина много силно предложение.
Човекът много културно си говори, много разумно обяснява какво трябва да се промени, къде са ни слабите места, къде "издишаме", както казваше Миташки. И няма претенции да носи вълшебната пръчка в джоба си. Не влиза в лични нападки, не подчертава разликата между него и тетка Цецка, и нещо повече: веднъж не е споменал, че той е генерал от армията, генерал от НАТО, а не паркетен лъв като някои други. При него няма половинчати обяснения искал ли му е някой подкуп, предлагал ли му е, той приемал ли е, отказвал ли е?
С всеки изминат ден се убеждавам, че това е правилният избор за Президент.
Затова, гласувайте, хора, гласувайте за доброто на България!

Четири дни до изборите

Народе мой, имаш 4 дни да мислиш за кого да гласуваш!

Мисли, народе, и мисли добре преди да посегнеш!

Да няма после, ама ние к`ва я мислехме, тя к`ва стана? 

Със сагата "жена - шеф на ООН" станахме вече за смях, да не станем и с "жена - шеф на държавата", че то няма да е много трудно, като гледам другите държави какви президентки си избират.

Една седмица до изборите

Крайно време е бандата нагли неграмотници да си ходи вкъщи. Какъв по-удобен момент за това?

И он че изока някой ден!

12 дни преди президентските избори и 3 месеца преди изтичането на пълномощията си държавният глава Росен Плевнелиев събра смелост да опонира остро на Бойко Борисов, провокиран от думите на премиера. „Всяко негово интервю е предпоследно, в следващото може би ще чуем нещо по-различно“

Росен Плевнелиев, 25.Х.2016

Вместо мой коментар, ще копи-пейстна един разказ на Чудомир.

Часът наближаваше шест. Чиновниците от стая № 5 отдавна бяха престанали да работят. Младшият писар, скрил между преписките една картичка, изобразяваща гола жена, жадно я разглеждаше. Деловодителят, отмахнал стъклото на старовремския си часовник, от един час почистваше циферблата с една кибритена клечка и се мъчеше да разплете увития около оста на минутника голям косъм. Архиварят, зинал срещу едно кръгло огледалце, голямо колкото кръпката на панталона му, диреше причините за непоносимите болки, които му причиняваше единственият му мъдрец; а машинописката, наведена, се мъчеше да залови изпусната бримка на чорапа под коляното. Само кроткият и акуратен старши писар бай Мильо Епитропов, без да дига глава, продължаваше да вписва още някакви решения. Когато големият часовник в коридора удари отмерено шест пъти и всички почнаха да се обличат, той стана бързо, погледна си часовника, да се увери окончателно, че работният ден е минал, изгледа свирепо наоколо, тупна светкавично с юмрук по масата, така че мастилницата отхвръкна като топка, а папките се строполиха от масата, и изрева с цяло гърло:

— Корупция! Корупция и повсеместно разхищение царува в това ведомство! Това не е управление, това е хаос! Анархия! Това е вертеп!

Колегите му останаха поразени. В първия момент никой не се помръдна от мястото си. Само младшият писар мигновено мушна картичката по голо в пазвата си, а машинописката подскочи от страх.

— Това не е ред — продължаваше бай Мильо, — това не е работа! Оценка на способности няма! Справедливост няма! Няма уважение към персонала! Гаврят се с мене, с тебе, с него! С жизнените интереси на националността се гаврят! Как се назначава персоналът? Защо са толкова писарки? Искам да знам, защо са? Искам да знам и знам! Знам! Взятки има! Рушвети има! Мръсотии има! Но няма да мълча вече! Няма да мълча!

Грабна шапката си и излезе като вятър.

Чиновниците се изгледаха плахо. Деловодителят, като мушна часовника си в джоба, прошепна:

— Полудя бе, полудя човекът и това си е!

— От горещините трябва да е — обади се архиварят. — От толкова години го помня: дума против началството не е продумал.

— Е, натупала го жена му на обед, па сега се люти — рече машинописката. — Ще му мине като на пес!

— А, няма да го бъде — поде пак архиварят. — Лудост е това! Ясно е като бял ден. Не видяхте ли очите му какви са мътни? И пяна имаше по устата!

— Да не го е ухапало пък бясно куче, хей? Трябва да се обади и на полицията, може да стори някоя пакост из града.

Само бай Йото разсилният, опрял гръб на ръба на вратата, се подсмиваше и като избърса с ръкав големите си мустаци, продума бавно:

— Нищо му нема на човеко, не берете гайле! Здрав си е бай Миле като юнец. Току вчера навърши години за пълна пенсия, та оттам му дойде куражо. Че послужим, кай, бай Йото, още един ден, да не съм сбъркал нещо у изчисленията, па че си направим байрамо, да ми олекне. И направи си го човеко, па това си е!

