Авери по демокрация

В зората на демокрацията Волен Сидеров беше главен редактор на в-к "Демокрация", а Емил Кошлуков беше лидер на студентите-седесари. Волен не изкара дълго като главен редактор, докато Колшлучето беше сред гладуващите 39, после замина за Щатите да се дообразова (щото комунистите, нали разбирате, го вардили с полиция да не влезе в университета, па и затвора, и баса там с учителката по история ...), върна се в един момент, когато СДС-то вече беше бита карта, ориентира се в обстановката, мина към НДСВ, ама не съвсем, после си направи парламентарна група "Новото време", която изненадващо за всички спаси положението, като се отцепи от НДСВ и получи министерски пост в лицето на откровения тъпак Мирослав Севлиевски. Волен през това време се затри, после изплува някъде в началото на века начело на партия "Атака", писа се националист, появи се на екрана на СКАТ с вечното си кожено яке да громи съвременния американски империализъм. Така я докараха до 2005 година, когато Кошлучето с "Новото време" се разминаха с Народното събрание, докато Волен се намърда в него с "Атака", че дори и стигна до балотаж на президентските избори през 2006-та. По-нататък Волен не излезе от Народното събрание вече 15 години почти, докато Кошлучето гледа тъжно отвън, независимо че аха-аха да стане евродепутат с партията на Христо Ковачки през 2009-та. За сметка на това Волен вече не се изявява като телевизионен водещ, докато Колшука първо го игра Фактор, та ръсеше глупости как "Новото време" много искали да направят нещата у нас да текат по мед и масло, ама не им позволили, а после премина в директорския стол на ТВ7, която по някакво случайно стечение на обстоятелствата беше контролирана от дясната ръка на добрия приятел на Кошлуков Ахмед Доган и финансирана с парите на Цветан Василев. Телевизионерството на Кошлуков продължи в Канал 3 и в партийната телевизия на партия "Атака" Алфа.

Ти да видиш! 

Пътищата на двамата авери по демокрация ту се преплитат, ту се разделят, но се срещат винаги в едни и същи пресечни точки - там, дето има келепир. И двамата бяха депутати, и двамата се правиха на телевизионери, и двамата се напъваха и за Народното събрание и за Европарламента, и двамата имат разни тъмни петна в биографиите си, които не са за показване и за които и двамата не го говорят. 

Само че сега Кошлука, който, да не забравяме, е много печен и готин след толкова години и ни е кеф, че е директор на Националната телевизия, та Кошлука реши да се прави на мъж и обяви Волен за персона нон грата за територията на БНТ. 

Ако не сте забелязали, Кошлуков е много смел когато е безопасно. Не забелязах да е толкова смел, когато беше директор в телевизия Алфа. Не забелязах и да е толкова достоен. Но както и да е.

Жалкото е, че нашата демокрация я започнаха хора като Кошлуков и Сидеров - гладни и бедни, търсещи келепира. Които в името на келепира не се посвениха да продадат довчерашния си авер. Ей такива хора заченаха нашата демокрация преди 30 години.

Малка история от живота на любовницата

Една история от руския нет. Преводът е мой, оригиналът е тук.

Историята е от съветските времена. Най-обикновен санаториум на Академията на науките, напълнен от средна ръка сътрудници - процедури, разходки, клюки, общо взето скука. Изведнъж минава слух, че пристига някакъв академик! Това вече е събитие. 

В назначения ден любопитните действително видели как пристигнала колата, от която излязъл солиден посивял мъж. Симпатичен. След него пристъпвала невзрачна възрастна женица - съпругата му. Настанили се в санаториума да се лекуват и да си починат. Съпругата на знаменитостта постоянно се въртяла около мъжа си, грижила се за него. А той приемал всички грижи с уморена благосклонност.

