Той разбира от много неща

Киро Гела или Киро Зализания, оказва се, разбира от много неща.

Киро Гела разбира от справедливост и правосъдие, Киро Гела разбира от футбол (разбира се),от колко отбора трябва да бъде А група, каква да конкуренцията на Лудогорец, че вече му е тесен родния шампионат, Киро Гела разбира от национални отбори, кое е полезно и кое не за нашия национален отбор, въпреки че от прословутата му школа в Разград още не е излязъл един кадър, който да се наложи някъде, дори и в родния му Лудогорец. Имаше там някъде Керчев, ма него го вадеха в 5-тата минута.
Киро Гела разбира и от медии, за него медиите или са олигофрени, които не искат да видят как лично финансовият министър къса билетчетата на мача, или са слуги и пишат поръчкови статии, които не отговарят на истината.

Киро Гела, оказа се, разбира и от международни отношения и дипломация, след като си позволява да критикува граничарите на друга държава за това, че си изпълняват задълженията, вместо да козируват на успешния бизнесмен от Балканите. Вероятно в Чехия не е прието тамошният министър-председател да рита топка с най-успешния бизнесмен в страната и да яде печено теле на центъра на стадиона с него.

Въобще, Киро Гела много вещ в нещата или поне създава такова впечатление.

За хората, които четат между редовете обаче, Киро Гела е собственик на завод "Балкан" в Ловеч. Да сте виждали някой в последните 20 години да кара ловешки велосипед? Киро Гела е собственик и на "Балканкар Средец". Сега на мястото на завода теренът е разчистен и очаква строителството на поредния мол. Да сте чули да изнасяме кари в последните години? Киро Гела е собственик и на БМФ, но както се оказва, напоследък флотът е в състояние на стопанска непоносимост, каквото и да означава това. Подочувам, че е свързано със съкращения на хора и рязане на кораби за скрап.
Киро Гела може да разбира от много неща, за такъв крупен икономически капацитет това е нормално. Киро Гела е заразен от болестта на забогателия началник - обикновен квартален тъпанар, който с някоя и друга далаверка е понатрупал пачки и сега решава, че е компетентен по всички въпроси и може да раздава акъл наляво и надясно, щото го има в излишък.

Аз се опитвам да чета между редовете и това, което прочитам, не е онова, което на зализания педераст му се иска да пише.

Времето, което нямаме

 На вниманието на всички дебили, които гласуват за ГЕРБ:

"От идването си на власт през 2009 година Бойко Борисов имаше на разположение седем години, за да приведе в ред държавата си“, коментира в събота германският дипломат Клаус Шрамайер пред “Дойче веле“ по повод коментарите на българския премиер за надвисналата заплаха от бежанската криза. “Сега (Борисов) щеше да разполага с армия, която да заслужава това име, с правосъдие, което не се поддава на външни влияния, с икономика, която да му осигурява необходимите данъци, както и с уважение, каквото едва ли би имал друг премиер на Балканите. Ако всичко това се беше случило, нямаше да е необходимо сега да изпада в унизителната поза на молител"

Аз повече нямам какво да добавя, 7 години на тоя тъпанар са му виновни комунистите, Доган, Орешарски, Русия, Турция, гравитацията и международното положение, марсианците. Аз от повече от 7 години повтарям, че тоя дебил и за пазач на паркинг не става, ние държавата сме му поверили, ама кой да ме чуе?

Германците са търпеливи и възпитани хора, и въпреки дебилното обяснение за Цецо, дето ходел с един багер да копае трупове очевидно и на тях вече им е писнало от тъпанарщините на нашия Гаспачо.

Така че, дебили с дебилите, по-добре следващия път си останете вкъщи, когато има избори. 7 години време изгубихме заради вас, нямаме повече от това време, дето не е пари.

Дежурният дебил

Защо във всяка фирма, в която работя, винаги се намира поне един дежурен дебил на някаква дебилна длъжност - склададжия, шофьор, охрана, общ работник, едва избутал някакво мизерно средно образование в кварталната гимназия, който обаче решава, че неговата работа е най-важната във фирмата и по тази причина може да обяснява на останалите колеги как трябва да си вършат те работата и къде грешат?

Разжалването на генерала

Радан Кънев: "ген. Радев заслужава да му нарежат лампазите пред строя"

Проблемът на България за 25 (вече 27 всъщност) години демокрация е, че за всичките тия години разни физически и интелектуални недорасляци решиха, че след като вече няма кой да им зашие един зад врата може да говорят каквото си искат, когато си искат и по чийто адрес си искат.

Аз разбирам Радан Кънев да е о.з генерал, или поне подполковник, да има 20 години строева служба зад гърба си, да може тогава да решава кой да бъде разжалван и къде; ама да си бил в армията по силата на Закона за въоръжените сили, да си отбивал номера в гвардейската част и то вероятно с връзки (след като нито си висок, нито си особено представителен) и да си позволяваш да казваш кой и кога трябва да бъде разжалван ... малко така на избиване на комплекси ми прилича.

Както са казали древните римляни, не по-високо от обувките, обущарю. 

Тоя по времето на комунизма да се беше изказал така кой генерал е за разжалване пред строя и кой не, сега щеше да пише обяснения на някое бюрце в милицията да му дойде акъла в главата. Ма нали не копа с мотика на нивата, та е решил, че каквото каже, това ще е!

Па като толко искаш да разжалваш, ей ти го там паркетния генерал Атанасов, дето и той самият не знае за какво точно е станал генерал, хем сте в един отбор, хем сте на един ръст, па разжалвай си го колко ти душа сака, по 5 пъти на ден.

