Като всяка последна неделя на месеца, и тази имаше турнир на "Флорина". Само че сградата, където тренират децата обикновено сега е в ремонт и затова турнирът се проведе на друго място и може би поради тази причина някои от редовните участници липсваха. Но пък за сметка на това имаше такива, които обикновено не идват - Даниел Марков, Ралица Аршинкова, Вовата Кононенко.
Друго нещо, което ми направи впечатление, че в групата 4-8 клас имаше много повече записани деца в сравнение с тази за 3 клас.
Аз обаче имах работа и след като изтеглиха жребия за първия кръг отидох да си я върша, а оставих Симеончо да се оправя, върнах се чак за третия, за да го видя как печели. След първите три кръга Симеончо водеше с пълен актив, но не беше единствен. В четвъртия му се падна Боряна Аршинкова, с която са си разменяли победи навремето, но последните им срещи не са в негова полза. Една скоба, между другото, не знам защо към нея има някакво пренебрежително отношение, слаба била, не знам какво си, но на всички турнири, на които съм я гледал винаги се класира на по-предните места, като много често печели и медали. Да кажеш, че е на късмет - може, ама той и късмета е до време. Не е като онова момченце, Кажи баба Тенк Ю, дето и той не знаеше какво прави на подиума, а вече не го и виждам. Та, да затворя скобата, Аршинкова за мен си е сериозен играч; гледах го моя какви ги върши, ама от разстояние и по едно време Аршинкова вдигна ръка, викам си: "Край, тая пак го би!", обаче Симеончо и той става става и се обръща един такъв доволен от себе си и ми вдига палец, 4/4. Браво бе, тати, ето че можеш!
В
петия кръг обаче му се пада Мартин Арнаудски, той първо че е по-голям от него, второ е и по-силен.
- Ти с него как си?
- Абе бие ме, силен е.
- Е като е по-силен от тебе що е с половин точка зад теб, с кого е направил реми?
- С Добринка, тя беше останала само с цар и падна по цайт, а това се брои за реми, не за загуба.
Та Мартин си взе своето и поведе в класирането, Врабчо направи каквото можа, опита се, но не успя.
А аз гледам на съседната маса Вовата Кононенко играе с някакво момиченце, те и двамата с равен брой точки, смятам го той да бие и в последния кръг Арнаудски да го изтегли, а Симеон да има по-лесен съперник и да запази второто място. А моя се върти около мен и ми казва:
- Ех, да ми се падне Кононенко!
Внимавай какво си пожелаваш!
В шестия кръг Арнаудски изтегли Аршинкова и Симеончо се наниза на Кононенко. А онова е някакво мини-вундеркиндче, сигурно у тях му слагат 2-3 пешки да се варят със супата или де да знам с какво го хранят, чувал съм за двама треньори, за психолог( (!!!), за 4-5 часови занимания, пък и съм го гледал по разни турнири, доста напред с материала е за хлапе на неговата възраст. Та Врабчо тръгна с настроение, ще го бие, ама по едно време му изчезна усмивката, не знам какви ги вършеше, в един момент останаха само те двамата да играят, около тях се събраха съдии и играчи, Симеончо бързаше нещо и накрая спряха играта и се съгласиха на реми.
- Що бе, тати?
- Ми нямах време, оставаха ми 20 секунди, той имаше около 2 минути.
Ама много се напъваше да ти се падне тоя малкия, а?
Ремито обаче му позволи да запази второто място, което за него в тази възрастова група си е сериозен успех. Би Аршинкова и направи реми с Кононенко (а Кононенко пък беше паднал от Аршинкова преди това), видя, че няма непобедими играчи, което беше по-важното в случая.
Отива Брежнев на посещение при Картър. 
