Робство, присъствие или съжителство?

Споровете как да наричаме периода между 1369 и 1878 година показват единствено комплексите ни.

Мен са ме учили, че това е периодът на турското робство. Официално го наричахме "османско иго", ма то си беше същото.
Вярно е, че не е било същинско робство, както на негрите в Америка примерно. Робът няма собственост, робът няма права, робът е нечия собственост, движима вещ - това е класическата формулировка на робството. Докато ние не само собственост сме имали, ами и търговия сме развивали, и занаяти сме практикували, а когато руските мужици дошли тук през 1877 дълго се чудили от какво точно ни освобождават.

Дойде демокрацията, и се почна: Луджев ли, Александър Йорданов ли, Стоян Ганев ли беше, та отиде в Турция и каза, че Априлското въстание било нещо като "махленска свада"; после заменихме игото с присъствие, с владичество, а сега вече си говорим за съжителство. 

Въобще, в гроба да се обърне дядо Вазов, който описваше как робът е счупил окови и е грабнал пушка за свободата си. За Ботев и Левски да не споменавам даже.

Интересно, дали в Турция се вълнуват как да наричат периода, в който са владели съседните им земи и народи? Там например битува схващането, че те (турците) 5 века са се грижили за нас, пазили са ни, привилегии сме имали, войници не са ни вземали, султанът и наша си църква ни е дал, да мирясаме най-сетне, като цвете в саксия са ни гледали едва ли не и въобще - баш рахатлък сме имали като поданици на Падишаха.

Което не се връзва нито с Ботьовите примери за турското правосъдие, нито с девширмето, така благородно представяно в последните години като някакъв страхотен късмет едва ли не, да ти вземат турците детето, нито дори с "диш хакъ", нито с Априлското и останалите въстания ... Все нормални за едно мирно, съвместно съществуване неща.

Тези дискусии показват само едно - колко сме малки и комплексирани и ще си останем такива за дълго време. И само дават поводи на онези, отвъд Босфора да се подсмихват под мустак колчем заговорим  за свободна България.

Робство е, робство беше. След като си длъжен фенер да носиш, щото си християнин, след като насила сменят религията ти, след като могат жена ти и децата ти да насилят пред тебе, а ти да гледаш безпомощно, след като могат да те убият безнаказано само защото си гяур, след като църквата си по-висока от турчин на кон не можеш да построиш, робство е.

А въобще да говорим за нещо друго ще можем единствено когато заведем турски държавник в Баташката църква и от там, от там да получим извинение за петте века насилие, беззакония и безправие. 

Марга президент!

Във вчерашната новина, че Маргарита Попова възнамерява да се кандидатира за президент ми донесе моят кандидат за президент на изборите. 

Защо точно Марга ли?

Първо, защото навремето беше един от свестните министри в първия кабинет на Тъпчо, но загуби битката за съдебната реформа с физкултурника Цветанов и я пратиха в девета глуха. Може представата на Попова за съдебната реформа да не е била най-правилната и съвършената, но 6 години по-късно още си говорим за съдебна реформа и тя се прави от Кунева и Захариева.

Второ, Попова не се притеснява да си казва мнението, дори когато не съвпада с мнението на силните на деня, последната справка е разминаването с Плевенлиев онзи ден. Докато нашето мрънкало си мънкаше там под носа нещо си отвлечено, Марга си каза нещата право куме, та в очи. Ма к`во ще му се съобразява, ма бил президент, ма туй, ма онуй!

Трето, сравнявам кандидатите до тук - акад. Стефан Воденичаров, зад когото не знам кой стои; Плевенлиев (евентуално, ако не реши, че семейната му трагедия не е достатъчен повод да се оттегли от политиката), евентуалните кандидатури на Калфин (само за мис България не е бил кандидат досега), на Борисов, на Кънев + все още неизвестната кандидатура на БСП, въобще, не стават.

Има и още много. Едната Попова за 5 години струваше в пъти повече от юридическия екип на Плевнелиев, но кой да я слуша? 

Е що тогава да не дадем шанс на Маргарита Попова? 

Затова - Марга - президент!

Аз май намерих за кого да гласувам.

