Преброяване на дивите гейове

Съдейки по някои постове в блога ми, хората, които не ме познават лично лесно биха ме определили като хомофоб; сам себе си определям като не дотам gay-friendly person, да речем. Своя спор за това трябва ли да има или не трябва да има гей-парад в София отдавна съм го провел и отдавна съм надскочил аргументите от рода на "Откъде-накъде гейовете ще си правят парад, какво ме интересува какви са? Ние, хетеросексуалните парадираме ли с ориентацията си?" - макар че, ако оставят на мен, ще им преместя гей-сборището от Юни през Януари и вместо в центъра на София ще парадират в Суходол, Бусманци или Кремиковци. 

Но!
Ако за мен е нормално хората на улицата да се разделят на хомофоби и хомофили*, то когато политик, и то председател на парламентарна група на управляващите се изказва по темата и на практика открито се заиграва с отношението на обществото към хомосексуалните вече идва много. И то по ред причини:

1. Не съм забелязал досега за 3,5 години някой депутат от управляващата партия да е декларирал, че е хетеросексуален, асексуален, бисексуален, отявлен чекиджия или Господ още знае какво. Така че не виждам причина хомосексуалните да го правят.
2. Би било банално да цитирам Конституцията на страната в частта и за дискриминацията по пол, произход, вяра, убеждения и т.н., но това, което г-н Велчев предлага си е точно това - дискриминация в чистия и вид. И ако сега го подхванат разните му организации за защита на педерасите и лесбийките, нищо чудно да му се види тесен Парламента. Само за сведение на г-н Велчев - те си имат и финансиране, и трибуна, и знаят към кого да се обърнат. 
3. Няма никаква логика само хомосексуалните политици да декларират своята ориентация за да се предпазят от шантаж. Един политик може да бъде шантажиран по много начини - най-често се шантажират хетеросексуални политици, имащи извънбрачни връзки. Шантаж и зависимост могат да възникнат от десетки други причини - престъпления, кражби, корупция, връзки с подземния свят, конфликт на интереси - сексуалната ориентация е на последно място. Елементарен пример - Калина Илиева, без да бъде хомосексуална (ех, ако беше!), беше председател на ДФ "Земеделие" с фалшива диплома, отделно са слуховете и за връзки с Арно Хайнен, шефа на ОЛАФ. Но дори и второто да не е вярно, да е само клюка и нищо повече, първото е достатъчно да зададем въпроса кой е знаел за фалшивата и диплома и в какви зависимости е била от него Илиева?
4. Тази песен, за зависимостта на хомосексуалните политици я слушаме от доста години в изпълнение на Волен Сидеров. А Волен не е от хората, на чиито приказки трябва да се обръща внимание. Така че, след като някой политик заема позиция, на която от години се е окопал Воленчо, моето място не е там. Нищо, че недолюбвам гейовете и лесбийките (първите ме дразнят, а вторите правят това, което и аз - харесват жени).
5. Примерът, който посочва Красимир Велчев - с Дим Дуков - е прекалено евтин и елементарен. Не е само Дим Дуков гей в България, и неговата обществена активност съвсем не е пример за подражание. Приказките за това, с каква енергия гейовете се отдавали на справедливи каузи са толкова изтъркани и повърхностни, че не мога да не попитам: "Добре, пич, ти като не си гей, не се хвърляш достатъчно ли? Или подкрепяш само несправедливи каузи?"  
6. Принципно хомосексуалните в България се вълнуват от съвсем други неща - премахване на дискриминацията спрямо тях (като част от дискриминацията въобще), легализиране на гей-браковете, признаване на съжителството им за равноправно на съжителството без брак на хетеросексуалните двойки, право на осиновяване на деца, съответно социални права (болнични, майчинство) като хетеросексуалните - с кое съм съгласен и с кое не не е важно в случая, но това доста се разминава с онова, което си предлага Красимир Велчев с идеята си за декларация. В смисъл - не ги топли, а нашия очевидно по този начин се мъчи да натрупа точки пред гей-общността (която, както е известно, е задружна и се подкрепя взаимно).

Идеята на Красимир Велчев не е нито първата, нито последната недомислица, сервирана ни от политик. Всъщност, тя е най-чистия вид на продукта, който ни предлага нашия политически елит - много въздух под голямо налягане. Бяхме свикнали подобни глупости да ги ръси Бойко Борисов, ако той е зает - Цветан Цветанов, но все пак се надявах, че поне в Народното събрание Бойко е поверил юздите на някой с акъл в главата си. Видно е, излъгал съм се.

Дори съм любопитен - ако хомосексуалността поражда зависимости, дали г-н Велчев изисква подобни декларации от хората, които работят в неговата фирма? То дали ще работиш за чужди интереси на фирмено или на депутатско ниво под външен натиск, не е ли едно и също, само броя на потърпевшите е различен.

А какъв въобще е смисълът на подобни декларации (наред с декларациите за лоялност към Партията, ама това е друга бира) след като е достатъчно да си приятел на премиера (или да не си му приятел, зависи от случая) за да се нарушат закони (министерстването на ченгето Божидар Димитров)?
А каква е гаранцията, че подавайки подобна декларация хомосексуалният политик няма да бъде изнудван от този, на когото я дава? Какво ще прави Красимир Велчев със събраните данни? Ще си води статистика?

