Мъжете ама наистина знаят защо!

Цяла поредица от реклами на бира Hahn, на които се изкефих максимално:

Тая във Венеция най-ми хареса.

И не е необходимо да се пародира оная тъпня "Сексът и градът", за да е забавно и смешно.

Откъде идват изненадите

В различни блогове съм срещал (особено в блогът на Петър и Биляна) коментар на термините, с които търсещите попадат там. А нарочно давам пример с тях, защото съм се смял със сълзи на коментарите им. 

Моите search terms не са толкова интересни, но едно търсене направо ме разби. То бива, бива, ама това направо ме изненадА тотално.

Всякакви ги има на тоя свят, ама баш някой Джими Съмървил да ми дойде на сайта да търси разкази, и то безплатни, много ми дойде. Един вид - изненадАхте ме отзад!

Ех ... точно с това ли намерихте да дойдете в моя блог?!

Полезният расизъм - безплатни презервативи и кастриране

Американското решение

Преди доста години излизаше вестник "Стандарт Weekend", първообраз на днешния "Уикенд". В смисъл, имаше си жълтичко, но като цяло беше вестник за уикенда - имаше и сериозна информация и интервюта в него. Та там четох (било е някъде 1991/92 година), че в средата на 50-те години властите в Швеция били провели тайно от населението си медицинско кастриране на шведите с тъмни черти за сметка на светлокосите и светлооките. Кастрирането се състояло под формата на "лечение" - инжектиране на разни вещества главно в жените. За това хората разбрали в средата на 80-те години на предния век и се вдигнал някакъв страхотен скандал.

Не се наемам да твърдя, че е истина, сами виждате откъде ми е информацията и колко чини.

Само че, ако е вярна ... е, днес всеки човек, като чуе "швед", Швеция и "шведка" си представя високи, синеоки и руси хора - като тези на снимката. Е, има и изключения като Мартин Далин и Херник Ларсон, но за тях си има обяснения. Така че, ако случайно от вестник "Стандарт Weekend" не са си изсмукали въпросната информация от пръстите (което е доста вероятно) само и само да си запълнят страниците, медицинският експеримент е бил оправдан от днешна гледна точка - има изобилие от високи, синеоки и руси шведи и шведки (и една от тях работи на летището на Копенхаген, продава сувенири).

Защо го правя това въведение?

Днес се разхождахме из Сандански - в хотела се настани някакво "Зелено" училище и малките чудовища ползват басейна от 10 до 12 на обед. Така че вместо да се блъскаме с тях, излизаме да се разходим из града. 

Трябва да спомена, че вица за анцуга в Перник важи с пълна сила и за Сандански. Местните умират да се разхождат по Главната по анцуг - анцузите са навсякъде, Адидас, Пума, куча марка, но да е анцуг. Гаджето ти/жена ти може да се е барнала и да е с нещо по-официално - няма значение, ти си с новия си анцуг... Не, не се връщаш от тренировка, не си ходил да въртиш обиколки в парка или на стадиона... Жените също са с анцуг. 

Малко ГМО шведки

Та разхождаме се из Сандански, карахме водно колело, и на връщане Симеончо решава, че "...искам на Замъка" (надуваем Замък - пързалка). Добре, отиваме на Замъка, плащам и сядам отстрани. По едно време идват и други деца, замъка става леко пренаселен и в един момент жена ми ми казва: "Я виж какво става, май се сби с някакво друго дете." - което ме изненада, досега Симеончо никога не е правил проблеми, обикновено отстъпва.

Отивам близо до замъка и започвам да наблюдавам. Набива ми се в очи циганка в марков розов ... да, правилно, анцуг. Адидас. Та тя подвиква на някакво момиче на пързалката на видима възраст 10-11 години (направо мома за женене при тия) да разтърве децата. Кои деца? А, да - някакво цигане се хили нагло и посяга към Симеончо, приятелчето му също посяга. Симеон не им остава длъжен, пуска се по пързалката и отива да се качва, ония също се пускат, настигат го на стълбата и пак го удрят. Казвам на циганката: "Спри ги, кажи им да престанат!" и в този момент наглото цигане изпреварва сина ми на стълбата към върха на пързалката, обръща се и му казва: "Олигофрен!". Симеон дори не знае, че съществува такава дума, да не говорим, че не може да я каже. Другарчето на цигането удря Симеон по гърба за последно, също го изпреварва. Мангустата в розовия анцуг се прави, че не ме чува и не разбира български. А, тая нЕма `а стане така. 

Наглото цигане се пуска, минава покрай мен, аз го хващам и му казвам: "Престани, защото ще те извадя от Замъка". Не го удрям, аз моето дете не мога да ударя, какво остава за чуждо. Очевидно съм постигнал целта си - малкото мангалче не е очаквало, че някой ще му се скара, панира се и зарева (не се хваля, че съм го разревал, аз не очаквах чак такъв ефект). Изрусената манекенка на Адидас ми казва: "Не го бий бе, знаеш ли кой е баща му?" 

В този момент се приближава някакъв Кондьо с бебе на ръце, гледа лошо и пита: "Какво става?"

"Нищо не става - отговарям - просто казах на вашето дете да престане. Няма да търпя двамата да бият сина ми и да се хилят."

"Проблем ли има?" - продължава Кондьо-то.

"Не, няма проблем... Вие виждате ли проблем?" - отговарям.

В този момент розовоанцузестата мангалка пак се обажда: "Знаеш ли кой е баща му?" 

"А знаеш ли кой съм аз?" - отговарям и и до тук с това кой е бащата на цигането. После се усетих, че може да ме е питала от любопитство, в смисъл, че и тя самата не знае и пита - изглеждам умен и може и да зная.