Знаци

Сутринта първо една овца не ме видя, докато пресичах кръстовище с велосипеда (аз съм направо, а тя беше на ляв завой), после един дебил също не ме видя, че съм до него и реши да завива надясно, а накрая трети дебил с варненска регистрация наби спирачки пред пешеходната пътека, която пресичах на зелен сигнал и пеша (не върху велосипеда и бутайки го) и погледна въпросително светофара с надеждата да не е зелено.

Дебили по пътищата колкото щеш, един Калашников ми трябва и ще реша много проблеми - и с престрояване, и с паркиране, и с незнание на закон и правилник, и с неспазването им.

Всичко това ми се размина, но качвайки се на велосипедната алея по бул. Копенхаген виждам на около 300 м пред мен две лелки, вървят, говорят си и си разхождат пекинеза и това всичкото върху велосипедната алея. Звънкам, звънкам, звънкам и накрая едната благоволи да ме чуе, дръпна се настрана, каза на другата "Дръпни се, че идва велосипедист" и овцата до нея направи крачка вдясно, отново върху алеята, без да погледне.

Крайният резултат - 3:1 за мен, засега.

Преди 3 години един циганин реши да изпреварва на забранен участък на пътя Елена - Велико Търново, за малко не ни затрие, беше на 17 Август.

Все около Богородица ми се случват разни работи.
Толкова много знаци в един ден, а и той още не е свършил ...

На вниманието на прасетата

Прасета, и 10:1 да биете, и не Стоичков, ми и Пенев и Костадинов да си докарате, каквото и както и да се лъжете, в момента на Армията играе отборът на Литекс.
Ама вие си знаете, де.

M People - Search for the Hero

M People бяха много, ама много яка група!

И правиха страхотни песни. Аз преди години набарах отнякъде някакъв техен диск The best, въртя го постоянно в колата.

Извикват ми хубави асоциации.

Въобще, бяха страхотна група, Хедър Смол има страхотен глас, топъл и дълбок, и въпреки че не са спрели с музиката тотално, имат концертни изпълнения от време на време, но албуми не издават. И ей така, слязоха от сцената, изчезнаха, скриха се и на тяхно място се намъкнаха разни ментета като Риана примерно, или Дженифър Лопес, за Джъстин Тимбърлейк или Джъстин Бийбър да не споменавам. 

Само че M People имаха вокалистка, която можеше да пее и те можеха да свирят. А когато това ти е налице, не е необходимо да въртиш 15 души танцьори зад себе си, не е необходимо да си полугола на сцената или във видеото, не е. 

Ей затова казвам, че 90-те години бяха хубави времена, все още нещата бяха истински и ги нямаше заместителите.

Тишината продължава да ражда безумия

Според Торбата оръжейното лоби стои зад издигането на ген. Радев за кандидат-президент на левицата. 

Може и така да е, тя на високите етажи политиката е сложна работа, знае ли човек?

Не ми е ясно само що за оръжейно лоби имаме, след като дори един Калашников произвеждаме и продаваме с родилни мъки? Това танкове, бронирани машини, гаубици от години не се чува да продаваме, да не говоря за ремонта на самолетните ни двигатели. Пък и да продаваме, къде са обемите от 80-те години на миналия век, когато се нареждахме в десятката и си докарвахме по милиард долара на ония години, къде сме днес?

Нещо не ни е наред с оръжейното лоби, не е като оръжейните лобита по другите страни.

Е, например, в Америка оръжейното лоби произвежда всичко - танкове, кораби, самолети, подводници, гаубици, снаряди, ракети, снаряжение, какво ли още не, свързано с армията и воденето на войни. И от време на време влияе върху президентските избори, изберат си президент, той им спретне една война, почват поръчките от Пентагона - това самолети, ракети - много точно е описано от Джон Гришъм в "Братята", а който не вярва на литературните измислици да си спомни как американците периодично си прочистват арсеналите и си раздвижват икономиката с разни войнички, от Косово до Афганистан и Ирак.

В смисъл, ония имат промишленост, съответно имат и лоби. Ние с нашите полуживи ВМЗ-та и Терем-чета за какво оръжейно лоби си говорим?
Май тишината в една спалня продължава да ражда безумия.

Шимпанзето

Видни републиканци:

Г-н Тръмп няма характер, ценности и опит да бъде президент. Той отслабва авторитета на САЩ като лидер на свободния свят. На него изглежда му липсват основни познания и вяра в конституцията, законите и институциите на САЩ, включително за религиозната толерантност, свободата на печата и независимото правосъдие.

Все едно за нашия Тъпчо е писано. Сменяте Тръмп с Борисов и САЩ с България и се получава.
Помните ли, навремето като го обвиняваха, че не познава законите на страната, той отговаряше "Ще ги науча", като му казваха, че не не е чел Конституцията, и на това отговаряше "Ще я прочета".
Въобще, чукча-читатель.
До такава степен се потопи в научаването на законите и в четенето на Конституцията на страната, че когато променяха основния закон в държавата Тъпанарят от Банкя разцъкваше мачле в Бистрица.
Разликата с Америка е, че там има хора, които носят отговорност и за държавата си, и за света.
В двете държави ситуацията е като в онзи виц, тръгнал да излита самолета от Москва за Тбилиси и стюардесата казала: "Уважаеми пътници, този полет ще се проведе в експериментални условия, вместо от пилот самолетът ще се пилотира от шимпанзе." Пътниците в самолета почнали да се паникьосват, да викат, само един грузинец спокойно казал: "Ха, шимпанзе! У нас, в Тбилиси, арменци трамваи карат!".
В Америка нямат нищо против експеримента, ама айде да не е баш с тоя самолет.
Ние не само сме излетели, но понеже сме в ролята на грузинеца, надяваме се шипманзето наистина да приземи самолета.