А в столовата ги разположили на маса заедно са една млада и симпатична дама. Дамата няколко дни преценявала обстановката. Преценила и преминала в атака. Академик - това е такъв шанс, а и за какво му е такава безлична старица? И постепенно (дамата била грамотна и коварна) се зародил роман. И започнали да се разхождат заедно, и по пейките да си почиват, и ... въобще, любов не на шега.

И когато всичко станало ясно, жената не издържала и тръгнала да си изяснява отношенията с агресорката. Просто я срещнала и я попитала много учтиво: "Кажете, моля ви, за какво ви е моя мъж?" 

Отговорът - купчина гръмки фрази за любовта, свободата, съдбата и пр. Възрастната жена не се отказала: "Но нали сте наясно, че той е много болен човек? За него трябва да се грижите постоянно, освен това той трябва да спазва строга диета, не всяка жена би го издържала."

Младата жена се развеселила - нима не е ясно, че заплатата на академика позволява да се организира отлична платена грижа, като при това не е необходимо да се превръща в такова измъчено от грижите същество, като нейната събеседница.

Старата дама няколко секунди неразбиращо гледала на нахалната млада жена, а след това спокойно казала: "Разбирам. Но работата е там, че академикът - това съм аз."

Ретро пътуване

Скамейките във вагона имаха ретро вид. Представих си как са пътували навремето 
хората с багажа си, като у нас, нарамили каквото имат и каквото са им дали, 
и така да се таралянкаш час и половина 60 км.

Нашите румънски приятели ни направиха една изненада - организираха ни пътуване с влак. И то не с какъв да е влак, а с теснолинейка и вагони от средата на миналия век. Аз не съм пътувал с влак от години в България, поне в последните 15 със сигурност. За последно пътувах с влак от Венеция до не помня вече къде, това беше в началото на 2005-а. А румънският влак, освен че беше с ретро-вагони беше и май-някаква теснолинейка, уж не се движел много бързо, макар че нищо му нямаше. Не беше като нашата теснолинейка, за която казват, че можеш да слезеш да си береш ябълки и пак да се качиш, но пък за нашите домакини беше бавно, разстояние от около 60 км го взе за около час и половина. В общи линии едно време толкова и трябваше на електричката да стигне от гара Искър до Челопеч, така че нормално си беше. 

Помните ли Нейчо Нейков, който забрани пейките по нашите гари? 
А румънците вижте какви хубави пейки си имат.

Тази част на Румъния, в която бяхме, в Банат, навремето е била част от Австро-Унгария и това е видно в архитектурата на градовете - сградите са долепени една до друга, рядко се виждат дворове между къщите, ако има такива, те са задни. Очаквах и архитектурата на гарите да е повлияна от австро-унгарския период, но повече си приличаха на нашите малки гари, жълти и олющени, не много подържани. Тъжна работа, то и румънското БДЖ не е в по-добро от нашето, както ни разказаха нашите домакини. Подобно на нас, билети не се продаваха на гарата, а от кондуктора във влака.

Печката на твърдо гориво, Каюс беше много горд когато ми я показа, не разбрах 
от какво.

Вагонът обаче беше устроен малко по-различно от нашите. Беше разделен на две, като във всяка половина имаше по 4 двойни пейки, но нямаше купета. Във вътрешната половина имаше и печка на дърва или кюмюр, вероятно е била използвана през 60-те. Скамейките бяха дървени, не бих казал че бяха неудобни. Скамейки, кой ги знае колко народ са пренесли, колко съдби са видели, колко истории са чули. 

Кондукторът мина чак накрая на пътуването, а то не беше особено трудно, влакът имаше само 3 вагона. Кондукторът беше симпатяга, пускаше някакви шеги на пътниците, че те се смееха, ама пусто, на румънски, не го разбирам. Въпреки, че румънците имат много думи с български/славянски произход и като говорят чат-пат откриваме нещо познато. 

Бяхме в последния вагон и можах да направя снимки на тунелите при влизане и излизане.