Петък следобед

Разлики между мъжете и жените:

1. Само много млада девойка може честно да каже "Искам да бъда твоя". И само много хлътналия мъж може да каже честно "Искам да съм твой".
2. Мъжът е уродлив звяр, който може да бъде усъвършенстван. Жената е прекрасно растение, но нея следва да я приемат такава, каквато е.
3. И мъжът, и жената могат да наранят, без да забележат. Но мъжът е способен да го разбере, ако му се обясни внимателно.
4. Изразът "ще се чуем", ако го каже жена нищо не означава; ако го каже мъжът, значи че и двете страни ще очакват другия да се обади. Ако го кажат и мъжът, и жената, и двете страни ще се надяват другият да не се обади.
5. Жената не прощава на мъжът, който не я е намерил. Мъжът не прощава на жената, която е допуснала той да се изгуби.

*************************

Прекрасните непознати са прекрасни докато са непознати.

*************************

Ако не съм заспала, обикновено съм гладна ...

*************************

- Господи, изпрати ми добър мъж, интересна работа, повече пари ...

Глас от небето:

- Да беше излязла от вкъщи ....

Сезонът на референдумите

Като чух, че и Марешки говори за референдум, първата ми мисъл беше нещо такова.

Като заваляха искания за референдуми, та цяла неделя. Първо президентчето си мрънка под носа с повод и без, после Слави, сега и Веселин Марешки, и той инициирал подписка за референдум.

Ей така, тръгнал съм сутринта за работа, слушам радио през телефона си и изведнъж, бам: реклама, подпишете се в нашата подписка за референдум. Какъв, за какво, защо, не става ясно, рекламата ме препраща към сайт, където всичко ще ми стане ясно. И като провериш къде го сърби Марешки, ти става ясно, че покрай намаляването на броя на депутатите, падането на имунитетът (срещу болести, примерно), човекът се бори за напълно справедливи народни искания като отпадане на ограниченията за отварянето на аптеки и за регулация на пазара на горива, щото да бъдело евтино горивото и да пътуват хората на поразия.
Мамин сладък!

Кофти в случая не е, че се инициира референдум за нещо си. Лошото е че когато и шмекер с манталитет на квартален бакалин като Марешки почне да говори за референдуми, пиши я бегала тая, ще си останем само с приказките.

Сблъсъкът на два еднакви свята

Има една много хубава българска поговорка: "Да би мирно седяло, не би чудо видяло".

Май, обаче, малко хора я знаят.

В случая визирам убития 18-годишен Тодор във Враца.

Имам предвид, че ако си беше седял мирно и тихо в колата, без да се обажда, без да слиза да се разправя, без да се прави на бабаит пред гаджето си и без да вади боксове, сега щеше да си е жив и здрав вкъщи. Едва ли щеше да му стане нещо, ако беше почакал Поничките да минат.

Не че съм решил да го играя някаква контра на "общественото мнение", нито пък Поничките са ми симпатични, та им се явявам адвокат. Просто все си говорим за агресията на пътя, за липсата на култура у някои шофьори, за ориенталщината на българина, дето като се качи на автомобил, и е цар на пътя и в същото време никой не си задава елементарни въпроси: що е толкова нервно това момче, що е слязъл да се разправя, що носи бокс у себе си и що го е извадил и какво толкова му пречат пресичащите?

Смъртта на младото момче е неприятна, съжалявам за него, но представете си ако вместо братята Понички бяха някои по-скромни и беззащитни, сега щяхме да си говорим за поредния пътен хулиган.

Тогава?

В случая имаме сблъсък на два еднакви свята - с ограничен мироглед, с повече мускули и адреналин и с по-малко мисъл. Не знам точно каква самозащита е единия да го държи, а другия да го налага и после да разправя пред камерите, че и "грам на сме го пипнали това момче", но и не знам какви предимства ти дават на пътя таекуондото и бокса, та си седнал да се разправяш и да се сърдиш на пресичащите пред колата ти.

Това е, просто са се сблъскали Дарвин и Дарвин. Айнщайн няма място в случая, отново е победил по-силният.

Незаконно

Покрай записите на двете каки нашят тъпчо пусна нова мантра: не коментирал нищо незаконно. 

Може и да е прав Тъпанарят от Банкя, но има разлика между незаконно и невярно нещо. Пък и едва ли точно Бокича е човекът, който да е толкова запознат със законите, че да каже кое е законно и кое не; той още учи какво пише в Конституцията, но ако я учи така, както учи чужди езици има да чакаме.

Па сме малка държава и няма кой да го пита, "А бе, нашенец, то записът може и да е незаконен, ама това, дето го казват, вярно ли е?".

То по тая фатмашка логика, ако чуеш на стълбището, че Гошо от шестия етаж и жена ти ... то е незаконно и не следва да му обръщаш внимание.

Примерно.