Гонка героев

"Гонка героев" е военно-спортна игра, която се провежда в различни градове на Русия под патронажа на руското министерство на отбраната. Състезанието представлява преминаване на 6 км участък с 24 препятствия. Състезанието е аналог на британското Tough Mudder и американското Spartan Racer и копира елементи от подготовката на спецчастите. Състезанието е отборно, в един отбор участват 10 състезатели, от Април до Септември се провеждат състезания в различни руски градове (в случая снимките са от състезанието във Владивосток през Юли), а в началото на Септември в Подмосковието ще се проведе финалът.

Аз съм бил кашик в казармата, там най-голямото натоварване беше 3 км крос и преминаване на кашишка полоса. Кашишката полоса беше пътека с препятствия, която се минаваше от-до. Танкистите също имаха тяхна си полоса, но беше по-къса и с различни препятствия от нашите. А останалите родове войски като химици, артилеристи и т.н преминаваха кашишката полоса, но не в пълния и обем. Поне така беше по мое време в Школата в Плевен. 

Не бих казал, че ми е било кой знае колко интересно или полезно, но в определена степен е забавно. Целта на поста ми обаче е друга.

Не е зле и в България да се направи такова състезание, първо за да видим колко народ ще се яви (ще има посещаемост, най-малкото сред разните фитнес-маниаци и ММА-бойци), после за да видим и какво е общото физическо състояние на населението и не на последно място, като противовес на редовните гей-паради, на които имаме удоволствието да се радваме в последните години. 

От друга страна много бих искал да видя тумбаците Каракачанов и Симеонов да минат препятствията на това състезание, не за друго, ами като държат толкова да се върне казармата, да покажат какво точно имат предвид и какъв е смисълът на упражнението.

И аз като исландците

На вчерашния турнир на ЦСКА: 

Симеончо взе второ място в неговата възрастова категория, ама то участваха 14 деца общо. Така че не му беше особено трудно, още повече, че го раздаваше малко така артистична натура, две спечелени позиции ги проигра с висока доза аристократизъм. 

Като цяло на тоя турнир Симчо беше отишъл на гости, ако стане там нещо. Преди това имахме 1 час катерене по въжетата из Коколандия, после Симчо рече: "Гладен съм, може ли пица?", можеше, съответно го раздавахме яваш-яваш и накрая шах-турнир, аре сега, не е чак пък такъв приоритет.

Паралелно с детския турнир обаче имаше и турнир по блиц за възрастни, той също беше обявен, по същото време и на същото място, и понеже участниците бяха нечетен брой първо поканиха треньора на Симчо да се включи, той отказа и прехвърли топката към мен. 

И аз пък се навих.

Първата партия ми се падна някакъв пенсионер, добре го почнах, взех си пешка, направих му конска вилица на царя и топа, смених кон за топ, като цяло бях в по-добра позиция, и така с по-добрата позиция си дадох дамата без пари. А и имаше време до края на партията, не е като е с 30 секунди и да го мотам за цайтнот. И се предадох.

Във втория кръг обаче ми се падна Мутанта, дето преди два месеца Симеончо го разпиля и аз си викам "Леле, ако тоя ме бие, срам и позор!". Мутанта обаче играе по-бързо, отколкото мисли, тръгна да прави некви смени, не ги прецени, изгуби фигура, после се върза да вземе една пешка, влязох с шах в центъра и му прибрах втора фигура, от там беше въпрос на време да го матирам.

След това обаче ме набиха 3 пъти последователно, а то впоследствие разбрах, че съм агнето в клетката с лъвовете - то около мен само международни майстори, ФИДЕ-майстори, не знам още какви си майстори на спорта и транспорта, само аз някакъв интернет-шахматист. И не мърдам от задните дъски, бой, шамари и сръбска музика и за моя сметка.

И така в шестия кръг ми се падна някакъв младеж, не му беше ясна тая игра или нещо не беше особено съсредоточен, даде си фигура без пари, проспа матова атака и съответно се събуди едва след като го матирах.

В седмата партия се падам с единствената жена в турнира. До този момент ми направи впечатление, че във всичките си партии тя играеше до последно, все бяха някакви завързани позиции, все на цайтнот висеше, викам си, тая ще се окаже някоя скрита лимонка, роден вариант на Юдит Полгар или Мая Чирбуданидзе. Че и аз съм с черните отгоре на всичко.
Та сяда срещу мен девойката, почва ми с d4, аз отговарям с d5, тръгваме на дамски гамбит, аз се развивам за Балтийска атака - аз в Дамски гамбит основно това играя, стига да се върже противника. Та девойката се върза, на петия ход аз атакувам с кон на g4 с опция за конска вилица на царя и топа (шах-топ), онази се усети накъде духа вятъра, почна с паниката, даде една пешка, после и направих двойна пешка, развалих и рокадата, спечелих още една пешка, фигура, абе въобще много хубаво си водих партията, накрая на противничката ми и изтече времето, ама и без него беше в изгубена позиция.

В последствие разбрах, че съм бил Елица Раева, международен майстор, не знам колко пъти републикански шампион по шахмат за девойки и така нататък. 

И аз като исландците!