Приближава трети представител на малцинствата - циганка на видима възраст към 45 - 50, вероятно баба или по-вероятно прабаба на наглото чааве - и тя в анцуг, ама нейния не е Адидас. И тя там нещо видяла, недовидяла, ама Симеон е виновен, че той пръв е почнал. 

А аз всеки един момент очаквам Кондьо да остави бебето настрана и да стане мелето. Видимо това не става (все пак не съм 60 кила с мокри дрехи), така че дърпам Симеончо и си тръгваме. По пътя малцинственото стадо ни изпреварва - все тая, в различни посоки сме в живота.
Та ... все си мисля, че това за Швеция дори да е измишльотина, не е късно да се въведе подобна практика в България. Първо с раздаване на презервативи, а ако не помага - инжекции или директно кръц-кръц. И не защото съм се сблъскал с циганите, а с наглостта, простотията и липсата на възпитание. Че какво друго да искам за хора, чието 4-годишно отроче нарече сина ми "Олигофрен", и което най-нагло си позволява да посяга на други деца и да се хили на постъпката си. А грижовната родителка отстрани само да подвиква "Ама разтърви ги, ама недейте така!". Това, че са цигани, в случая е на втора линия. И че понеже бащата (или поне оня, дето си мисли, че е бащата) на цигането е някакъв местен цигански барон на малкото нагло мангалче всичко му е позволено, щото "...знаеш ли кой е баща му?"

Тия един ден порастват. Женят се и се размножават. Купуват си коли и ги карат със 150 при ограничение 90. Паркират по тротоарите, щото така им харесва. Люпят си семките, хвърлят си фасовете на улицата. Дънят чалга в 2 през нощта, а съседите им да го духат. Държавата е длъжна да им осигури работа, да им изкупи тютюна, да им плати лекаря. Строят си хотелите там, където преди 7 века е имало крепост, църква или училище и дори ги разкарват тия камънаци, че им пречат. И никой не очаква от тях да ми цитират Гьоте или Вапцаров, но поне да научат, че колкото и голяма риба да си, винаги има по-голяма риба от теб в реката.

Затова - безплатни презервативи и кастриране за такива. И няма "Не искам!" - за общо добро е.

За идеите и бензина

"Бензинът ваш - идеите наши" - О. Бендер, Златният телец.

Остап Бендер - Идеята моя, бензинът ваш!

Почвате да ме дразните вече, не се ли усещате?

Направихте си кампанийката, отчетохте я като успешна, ПР-ът ви е по всички правила - всеки ден, във всяка емисия новини + отделени минути в сутришния блок - какво повече искате?

Снимки от София "преди" и "след" (да се чуди човек как сте се избирали местата), репортажи дори и от Студентски град, където "...повече от 1000 млади хора се присъединиха към инициативата на бТВ..." (те, младите хора, само с бТВ лягат и стават и с домакински ръкавици спят, че ако ги вдигнат да чистят, да са подготвени), ефирни звездни мигове за Ана Цолова и "...рубриката "Бай Ганьо - "европеец""" (надявам се да съм уцелил с броя на кавичките) и прочие напъни.

Ай да престанете да ме занимавате със себе си?!

Някаква зрителка/лелка/общественичка се обяснява в понеделник сутринта как събраният боклук в София се разпилявал от вятъра и как Столична община не била осигурила необходимия превоз, за да го извози, и язък за усилията на хората да почистят. И един ред няма като въпрос към бТВ - "А бе, пичове, като организирате кампания за почистване, кой ви каза да се ограничавате само до найлоновите чували и ръкавиците? Що решихте, че трябва да спрете до там? Що не си организирахте и извозването на боклуците - звъните в сметопочистващите фирми, питате колко ще ви струва да наемете камионите им, разбирате се за цена, ден и час и извозвате - толкова ли е сложно?" 

Или тая с чистенето е убава работа, ама до границата между бензина и идеите, "...че бензина стана много скъп!"?

А, и още - като толкоз ви пречи вятърът, що не следихте прогнозата за времето? То не е казано, че непременно на 9 Април трябва да стане почистването, има и други дни в календара. Вие дори вашите си прогнози ли не гледате?

Днес сутринта, въртейки каналите, ми се сервира следваща порция - някакъв мил шуменец много искал да почисти, ама толкова много, че дори излязъл пред входа си да изчисти България за един ден. Ама бил само той, на комшиите му им било по-лесно да изчистят България също за един ден ама не точно в събота; видите ли, приятно им било да живеят в кочина (снимки "преди" и "след"; интересно, кой ходи да чисти с фотоапарат в ръка?).

И така, в този ред на мисли, се запитвам следното:

Сметоизвозващ камион. За сведение на бТВ, да знаят как изглежда при следващо 

желание да изчистят България за един ден.

Колко лева сме спестили на общините в България от доброволният си труд в събота (признавам, аз поради лични ангажименти тая година пропуснах Ленинския съботник. Обещавам обаче догодина пак да го пропусна.)? 

След като значителна част от дейностите по почистването на България за един ден се свеждат до рязане на клони, храсти, издънки и подкастрянето на храсти - да попитам няма ли озеленителни фирми у нас, скъпо ли вземат и ако случайно има общински фирми "Озеленяване" (оцелели тук-там) - те чий го крепят и какво точно вършат - тяхната дейност май е свързана повече с усвояването на средства по програмите "От социални помощи към заетост", назначавайки цигани или пенсионери да събират чат-пат фасове и хартийки по градинките. 

Кога най-сетне в България ще има ефективен контрол върху замърсяването? Кога вездесъщите общински и министерски инспектори ще си размърдат задниците и ще започнат да обикалят районите си? Кога сутрин на спирките на Градския транспорт в София и в страната ще има инспектор + полицай, глобяващи пушачи за хвърлени на тротоара фасове, ядящи за хвърлени на тротоара хартийки, пиещи кафе за хвърлени на тротоара бъркалки и чашки? Кога инспекторите ще благоволят да си свършат работата в момента, в който някой цапа, а не в последствие да ме призовават разни медии в евтините им ПР-акции да излизам да чистя боклуците на комшиите си? 