След това бай Йото подигна панталона си, премести каиша с една дупка по-навътре и продължи като на себе си:

— Море и менека ми остават още малко. Че накарам бай Миле да изчисли харно сметката, па и я, аллалем, че изокам, колко можем, некой ден, ама де да видим кога че е!

Та така, Роската пет години събира смелост, събира, събира, и накрая изока и той, и той си направи байряма. 

Дано само да не е сбъркал нещо у изчисленията!

За доброто на България!

Изборът на президент е сериозна работа, все пак не избираме квартален месар или отговорник по физкултурната дейност. 

Не очаквах БСП да застане зад ген. Радев, по-ми се вярваше, че ще намерят някаква неясна тяснопартийна кандидатура, която трудно ще се разпознае от обществото - дори бях готов да гласувам за Маргарита Попова, стига да се беше кандидатирала. Генерал Радев приятно ме изненада, най-малкото, защото за разлика от паркетните генерали от десницата (Атанасов и Борисов), той е спроеви генерал и е произведен в генералски чин в съответствие със законите на страната, а не за престиж и от куртоазия.

За разлика от паркетния генерал-лейтенант Борисов, който веднъж преди години се качи на хеликоптер и след това обясняваше надълго и нашироко какъв риск за живота си е поел, понеже хеликоптерите нямали система против обледеняване, щото Станишев толко е разбирал и такива ги е купил, калпави, Румен Радев е летял, като собственоръчно е пилотирал и е излагал живота си на риск всеки път (както се казва в един виц, гледай броят на излитанията да ти е равен на броя на кацанията), пък не се е обаждал да разправя колко е смел и как за малко да стане зян.

Забелязвам, че ген. Радев има много конкретни послания - строим ограда против бежанците, но те си влизат безнаказано у нас; сръбската ни граница се охранява къде-къде по-добре, отколкото турската, и то от сръбска страна, не от наша; ЕС ни подготвя за бежански център, за гето; Борисов е сол-ташак на Ердоган, прави някакви малоумни совалки между Анкара и Берлин и файда никаква; споразуменията ТПТИ и CETA  не ни изнасят, не са за нас, обслужват мултикомпаниите, а не обикновения човек. 

Та затова, народе, мисли като гласуваш, мисли като влезеш в тъмната стаичка, мисли каква е разликата между ежедневните ти проблеми и партийните клишета.

... не ги чакай изобщо!

Ако на 20 години не си бил социалист, значи нямаш сърце. Но ако на 40 години все още си социалист - нямаш мозък.

Автор на горната фраза е не никой друг, а тетка Цецка. Не Бърнард Шоу, не Уинстън Чърчил, не феланкишията! В желанието си да демонстрира остроумие и интелект (и двете и липсват в огромни количества) нещо не уцели ваксата. И така вместо да цитира Бърнард Шоу/Уинстън Чърчил или не знам още кой си, тетка Цецка се записа като оригинален автор на оригинална мисъл.

Чудя се, на самата тетка Цецка кога и е дошъл мозъка в главата, че тя нали е била и тя партиец на времето?

Та по този повод се сещам за една друга мисъл: 

"Акъл и мензис ако не ти дойдат до 30 години, не ги чакай изобщо". 

Ама де генерал Радев да я знаеше онзи ден!

Котешки вицове

Споменавал съм, че съм cat person (кошатник на руски, коткар на български). Интернет е пълен с вицове за котки, ето малко от тях:

Спомням си, в детството си много се страхувах, че нощно време под кревата ми се крие някой, който може да ме хване за произволна част от тялото ми, която стърчи извън леглото. 
После пораснах. Взех си котка.
Сега детският ми кошмар се превърна в сурова реалност!

************************

Искам да съм котка! Дебелееш и всички ти се радват!

 ************************

- Защо не сте чел за изпита, колега?
- Ами знаете ли, котката сама със себе си няма да си поиграе.

************************

Само мъжете и котките по рождение, на генетично ниво имат умението да лежат на дивана със сериозен вид.

************************

Котката може да спи по 16 часа в денонощие. При това страничните звуци и шума от улицата въобще не и пречат. Шумът от работещ перфоратор за нея е като приспивателно. Но само леко да хлопнете вратата от хладилника или косматата твар моментално се понася към кухнята!
************************ 

Всеки път, когато отказваш среща на някой симпатичен младеж някъде по света се ражда едно коте, което ще живее при теб след като минеш 40.

************************

Един зъл черен котарак четири часа преследваше много суеверен пешеходец на кръстовището.

Ваня Щерева - Дъждът

Капките дъжд навън ме карат да си мисля за чай с мед, препечени филийки с масло, чубрица и сиренце, топло одеяло и книга за четене.

Но за съжаление ще трябва да се задоволя с Ваня Щерева ...