В паузата между двата кръга я видях да си говори с някакво момче, с което пък се паднах да играя в осмия кръг, и аз пак с черните! Очевидно му беше казала какъв капан и направих с Балтийския вариант, той въобще не тръгна на него, обаче и на него му направих двойна пешка където не му трябваше, взех му една, а накрая обаче смени дама и пешка за двата ми топа и ме остави с дама и черен офицер срещу два топа, черен офицер и 2 пешки повече от мен. И не ще реми, гадината! Обаче аз се стегнах, мобилизирах се, излъгах го нещо, първо изравних пешките, после смених офицер за топ, след това му дадох шах и му прибрах и офицера и се оказахме дама и три пешки срещу топ и пешка. И младежът беше до там.

Значи не съм бил толкова загубен!
В последния, девети кръг и аз бях аристократично настроен, пък и противникът ми имаше голямо желание да спечели, понеже имаше шансове да влезе в призовата петица и си ме сгъна на 3 като стой та гледай. 

Та така, вчера направих 4/9 в блиц-турнир с една тумба международни, фиде и не знам още какви майстори и за капак победих шампион!

Идиотски сън

Тази сутрин сънувах, че съм отвлечен в Италия в някаква къща; успях да се освободя, намерих и пистолет отнякъде, взех жената и детето на собственика на къщата за заложници, размених ги за един от охраната, в следващия момент обаче дойде полицейска кола в къщата, аз излязох да поискам помощ от карабинерите, обаче се оказа, че един от тях е собственикът на къщата, който ме е отвлякъл.

Идиотизъм някакъв, ама то така става по сънищата.

Според мен за всичко са виновни онези тъпаци от Цървена звезда, дето и 3 дена да бяха играли, нямаше да вкарат трети гол на делиорманските овцее*и. Снощи стоях до 12 да ги гледам как се мъчат, тъпанарите му с тъпанари.

Малко расизъм и омраза

Закусвам сутринта, гледам бТВ, репортаж за циганските къщи в Столипиново. Някаква възрастна женица обяснява как дядо и построил къща преди стотина години, как е живяла там, как един ден отишла да я види и заварила самонастанили се цигани с една сюрия чаавета. Историята се подкрепя с интервюта с цигани от гетото и с общински съветници в студиото при водещите.

Един от мангалите, очевидно малко по-образован от останалите (вероятно щото е ходил в Германия, те мангалите това също го имат за образование, минеш ли една граница все едно един клас си преминал) обяснява как по немско като идат Манго и Айшето с чааветата при социалните и за ден-два и получават и апартамент, и работа, и социални помощи. Според Манго, хубаво нещо е туй, Европейския съюз, ама в Германия, тука не.

На въпрос на репортера "Добре бе, а откъде ти дават тия пари?", в смисъл, мангото да се усети, че това са пари на немските данъкоплатци и че някой ги е изработил, преди на него да му ги дадат социалните, щото има 6 чаавета, образованият мангал отговори "Ми от хазната!". 

Убаво нещо е и това, хазната, бъркаш, вземаш, като ти трябват, не го мислиш.

След това в студиото онзи тъпанар, дето го хванаха с 2.73 на матурата, ама е общински съветник като му казват, че това е беззаконие, отговаря "Няма такова нещо, в Столипиново има закон!" (можете да го видите във видеото). Десет пъти го повтори, закон имало. Аз, като го слушах с какъв зор две смислени изречения иска да върже, и не му се получава, си мисля, що ли не го застрелят на излизане, да не се мъчи повече. То може и да има закон, законът на джунглата примерно, но законите на страната ги няма нещо, ама това приматът, дето с 2,73 на матурата иска лекар да стане очевидно не го загрява.

Па по времето на бай Тошо тоя глупак щеше да е някъде я хамалин, я общ работник или говедар, я шлосер в най-добрия случай, с 2,73 на матурата какъв друг да бъде, нямаше да се мота по телевизиите с баровския си костюм и с мангалския си пръстен с камък. 

Гледайки репортажа и слушайки тоя тъпанар в средата нещо взех да се обнервирам. 

Нещо ми се прииска и ние да имаме Ку-Клукс-Клан, който да ги решава тия проблеми, след като прокуратурата не вижда състав на престъпление в случая.

Нещо ми се прииска да пуснем валяците в Столипиново в 2 през нощта, до 6 сутринта да заравнят всичко, законно, незаконно, всичко, с мангалите барабар и чак след това да видим кой имот на кого е.

Аман, писна ми от разни нагли мангали да ми обясняват как държавата трябвало да им дава пари на тях, че те имали много деца, как държавата (или някой друг, но не и те самите) трябва да им бере гайлето къде ще живеят, че имали много деца. 

Па си помислих, не може ли и ние като шведите да си пуснем една кратка програма за стерилизация на определени малцинствени групи? Сега, като кажеш швед, и си представяш високи руси хора (Мартин Далин е изключение), ама преди 40-50 години не е било точно така, но вече е.

Ма ще каже сега някой, това било расизъм мойто, това бил езикът на омразата.

Ми нека, очевидно тия примати български не разбират.

Сватбата на най-добрия ми приятел

Снощи се ожени последният от приятелите ми от детството, с които поддържам връзка и който още не се беше оженил. 

Силно съм благодарен на братя Бушмилс за любезното им съдействие по време на сватбата, унищожих поне половин литър от уискито им. Също така специални благодарности и на Джигурда, имаше защо.

Иначе Радо си пада малко артистична натура, играе дори в някакъв самодеен театър или нещо такова, кумът му беше режисьорът им в театъра, абе въобще много емоции имаше, игри с младоженците, с публиката и яко напиване  по добър повод.