А как ще стане подаването на декларации, в партийните клубове на ГЕРБ в определено приемно време? Пред медиите или на закрито? А може би първо ще има сбирка, нещо от рода на Анонимните алкохолици - застава един в средата и казва:" Аз съм Иван, кандидат за народен представител от ХХ избирателен район и съм гей!"?

Тая много ми прилича на една история от едно броене ... от един филм от не толкова далечното ни минало... Жалко, че някои хора не са го гледали.
_______________________________________________________________________
* Човек, който мрази педерасите се нарича хомофоб. Човек, който ги обича, би трябвало да се нарича хомофил, но странно - той също е педерас?!

37:92

Какво представлява това съотношение, можете да разберете тук. 

Само че сегашният ми пост не е посветен на дискусията убиец ли е художникът Опиц или не (все пак да кажа: не е), справедливо ли е наказанието от 5 години затвор или не, трябва ли да имаме право да застреляме крадеца в дома си (независимо с какво е въоръжен той) или не.
37 обира за тази кооперация срещу 92 ареста за загиналия наркоман. Доста неравно съотношение, не смятате ли?
Дето се вика, мача се играе на една врата.
Питам се, колко ли пъти трябва да бъде арестуван един престъпник, за да влезе в затвора? И докога ще го играем "хуманно общество" по отношение на наркоманите - ама те били жертви, ама те били болни хора, ама те не са виновни, че състоянието им ги кара...
Да бе, не са. Ей ви го Опиц, казва го в прав текст: 

Не може една цяла държава да страда за едни ей такива боклуци, казвам го най-отговорно, наркомани.

Точно това е - държавата страда. Страда, защото сама си го е направила така - с мекото отношение към наркоманите. Преди години, по времето на Царя, държавата си игра малко на строга и справедлива - първо разреши еднократната доза, после я криминализира, сега май пак я разреши - и аз вече не знам как е и какво е. Сега у нас като спипат някого с дрога, и прокуратурата го пуска, ако количеството не е голямо - липсвала обществена опасност. 

Тъй като понятието "държава" е твърде общо, тези, които страдат са обикновените граждани; а на тях нито им е за пръв, нито им е за последен път. Само че докато нашата държава съди тези, които защитават дома си, собствеността си и самия си живот, в същото това време американската държава не страда от излишен хуманизъм и законодателни лутания - в началото на година 18-годишната Сара Маккинли застреля единия от двамата крадци, които се опитваха да влезнат с оръжие в ръка в дома и (видео към историята тук). И това след бърза консултация с 911 (само си представете двама крадци да влязат в къща с 18-годишна сама жена - мислите ли, че ще и се размине само с ограбването?). И само за сведение на нашата държава и нашата съдебна система - в момента подсъдим е не Сара, а останалия жив крадец - той е обвинен както за опита да проникване, така и за смъртта на авера си -  ако не са били тръгнали да крадат, онзи е щял още да е жив. Сара Маккинли никой не я търси за обвиняема. 

И не само американската държава - в повечето бели страни по света, особено в англо-саксонската му част, влезнеш ли в чужда собственост обикновено първо ще те застрелят, а после ще те питат какво правиш там.

А ние ... Ние предпочитаме да отделяме от залъка си, за да купим лаптоп, камера или бижу; ние пазим с години семейни реликви, само и само за да ги видим в някоя заложна къща, заложени срещу няколко дози дрога. На толкова ни оценяват наркоманите.

А наркоманите ... извинете ме, ако досега на съм го споменавал в блога си, но тях не ги съжалявам. Не кърша ръце и не ридая "Ох, горкото дете!". Дрогата не се опитва, тя се почва - и се почва с ясно и пълно съзнание. В днешно време ни залива информация отвсякъде за наркотиците - и парадоксът е, че колкото повече се знае за наркотиците, толкова повече наркомани има. И нашия законодател ги гали с перце, а би трябвало да е точно обратното - ако е крадец - толкова, но ако и наркоман - още повече. 

Мисля, че прекалено рано започнахме и твърде много време изгубихме да си и играем на демократи и хуманисти. И затова го губим тоя мач с разлика.

На гол тумбак чифте закани

Тоя идиот ли е, много на сериозно ли се е взел, на уволнение ли го е дал, че му остава няма и година служба - ама както е тръгнал, ще ни вкара в беля с половината свят:

1. Вчера се закани да пляска руснаците, въпреки че руснаците ако го плеснат, ще си намери работа някъде в Пакистан или Хондурас като мияч на чинии или като продавач в супермаркет в най-добрия случай.
2. Днес пък се изрепчил на холандците за Шенген, очевидно без да си дава сметка, че в сравнение с парите, които управлява техния министър на финансите и размера на холандската икономика, нашия е като текезесарски счетоводител.
3. Между двата тура пък шефа му го пуска за плашило на даскалите (оня пък нали го раздават каратист, само спортни зали са му в главата), но това очевидно е само да му поддържа тонуса.