Длъжна ли е Столична община да спонсорира ПР-акцията на бТВ като отделя средства за камиони, които да извозят събраните в ПР-акцията на бТВ боклуци? И ако се окаже, че не е - бТВ не подлежат ли на глоба, че са организирали събиране на боклук, а не са го извозили? 

Кога бТВ ще започне да задава въпроси към кметове, шефове на озеленителни и сметопочистващи фирми на договор с общините, началници на отдели в общините и министерствата (или шефове на дирекции) и на самия министър дори всяка сутрин, докато не получи задоволителен и изчерпателен отговор, вместо да си организира и да ме занимава с евтините си ПР кампанийки? 

Кога държавните и общинските власти ще престанат да ни муфтят за безплатен труд под формата на кампании за почистване на фона на растяща такса "Смет"? 

Кога ще видим сметопочистваща фирма, на която черно на бяло е написано в договора какво се очаква от нея и тя го изпълни? 

Тия са на свършване

И последно - не е много на място, но кога ще почнат да се строят/ремонтират улици в България, на които е предвиден "джоб" за контейнерите? 

Горното просто показва за пореден път степента на затъпяване на нацията ни, както и неизкоренената все още първосигнална реакция на народонаселението - щом държавата/партията/бТВ призове за нещо си, ние сме на своя пост - винаги готови!

Ще чистим днес, ще мислим друг път.

Ай стига сте ни вземали за овце!

Да отидем до Мелник

Винарната на хълма преди с. Зорница.

Мелник е най-малкият български град. Дори не знам колко ще бъде населението му след последното преброяване. Ходил съм там веднъж, през пролетта на 1992 г., с училищна екскурзия, но тогава беше друго. Странно е колко красиви места имаме в България, а сме се юрнали по Гърции, Турции, Италии и прочие чужбини, а нашата родна красота тъне в забвение и непознаване. Интересното е, че съвременното строителство в Мелник копира (или имитира, не зная кое е точно да се употреби) строителството отпреди век - два, може и повече.

Преди с. Зорница видяхме нещо доста интересно. На много места в България вече се развива винен туризъм, като повечето изби са съсредоточени от Сливенския регион на Изток. Макар че мелнишкото вино е доста известно у нас, не е само асеновградския мавруд, но въпреки това виненият туризъм в Югозападна България не е така развит. Така че беше напълно оправдана изненадата ми, когато видяхме хълмовете с лозя и избата в средата им. Не сме купили вино, за да го опитаме, но самият факт, че вече се развива този бизнес у нас, и този вид туризъм не е някаква екзотика, говори че все пак нещата вървят напред и се развиват. Друго, което рядко се забелязва, е красотата на планините ни. А това са едни от най-красивите планини, които съм виждал през живота си. Да си призная, обичам три изгледа - първият е Витоша над София в слънчев ден; вторият е Стара планина около Видин - онзи участък е доста висок, стръмен и снежен и е красиво син; третият е на Рила точно там, където свършва магистралата до Радомир - толкова могъща и синя. И обикновено върховете им са бели. Сега видяхме и Пирин - силен, син и снежен. И се сетих за един епизод на "Господари на ефира", където хванаха в крачка "Пиринско пиво" - хубава реклама, хубава бира и накрая в рекламата - алпийски връх. Не че моите снимки са професионални, но поне съм ги направил със сърце. Още повече, че от една година съм по места, където няма планини, а единствените възвишения са разни местни хълмчета. Което за местните си е високо, ама за мен - не! 

Така изглежда пътят днес...

... а така би изглеждал преди 60 години да речем, и то например в Южна Италия.

А Мелник се оказа почти същият, какъвто го помня. С дребната разлика, че е пълен с хотели, докато преди почти 20 години бяха 2-3, и то държавни. А, и реката вече я няма - преди я имаше, днес вече е пресъхнала. Иначе се строи, и то се строи яко, макар и местните да се оплакват от липса на туристи от година на година. Но Мелник има ... има някакъв дух в града, имаш чувството, че времето е спряло. Че всичко е някъде назад в годините; и ако не са примерно белезите на цивилизацията - улични лампи, поща, автомобили, пътни знаци, сателитни чинии - сякаш всичко е заспало в 1900, или в 1800-ата година. И Мелник е изглеждал по същия начин тогава. А колкото до туристите ... според мен си има, не е като да няма, но и би могло да са повече. Макар че паркирах до една кола с английска регистрация. И макар че имаше една група френски туристи, разхождащи се и снимащи. И въпреки това се разходихме почти сами. Поне снимахме на воля, без да ни се пречи. Това, което не ми хареса, и заради което наистина може да се смята за минус в борбата за повече туристи, е Крепостта на деспот Слав, която е в окаяно състояние и един Господ знае кога ще реши някой да я реставрира до край. Не ми харесаха и затворените църкви - вярно е, че Мелник е малък град, и при 700 жители население да държиш отворени 3-4 църкви - то няма толкоз свещеници сигурно. Само че и църквите затворени, и манастира затворен; а са старинни, надживяли турско робство и комунистически атеизъм, и са на един хвърлей от Гърция, която е издигнала православието като знаме и всичките и канали предават неделни служби от техните църкви.

Така стигнахме до Мелник. 

И си помислих как в Гърция, Сърбия, Македония всички правят туризъм от разни камъни, доказано или недоказано останали от древността; голяма част от историческото наследство на тези страни особено в бившите български земи е свързано с България - църкви, крепости, манастири, икони, свети места, а ние имаме нещо готово, останало от нашето минало, построено от българи и дори не подозираме за неговото съществуване. Затворени църкви, пустеещ манастир, разрушена и невъзстановена крепост (за разлика от едноименния хотел) - че кой да ни е виновен за диващината и ориентащината? 