Въобще, готино беше. Не бях пътувал с влак от години, както казах, и си спомних за Мартиника, където въобще няма влак и хората така си живеят и без него, а ние имаме и можем да го ползваме, но си го затрихме. После си спомних гладорията през 90-те, как пътувахме до село с влака, сутрин ставахме в 6:30, в 7 трябваше да сме на автобусната спирка, в 7:30 най-късно да сме на гара Искър и да чакаме влака в 8:05. А влакът беше на Челопеч някъде към 10:30, после чакахме автобус или някакъв превоз за село и накрая пристигахме в 11:30. 5 часа за 80 км пътуване! Гладни години бяха. Та сигурно и тези вагони са видели същото, пътуване, куфари, чанти, бохчи, претъпкани вагони, студ през зимата, мизерно осветление, жега през лятото. То колкото повече пътуваме с Малкото Кате по Румъния, толкова повече се убеждавам, че сме били и продължаваме да бъдем напълно еднакви, управлявани едно време от двама балкански хитреци.

Кондукторът, малко преди края на пътуването. Стойността на билета беше 4 леи на човек, около 2 лв.

А какво правихме в Анина - по-нататък.

Цялата компания е зад мен

Гарата в Оравица

How dare you?

Малката Грета доплува до Ню Йорк. 

Малката Грета се изправи пред световните лидери и ги попита право в лицето "How dare you?" и че са и откраднали детството или бъдещето или каквото там са и откраднали, загубих се в цялата тази гретафилия и гретафобия в ефира през последните дни.

После се оказа, че малката Грета страда от аутизъм, също така и от някаква хронична шизофрения или там каквото психично отклонение си има, била вегетарианка от малка и от 8-годишна се депресирала на тема "Промените в световния климат". Бойкотирането на самолетния транспорт е като бонус.

В едни нормални времена за малката Грета щяха да полагат грижи в някоя специализирана психиатрична болница и подрастващата шведска тийнейджърка щеше да е под постоянното наблюдение на джи-пи-то си и на кварталния психиатър. В едни нормални времена местните социални служби биха се заинтересували защо едно дете виси пред парламента, вместо да е на училище, независимо от благородния претекст за климатичните промени.

Въобще, малката Грета вместо да протестира срещу климатичните промени (не че те не са повод за тревоги, но това е друга бира) не е зле да пренасочи енергията си към нравите в Швеция и западните общества като цяло.

Ще ме прощавате, ама много се разпасохте. Аз разбирам, че аутистите и хората с психически проблеми са хора като нас, че имат някакви права, че не бива да се изолират от обществото и да се чувстват отритнати, че обществото е длъжно да им създаде нормална среда, ама да извадите някаква недорасла и неуравновесена пръдла и да я развявате като насрани гащи на пъпа на света, айде нема нужда. 

Били и откраднали детството? 

Че какво са ти откраднали бе, мойто момиче, аз през живота си не съм се качвал на яхта, ти на 16 пропътува от Швеция до Ню Йорк, ебаси откраднатото детство! Аз през живота си не съм виждал президента и министър-председателя на страната си на живо, ти се срещаш с папата, с генералния секретар на ООН. 

Камери, журналисти, снимки - западните общества са преситени и не знаят за какво да си харчат парите. То не бяха равни права на педерасите и лесбийките, то не бяха еднополови бракове, то не бяха приобщаване на малцинствата, мултикултурализъм, то не бяха какви ли не глупости. А само на другия бряг на Средиземно море е Африка, континент, където 16-годишните момичета или гладуват, или проституират, или и двете.
Мислите ли, че една 16-годишна африканка въобще има някакво детство, което да е откраднато?

А интересно, защо вместо в Ню Йорк Грета Тунберг не акостира в Шанхай или Калкута, да обясни на местните, че шведите не смогват на темпото, с което замърсяват? 

Но все пак, да съм снизходителен, малката Грета е аутист, може би мисленето не и е най-силната страна.

Рикардо Клемент

Адолф Айхман като Рикардо Клемент

Ото Адолф Айхман - оберщурмбанфюрер от СС, непосредствено отговорен за масовото унищожение на евреите. Оглавявал гестаповския отдел ІV В4, отговорен за "окончателното решение на еврейския въпрос".