В това да пляскаш руснаците няма нищо лошо, стига наистина да го направиш в съдебната зала. А не пред медиите, и то само нашите, и то преди да почнал процеса и да видим кой какво държи в ръката си Точно братушките имат един много хубав израз за такива случаи: "Поживëм - увидим"! Като си толкова смел, е ти летището, е ти билета за Москва, иди им го кажи на руснаците на място.Да държиш остър тон на холандците за Шенген и да им обясняваш, че всъщност всичко ни е наред, а те се правят на интересни - върви, само ако си министър на вътрешните работи или правосъдието. Да свързваш Шенген с финансова дисциплина е нелогично и говори за липса на убедителни аргументи, за неумение да водиш диалог и за липсата на възпитание и уважение към събеседниците си. След като си финансов министър, си говори за финансите. Като това означава, че последното нещо, за което ще си отваряш устата е тяхната финансова недисциплинираност и твоята финансова стабилност, че и с назидателен тон, отгоре на всичко. Двете са несравними неща, и то не в твоя полза, Симеончо. Само погледни колко е БВП-то на Холандия и виж колко е нашето и тогава се обаждай. А най-добре ще е да си затраеш до момента, в който работната миграция ще потече в обратна посока - вместо ние да ходим да работим в Ниската земя, те да идват тук. И тогава и за Шенген дори можеш да се обадиш, щото вероятно още ще сме в чакалнята.

И изобщо, Симеончо - че си слабичък в главата вече знаем. Че няма да се изхвърляш така, ако работиш за някоя корпорация в Америка също ни е ясно. Не е ли по-добре да ти дадем в такъв случай чифтето пищови, дето си му толкова мераклия и да те пускаме по Балкана да гърмиш на воля?

Илия, Илия, пак си в тия

Снимката е от тук.

В анонсите към новината за качените в интернет архиви на Политбюро на ЦК на БКП (както е пълното му наименование) повечето сайтове (вести.бг, дневник.бг) споменават нещо любопитно от днешна гледна точка - наред с политическите въпроси в Политбюро са се разисквали (абсурдно звучащо днес) и разни дребнотемия като цените на дамските найлонови чорапогащници.

За тези, които са се ровили малко повече в историята на съветския тоталитаризъм обаче това не новина. По-специално, тогава такива бяха времената - властта държеше да създава впечатление у обикновения човек, че тя се грижи за всичко и всичко е под неин контрол. Така например, в книгата си "Седемте вождове", посветена на съветските ръководители от Ленин до Горбачов, Д. Волкогонов посочва, че подобна практика е била напълно в реда на нещата на Политбюро на Големия брат - обсъждали са се какви ли не глупости - от рода на цените на автомобилите "Запорожец" и издигането паметници и преименуването на населени места и площади по случай кръгла годишнина от рождението на някой вожд до реакции на международни политически проблеми като нахлуванията в Чехословакия и Афганистан, реакция на общественото мнение, подкрепа на международни работнически движения и на движения за разоръжаване.

А по онова време българският слон беше по-малък брат на съветския слон. 

Така че не само чорапогащите - в нашето Политбюро вероятно са обсъждали и цените на лукчетата и на трамвайните билети. В крайна сметка от цената на чорапогащниците зависеше настроението на другарките, а от настроението на другарките зависеше настроението на другарите, а от настроението на другарите зависеше дали ще изпълним плана или не - и в крайна сметка, дали ще построим комунизма или не. И отгоре на всичко, цените у нас тогава се определяха от държавата, т.е. от правителството, но това правителство изпълняваше каквото му наредеше Политбюро, още повече че и доста често членовете на Политбюро бяха и министри.

Е да де, ама това беше тогава.

А днес?

Ех ...  

Тържествено откриване на преасфалтирано кръстовище със светофар. 3 пъти пускане на водата в езерото "Ариана". Магистрала от цели 19 км! Председател на Еврокомисията за откриването на 11 км метро с 11 метростанции. А понеже ставаше въпрос за цени -  тази година правителството наблюдава последователно цените на яйцата, агнешкото, козунаците, хляба, сиренето, месните продукти, бензина ... Общото в случая е, че всичките цени скочиха, нищо че правителството много сериозно ги наблюдаваше.

Ще каже някой - все пак правителството е, не е Политбюро. Не е, така е - ама и ние би трябвало да сме пазарна, а не планова икономика. 

Нещо повече - хайде, протоколите от заседанията на комунистическата върхушка са качени в интернет, сега ще се преглеждат и четат на спокойствие и ще изкачат всякакви неща - от оказването на финансови помощи на "братските" партии от Третия свят до един Господ цената на кое още е определяна от Партията.

Добре де, ама аз пак да питам - ами днес? Днешния ден с какво е по-различен, след като министри и депутати подават оставки пред Изпълнителната комисия на ГЕРБ? След като министър-председателят има някаква диплома, но е прост и неграмотен колкото първия партиен и държавен ръководител от онова време, а монолозите му по време на заседанията на Министерския съвет са всъщност явни доказателства ограничения му умствен капацитет? Че то къде е разликата между цените на чорапогащите и мисловните лупинги на Тъпанаря от Банкя за инвестициите в реалната икономика?

Така че, не бързайте да се смеете или възмущавате на решенията на Политбюро. Току виж се оказало, че е имало защо да се определят цените на чорапогащниците у нас. Защото няма значение кой е на власт и какво се обсъжда на заседанията - у нас, колкото и да се пременява, Илия е все в тия.