Накрая спряхме да обядваме в една механа на центъра на Мелник (относително е кое точно центъра на Мелник, но да кажем - до пощата) "На мегдана". И макар да бяхме първите посетители за деня, и макар да ни обслужваше един-единствен човек и за сервитьор, и за готвач - на фона на обяда в "Хепи" предния ден трябва да кажа, че останахме доволни и предоволни. Не че имам нещо против храната в "Хепи" - напротив, напротив - там готвят вкусно и цените им в общи линии отговарят на качеството. Но в "Хепи" едва ли ще ви сервират телешка курбан-чорба. И порция пържени картофи в размер "не мож` го изя". И салата от домати със сирене в двоен размер - и на доматите, и на сиренето. И като в най-добрите заведения дойде да ни попита може ли да смени кашкавала в омлета на Катето с нещо друго, тъй като не му харесва как изглежда и се опасява да не стане гаф. 

Всякакви старини има из Мелник, но тази е в движение.

Човекът си заслужи парите за храната и си заслужи и бакшиша. А аз с удоволствие си купих и домашно вино от него, но за това - тема с продължение след седмица.

В интерес на истината, механата беше доста живописна и интересно наредена отвътре. Носии, глави на животни по стените (това е забранено от известно време, ама ...), черга, буренца ... толкова българско, остава да чуеш радиоточката и гласът на Н. В. Царя.

И дори замириса на барут и на комити.

И въобще, ако ще се търси духът на България, ето тук е - в тия стари къщи, в бръшляна по тях, в камъните по стените, в 

слънчевите лъчи между стрехите. Така е било преди 200 години, и така е и днес - откъде от друго място да черпим сили?

Честно казано, крепостта на болярина Слав изглежда тъжно в полуразрушения си вид, но ... сиромашка ни е държавицата.

За сметка на това от крепостта гледката към града е красива.

И старата църква Св. Иван също е затворена.

Носиите на стената ...

... тамбурата, китарата, хармониката и чергата ...

... бурето с поставката, колелото, маслобойната ...

... манерката, чанът, кратунката, глиганската глава и знамето - ето това е България!

Де Ниро си е Де Ниро

Дори и в комедии. Дори и във второстепенни роли.

Току що се връщаме с Мишльо от кино - гледахме "Високо напрежение". Като екшън не е нещо особено, но го избрахме пред Love&Ribolove.net именно заради де Ниро. Именно присъствието му дава доста смисъл на филма, фабулата му е прекалено елементарна в интерес на истината - лузър, наркотик, бърз преход от низините до върха, тайна, която трябва да се крие, преследвания, мафия, спасяване със сетни сили и все пак интересен край. Благодарение на Де Ниро - появява се в средата на филма, ролята му е второстепенна, но последната му сцена е доста силна и изненадваща. Каквито всъщност сме свикнали да очакваме от нето. Всъщност, ако си струва да се гледа този филм, то е само заради Де Ниро - останалото е вече гледано, дъвкано и предъвкано.

Робърт Де Ниро не е единствено "Шофьор на такси" и "Жега"; нито пък "Анализирай това" и "Анализирай онова"; нито "Запознай се с нашите". Де Ниро има излъчване, има визия, има стил. Този човек, и на 80 да стане, пак ще е голям, пак ще играе силни образи, пак ще прави кино. 

И тук искам да покажа една реклама, която видях преди години, и която показва по-добре от всичко това, което Де Ниро казва с присъствие и визия.

Монологът на вагината

Оказа се, че все пак първото впечатление си е най-правилното.

Тъкмо го похвалих Николай Младенов, тъкмо реших, че имало и умни хора в управлението на страната и той се изсра на метенето. 

Първо, в скандала с доктрината "Борисов" (известна още като "дюнер-дипломацията") Младенов се сниши, да не би да разгневи височайший си началник и в Панорама при Бойко Василев се направи на две и половина с репликата "Дюнерът е много вкусна храна и аз обичам да ям дюнери". Или нещо от тоя сорт, не го помня дословно. Има го в архива на БНТ, който му трябва, да си го търси. 

Малко такова едно държане, като на вагина.

Да беше само това, с мед да го намажеш, ама на: "Николай Младенов във Facebook: Добре, че Гоце извади слънцето". Какъвто и да е Президентът ти, колкото и да не ти е приятен, да го наричаш Гоце в страницата си във фейсбук е най-малкото невъзпитано и показва характер на дребна душичка. Още повече, ако си по-малък от него и някак си не върви да четеш морал. И някои други дребни разлики, като например служба в редовете на Българската армия. Което поне за хора като мен, има значение. Да не споменавам и за лекия гаф с писмото на Първанов до Милошевич - първо, не му сочи къде е бил идейно тогава, и къде е сега - да си беше седял в СДС при Надка, да сочиш, ама като си в пеперудка и прехвърчаш от партийка в партийка, ще си траеш. Второ - ние, българите, като цяло сме в НАТО, но подкрепяхме Милошевич. За справка - виж какви ги ръси шефа ти по адрес на Възродителния процес. Точно като гърците - и те бая шум вдигаха тогава, и те вериги правеха, ама накрая пуснаха всичко. Да не говоря за тогавашния секретар на НАТО Солана. Хората се променят, партийте се променят, политиците се променят - затова се нарича политика. И тук е мястото да ти припомня, че Англия няма вечни приятели и врагове, Англия има вечни интереси. Пък дипломат си все пак, Младенов, не си зарзаватчия. 

А като се поразтърси човек, какво ли не му излиза в интернет?! Като една биография например... И какво се оказва - и ти си ми расъл под похлупак, сине майчин. Като Станишев, като Велчев. Ай не ми се обяснявай тогава за ДС и НАТО и кой какви заслуги имал и си приписвал. Гнус ме е от вас. 