Така е, тече си живота ...

Така се раздава правосъдие

В "Американска трагедия" на Драйзер, в епизодите след убийството полицията разследва уликите (лодката, фотоапаратът, аутопсия на трупа) за да докаже, че именно с този фотоапарат, който е в ръцете им, Клайд е ударил Роберта. От една страна имат младо, бедно, бременно и красиво убито момиче, от другата няма значение какво има, полицията трябва да докаже, че Клайд е убил Роберта и е я е ударил именно с фотоапарата си. Един от полицаите не се церемони много, откъсва един косъм от главата на Роберта и го закача за фотоапарата. Така удря едно рамо на правосъдието и осигурява електрическият стол на Клайд. Самият Клайд по принцип си е виновен, планира убийството и го осъществява хладнокръвно и по време на процеса се учудва и изненадва колко много хора са го видяли, колко много неща го свързват пряко и косвено с Роберта.

Както и да е, да не разказвам цялата книга.

Та просто си мисля, покрай случая в Стара Загора, при който 18-годишно момиче уби някакъв дърт пергишин, който отгоре на всичко се оказа със съдебно минало и присъди за блудство, прокуратурата щяла тепърва да разследва дали е имало изнасилване и дали е било неизбежна самоотбрана и не знам още какво си, дето зависело дали ще го съдят момичето или не, та просто би било добре да се намери някой я прокурор, я полицай в Стара Загора, който е чел Драйзер и неговата "Американска трагедия", ако ме разбирате точно за кое говоря.
Сега, то ще се намерят разни малоумници, дето ще почнат да ми философстват по темата тя (сервитьорката) какво е правила в апартамента му, че сама е отишла, че не знам още какво си ... сама е отишла и по собствена воля, и така е трябвало да си тръгне, а че онзи толуп е имал други планове, си е негов проблем.
Както и онзи, Иван Евстатиев, там пък момичето доброволно било отишло, доброволно се напило, всичко доброволно станало ... И сега вече по медиите се занимават колко бил отслабнал в ареста, как се бил стресирал, завалията. Аз да съм на мястото на бащата на това момиче, събирам един-двама, намирам го този и ни с полиции, ни с прокуратури ще се занимавам, там, на място ще го оставя, но първо ще го мъча, много ще го мъча. Аз за себе си си мисля, че ако някой посегне на дъщеря ми, няма да се занимавам със съдилища и прокуратури, ми направо ще го пречукам някъде и после отивам да го копая някъде по гората. Да си го търси полицията, да си се занимава после прокуратурата и съда, това да им е работата.
От затвор се излиза, от земята - не.

За оправяне на настроението

Снощи Левски игра колкото можа и каквото можа.

На тези играчи това им таванът, дали щеше да е този кръг или следващия, мисля че няма кой знае какво значение.

Навремето Наско Сираков такива изритани топки ги вземаше в центъра и след това вратарят на гостите ги вадеше от мрежата си. Сега Венци Христов се пази да го не удари топката, че сигур боли. Тоя новия, Хуан ли е, Деса ли е, не го знам какъв е, но като го гледах как се спъва в топката, ще се пребие някъде това момче!

Имаше желание за игра, имаше желание за победа, малко им трябва още, ще станат нещата. Нар е добро крило като за този отбор, Аниете навлиза във форма, Костадинов играе с желание (голям удар се оказа това момче), Прохазка си е Прохазка, играе със сърце за Левски, за Боян няма какво да говоря, спасената дузпа сама говори за себе си. Не искам слизам на нивото на Славолюб Муслин навремето, добро сме играли, али сме немали шанса, много шансове си имахме, но не си ги оползотворихме. Има го и това във футбола, не винаги по-силният печели, е португалците по терлички се изнизаха до финала преди 2 седмици, па и там не бяха по-добрият отбор, ама сега са европейски шампиони.

Та вечерта се прибирам от Герена, отворил съм прозореца да влезе въздух, карам по Ботевградско и реших да мина през Околовръстното, не ми се забиваше през циганската махала, то всичко живо, дето беше за Младост оттам щеше да мине, та в един момент пуснаха Moi Lolita на Alizee, а аз Alizee отдавна си я харесвам, и в крайна сметка живота си върви, не се е свършил света. Надух музиката, колоните почнаха да гърмят, аз си пердаша по Околовръстното и си слушам Alizee и някак ми мина, оправи ми се настроението. Искаше ми се да играем и с Абърдийн, нямаме отбор за групите на Лига Европа, но поне с Абърдийн щеше да е интересно, те тия словенчета са до там, не ги виждам по-напред, но ето го, един кръг повече от нас ще играят. 

Нищо, както и да е, станалото - станало, не можеш да го върнеш назад, та затова давам и песента на Alizee, страхотна е, за оправяне на настроението.

Тодорашко

Тая риза излезе желязна!

Какво нещо е съдбата! Какви шеги си прави животът понякога!

Навремето Тодорашко ми беше подчинен на Мартиника. Аз бях обектов мениджър по качеството, Тодорашко беше заваръчен инженер на обекта. Или по-точно, трябваше да бъде.

Във фирмата имаше и по-кадърни от него заваръчни инженери, по-млади, с повече желание за работа, но за мен такъв имали, такъв ми пратили.