Иначе е хубаво нещата да стават законно. Да вземем, например, един държавен глава: решава да се оттегли, то си има описано в законите на страната как стават нещата и се оттегля. Ако не стане по описания в закона начин е незаконно, значи държавният глава все още е действащ държавен глава. Ако в законите е предвидено отказването да стане с нахлуване на американската армия или пък обесване от бунтовници, добре, ако обаче всичко се свежда до един подпис под оставка, кофти. Щото в такъв случай законният президент на Ирак все още се казва Саддам Хюсеин, а Кадафи е държавен глава на либийската джамахирия.
Въобще, тая със законното, не до там законното и незаконното е сложна материя, не е за акъла на нашия Тъпчо и затова по-добре да се съсредоточи върху въпроса с опраскването на Янева.

Петък следобед

Разлики между жените и мъжете:

1. Разликата между мъжът и жената е в това, че жената иска кино, кафе, креват и горещ шоколад в кревата, а мъжът иска само предпоследното. И затова понякога не получава нищо.
2. За мъжът е не толкова важно да преследва жените, колкото да знае, че може да го прави. За жената не е толкова важно мъжът да не търчи след други жени, колкото да знае, че той не иска да го прави.
3. Ако жената се замисля за моралния си облик, значи все пак годините са си взели своето. Ако мъжът се замисля за това, значи жената си е взела своето.
4. Жена, която е сама, или не чака теб, или чака какъвто и да е. Мъжът, който е сам, или чака която и да е, или вече не чака никого и нищо.
5. Мъжът става мъж, когато разбере че обича. Жената става жена, когато разбере, че е обичана. Жената, която осъзнае, че обича, дълго време не може да повярва в това; мъжът, който е разбрал, че е любим, дълго време не може да дойде на себе си.

****************

Една жена се жалва на приятелката си:

- Представяш ли си, моят приятел, когато се напие, започва да си иска. Но аз му отказвам, защото съм убедена, че до сватбата не трябва да го правим, и то на пияна глава. А когато той е трезвен, разправя, че не ми е приятел и дори не ме поздравява!

****************

Истинската жена не крещи на мъжа, а на истински мъж!

****************

Не искам да те обиждам, но ако ти беше принцеса, заключена в замък с дракон, то храбрите рицари биха щурмували този замък с надеждата да спасят бедното животно!

Безсмъртният бард

Шапка му свалям на Азимов за фантазията му. То не всичко му се получава, но някои са особено сполучливи и не е необходимо всичко да се свързва с бластери, астероиди и космически кораби, за да е фантастика. Един от любимите ми разкази от Азимов и "Ами ако", където въобще не става въпрос за бъдещето и пак е интересен разказ. 

"Безсмъртният бард" също е много приятен, къс, чете се лесно и свършва интересно.

— О, да — каза доктор Финис Уелч. — Аз мога да извиквам душите на видни мъртъвци.

Той бе пийнал, в противен случай не би го казал. Разбира се, че бе съвсем в реда на нещата да се понапие малко на ежегодното коледно събиране.

Скот Робертсън, младият учител по английски, си намести очилата и се огледа наляво и надясно, за да разбере дали някой надава ухо на разговора им.

— Наистина ли, доктор Уелч?

— Твърдя. И не само душите им. Аз възвръщам и телата им.

— Не бих казал, че това е възможно — възрази Робертсън открито.

— А защо не? Чисто и просто въпрос на пренасяне във времето.

— Имаш предвид пътуване във времето? Но това е доста… м-м-м… необикновено.

— Не и ако знаеш как.

— А как става, доктор Уелч?

— Мислиш, че ще ти кажа? — сниши гласа си физикът. Затърси със замъглен поглед още нещо за пиене, но не намери нищо. — Аз възвърнах доста хора. Архимед, Нютон, Галилео. Горките приятелчета.

— Не им ли хареса тук? Трябва да са били очаровани от нашата съвременна наука — на Робертсън разговорът започна да му харесва.

— О, да, така е. Очаровани бяха. Особено Архимед. Отначало си помислих, че ще полудее от радост, когато му разказах малко за нея, но след като поопресних гръцкия си, но ни… ни…

— Какво не им хареса?

— Ами различни са културите ни. Те не можаха да свикнат с нашия начин на живот. Чувстваха се ужасно самотни и изплашени. Наложи се да ги върна обратно.

— Това е много лошо.

— Да. Велики мозъци, но неадаптивни мозъци. Не са универсални. Затова се опитах да вдигна Шекспир.