Върху корицата и под нея

Когато аз бях първолаче, тетрадките ми изглеждаха като тази вдясно - с картинка я на Васил Левски, я на Христо Ботев, я на Георги Димитров. После се те изчезнаха, престанаха да ги печатат и се появиха едни, с паметника на връх Шипка на тях. А към края на 80-те, в края на комунизма тетрадките бяха изчистени - корица, етикет и това е.

Самите тетрадки бяха доста груби, в сравнение с днешните - груби корици, груба хартия, нямаше спирали (тетрадките на спирали съвсем не са удобни, не знам защо въобще някой си прави труд да ги произвежда - спиралите се огъват, тетрадките се мачкат) - два телбода и айде, това им беше подвързването.

Имаше и тетрадки "голям формат", там листата бяха близки до формат А4, но и те, като изпълнение не се отличаваха от малките ученически тетрадки; единствената разлика беше, че големите бяха с твърди, картонени корици, хартията им беше малко по-читава и не бяха захванати с телбод, а бяха лепени. Дори днес май само те оцеляха, малката ученическа тетрадка не знам дали някой я ползва.Е, дойде демокрацията, полиграфията и печатарските услуги напреднаха, листата вече бяха от мека хартия, появиха се тетрадки с твърди корици и спирали, после кориците се оцветиха и накрая се появиха снимки по кориците - автомобили, Спайдърмен, Супермен, Батман, не знам кой си още. После тях ги заместиха поп-фолк певиците, заради които тия дни министърът на образованието се сети, че не им било мястото на ученическите тетрадки. Вярно, не е, но както сам признава г-н Игнатов, "не можем да забраним на печатарите да ги произвеждат".

Така е, господин министре, не можете. Пазарна икономика сме, всеки има право да произвежда и продава каквото си иска, стига да не противоречи на законови изисквания. А закон за това какво да има и какво да няма върху кориците на ученическите тетрадки няма.

Тази полемика според мен е леко излишна - всичко може да се регулира с една наредба на министерството какво се допуска и какво не върху кориците на ученическите тетрадки и нещата заспиват, както се казва на жаргон.

Само че зад историята с кориците на тетрадките се крият няколко много по-сериозни проблема, за които засега господин министърът не отваря дума.

На първо място е манталитета както на печатарите и продавачите, така и на родителите и учениците. Колкото и първите да следват принципа "Сексът продава", ако няма кой да купува така и ще си останат непродадени тези тетрадки. Дори и да ги пуснат на промоционални пакети от няколко тетрадки + диск на изпълнителя само за 1,99 лв (каквото му е творчеството, такава и цената).

Второ - принципът "Не съди за книгата по корицата" може да се приложи с пълна сила и върху тетрадките - в крайна сметка е важно какво има вътре в тетрадката и най-вече - в главите на учениците, а не кой е на корицата на тетрадката. Току виж се оказало, че ученик с тетрадка с Азис е по-умен от ученик с тетрадка със Спайдърмен или с Айнщайн!

Трето - едно време имахме на тетрадките си Ботев, Левски и Шипка и затова обичахме България. Днешните знаят само да реват "България - за българите!" и "България - на 3 морета!" и да друсат гюбеци на турски, сръбски и гръцки кючеци, пишат с правописни грешки и не знаят "Аз съм българче".

Четвърто - само преди половин година, за 8-ми Март децата от едно видинско училище поздравиха видинската общинска администрация с танц под музика на Азис. И тогава реакциите по форумите пак бяха на възмущение, как може такова нещо, да танцуват под музиката на тоя чалгаджия - ми може. След като на същите тия деца телефоните им звънят с Азис, Преслава, Ивана и Глория, какво друго очаквате? След като самите родители гледат с удоволствие ТВ-полуфабрикати като "Мюзик Айдъл" с участието на поп-фолк певици в журито, що да не може децата да танцуват на музика на Азис? След като имате 5 поп-фолк канала в телевизора си, а няма образователен канал какво искате тогава? И как никой не каза, че самия танц на тия дечица е крайно посредствен и като замисъл, и като изпълнение - липсва синхрон на някои места между децата, някои от тях танцуват прекалено вяло и за капак се чува гласа на "хореографа" им.

Пето - с всяка измината година българските ученици са все по-неграмотни и все по-незнаещи - за сметка на популярността на Азис и Преслава. Отдавна минаха годините, когато на поразия печелехме медали в различните олимпиади в Европа и света.

Шесто - то хубаво господин министърът се е захванал за кориците на тетрадките, но все си мисля, че по-важни са и квалификацията, и заплатите на учителите. А за тях - нищо, поне за сега.

И накрая се оказва, че толкова много проблеми се крият под корицата на обикновената ученическа тетрадка - проблеми, от които училището е абдикирало като институция преди 20 години, че кой е на самата корица е последният от тях.

Тетка Цецка и мирният атом

Цецка!

Тетка Цецка рядко попада във фокуса на общественото мнение, но за сметка на това го прави като слон в стъкларски магазин. Или ще си затвори цял ресторант и охраната и ще набие някой чужд инвеститор, или ще въздиша (снимката в линка не е за слабонервни!) тежко заради цените, или пък ще позира на корицата на списание и ще стане за смях на кокошките, или пък ще се изкаже неподготвена за атомната енергетика. А като казах "атомна енергетика", та се сетих - ето и една новина от вчера: Цецка Цачева подкрепя атомната енергетика за мирни цели. Понятието "мирен атом" е от заглавна статия на в-к "Работническо дело" от 1974 г по случай пускането на 1 и 2 блок на Първа атомна в експлоатация и е напълно нормално да е в речника на бивш партиен секретар, завършил рабфак. 