Та значи, на Тодорашко един работен ден, или по-точно един ден от живота му на Мартиника протичаше по следния начин: ставане в 6:00, прави там каквото прави сутринта, от 6:30 бяхме на работа, 8 часа скатаване някъде на сянка на обекта, евентуално лаф моабет с чернокожите (Тодорашко говори някакъв френски, колкото да го бият някъде*), развличане на заварчиците с простотии, след това в 4:30 следобед свършваме работа, минаваме през магазинчето за разни дреболии (хляб, мляко, ром) и в 5:00 следобед Тодорашко е заел бойна позиция** на верандата на къщата зад лаптопа, на който до 12:00 ще дъни порно, с бира*** в едната ръка, мишка в другата и цигара в устата. 

... Тодорашко на своя лаптоп гледаше само и единствено порно, нищо друго. Дори пернишкото земетресение когато стана (той има някакъв имот там, едната му дъщеря живее в него) Тодорашко разбра чак на другия ден по обяд (местно време на Мартиника), защото вечерта беше зает да гледа порно до към полунощ, а после беше изтощен и събираше сили. На сутринта нашия се излюпва към 11:30, влиза в скайпа, а там дъщеря му: "Айде бе, татко, откога те търсим, тук имаше земетресение!", само че Тодорашко по време на земетресението беше (почти) в състояние Oh, Charlie!. 

... Тодорашко беше един малък Наполеон - можеше едновременно да яде, да играе шах в интернет, да пуши, да пие бира и да гледа порно. Ако бойната му позиция вместо стол включваше тоалетна чиния и още едно нещо щеше да прави, не му пречеше.

Обикновено, след като събереше достатъчно материал, към 9 - 9:30 Тодорашко казваше на съквартиранта си "Данчо, аз ще ходя да ползвам стаята", след което се оттегляше с лаптопа в покоите си. 

Освен в посещението на порносайтове (Тодорашко имаше необикновен талант в дисциплината, имаше златна карта за повечето от тях), Тодорашко имаше и способността да си намира разни интернет-гювендии, на които да превежда по стотина евра на месец за да му се събличат в скайпа. Заради такива гювендии Тодорашко престана да ходи на пазар във Форт-де-Франс в събота сутрин, предпочиташе private чатовете с тях в натурална обстановка****, само поръчваше на Данчо да му купува кайма и хляб, а на някой друг възлагаше купуването на бира, евентуално.

... Тодорашко, според него, не се потеше, следователно не се къпеше всеки ден. Като репелент против комари ползваше някакъв евтин продукт, местна марка на един от хипермаркетите, около 2-3 евра за литър. Така смърдеше този репелент, че човек на по-малко от 2 метра не можеше да го приближи, за комар не знам.

 ... Веднъж след работа, понеделник беше, отиваме до селската бакалия за хляб, Тодорашко обаче нали е пропуснал съботния пазар, и има да пазарува повече неща. Паркирам аз пред бакалията, чакам в колата, по едно време ми писна и преместих колата точно пред входа на бакалията. В огледалото за задното виждане виждам първо Янчо на касата, след него бачо Красун, Тодорашко не го мернах. Първите двама ме виждат пред бакалията, то няма и начин да ме подминат, излизат от касата и се качват в колата. Тодорашко обаче ни подмина като бърз влак малка гара, той не обича да се оглежда, това са некви дреболии за аматьори, отива до мястото, където първоначално бях спрял, а там през това време се беше паркирала някаква двувратка. Тодорашко се беше натоварил, багети, замразено месо, бира, не знам още какво си, не си носи торба, всичко му е в ръцете, посяга към мястото, където трябва да е дръжката на задната врата (ако беше нашата кола), пипа, пипа, няма нищо (двувратка е!), накрая хвана първата попаднала му дръжка, отвори си вратата и седна вътре в колата. А там някаква дебела негърка (те на Мартиника всичките бяха дебели): "Мосю!", чак до нашата кола се чу. Нашия изхвърча отвътре като тапа от шампанско, "Пардон, ескюзе моа" ... голям смях падна!

... На обекта имаше химически тоалетни, една сутрин отивам до една от тях, отварям вратата (не беше заключена), а вътре Тодорашко, не стига че ака, ами и цигара си запалил, за екзотика и подсилване на миризмите. Аз му треснах вратата, отвън вече му викам "Абе как може да пушиш в химическа тоалетна бе, идиот!?" и отивам към другата тоалетна, тя беше малко по-надалече. Свърших си работата, излизам и гледам, нашия и той излязъл навън и люлее вратата на тоалетната си, проветрява един вид.

Накрая Тодорашко си замина за България. Бях му вдигнал мерника от доста време, мъчех се да го върна преди да му е изтекъл 6-месечния договор, но не можах. Тодорашко, както казах в началото, беше трябваше да бъде инженер по заваряване на обекта, той нито със заваръчни планове се занимаваше, нито процедури по заваряване имаше, нито ги пишеше, нито ги преглеждаше. Всичка технологична документация ми я беше направил Мартин Бегала, инженер по заваряване в офиса в Прага и ми я беше пратил овреме. А нашия дори не си направи труда да я види, да я поиска, да я прегледа, да му под ръка, че ако стане някоя издънка, да може да реагира. Аз като тръгнех по обекта, 25 заварчика имахме, и всеки ми разправя Тодор какво правил снощи, с каква бил, той какво и правил, тя какво му правила, той какво обичал, тя какво обичала и това при положение, че цяла вечер е гледал порно и половин час е чикибойствал в стаята си. От 25 заварчика един с един не се повториха, всеки ми разказваше различна история. А накрая електроди оставени по кабините, заваръчни процедури не се спазват, не се раздават на заварчиците и т.н. все неща, дето са му на Тодорашко в задълженията. 