Айхман постъпил в СС по препоръка на Ернст Калтенбрунер през 1932 година. Той получил партийна книжка с номер 889895 и номер в СС 45326. След аншлуса с Австрия през 1938 година Айхман бил преместен в отделението на СД във Виена, където той продължил да се занимава с еврейските работи. По заповед на Айхман представителят на еврейската общност във Виена доктор Рихард Льовенхерц съставил план за организирането на процес за ускорена емиграция на евреите. След това Айхман успял да създаде във Виена централно учреждение за еврейската емиграция, след което оформянето на документите за изходни визи се превърнало в конвейр (150 000 евреи напуснали Виена, а тяхното имущество било национализирано). През април 1939 година след създаването на протектората Бохемия и Моравия Айхман бил преместен в Прага, където продължил да се занимава с организирането на депортацията на евреите.

През 1941 г. той посетил Освиенцим, след което санкционирал депортирането на евреите в лагерите на смъртта. По заповед на Райхард Хайндрих участвал в конференцията във Ванзее на 20 януари 1942 година, на която е взето решение за "окончателното решение на еврейския въпрос" - за унищожаването на няколко милиона евреи. В качеството си на секретар Айхман водил протокол за срещата. Айхман предложил незабавно да се реши въпроса с изселването на евреите в Източна Европа. Непосредственото ръководство на тази операция било възложено на него.

През 1945 г., след поражението на Германия Айхман успял да се скрие от търсещите го спецслужби на съюзниците, но край Залцбург бил заловен от американски военен патрул. Той не успял да скрие принадлежността си към СС (имал характерната за СС-овците татуировка на кръвната група), но се представил за военнослужещ от 22-ра доброволческа кавалерийска дивизия на СС и бил арестуван като прост военнопленник. Той успял да избяга от затвора. С помощта на монасите-францисканци Айхман се сдобил с аржентински паспорт на името на Рикардо Клемент и през 1952 година се преселил в Аржентина. През 1952 г. се върнал в Европа под новото си име, оженил се за собствената си жена и отвел в Буенос Айрес семейството си. През 1954 година му се родило четвърто дете.
Но през 1957 г. го разпознала една от жертвите му - евреинът Херман Лотар, за което съобщил на генералния прокурор на Хесен Фриц Бауер. Само че той предал информацията не на своето правителство (и както се оказало, неговите подозрения не били напразни - през 2006 г. станало ясно, че ЦРУ е информирало колегите си от БНД за Айхман, но било решено информацията да се замете поради опасенията, че Айхман може да издаде нацисткото минало на Ханс Глобке, тогава оглавяващ секретариата на федералния канцлер Конрад Аденауер), а на правителството на Израел, което включило в играта и "Мосад".
Само че изпратеният в Аржентина агент на "Мосад" направил заключението, че толкова бедно живеещ човек не може да е Айхман. Но Бауер проявил настойчивост и "Мосад", припознавайки Айхман в заподозрения провел уникална операция по извеждането му от Аржентина.

На 11 май 1960 г. насред улицата Айхман бил заловен от група израелски агенти. На 20 май анестезиологът Йона Елиан инжектирал на Айхман транквилизатор, след което той бил изведен в Израел като заболя член на самолетния екипаж на "Ел Ал", който пристигнал в Буенос Айрес да празнува 150-годишнината от независимостта на Аржентина.
В Ерусалим Айхман бил предаден на полицията. На засидание на Кнесета на 22 май министър-председателят на Израел Давид Бен-Гурион обявил, че "Адолф Айхман се намира в Израел и в скоро време ще бъде даден под съд". С разследването на дейността на Айхман се занимавал специално създаден отдел в полицията - "Отделение 006", в състав от 8 офицера, отлично владеещи немски език. Започнал съдебен процес, пред който застанали множество евреи, преживели Холокоста. На 15 декември Айхман бил признат за виновен в престъпления против еврейския народ, против човечеството и във военни престъпления и бил осъден на смърт. Айхман бил обесен през нощта на 31 май срещу 1 юни в затвора на град Рамла; това бил вторият и последен случай на смъртно наказание в Израел по съдебна присъда.
Отказвайки се от качулка Айхман казал на присъстващите, че скоро ще се срещне с тях и умира с вяра в Бога.