Аз, да бях на мястото на мирния атом щях сериозно да се притесня! Не за друго, ама само като погледнеш къде се е изказала тетка Цецка и най-паче - какви ги е дрънкала, притеснение е най-малкото, с което можеш да се разминеш. 

Атомната енергетика за мирни цели трябва да се развива, но ние не можем да допуснем (бел. моя - Zlodeyski) в парламента въпрос за произвеждане на национален референдум за изграждане на един стопански обект - „за” или „против” АЕЦ „Белене”, каза Цачева и уточни: „Моето лично мнение като юрист, е че така поставен въпросът е недопустим”.

Можете, тетке.  За рабфаковец може и да не можеш, но за юрист и за председател на Народното събрание не само можеш, но и си длъжна. Справка - Закона за референдумите, където ясно ти е написано - при 500 000 гласа Парламентът е длъжен да свика референдум. Отгоре на всичко, "твоето лично мнение като юрист" е някакъв нонсенс - нито имаш лично мнение (повтаряш думите на Тъпанаря от Банкя дето ги слушаме от 6 месеца насам), нито си юрист (като завършиш СУ, или поне нещо редовно, ела тогава да се изказваш като юрист). 

А да попитам - кои сте вие, дето не можете да допуснете ...? А? Вие сте добрите, вие сте нашите, вие сте на Бойко сбирщината, вие сте ... кои сте? И откога председателят на Народното събрание определя кое е допустимо и кое не във въпрос за национален референдум?

Мирен атом!

То и мястото, където тетка Цецка е решила да се прави на умна е кофти подбрано - баш в Белене ли, бе тетке? В Белене, дето трябваше да я строим тая Втора атомна; в Белене, дето дерибейства беленският крадец, Борката Лоринков ли; в Белене, дето на референдума (ако го има) ще гласуват 99,99% "За" централата, отсега ти го казвам, отсега бас слагам - там ли намери? Или там те прати Бойко, да не се излага той? 

А бе, тетке Цецке - няма ли курабийки да печеш, няма ли някой пехливанин на канадска борба да биеш, няма ли нещо там плетки, ръкоделия, конци, гергефи за тебе? 

Къде си тръгнала да се изказваш за мирни атоми и прочие - а изкажи се де! А да видим как ще го развиваме тоя "мирен атом" без Втора атомна - щото на мен лично ми писна от разни учили-недоучили тъпанари и всякаква измет да лапат от кацата с медеца и след години да се отдават на сладки спомени от рода на "Много искахме еди какво си, ама те не позволиха това да се случи!". 

Пък другия път преди да се изказваш за мирния атом, виж как го прави адмирал генерал Аладин - развива атомна енергетика само за мирни цели и въобще не мисли да унищожава Израел.

Той поне разбира от тия неща, дето ги говори.

Метростанциите и миналото

Още преди откриването на втората линия на метрото преименуването на станцията "Св. Наум" на станция "Европейски съюз" предизвика ехидни усмивки. И с право - такова слагачество нямаше дори по времената на Съветския съюз. Единственото, което си позволи онази власт е да нарече един булевард "Българо-съветска дружба" и толкова. Само че тогава това беше в духа на интернационализма, на дружбата между народите, на слънцето и въздуха за всяко живо същество, както ни учеше другарят Димитров. Нямаше булевард "Съветски съюз", нямаше спирка "Съветски съюз" или пък площад "Съветски съюз". Въпреки, че всекидневно ни се набиваше в главите - нас ни има, защото зад нас е великият Съветски съюз; ако не е Съветският съюз край с нас, турците ще ни завладеят, капиталистите ще ни довършат и пр. 

Тогава официалната позиция "Леле, какво ще правим без СССР?" си беше в реда на нещата. 

Едва ли има спирка "Европейски съюз" и в останалите страни-членки на съюза (то пък колко ли от тях имат метро в столиците си?). Би имало логика на реципрочното наименование - както например в Прага има метростанция Московска като отговор на метростанция Пражка в Москва, но сега заради нашия "Европейски съюз" трябва ли да очакваме преименуване на обекти или станции от метрополитените на Лондон, Париж, Прага на София или Софийска? Или по-вероятното е да ни се върне в същия размер - в Брюксел да открият автобусна спирка "Разширяване на ЕС от 2007 година"? 

Или пък "5-ти мониторингов доклад за напредъка на България и Румъния след присъединяването им към ЕС". Звучи дълго, но пък за сметка на това отразява точно толкова настроенията там, колкото и нашата метростанция тук.

Но дори и да махнем с ръка и да оставим името на спирката "Европейски съюз", изниква въпросът защо е на мястото на Св. Наум? Веднага се появява въпросът - въобще, за чий ни е да празнуваме Ден на будителите и Ден на азбуката след като в момента, в който заговорят парите, и си прибираме националната гордост и достойнството в задния джоб. И кой да каже на общинари, кмет и премиер, че в Средновековието една книжовна школа върши повече работа от членството в 10 Европейски съюза днес. Че да си рискуваш живота за вяра и писменост е несравнимо с униженията да си най-бедният, най-корумпираният, най-некадърният в тоя Европейски съюз, който увековечаваш с метростанцията си. Отделно са класациите за грамотност в ЕС, в които българчетата заемат все по-задни места - това е някакъв черен хумор може би.