Няма да го кача на самолета ли?

С Тодорашко след това си направих една доста груба шега (за което не съжалявам, между другото), направих си женски профил в скайпа и една седмица си писахме романтични послания, докато най-накрая тоя не отсече "Довечера ще правиме секс!"... Да кажа само, че не правихме секс, а оттогава Тодорашко проверява по два пъти с кого точно ще прави секс по интернет преди да пристъпи към реални действия. Така де, изгоних го от обекта, той се пласира на някакъв газопровод в Полша, за който нямало други желащи (българската фирма - подизпълнител бавела заплатите, закъснявала с доставките на готовото оборудване, накрая им прекратиха договора и ги изгониха от обекта, барабар с Тодорашко), ма тоя ми наду главата, каква услуга съм му бил направил, че съм го изгонил, той каква работа си е намерил, па накарая и ЦСКА би Левски с 1:0, та той казал на Данчо "Я питай Момчил как е свършил мача, че пътувах тогава?". Пътувал си и не знаеш, и не можеш да провериш, така ли?

Ей сега ще ти кажа как е свършил мача!

Та тоя същия идиот вчера го виждам в Дружба 2, пред Фантастико, и то при положение, че живее в някакво русенско село. Чий го крепи в София, че и в Дружба 2, понятие си нямам, а и не ме интересува, облечен със същата риза, с която е на снимката тук (а снимката е правена през 2011-2012 година). Аз, естествено, се направих, че не го виждам, напазарувах си каквото търсех, че и една от треньорките по шах в ЦСКА срещнах, та я разпитвах за някои неща за Симеончо, обаче Тодорашко стоически изчака и ме подгони. "Аз - казва - лошото не го помня, ама само да те питам защо ме изгони от обекта на Мартиника? Имаше ли нещо лично, аз иначе добре си вършех работата?" 

"Щото никаква работа не вършеше бе, Тодоре, затова си тръгна. По цял ден висеше в контейнера и се чудеше каква глупост да измислиш."

"Ма не, те немците бяха доволни от мен."

"Аз не съм бил доволен от тебе, това ти стига. А немците не са знаели какви истории ти ражда главицата, затова са били доволни от тебе."

"Ма не ми плащаше ти заплатата, немците ми плащаха!"

"Е не ти я плащах аз, но и мен ме гледаха, а ти си ми бил подчинен." 

И си мисли, че не знам как е ходил зад гърба ми при супервайзорите от МАН Дизел да ги пита как може да остане, че обекта те може да останел без заваръчен инженер - с две думи, ти можеш да си ме гониш, ама тия пичове са доволни от мен и ще ме оставят.

Тодорашко така ме гони 10 мин, от Фантастико до офиса. По пътя разбрах всичко, което не ме и няма да ме интересува някога: че ще пътува за Париж, после за Лондон, че е на много хубава работа в момента, че дъщерите му вземат по 2 400 лв всяка, а единия му зет 7 400, че е доволен от живота и т.н. С мен някой да си направи такава дебела шега, каквато аз си направих навремето с него, ако го срещна така на улицата или ще му разбия муцуната, или ще му се изплюя в лицето, или ще се обърна на другата страна. 

Та така, най-малкото това безгръбначно съм очаквал да срещна още веднъж през живота си, но понякога животът си прави странни шеги.

___________________________________

* Меракът умира последен, Тодорашко се опита да използва предимството си, че говори някакъв френски. Отиваме да пазаруваме във Форт-де-Франс, там имаше хипермаркети, по-добре заредени от селските бакалии около нас. Та значи спирам на паркинга, казвам на останалите: "Вие слизайте, аз ще паркирам някъде, после се чакаме пред кафенето в търговския център.". Другите слизат, аз въртя още 2-3 минути докато намеря място за паркиране. Влизам в магазина, тръгвам да си пазарувам, гледам го нашия ходи от негърка на негърка, извадил някакво фотоапаратче, да ги снимал за колекцията си, били му много симпатични. Как една не викна мъжа си (или полицията), него да го снима, не знам!

Отделно искаше да купува на чистачката на обекта къса пола, че тя имала много хубави крака, а все с дънки ходела. Аз го насметох, само обвинение в сексуален тормоз ми липсваше, покрай тоя тъпанар можеше и аз да изгоря, идиот с идиотите!

** Бойната позиция на Тодорашко представляваше следното: една маса и един стол, сковани от отпадъчни дъски и плоскости от сандъците, които беше намерил на обекта. Един следобед се хвана, скова си стола, после на другия ден си скова и масата. Работниците го бъзикаха, че някой от големите шефове на обекта от МАН Дизел му видял стола и много му харесал и сега щял да го кара да прави такива за целия офис. Друг го майтапеше, че французите от ЕДФ казали, че дизайнът бил техен, френски, и Тодорашко го е бил откраднал, сега щели да го съдят за авторски права.

*** Честно казано, бирата на Мартиника не ми хареса. Местните марки бяха две, Corsair (тя се правеше в Гваделупа, ама то едно и също)  и Lorraine. Втората ставаше за пиене с големи условности, но Корсарят определено си беше някаква блудкава пикня. Тодорашко нея я унищожаваше в промишлени количества, седмично отиваха 2 стека големи (500 мл) и един стек малки (330 мл) кенчета. Отпътуването на Тодорашко от Мартиника нанесе сериозен удар по пивоварната промишленост на Френските Антили.

**** В смисъл, гол както майка го е родила, аз това го узнах от първа ръка (лично) съвсем случайно.

Объл в Ориента

Цялата работа с преврата в Истанбул почна да ми намирисва.