— Какво? — зяпна от удивление Робертсън. Този удар попадна кажи-речи в десятката.

— Не викай, момчето ми — усмири го Уелч. — Лоши маниери са тия.

— Да не казваш, че си извикал Шекспир?

— Да. Трябваше ми някой с универсален ум, някой, който познава достатъчно добре хората, за да може да живее с тях векове след своето време. Шекспир бе такъв. Взех си автограф от него. За спомен, нали разбираш?

— У тебе ли е? — очите на Робертсън щяха да изскочат от орбитите си.

— Точно тука — Уелч затършува наред из джобовете си. — А, ето го.

Някакво малко парче от визитна картичка премина в ръцете на учителя. От едната й страна надписът гласеше: „Л. Клеин и синове, Изчислителна техника на едро.“ А от другата с неравен почерк бе написано William Shakesper.

Някакво диво подозрение обзе Робертсън:

— Как изглеждаше той?

— Не прилича много на образа си от картините. Плешив, с грозни мустаци. Говори със силен акцент. Разбира се, аз направих всичко, каквото можах, за да остане доволен от нашето време. Казах му, че разглеждаме задълбочено неговите пиеси и все още ги играем на сцената. Наистина му казах, че за нас те са най-великите творби в литературата на английски език, може би измежду всички езици.

— Чудесно. Чудесно — проговори едва-едва Робертсън, останал без дъх от вълнение.

— Казах му, че хората са написали цели томове с коментари върху неговите пиеси. Всъщност той поиска да види някой от тях и аз му взех един от библиотеката.

— И?

— О, той бе очарован. Разбира се, затрудни се със сегашните идиоми и забележки за събитията от 1600 година, но аз му помогнах. Горкото приятелче. Не мисля, че е очаквал такова отношение. Непрекъснато повтаряше: „Господи, ах, милост! Какво ли не може да бъде изцедено от думите за пет столетия? Какво изтезание, струва ми се, че се лее пороен дъжд от някакъв влажен парцал!“

— Той не би казал такова нещо.

— А защо не? Писал е пиесите си по възможно най-бързия начин. Каза, че му се налагало заради фаталните срокове за предаването на ръкописите. Написал Хамлет за по-малко от шест месеца. Сюжетът бил стар. Той само го поизгладил.

— Това е всичко на всичко, което те правят с огледалната повърхност. Само я полират — каза учителят по английски, изпълнен с негодувание.

Физикът не му обърна внимание. Бе забелязал чаша недокоснат коктейл на бара, само на няколко стъпки от него, промъкна се предпазливо натам и изрече през рамо:

— Казах на безсмъртния бард, че ние дори имаме училищни занятия за Шекспир.

— Аз водя такива занятия.

— Зная. Аз го записах в твоя вечерен разширен курс. Никога не съм виждал такова стръвно желание у човек да разбере какво мислят за него идните поколения, за бедния Бил, той си е бил такъв. Той много се стара.

— Ти си записал Уилям Шекспир в моя курс? — запелтечи Робертсън. Дори и като израз на алкохолна фантазия, тази мисъл го зашемети. И дали тя наистина беше алкохолна фантазия? Изведнъж в съзнанието му започна да изплува образът на плешив мъж със странен говор…

— Не с истинското му име, разбира се — каза доктор Уелч. — Няма значение как се затри. Грешка стана, това е то. Голяма грешка. Горкото приятелче — той пийна от коктейла и тръсна глава над чашата.

— Защо стана грешка? Какво се случи?

— Трябваше да го върна обратно в 1600 година — изрева Уелч възмутен. — Колко унижения според тебе може да понесе един човек?

— За какво унижение говориш?

Доктор Уелч гаврътна коктейла си и едва тогава уцели сърцето на десятката:

— Ами ти, нещастно едноклетъчно, ти го скъса на изпита.

Dear Mrs. Jones

Стара история от нета.

Една учителка помолила децата да нарисуват какви искат да станат, когато порастнат. 

Едно от децата нарисувало рисунката вдясно. 

По-късно майката изпратила на учителката следната бележка:

"Скъпа Мисис Джоунс,

Искам да изясня че не съм, нито някога съм била стриптизьорка.

Аз работя в Хоум Депо и казах на дъщеря си колко натоварена беше седмицата преди снежната буря да ни удари. Аз и казах, че ние продадохме всяка налична лопата за сняг, която имахме, и накрая аз намерих още една останала в склада и че няколко човека се сбиха за това кой да я купи. Нейната рисунка не ме показва като танцьорка на пилон. Тя трябва да ме изобразява продавайки последната ни лопата, която имахме в Хоум Депо.