Свети Наум - икона

Е, нямаме станция "Св. Наум" - но за сметка на това имаме станция "Княгиня Мария-Луиза". Има я, защото е близо до бул. "Княгиня Мария-Луиза", който беше преименуван така в зората на демокрацията по инерцията на антикомунизма и величаенето на всичко, свързано с Третото българско царство. Така покрай булевардът се сдобихме и с открит басейн със същото име в Борисовата градина, а за мнозинството от хората княгиня Мария-Луиза е дъщерята на цар Борис ІІІ, а не майка му (въпреки, че лелката от Америка от 1968 г е госпожа Хробокова). 

И сега величаем една женица, дето с нищо не е останала в нашата история, освен че е била майка на о`бозе почившия ни цар Борис ІІІ, баба на сегашното Величество Симеон ІІ и толкова. Ах, да - за да се угоди на Нейно височество е променена Търновската конституция и е разрешено престолонаследникът Борис ІІІ да бъде кръстен в католическата религия. Все едно ние не сме християни и не сме оцеляли 5 века благодарение на религията и църквата си и все едно не сме водили църковни борби за тази наша религия и църква. А всъщност, да не се заблуждаваме - преименуването на бул. "Георги Димитров" в "Княгиня Мария-Луиза" може и официално да е свързано с някогашната жена на Фердинанд І, но всички знаем, че беше навеждане към Симеончо в Мадрид. 

Т.е. слагаме нещата на кантар - от едната страна е един монах, един духовник, с реален принос към родината ни, канонизиран за светец от църквата преди стотици години (св. Наум е част от св. Седмочисленици), а от другата е една католическа принцеса, която се е наложила над същата тази православна църква. 

И се питам - защо го водим тоя спор с македонците кой от чия история гледа и копира, като ние с лека ръка подменяме и забравяме нашите национални герои, хората, благодарение на които ни има като българи, когато дойде момента да ги признаем и увековечим? Дори с едно такова дребно нещо, като наименованието на една метростанция.

Това ли е цената за кефът да викнем председателя на Еврокомисията да отреже лентичката на метростанцията "Европейски съюз"?

Политкоректност в Русия

През последната седмица, след като приключиха с пънкарките от Pussy Riot, заздравиха страната и нахраниха рибките, руснаците решиха да се погрижат и за бъдещето си - за младото поколение. И тъй като покрай акцията на пуситата се оказа, че психиката и нравствените устои на руснаците са бая лабилни и лесно се разклащат, руското общество предприема крути мерки за укрепване на морала и детската психика. Все пак говорим за бъдещето на страната, и за да го предпазят това бъдеще от РДАТР предлагат "Ну погоди" да се излъчва  само вечер, след 23 часа, като филми за възрастни.

Честно казано, доста странни представи имат в Русия за филми за възрастни, телевизиите в другите страни (пък и би трябвало в самата Русия) например пускат съвсем друга продукция, която се разделя на софт- и хард-. Пък и ако си спомните през съветските времена какви бяха филмите "за възрастни" (жена си мие краката до коляното) то примерно свинята с трите реда бански си е жива порнография от една страна и силно деформираща детската психика от друга. Така че ще го забранят, как няма да го забранят - и не само, ами направо да  го пускат в специализираните сайтове в категорията "хентай".

Какво да се прави, такива са времената - вече не можеш да наричаш негрите - негри, циганите - цигани, педерастите - педерасти. Трябва да ги наричаш афро-американци, гейове и роми, от което те не стават по-малко негри, цигани и педерасти. Политкоректност, какво да се прави - в Америка посегнаха на Том Сойер, Хъкълбери Фин и на Чичо Томовата колиба, в Русия като нямат негри и роби за вълка и заека се хванаха.

Всъщност, предложението на РДАТР си е напълно в реда на нещата - при положение, че поколенията, които отраснаха с "Ну погоди" не само изгубиха студената война и допуснаха разпада на свръхдържавата СССР (а сега ронят крокодилски сълзи по нея), но и със завидно усърдие продължиха вековните руски традиции в алкохолизма. Как я смятате тая, това анимационно филмче не е оказало никакво влияние ли? Хайде де, що СССР спечели Великата отечествена? Щото войниците му тръгваха на бой с вика "За Родину! За Сталину!". Как си я представяте да щурмуват Берлин примерно с "Ну, Гитлер, погоди!", а? Как ще стане това?

Така че - да се забрани - ама веднага, никакво излъчване преди 23:00! Дори с червена точка да се излъчва или пък да се показва като филм на ужасите - пак не е за детска аудитория.
Кофти в случая е, че за разлика от мисленето и манталитета на руските държавни чиновници, техниката отдавна е изпреварила времето им - сериите на "Ну погоди" се намират свободно в интернет, има ги на дискове, има и таблети и други джаджи - телевизията отдавна не е единственият или основният източника на информация и забавления и файда от забраната - йок!