И това да преглътне човек, ама като си решил да се омаскариш, докато не успееш, нЕма `а мирясаш. 

Що му трябваше да се обяснява на Ани Цолова и оня там до нея какъв бил Красимир Първанов и каква боклучава среда се създавала. Или като чуе "Първанов" и му пада пелената пред очите? Е, сега се обясняваш точно като путка какво си имал предвид, какво точно си казал и какво точно сме разбрали всички ние, останалите. Неандерталците. Стадото, дето ти плаща заплатата. Как грешно сме изтълкували това, дето си искал да кажеш, ама е прозвучало по малко по-друг начин. 

Само че, колкото повече се обясняваш, толкова повече водиш един монолог. На путка. Или вагина, така е по-културно.

Реанимацията на Ленинския съботник

Нещо почнах да се дразня напоследък. И то от глупости. 

Ето ги например моите "любимци" от бТВ в поредната си ефектна, но неефективна PR-акция "Да изчистим България за един ден!". 

Ало?!

Аз не цапам. Казвам го с чиста съвест и с ясното съзнание, че не съм единственият. 

Не пуша. Не пия кафе и затова не си хвърлям пластмасовата чашка и бъркалката на улицата. Пепелника в колата ми е пълен с хартийки, кърпички, опаковки от шоколадови десерти до преливане, но се изпразва само на бензиностанция. Карал съм километри с празна туба от течност за чистачки в багажника само и само за да я хвърля в контейнер. Събирах си боклука разделно, докато все още имаше значение в какъв контейнер го слагаш. Днес хубавата идея да има контейнери за разделно събиране на отпадъците вече отдавна е в запас. От контейнерите нищо не остана, а там, където все пак все още съществуват, вече никой не се интересува в какъв цвят са и какво се поставя в тях. Да не говорим, че не съм останал с впечатлението да е имало някаква файда от тяхното съществуване де. Ако имаше, ако имаше фирми, които наистина да се занимават с рециклиране на отпадъци, те първи щяха да изреват, че им се пречи на бизнеса. Така че не виждам причина да ме призовавате да чистя боклуците на някой друг. Защото до сега всеки път, всяка година сме едни и същи. Някои от мърльовците, с които живея слизат да помогнат от кумова срама, след което си хвърлят фаса на плочките пред входа ("Е, айде сега, тя жената дето чисти, ще го помете"). И ако аз трябва да режа клони, да събирам фасове и хартийки, да мъкна строителни отпадъци до контейнерите, където те да престоят още седмица преди да ги вдигнат - е, ами какво тогава правят фирмите за почистване? Кога най-сетне ще видя инспектор и полицай сутрин на спирка на градския транспорт да глобят някого за хвърлен фас? Кога ще видя сметопочистващи камиони да минават сутрин между 5 и 7, а не след 7:30, когато хората тръгват на работа и в задръстванията имат щастието да се насладят с очите си на дейността им? 

И въпреки всичко това не си хвърлям боклуците през прозореца. 

Не храня бездомни кучета и котки и затова няма да намерите разни остатъци от храна, оставени от мен навън.

Призовавате ме да свърша нещо, което върша и без вас през цялата година - не цапам и чистя редовно.

От друга страна, в събота се прибирах от село и съжалявам, че не направих една снимка на едно т. нар. нерегламентирано сметище точно след табелата на Саранци в посока София. Строителни отпадъци, стари вестници (като се позагледах, и ми се стори, че виждам заглавия от средата на 90-те), чинии - някакъв селски сервиз се моташе по ливадата. И това всичко на първата отбивка - личи си кой, кога и къде е спирал. Това бТВ няма да го почисти, не - ще минем с номера "Ми то ние призовахме, не можем да организираме почистване навсякъде!". А такива сметища и боклучарници дал Господ у нас. Където няма, си ги правим сами.

Проблемът ми е в тази кампанийност. В търсенето и постигането на публичен ефект, ограничен само до медийната известност. В създаването на новина там, където я няма. Не се залъгвайте - на 9 Април бТВ ще ни залее с репортажи, откъдето бодро ще рапортуват Ани Салич, Ана Цолова, Венелин Петков, Виктория Петрова и Кристина Баксанова как призивът на бТВ е посрещнат от столичани, жителите на Ямбол, Бургас, Варна, Русе, Плевен ... Сладникави репортажи в стил "Боряна Касабова от Стъклен дом" ще ни залеят, да покажат колко и какви европейци сме. Малкият коментар в новините ще е посветен на почистването, рециклирането и на това кой цапа и кой чисти. Е, бТВ няма да направи репортаж на 16 Април от почистените седмица по-рано площи, защото вече няма да им изнася. Напротив, на 9 Април вечерта тържествено ще обяви пълната и окончателна победа на кампанията. Вече дори са започнали - на страницата на инициативата във Фейсбук са се събрали цели 2500 последователи. 

Любопитен съм, дали ще има почистване на граничните КПП-та - там, където е първият сблъсък на чужденците с родната действителност? От там има ли доброволци, или това ще остане за догодина? бТВ няма да пусне репортаж от Студентски град, защото обитателите му рано-рано ще се приберат по родните си места; а дори и да има камера, тя ще бъде на специално подбрано за целта място - бТВ ги знае тия работи, не и е за пръв път да си пудри репортажите.

Така в събота ще гледаме поредното шоу тип "Великолепната шесторка", в която водеща е Ани Салич и която ще ни информира на всеки кръгъл час колко боклук сме изринали и колко народ се е включил в масовката. И накрая обобщението каква велика телевизия е бТВ и какви яки инициативи има. Като гледам, има скрита положителна новина - очевидно циганите у нас са намалели чувствително, след като им е умряла и циганката, дето ги хвали.