Отсега нататък аз ще помня да проверявам нейното домашно по-грижливо преди училище. 

Искрено Ваша,

Мисис Смит"

Тъкмо на време

90 жени се оплакаха от сексуални посегателства навръх Нова година в Кьолн.

И докато кметицата на Кьолн ги посъветва да стоят на "една ръка разстояние", а канцлера Меркел е "ни шагу назад" по отношение на политиката към емигрантите, в Германия преиздават ”Моята борба”. Е, сега някои ще кажат, че е за да опровергаят теориите на Хитлер, ама айде нема нужда от такива опровергавания, дето се вика, предния път го отнесоха евреите, сега е нечий друг ред.

Няма да се учудя, ако след няколко месеца почнат да ремонтират жп линиите до Бухенвалд и Освиенцим. ...

Петък следобед

Разликите между жените и мъжете:

1. "Точният" мъж влиза в живота на жената, без да предизвиква у нея чувство на вина. "Точната" жена си тръгва от живота на мъжа, без да предизвиква у него чувство на вина.
2. Мъжът е по-склонен на рискува и да даде, за да получи. Жената по-скоро няма да даде и съответно, няма да получи.
3. Мъжът се страхува да не чуе "не" се оказва принуден да каже "не". Жената се страхува да каже "да" и в крайна сметка се оказва късно да казва каквото и да било.
4. Втората половина на живота си жената се самоубеждава, че досега всичко е правила както трябва, и затова нищо не прави. Мъжът се опитва да поправи грешките си и ги повтаря.
5. По време на скандал мъжът се превръща в звяр, а жената - в момиченце. Ето защо внимателните жени и докачливите мъже старателно избягват скандалите.

***************************

Жените плачат в тоалетната, защото акустиката там е по-добра.

***************************

- Момичета, момичета, отслабнала съм с два размера!

- Колко се радваме за теб, гадина такава!

***************************

Ако самотната млада съседка ви каже, че "ако нещо ви потрябва, елате, не се притеснявайте" още същата вечер идете и не се притеснявайте...

Смъртното наказание в Япония

Япония е една от страните, където е разрешено смъртното наказание. Дълго време за това, в какви условия се пазят осъдените на смърт престъпници и как протича самото наказание нямаше нищо известно. Едва напоследък японското правителство решава да повдигне завесата пред тази тайна.

От 2000-та до 2009-та година в Япония на смърт са осъдени 112 човека, а 46 присъди са били изпълнени- Средно един смъртник очаква 6 години изпълнението на наказанието си, него го убиват чрез обесване. При това 86% от японците се изказват за запазване на смъртното наказание. 

Едва през 2010 година японското правителство показало пред местни журналисти как изглеждат затворите за осъдените на смърт. Известно е, че тези затвори са 7, но тяхното местоположение е неизвестно. Дори на това посещение журналистите пътували с автобус със закрити прозорци.

На смърт в Япония осъждат само за убийство с отегчаващи обстоятелства. Съществуват 10 критерия, по които се определят степента на "отегчаване". Сред тях, например, има такива като "силно ли преживяват роднините на убития" и "предизвикало ли е убийството обществен резонанс".

Японското правосъдие се горди, че 99% от присъдите в последствие се оказват правилни. За последните 50 години един-единствен смъртник се оказало, че е осъден несправедливо. Той се оказал 63-годишен човек, който към съответния момент прекарал 17 години в килия за смъртници за убийството на 4-годишно момиченце.Трябва да се добави, и че японското правосъдие се явява рекордьор и в още една област: там съдилищата произнасят 99,8:% обвинителни присъди.

Дългият престой в килията за смъртници е едно от условията на японската система. Смята се, че за това време могат да изплуват нови обстоятелства около убийството и на теория виновният може да се окаже невинен. В момента между произнасянето на присъдата и изпълнението и минават средно 5 години и 11 месеца. През това време осъденият на смърт живее в килия с размери 2 х 5 м, на него му е забранено да гледа телевизия, да слуша радио и да полза компютър. За цялото време на престой са му позволени само 3 (три) книги по негов избор. Затова ръководството на затвора поощрява играта на "Го", която може да се играе сам. Също е разрешено да се играе сам шах. За по-добро наблюдение на затворника в килията му целодневно свети крушка.