Искат само едно

Фразата, че "мъжете искат само едно" най-често я повтарят жените, от които мъжете това "едно" много-много не го искат.

Виктор Орбан и неговият български сол-ташак

Един експерт има в България. Експерт по тема "Унгария".

А всъщност е експерт по тема "Унгария" защото е женен за унгарка. 

Да кажеш, че е бил 10 години дипломат в Маджарско, че е бистрил тънката политика и с Орбан, и с Дюла Хорн, и с Дюрчани, ама не, пусто, стоеше си у нас на държавна хранилка, я депутат, я конституционен съдия, келепир има в тая работа, Унгарията я виждаше чат-пат като турист. 

Нашият Жоро Дантелата.

Да кажеш, че Орбан го има за съветник, за ерудит и експерт, та го кани на всеки 6 месеца в Будапеща да го пита и взема акъл от него - не, той Орбан може да е темерут, може да го раздава диктатор или авторитарист, ама не е тъп. За сметка на това Жорко с Орбан става и с Орбан ляга, а когато вместо Орбан венцеслави Борисов, то винаги има сравнение с Орбан. Когато пък трябва да отправи нещо критика, в смисъл, Орбан пак е осрал нещата и Европарламентът вземе, че отнеме правото на глас на Унгария нашия Жоро не губи време, ами се явява да ни обясни как всъщност в ЕП е пълно с педераси и бюрократи, а Орбан е мъжкар, и може и да е попресолил малко манджата, ама то е за доброто на Унгария и унгарците, които пак ще си го изберат за премиер само и само да направят напук на Европа и Меркел в частност, а и е за добро не само на Унгария, но и на ЕС, щото либералните ценности и педерастията в Европа вече са отишли твърде далеч. Накратко, Обран е прав, Европа не, а Орбан е прав дори когато греши. 

Познато, нали? Няма и как иначе да е, то не е лесно да си расъл в ония времена, просто сменяш др. Живков с пан Орбан и си готов.

А някой да е очаквал нещо друго от Жоро? Въобще, някой въобще може ли да покаже къде е онзи пирон, който е забил Жоро? Поне един пирон, има ли някъде?

Дитирамбите на Георги Марков по адрес на Борисов и Орбан са нещо нормално за човек, който по времето на социализма е бил доносник на Държавна сигурност. И е напълно нормално да бъде нечий сол-ташак, в случая на Виктор Орбан. 

Анализаторът

Мисията ни като Евро-атлантически център е да предоставяме качествени професионални анализи, да генерираме идеи, да даваме решения и да търсим възможност за чуваемост на различни гледни точки като стимулираме дебат по темите от сектор сигурност

Цветан Цветанов, 

на откриването на Евро-атлантическия център за сигурност

Нима някой някога се е съмнявал, че този човек, който има видими проблеми с построяването на прости изречения е роден анализатор? Нима сред нас има неверни Тома, които все още се съмняват, че Цветан Цветанов не може да предвижда 3-4 хода напред, подобно на най-силните съвременни шахматисти? Нима все още има хора, които не приемат, че един прост милиционер може да бъде експерт в областта на сигурността? 

Вижте какво става около нас - няма го Цветан Цветанов от два месеца във властта и хакнаха НАП, опитват преврати с помощта на пръскачки, неизвестни главанаци саботират властта, спирайки националното радио. Спомнете си, когато Цветан Цветан беше министър и депутат, когато беше Втория в партията и държавата имаше ли такива неща? Не, разбира се, Цветан беше на своя пост. Бдеше, пазеше, ходеше с един багер да копае трупове, въобще, на хакерите не им минаваше през ум да хакнат градинска лейка, камо ли пръскачките пред Народното събрание. 