И единственият ефект ще бъде реанимацията на Ленинските съботници.

Няма да има въпрос защо плащаме толкова за смет, а основната сила на сметопочистването е циганката с метлата.

Няма да има въпрос защо София не се мие поне 2 пъти месечно с вода. И защо по времето на Тодор Живков я миеха по-редовно?

Няма да видим Ана Цолова или Ани Салич да започват всеки ден техните предавания с тези въпроси докато не получим смислен отговор.

Като не знаеш какво да кажеш, говориш за Ленин - стар принцип на съветската номенклатура. Или реанимираш Ленинския съботник. 

Всъщност, единственото, което ми харесва в кампанията е момента, в който Ана Цолова поема въздух да си каже репликите в рекламата. Мдааааааа..., разбирам от някои неща. 

Споменъ от опщата война

Както обещах преди месец, при първа възможност снимах и публикувам малко история. Това олово е влязло в тялото на прадядо ми под формата на куршуми, но не го е убило. Напротив, доживял е до 90 годишна възраст и е умрял от пневмония (това с пневмонията е друга история и не е толкова за разправяне). Неговото "Ура" и "На нож!" е звучало край Чаталджа и Дойран.

В центъра на селото, като във всяко едно село в България има паметник на загиналите през войните. Нямам нито един роднина, чието име да е на него. Нито прадядо, нито неговите братя, нито дядо ми.

А оловото от формата на куршуми днес е във формата на чаши за ракия. Не съм видял никой да ги използва, вероятно само прадядо ми ги е ползвал по предназначение.

Малко странен начин да се пошегуваш със съдбата. 

Президент?

Президентът трябва да обича страната си.

Президентът трябва да познава страната си.

Президентът трябва да се познава болките на хората си.

Президентът трябва да има усет за нещата.

Президентът ...

Мислите, че е смешен този човек ли? Мислете каквото искате ... Всяка една дума, казана от този човек, е чиста истина. Мислите, че говори глупости ли?

Не, не са глупости.

И не е смешно. Замислете се, наистина не е.

На фона на глупостите на Иван и Андрей, и Сашо Дойнов ... да, онзи ли е сериозен? Онзи глупак?

Всъщност, това, което казва този кмет, са мислите поне на 2 000 000 българи.

И всъщност, наистина селяните ще ни оправят - здравите български селяни, преживели векове, устояли на византийци, турци, буржоазия и комунизъм.

Или сте забравили "Те победиха"?

След Джорджо и преди Дафинка

Днешният ми пост ще бъде кратък. 

Преди около час - два по Нова ТВ видях интервю на Витомир Саръиванов с Дафинка Мирчева. Коя е тя ли? Хубава работа, и питате даже! Ми Дафинка е жената, замаяла с красотата си самият Саади Кадафи. Може ли да не знаете? Че тя от седмица време вече е по страниците на централните вестници и телевизиите. Дори "Сънчо" обмисля предаване по темата. Но стига отклонения, да продължа.

Мома Дафинка Саади думаше ...

Тя тая любовна история стана известна откакто либийците се развълнуваха, макар че не разбирам какво отношение има тя към стремежите на либийският народ страната им вече да не се нарича Джамахирия. Но трогателното в случая са не сърдечните пориви на младите, а начина, по който се представят на широката общественост. 

Принципно, медиите се стремят да спазват някакъв морал, но не мога да разбера до кога ще се придържат към принципа "Тая дупка не е дупка"? 

Преди години (Мария, не чети това) в Италия ми се случи да посетя стриптийз - бар в едно сравнително малко, особено за размерите на страната градче. Танцьорките там бяха ... ех, каквото и да напиша, ще е малко. А половината от тях дойдоха с личните си коли - и за там не ми стигат думите. До една бяха от Източна Европа - Молдова, Украйна, Русия, дори мисля, че имаше и българка сред тях. Независимо, че се представяха за унгарки, то в Италия след Чичолина няма за каква друга да се представиш. Освен това едва ли е някаква тайна, че колкото и пари да им буташ по прашките, ако ти се прииска нещо повече, то също си има цена. 50, 100, 150 евра ... То и у нас го има, не е сал едната Италия. 

Та танцувала нашата мома Дафина на пилон, ама само това прави, танцува ... сигурно аз нещо съм се объркал. Още малко ще помисля, че в детска градина е работила, не в стриптийз-бар. А знаейки характерите на арабите, особено на богатите, чудя се да плача ли, да се смея ли на приказките за увлечението на Кадафи - младши по нашата кукла. Ей тоя, дето го гледате на снимката. Той и на футболист се правеше, сега и на джентълмен ако е почнал, значи му е минал меракът да рита топката и после да ходи да я гони. И чак сега си обясняваме спада във формата и краха на кариерата му - вместо да се концентрира върху изявите си на терена, той нашия търчал чак до Париж по фустата на Дафинка. Вай, Аллах, гювендия ньедна, как го окепази момчето! Е сега на Саади ще му се стъжни - само да се оправи с бунтовниците и западняците, татко Муамар одмах ще го извика в шатрата в пустинята и ако не му удари едно 50 тояги, ама на голо, да разбере как се троши пара по фусти и масрафи, че и гяурки отгоре на всичко, те пък на!

То само това да беше, с мед да го намажеш, ама не, продължаваме по темата. Да се вземели искал, звезди и свалял, още малко и някое клипче в нета ще изтече как серенада и прави под прозореца, а охраната му е отцепила района да се не смути случайно и да обърка нотите. И след категоричния отказ на Дафинката, представям си го Саади, мазен, мургав и отчаян как се е прибрал призори в Джамахирията, качил се е на любимата си бяла камила и газ към пустинята да се утешава.

Ей тоя е освободил нашите сестри. Познайте срещу какво!