Или пък е висока топка към батюшка Путин - да се намеси, да смъмри лошите чиновници, които искат да отнемат зайчето и вълка от децата - знам ли ги, необятна е руската душа. Необятна, но политкоректна!

All Saints - Black Coffee

Да си призная честно, дори не ги харесвах навремето - нито като музика, нито като визия. Дразнеха ме, яхнаха вълната на Spice girls и юруш на маслините - и ние сме певици. Песните им са с повърхностни текстове, то и с колко песни да са известни, като от най-популярните им изпълнения 2 са кавъри - Under The Brifge, Lady Marmalade, пък останалите все едно ги е писала влюбена петокласничка. 

Единствено тази ми харесва, ама като цяло и тя не е нещо особено - просто гласовете им се връзват с мелодията много приятно. 

Е, и естествено - Никол Епълтън в клипа на Booty call си струва. 

Беллучи и "Апартаментът"

От тази събота съм на вълна "Моника Беллучи". Първо започнах с "Под подозрение" - великолепен състав - Беллучи, Морган Фрийман и Джийн Хекман. И макар че ролята и беше второстепенна, Беллучи си е Беллучи. А снощи гледах "Апартаментът". Това всъщност е сравнително стар филм - от 1996-та е, а къде бях аз тогава? И затова го гледах чак сега. 

И останах поразен.

Европейското кино си е европейско кино - с лицата, с играта на актьорите, с атмосферата на градовете, където снима (а в случая е Париж - къде е едно парижко кафене, къде е Старбъгс?).

С историите, разказани от режисьора и в конкретния случай - начина, по който се разказва историята, по който се развива действието - ех, само да знаеше колко е далече Кари Брадшоу и нейния Тузар от истината ...

Филмът разби на пух и прах всичките ми очаквания, всичките ми представи за европейското кино - очаквах скучна история, въртяща се в един апартамент и пълна с философски монолози и абстрактни представи за действителността.

Нищо подобно. 

Историята е разказана по съвършено жив и динамичен начин, историята на класическия любовен триъгълник - само че се разбира, че е триъгълник едва в последната четвърт на филма. До тогава си мислех, че ми показват поредния глупак, който търчи след фаталната жена, разбила сърцето му - само че не толкова сълзливо и лигаво, а малко по-стегнато. Че каква друга да играе Беллучи - нея в почти всеки филм или я събличат, или я обличат в прилепнали по тялото рокли? 

А се оказа нещо съвсем различно, много различно. 

Третата страна в триъгълника ... кой би предположил, че тя ще е най-голямата и тя ще върти всъщност цялата история?

Филмът е апотеоз на любовните манипулации - в крайна сметка, любовта е като на война - пленници не се вземат и всички средства са позволени.

Какво ли не правим, на какво ли не е способен човек, когато сърцето му го води напред?

Невероятна игра, невероятен сюжет, невероятно изпълнение. 

Зла гад!

За втори път убивам такова същество в стаята си - само че предното беше по-голямо или поне на мен така ми се струва. 

Отгоре на всичко казват, че е токсична - не отровна, но при допир отделяла нещо си там и трябва лекарска намеса. И що бой отнесе с джапанката, гадината мръсна, и вътрешностите и изскочиха, и пак мърдаше, и пак шаваше - няма трепане това. 

Сега е затворено в един буркан, сигур вече е умряла от задушаване - ама аз я пазя за показване. 

Карибски дневници - 10: Доминика

Доминика през илюминатора на кораба. Дъждовна и сива.

Един свободен ден тук е равен на една възможност за разнообразие - в случая, на разходка до съседния остров Доминика. Доминика е съседният на Мартиника остров от северната страна - дори в ясно време се вижда с просто око. Разстоянието между двата острова е около час и половина с кораб.
Качването на кораба и съответно слизането от него не се различава от качването и слизането от самолет - чекиране, забранени предмети в ръчния багаж, паспортна проверка, митническа проверка. Качването ни отне около два часа, а корабът тръгна с час закъснение. Какво да се прави, на Карибите (оказа се не само на Мартиника) не си падат по даването на зор. Салонът за пътниците е достатъчно широк и просторен, отделно има няколко телевизора и за говорещите френски има и филми (за неговорещите - Diva E6pro) - в общи линии пътуването не се усеща, още повече че началният час на пътуването беше доста рано, за да стигнем до пристанището и да се чекираме трябваше да станем в 4:30. Така че пътуването не се усеща, щото почти цялото преминава в спане.

Сиво и дъждовно - така беше почти целия ден.

Самата Доминика е член на Британската общност - или с други думи, онази форма на управление, при която бившите колонии формално са обявени за независими, но още си цицат чат-пат от метрополията. На банкнотите им е изобразена кралица Елизабет ІІ (Източно карибски долар), тя им е и номиналният държавен глава - каква независимост бе, братче, ако не е Британия тия съвсем са умрели от глад. Няма да я държат на парите си ли? Освен Източно карибският долар може да се плаща и в американски долари - с еврото е малко по-трудна ситуацията - не се приема толкова лесно извън банките.

Ляво движение - имаш усещането, че всеки един момент ще се
блъснеш с насрещния.

Отделно от това, смятат в инчовата система, движението им е отляво и отгоре на всичко основно се карат японски коли, с десен волан, но с дизайн за САЩ (има и такива - Тойота Корола например е с един дизайн за Европа и с друг за САЩ).