Ма Цветан всъщност се е утрепал да анализира информация, това е едно от първите неща, които учеха навремето милиционерите от Народната милиция. И то не в каква да е област, а в областта на националната сигурност, милицията ни беше биещото сърце на партията, всеки един чист и прост милиционер трябваше, беше длъжен да може да анализира, да генерира идеи и да дава решения, длъжен беше, на това се крепеше онзи строй, а вицовете за милиционери бяха само за прикритие. Всички знаем какви суперченгета бяха едновремешните милиционери. Прости били, глупави, нищо не ставало от тях, глупости.

Суперченгета бяха.

Цветан е суперченге.

Цветан е умен.

Цветан говори езици.

Цветан анализира информация на достъпен и разбираем език. 

Цветан следи информационните канали, Цветан подслушва терористите и враговете на ЕС и България, Цветан поддържа връзка с шефовете на всички явни и тайни шпионски агенции по света, Цветан дърпа невидимите нишки на сигурността, дава консултации и прави анализи. 

Или май говоря за друг Цветан? 

Съдбата на Стаханов

Алексей Стаханов с колата, подарена му от Сталин

На 30 август 1935 година в мината слезли Стаханов, укрепителите Гаврило Щиголев и Тихон Борисенко, началникът на участъка Николай Машуукров, партийният секретар на мината Константин Петров и редакторът на заводската многотиражка Михайлов. Засекли времето от началото на смяната. След 5 часа и 45 минути Стаханов изкопал 102 тона въглища, изпълнявайки 14 норми. 

В 6 сутринта на 1 септември партийният комитет на мината на свое събрание постановил следното: "Да се постави името на Стаханов на Почетната дъска на най-добрите работници в мината, да му се връчи премия в размер на една месечна заплата, до 3 септември да му се предостави апартамент, да се прокара в него телефон, управлението на мината за негова сметка да обзаведе апартамента с всичко необходимо и с мека мебел, от 1 септември да се отделят в клуба две места за Стаханов и жена му за всички кино-филми и спектакли."

Така започнало стахановското движение (трябва да кажем, че то не било единственото изотовско движение, имало още многостаночници, скоростници и др.), което било подкрепено от Сталин.
Същността на стахановското движение се състояла в това, че то разрушавало старите технически норми като недостатъчни, в редица случаи надминавала производителността на капиталистическите страни и по този начин откривала практическа възможност за по-нататъшно укрепване на социализма в СССР и възможност за превръщането му в най-процъфтяващата страна. "Животът стана по-добър, другари. Животът стана по-весел. А когато животът е весел, работата спори ... Ако у нас се живееше лошо, грозно, тъжно, то никакво стахановско движение нямаше да възникне."
През 1936 г. Стаханов е приет в партията без задължителния кандидатски стаж, а една година по-късно излязла неговата книга "Разказ за моя живот". Тогава той живеел в Дома на правителството. Политайки стремглаво нагоре, Стаханов започнал активно да пие, да прави скандали и всячески да се разлага битово.
През 1945 година  той решил да се обърне направо към Йосиф Сталин: "Уважаеми Йосиф Висарионович! Пиша Ви и се надявам писмото ми да попадне в ръцете Ви. Работата е там, че през 1944 г. Вячеслав Михайлович Молотов ми разреши да получа трофейна кола. От своя страна Наркоматът на отбраната ... ми даде такава кола, която беше съвсем разбита; криво-ляво я ремонтираха ... В настоящето време Наркоматът на отбраната получава коли марка "Шевролет" и аз много бих искал да Ви помоля да ми отделите една хубава кола... И за апартамента ми. Живея в Дома на правителството от 9 години и нито преди войната, нито по време на войната не мога да се доредя да ми се направи ремонт... А в същото време на някои им сменят тапетите с копринени по два пъти месечно и всякакви мебели им доставят. Това е неправилно, моля да ми направят ремонт и да ми сменят мебелите, така че да не ме е срам да поканя хора на гости."
У Стаханов пристигнала комисия, която констатирала, че Стаханов се е превърнал в алкохолик и прахосва всички предоставени му пари. Въпреки това му направили ремонт и му дали нова кола, но "ясно му намекнали, че той трябва да се поправи, да не се влачи по ресторантите и да престане с веселбите". Освен това констатирали, че Стаханов почти нищо не чете и е изостанал културно, в следствие на което решили да му предоставят и "книжна дажба".