Е, да не пропуснем и спасяването на медиците ни ... Ако сме знаели, че решението на историята с нашите медицински сестри е било въпрос на един - два минета! Ах, само да сме знаели ... И Галена щяхме да пратим лично при Муамар, със се банския с дините, и домашното и клипче по дипломатическата поща седмица преди нея за реклама. Въобще, щяхме да намерим по една Дафинка и за Муамар, и за Сейф Ал Ислам, не се стискаме. Ако не искат Дафинка - Джорджо, само кажете бе.

Че и цялата история по някакъв по-завързан начин я представят нашите медии - "Българка в любовна афера със сина на Кадафи" ... какъв сложен начин да кажеш "Мен ме наеба Саади"!

Сега сериозно - не зная дали това момиче, при приказките му за живота на Саади Кадафи - яхти, коли, самолети, куфари с пари, антураж, охрана - осъзнава, че всъщност е поредната проститутка, имала късмета да я ползва известна личност повече от веднъж. И че това са нейните 15 минути слава. А че цената и ще я платят родните и у нас.

И още по-тъжно е, че все по-често попадаме в световните новини като страна, източник на проститутки и от двата пола... Независимо за какви се представят.

Понаакване 2

Нищо не разчупва по-добре атмосферата от един виц.

Започвам.

Помните ли старият виц, че когато в Москва пръднат, в София се насират? Има го и в по-мек вариант, с кихане и грип, ама в моя блог ще пиша каквото си искам.

Неприятното е, че у нас за 20 години демокрация тоя виц се оказа част от носталгията по социализма. Хората си спомнят за байтошовото време, въздишат си - ех, хубаво ни беше, добре си живеехме - и продължават да се ослушват откъде духа вятъра и доловят ли някоя по-тоалетна миризмица, бързат да понапълнят гащите. То може и да няма нужда, тъй да се окаже в последствие, че е било напразно, ама нейсе, ще си го държим в актив. И постепенно тази практика се вкорени в манталитета ни.

Що ли ги пиша тия тоалетни отклонения?

Ами защото тия дни у нас пак се размириса, съдейки по загрижените физиономии на Ани Салич и Юксел Кадриев от една страна, и Даниела Тренчева и Николай Дойнов от друга. Дори имам усещането, че вместо кресла още малко ще им сложат по една тоалетна чиния и вместо вода ще им дават Доместос.

Ама била гръмнала централата в Япония. И то не един реактор, ами цели 3. И то не една, ами две централи. И хайде в централната емисия се показват новинарите ама тъжни, тъжни и загрижени, и се почват едни новини със загрижен вид и строг, официален тон, все едно са ни гръмнали и 6-те реактора на Козлодуй плюс експерименталния на БАН зад ХМС в София.

Естествено, за да не сме "специалисти по всичко" каним разни експерти, пращаме разни репортери да вземат интервюта с видни наши капацитети. Единия капацитет е ядрен експерт; втория е медицински капацитет, третия е сеизмолог. Че то Япония е къде е - има няма 10 000 км, колко му е да скокне някоя заразена частица? И те обясняват на целокупното овче стадо, че няма проблем, да не се паникьосва и да си седи спокойно вкъщи. Единия дори се впуска в обяснения на каква степен ни е проектирана едната централа и на каква другата, дето още не сме я почнали. Другия пък обяснява какъв йод трябва да се пие и къде, и кога, и какво помагало и какво не. А на края за десерт ни сервират колко е допустимото лъчение и къде да не ходим, за да не се заразим (например в Япония).

От което, по навик, стадото не се успокоява, а напротив, все по нервно става.

Т`ва все едно от "Тойота" или БМВ да обявят, че поради проблем с окачването на предните колела, изтеглят 400 000 бройки от модел еди кой си. Нашите журналя в същото време, като едни борци за информираност на народонаселението, да поканят г-н Иван Иванов, бивш главен инженер на завод "Балкан" Ловеч от времената, когато там се произвеждаше "Булгаррено" и се сглобяваше "Москвич". Да обясни има ли, няма ли опасност за драгите зрители от тоя дефект, да организира един мониторинг на границите за да предотврати проникването на дефектни резервни части и да даде препоръки как да се отстрани дефекта на базата на неговия опит.

Всъщност, тоя навик да се търси евтина и тъпа сензация специално у журналята у бТВ го забелязах още когато Ани Цолова разпитваше някакъв военен капацитет какво точно съдържат гръмналите в Челопечене боеприпаси. Ама много и се искаше нещо вредно, нещо отровно да има - ако не зарин/зоман, то поне повишено съдържание на серни окиси.

И овчето стадо гледа, гледа и ... вярва, къде ще ходи?

Само дето днес вече се въртим като ветропоказатели в очакване откъде вятъра ще довее някоя тоалетна миризмица, за да напълним гащите. И очевидно наакването по команда ще се превърне в национален спорт, който да замести и без това нааканият ни национален отбор по футбол.

Метастазите на преклонената главица

Нарочно избрах дата за този пост 4 Март. 

Вчера за пореден път чествахме 3-ти Март. И за пореден път разни откровени тъпаци се надпреварваха да доказват най-вече на самите себе си, че 3-ти Март не е повод да празнуваме. Че всъщност празнуваме замяната на един поробител с друг. Че българите щели сами да се освободят рано или късно, най-късно до 1912 година като албанците. Че Русия не ни е освободила, ами ни е превърнала в Задунайская губерния. 

Идиоти дал Господ. Инджевци, Сидеровци и Грънчаровци също. Единият забравил времената на активна журналистика в Ливан, когато се оказа, че всички водещи журналисти от онова време са били сътрудници на ДС. И той също. Затова в блога си всеки ден бълва тонове злоба, омраза и жлъч и се обяснява, как не е бил част от системата, а се е бунтувал срещу нея. Май само верните му клакьори му вярват, и то не всички. Вторият, отнемай къде си се изживява като местно фюрерче, на което 10 минути новини на турски му пречат повече от всичко на света, а наскоро ни светна, че лошите цигани замеряли трупа на Левски с камъни. Да се чудиш къде са били тогавашните българи. Да кажем прадедите на Волен, те къде са били и чий са го крепили? За Грънчаров съм коментирал веднъж в блога си, за мен той е болен човек - идиот или шизофреник, да се оправят лекарите с него. 