Първо, за толкова години в Турция военните са направили 3 преврата, един няма провален, всичките са успешни. Ако наистина се бяха намесили, сега Ердоган щеше да е някъде в Диарбекир.

Второ, времената на военните преврати отминаха отдавна, вече има свобода и демокрация навсякъде, къде повече, къде по-малко, така че да извадиш една танкова бригада на улицата и да превземеш радиото и телевизията не върши работа. Това го показаха пак военните в Турция през 97-ма, когато решиха, че Ербакан е прекалено опасен за светската държава на Ататюрк. И просто го посъветваха да си ходи - нямаше танкове, нямаше самолети, нямаше войници по улиците.

Трето, параноята на Ердоган още преди 10 години изби в организацията Ергенекон, която щяла да го сваля от власт. Така че от онова време още военните са под подозрение, да го кажа така. Що за организация е тази, дето ще прави преврат, а пък властите я държат под око и във всеки един момент могат да арестуват и затворят ръководителите и сами си правете сметката.
Четвърто, "паралелната армейска структура" ми напомня доста на този "паралелен център" ...
Пето, врагът на Ердоган, Фетхуллах Гюлен, по скоро прилича на втори Объл, отколкото на втори аятолах Хомейни. Не знам колко наивен трябва да си, за да повярваш на идеята за преврат от разстояние 40 години след иранската революция?
Шесто, Ердоган май е прихванал нещо от нашия Тиквеник, след като геройски не се е насрал, когато изтребители на превратаджиите са прихванали самолета му.
Седмо, приключил с армията за часове след "преврата", Ердоган погна и съдебната система. Няма да се учудя, ако накрая подбере и фанатиците на Галатасарай и Фенербахче. В същото време покрай този преврат обяви и "извънредно положение" в Истанбул, може би за да си спести нов площад Тексим тази година.
Бе въобще, мирише тая работа, да видим на какво.

Тактик

Навремето, след мача с Галатасарай в Истанбул турците не очаквали Левски да е толкова грамотно нареден и дисциплиниран и били изненадани от резултата, само 2:1 за тях.  Те очаквали да им дойде някаква разпасана команда туристи и да ги бият с разлика. А Левски тогава дори изпусна да победи, в средата на първото полувреме имаше 3-4 страхотни възможности, които на магия не влязоха. Тогава ние нашето си го изпуснахме в Истанбул, не на реванша в София, ако мачът там беше свършил 2:2 нещата щяха да стоят по друг начин, но това е футбола.

Та след въпросния мач в Истанбул комшиите тупали Люпко по рамото и му викали "Тактик, тактик, евала!" (поне такава беше легендата). 

Аз помня и един друг мач, с Хайдук в Сплит (в интернет има видео само от реванша в София), в който Левски беше много грамотно подреден и тактически си изигра мача като по учебник. Той също завърши 0:0, като чистите положения бяха повече за Левски и в последната минута май Гонзо удари греда. Тогава Хайдук не можеха да минат центъра, просто нямаше откъде.

Снощи Левски изигра много грамотно един мач, който можеше да завърши и със загуба, и с победа. Имахме нашите шансове, имаше своите шансове и Марибор, но това, което ми направи впечатление бе, че с изключение на десетина минути в средата на второто полувреме Марибор нямаше никакви възможности за игра, не им се получи, Левски много добре затваряше пространствата и не пускаше словенците да играят.

Важно беше да го изиграем точно така този мач, ние да наложим нашата си игра, а не да се радваме, че ония са ни били като маче у дирек и са ни изпуснали.

Важно беше и да не го загубим.

В София на реванша всичко може да се случи, може да стигнем до дузпи, може и равен 1:1 да свърши, а може и да загубим, но важното е, че Люпко успява засега.

Голям е Люпко!

Бедният

Докато закусвам сутрин пускам телевизора, върви бТВ и Тъпанарят от Банкя се прави на умен по темата с АЕЦ Белене, после с президентските избори и накрая Хекимянчо го запита за беднотията му, как така имал само 29 000 лв, няма къща, няма кола.

Е къща имал де, каза Тиквоча, бил я построил още преди да се занимава с политика.

И кола не декларирал, щото нямал, от толко години е все на изборни длъжности, все със служебни автомобили го возят, не му е необходима (построил е комунизма за себе си Боко). 

И три кучета имал, ма те не се декларирали ... 

Па се замислих, то човек като се изръси 1,5 млн евра за къща в Барселона за метресата си пак добре, че са му останали тия 29 000. То и повече можеше да са, от заплати са спестени, но пусто, сиромашка ни е държавата, няма откъде. И Ваньо Костов навремето си носеше сиренце и лучец в захлупците като ходеше в командировка, та спести 20 и кусур хиляди долара, ма то тогава долара беше скъп, над 2 лв беше. А сега, и при тоя валутен борд, откъде да спести Боко?

Та по този случай се сетих за един виц от съветските времена, отишъл Брежнев на посещение в Англия, седнал да си говори с кралицата и накрая попитал: "Абе колко взема вашият министър-председател?"

"Ами към 10 000 паунда, може и малко повече да са" - отговорила Нейно величество.

"Ауууууу, какво разхищение на народна пара! У нас министър-председателят Косигин получава 500 рубли, не повече!"

"Г-н Брежнев, той и у нас да беше, пак толкова ще получава!" - завършила разговора кралицата.

Та така, дали ще са 500 рубли или 2 000 лв, резултатът е един и същ.