При Хрушчов Стаханов бил върнат обратно в Донбас. Според една от версиите това се случило след следната сцена: Стаханов попитал в какво се е провинил, на което Хрушчов отговорил: "Партията по-добре знае къде си необходим. Като миньор миньора ти ще ме разбереш." Стаханов възмутен извикал: "Какъв миньор си ти бе, да ти е*а майката?", след което съдбата му била решена.
В Чистяково Стаханов живеел в общежитие, семейството му не го последвало. Той пропил всичкото си имущество.
През 1970 г. по случай 35-годишнината от неговия подвиг Брежнев го наградил със звезда Герой на социалистическия труд и му дали малък апартамент.
Стаханов умира в психиатрична клиника.

Лекомислие

Ако група мъже обсъжда лекомисленото поведение на една дама, то със сигурност може да се твърди, че нито един от групата не е бил обект на нейното лекомислие.

Светът на шпионажа

Нещо се активизираха онези служби тия дни.

И нашите, и техните.

Ей така си тече времето, таман се кефихме на победата на Гришо, таман се надявахме да излъжем англичаните на "Уембли", таман се надявахме да получим някой по-читав ресор в Еврокомисията, а то какво се оказа - врагът не спи!

Подли, коварни злодеи тъкмели пъклени планове против мирното ни Отечество! 

И кой, мислите, се оказа в дъното на подлата конспирация?

Естествено, Цветан Василев, Иво Прокопиев и, най-изненадващо, Десислава Иванчева! Че кой друг може да бъде? И за да бъде изненадата пълна, откри се нещо като паралелен център, който се занимавал баш с шпионаж. Докато едните играели на дребно и смятали да свалят правителството и Иван Гешев като кандидат за главен прокурор, вторите направо се хванали за гео-политическата ориентация на страната.

И пак Цветан Василев намесен!

Абе да им се чуди човек на акъла на тия хора! Цветан Василев, откакто фана свет накъмто Белград, вместо да си седи на гъза мирно и тихо и да се надява, че няма да го екстрадират, той седнал да прави комплоти против правителството. И все пари дава, и все финансира, и все неуспешно! На това народа му вика "от пусто в празно", и на Цветан Василев работата му такава - дава пари, Бойко не пада, дава пари, Бойко не пада, бе тоя Цветан Василев то верно се нагуши с нашите пари, ама колко да е откраднал, нямат ли свършване тия пари бе? Па как не му писна да дава пари и резултат никакъв, аз да съм на негово място щях да се откажа още след първия път, дори нямаше да почвам даже!

Па тая Иванчева, тя пък къде е тръгнала, мигар се не вижда, че де що има спецслужби и прокуратури нея следят, нея гледат, няма да се хабят с разни престъпници и мафиоти? Тя толко ли не си научи урока, там мацна я една полицайка по носа и айде, 20 години на топло, та сега малко и се виждат, очевидно, та тръгнала властта да сваля, преврати ще ми прави, па и на клипче се снимала, се едно не може да си прави голи селфита у банята, ми клипче как ще сваля Бойко, демек, вижте ме каква съм над нещата, фризьорка съм била, ей ся да сваля Бойко, на ви фризьорка! 