Смятам, че е много лесно от днешна дата да се философства по адрес на това кой и защо е дошъл на Балканите да ни освобождава. Много е лесно днес, 133 години по-късно, да вадиш вода от 99 кладенеца и да обясняваш каква била ролята на граф Игнатиев, какви грешки било допуснало руското върховно командване, как са се държали руснаците, австрийците, англичаните, турците ...Ама Англия нямало да търпи повече насилията над българите, ама отзвукът от Априлското въстание из цяла Европа накарал европейците да ни погледнат и ...

Глупости.

Може много да се спори по темата. Може много да се дискутира кой какво е щял да направи, кой е щял да обяви война, кой каква нота е написал, може да прескочим и по-напред и да споделим кой кого е подтикнал да нападне, кой кого е покровителствал на Балканите в началото на века. Кой ни е прецакал националното обединение. Можем. Но има един елементарен факт - сал едната Русия изпрати войски да се бият. Тук дойдоха руси, не англичани, не австрийци, не германци. Руснаци. Те си оставиха костите, за да има днес България. 

Но вместо днес за празнуваме възраждането на българската държава, нещо пак сме недоволни. Намират се разни идиоти като тез тримцата по-горе, дето да осмърдят атмосферата и да ни отровят празника. Да съжаляват, че не са дошли американците. Или поне англичаните. Или поне австрийците да бяха дошли. А то - руснаците. И затова май днес дори сме готови да празнуваме Денят на благодарността заедно с американците, само и само да не благодарим на Русия за загиналите руски войници.

Все си мисля, кой ли е оцелял? Кой е строил Третата българска държава? Къде е онзи български дух, който е създавал държави от Предна Азия до Волга и Дунав? Дали последните негови носители не са останали завинаги на Чаталджа, Одрин, Дойран, Добро поле? Не са ли оцелели онези, които са спели на топло докато Ботевите четници са чукали на вратите им? Онези, които са се откупували от башибозуците, докато батачани са се отбранявали в църквицата си? Онези, които са търгували по време на войните от 1912 - 1918 г.?  Онези, чиято главица не я е отсекла сабята... Онези, които като рак са пуснали своите метастази из тялото на България, които сочат на Изток против онзи господар, но са се навели на Запад и са протегнали ръка, в която да получат наградата си. И които ми говорят за "цивилизационен избор" и "евро-атлантически ценности".

Те днес ми казват какво да празнувам, кого да почитам, на кого да съм благодарен и кого да мразя. Заради хора като тях в Русия разни алкохолици и наследници на обикновени крепостни мужици с основание казват "Ако не бяхме ние, още щяхте да говорите турски!".

Не е приятно, нали?

Едно малко отклонение - моят прадядо е участвал в двете балкански и първата световна войни и е оцелял. Добре, че е бил тръбач, та на общите снимки с ротата го зная кой е. И накрая след всичко преживяно се е върнал у дома си за да се труди и да си гледа семейството. Дядо ми беше роден 1915 година, което значи че е правен през 1914, единствената мирна година по онова време. От прадядо ми са останали няколко снимки, правени повече по време на комунизма, малко стари пари от времето на Царството, медали, няколко семейни документа и две оловни чашки за ракия. Нямат и 50 гр по мои преценки. Тези чашки са излети от оловото на куршумите, ранили прадядо ми през войните. Или може би само през Първата световна, тъй като отвън са украсени с птички, цветя и надпис "Спомен от Опщата война". Така го е написал, опщата. Обещавам, при първа възможност, ще ги снимам и ще ги публикувам тук. 

И този човек е преживял Чаталджа и Дойран, за да умре на 90 годишна възраст от пневмония. Какво нещо е съдбата!

Не знам дали е обичал Русия или не е (май е първото). Не зная дали е мислил по въпроса кой е трябвало да дойде да ни освобождава и дали сме щели сами да се освободим. Не го познавам, починал е 6 месеца преди да се родя. Но виждам какъв спомен има от първата световна. И зная, че той е знаел кой ден да празнува своят национален празник.

Не съм нихилист. Зная, че Русия е била водена не само от човеколюбиви чувства, идвайки тук. Но на 3-ти март България се възражда отново. Възкръсва от пепелището на историята. Пак я има. И затова празнувам.

Литовски дневници: Не плашуйся

Учили сте руски, нали?

Ако и да не сте задълбочавали, поне имате представа за лингвистичните попадения на българите, говорещи руски (аз и какви бисери на сръбски съм чувал, но това беше през далечната 1995 г.).

С колегите пием чай в офиса.

Въобще, докато сме в Рим (Литва) правим като римляните. Това в Литва не е 100% препоръчително, защото обикновено чаят някъде в дъното на класацията "Какво пият литовците?"; в челото са водката, бирата и самогонът.

Да не се отклонявам.

Правя си чай, а в това време едно момче, от местните, вижда меда, който съм си купил от пазара тази събота и ми казва:
- Медът ти е светъл, а хубавият мед трябва да е тъмен. Този е правен от рапица, а тя не е добра за мед - разбираме, че около Плунге местните са засели големи площи с рапица за производство на био-дизел.

В този момент колегата Пешко ("другарят Сталин") решава да покаже как шуреят му произвежда мед, и му показва някакви снимки на компютъра, обяснявайки същевременно:

- Это тут моя шурня ...

От шурня нататък не го слушах. Само го попитах:

- А "баджанак" как ще го преведеш?