Местните все пак се опитват да строят нормални къщи, не копторите на Мартиника.

Както ни каза нашият гид (таксиметровия шофьор, който наехме) островът се храни от туризъм и земеделие. Изнасят основно банани.  Безработните са около 34%, но тук е разликата с Мартиника - те не чакат на държавата да им налива социални помощи в устата. Както ни обясни Оуен (шофьорът ни), в едно семейство е достатъчно единият да работи, останалите да помагат с нещо и пак изкарват за живеене. Докато на Мартиника 2/3 от населението е на социални помощи и мрънкат, че нямат работа.
Въпрос на империи и метрополии, бих казал - все пак и България е била част от бивша империя.

Това, ако не е кръстът няма да се сетиш, че е църква.

Emerald pool на пръв поглед.

От тази река тръгва водопадът на Emerald pool.

Emerald pool по-отблизо.

Оуен също каза, че местните основно са индианци - и са били тук още преди Колумб да открие острова, но той си е присвоил заслугите, че първи е стъпил на него. Нещо се закачат на чест по този въпрос, но то кой ли народ няма подобна тема? Оуен ни демонстрира и разликата между метричната и инчовата система - той е 80% индианец. Баща му е 100%, докато майка му е смесена. Какви точно са пропорциите на майка му, не ми стана ясно, щото за да е той 80% при положение, че баща му е 100% индианец - майка му трябва да е 60%, а как стават тия 60% много сложна стана математиката. После се сетих - ние с метричната система смятаме 75%, но ония с инчовата сигурно имат някаква дребна разлика  в третия знак след запетаята - я от закръгления, я от нещо друго - и така Оуен е 80% индианец.
Първото място, което посетихме, беше Emerald pool. Някакво диво местенце високо в планината, до което се стига по един тесен път с много завои. Там съответно сивото и мрачно небе си стана сиво и дъждовно, и то бая дъждовно - валя си като за световно. Все пак си е дъждовния сезон на Карибите и разстоянието между Мартиника и Доминика е малко - каквото на единия, такова и на другия остров. Поне като време и като природа.

През хълмовете се вижда в дъното Атлантическият океан.

Не е като мартинищките целулитни чудовища. 

Та значи, Emerald pool всъщност се оказа един водопад, около който е направен парк с туристическа пътека - нищо особено, по-нататък видяхме други два водопада, които бяха много по-красиви. На Доминика имат много реки - Оуен каза, че били 365 - по една за всеки ден от годината - и всичките имали имена. В такъв случай е нормално да има и доста водопади, поне в планините. Да се спускаш по водопада е забранено (нормално), да се къпеш в басейна под него - не, напротив - атракция за туристите е. Ама късно го разбрахме, някои от нас бяха без бански.

Гордостта на Доминика

В следващия момент пък бяхме на път за града, за столицата на Доминика - Розо за да обядваме някъде, пък и да сменим някое евро. Това ме доведе до две открития - местните жени не са такива дебелани като на Мартиника - не че ги няма де, и второ - имат нормална бира. Бирата се нарича Kubuli и гордостта на Доминика - дори го пише и на етикета и. Вкусът и е нормален, като за светло пиво - няма нищо общо с местните ужаси Lorrien и Corsair. Иначе храната е една и съща и на двата острова - рибата си е същата, както и на Мартиника и гарнитурите са същите, както и на Мартиника - местните зеленчуци, сготвени по абсолютно същия безвкусен начин. Оризът е сварен и само това, имат някакъв местен зеленчук, подобен на картофите - толкова е безвкусен, че един Господ знае какво ядеш, ако не ти кажат или не го разбереш. Ама какво да ги правиш, така са свикнали - сигурно и те гледат на нас странно, като ни видят шопската салата или пък киселото мляко със захар. Някои от колегите си поръчаха не риба, а пиле - и май не сгрешиха, но като цяло рибата беше добра.
След обяда отидохме да видим два други водопада (айде де, забравих мястото как се казваше, които се оказаха не много далече един от друг - вероятно реката се разделя на две някъде преди тях. Те повече ми харесаха и за мое съжаление не можах да ги снимам двата в една снимка - не ми е много широкообективно апаратчето. Но както и да е, там станаха много хубави снимките, много приятно и красиво място се оказа.
Краят на екскурзията беше в ботаническата градина на Розо - там освен екзотичните дървета интересна беше и историята на ученическият автобус, подарък от канадското правителство.

Ботаническата им градина - чисто, подредено - не е нещо особено.

Ей тия дървета ми бяха интересни.

Връщането на Мартиника беше един малък кошмар - първо, корабчето закъсня с 2 часа, после се оказа, че всеки напускащ страната турист трябва да плати 9 местни долара (около 8-9 лв), след това двата часа чакане ги прекарахме в една чакалня без климатик и с кофти вентилация - а местните имат вредния навик да смърдят яко.

Както казах, историята на този училищен автобус е интересна - подарък от канадското правителство. На първата седмица след като им го подарили минала буря и съборила това дърво върху него. Така и го оставили, не го пипнали повече. 

В общи линии екскурзията си струва ако е за повече от един ден - иначе утрепваш около 6 часа в чакане и пътуване.
Приятно разглеждане на останалите снимки.

А бе мизерия, мизерия, ама не съвсем.