Па толко се не научиха тия бе, и онези от ТАД Груп, и те искаха да свалят правителството (ама там беше с пръскачките пред Народното събрание), и те така, удобно за разследващите, в чатовете си бяха с имената, споделяха нужната информация в прав текст, да не се затрудняват органите впоследствие, и чатовете им бяха едни такива прости, открити, без кодови думи, всичко си е както си трябва да бъде. Та и Иванчева същата, седи си у тях си в кухнята на масата и вместо да си стяга багажа за Сливен, седнала да разправя на някакъв си Павлик Морозов как ще свали Бойко.

Ама оу ...

Па за русофилите да не говоря, то си е видно от километър, щом са русофили, значи не са от нашите, нема начин, тия са се продали за кило водка и един куфар с рубли, не с долари, а с рубли! Не може да е русофил и да не е шпионин, то това даже и уличните кучета го знаят. И не може да не стои Решетников зад цялата тая работа,  ние Решетников откога си го знаем, а? Гиди гниди русофилски ... Щом се познаваш с Решетников, значи си шпионин! Щом си говорил с него, значи сте обсъждали свалянето на правителството, за какво друго може да си говори човек с Решетников? Щом си бил в Русия, значи си против България в ЕС, значи си за Булзит, искаш България да се присъедини към Евразийския съюз на Путин, с Казахстан и Молдова, иначе кой нормален човек ще отиде в Русия когато Уиз Еър те кара навсякъде в Европа за безпари?

А сега сериозно: тези разкрития, както и всичко останало досега в последните 10, да не кажа и повече, но нека се фокусираме върху последните 10 години, та тези разкрития се обявяват на пресконференции, на които прокуратурата, най-вече в лицето на голямата си звезда Иван Гешев или на падроне Сотир изнася бомбастични данни, подкрепени от мижави доказателства и смешни твърдения. Принципно в белите държави доказателствата се представят в съда, а не по медиите и пресконференциите. А че прокуратурата няма никакви доказателства е ясно като бял ден, само вижте докъде го докараха с ТАД Груп и тогавашния опит за сваляне на правителството. И сегашните няма да издържат, само го попитайте Цацаров, след като русофилите са се хванали да свалят правителството със създаване на партия и телевизия какъв е резултатът от двете неща за толкова време? 

Да видим дали на някой ще му стиска да попита и да видим дали ще има отговор!

Но най-ме дразни, че тия тъпаци вземат заплата от моите данъци да ми разправят разни глупости.

Дахау

Вратата с прословутия надпис пред всеки концлагер

В събота си направих разходка до Дахау. И естествено, основната ми цел беше тамошният концлагер. Аз от години планирам да посетя и Освиенцим, но засега все го отлагам, така че и концлагерът в Дахау върши работа.

Честно да си призная, нямаше го онова угнетяващо и смазващо усещане, което съпътства разказите за концлагерите. Единственото, което ми минаваше през главата през цялото време беше как може хората да впрегнат толкова усилия, енергия и време за да създадат нещо толкова ужасно, смъртоносно и унищожително. 

Снимка на плаца на лагера

Новият крематориум

Пещите в крематориума

Газовата камера, в която е ставало умъртвяването с Циклон Б

Оригиналната врата, която е била обект на посегателство преди време.

Отличителен знак за капо

Дървена купа за победителя в турнира по футбол, връчена един-единствен път 
през 1945

Затворническа униформа

Златна коронка и игла на концлагерист

Лични документи и снимки на концлагеристи

В музея на концлагера има специална част, посветена на това как всъщност се 
стига до идването на Хитлер на власт.

С плакати "За" ...

... или "Против" Хитлер на различни партии, най-вече социалдемократи и центристи.

Бараките са разрушени с изключение на две от тях; на мястото на останалите има само плоча с  номера
на бараката.

Оградата и ровът пред нея.

Спалните в бараките с наровете

Паметна плоча в памет на загиналите румънски евреи.

... или на загиналите италианци.

И откъде ли не всъщност. В стаята с паметните плочи има компютър, на който може да се провери по 

националност за загинали в лагера. Потърсих за българи, нямаше.