Осъденият на смърт научава за предстоящата екзекуция половин час преди изпълнението и. При него (по желание на осъдения) идва будистки или синтоистки свещеник. На японците-християни се разрешава да се помолят сами пред дървен кръст в специална за това стая. Осъденият на смърт го екзекутират чрез обесване в специална стая, на тавана на която има кука, а на пода има специален люк. Осъденият застава с въже на шията върху люка, а в съседното помещение трима охранители едновременно натискат бутони - работи само една от тях (това е, за да не знаят кой от тях точно е изпълнил присъдата) и люкът се отваря.

След 20 минути идва лекар, за да констатира смъртта. Роднините на осъдения могат да приберат тялото по-късно и да го погребат по свое желание. Всеки от тримата палачи получава премия от 20 000 йени (около 250 долара). 

Общественото мнение в Япония е изцяло за запазването на смъртното наказание. Ако през 1999 г "За" смъртното наказание са били 79% от японците, то 10 години по-късно са вече 86%. Против наказанието са били едва 6% (останалите не са дали отговор). Различните правозащитни организации от типа на Humsn rights watch методично призовават японското правителство да размисли и да отмени смъртното наказание. И всеки път японското правителство им обяснява, че в Япония съществуват нейни собствени културни правила.

Да цитираш неправилния класик

Чекистом может быть лишь человек с холодной головой,горячим сердцем и чистыми 
руками

Патриархът ни пожела топли сърца и хладна мисъл

То така става в живота, когато си запразнил на 31-ви, а на 1-ви си на работа, и вместо Светото писание, цитираш някой неправилен класик.

Равносметката

Изпращам една страхотна за мен година!

За пръв път от години не искам баници с късмети, не искам да ми се пада паричката, не искам нова работа, жилище или нещо такова, не искам да проверявам кое е на късмет и кое не. За пръв път от години съм щастлив, доволен от себе си и спокоен.

През 2015 се роди дъщеря ми (за Малкото чудовище тук и тук), със Симеончо имахме различни емоции, свързани с медали (тук и тук), с разни момчешки работи (тук) и с какво ли още не, отървах се от Водстрой (и се надявам в новата фирма да съм си намерил най-сетне мястото), имах възможността да отделя време и да отида с жена си на кино, ресторанти, концерти, модерен балет - все неща, които бяха приятни да се вършат в семейна среда.
Имаше и малко неща, които не успях да свърша, но да съм жив и здрав, що са дни, пред мен са. Преди да седна да пиша се замислих, сега изпращам 2015 г, а преди 100 г. по това време моят дядо е бил бебе, а прадядо ми е бил някъде на македонския фронт. Колко се е променил светът за тези 100 години! И какво ли ще е след още 100, след като днес имаме неща, които преди век са били фантастика?

Както и да е, сега е време да паля скарата и да наредя масата.

Още малко и ще дойде Новата година.

Силно се надявам да е още по-добра от отиващата си.

Рицар и дракон

От пещерата, прозявайки се, излезе пълен, нисък мъж в стари доспехи и тръгна към рицаря.

- Какво искаш? - доста нелюбезно попита той.

- Къде е драконът?

- Аз съм неговият помощник. И доверено лице - той проточи шия и погледна зад гърба на рицаря. - А къде е откупът?

- Какъв откуп ..? 

- Ежегодният. Пари, скъпоценности, и разбира се, девойка. Почакай - сепна се мъжът - ти не идваш ли от града?

- Не.

- Така си и помислих - въздъхна помощникът. - Тогава довиждане, бъди здрав.

Той се обърна с явното намерение да се прибере в пещерата.

- Ей, я почакай - извика след него рицарят.

- Какво още ти трябва?

- Аз дойдох да убия дракона.

- Не те съветвам - поклати глава помощникът. - Първо, драконът е могъщ и силен, ти с него няма да се справиш. А второ ...

И помощникът извади от ножницата си дълъг меч и застана в бойна позиция.

- ... аз не мога да ти позволя да преминеш нататък. Съжалявам, но ще ти се наложи да се върнеш.

- Аз въпреки всичко ще убия дракона - каза рицарят, изваждайки собствения си меч.

- Само през трупа ми.

Още с първите удари рицарят разбра, че срещу него има много силен противник. Но на него явно му липсваше практика, скоро се умори, започна да не му стига въздух, но очевидно не смяташе да се предава. Накрая помощникът се подхлъзна, полетя напред и сам се набоде на меча.

- Ох -въздъхна той, сядайки на земята. - Боли, боли ...

- Извинявай - каза рицарят. - Не исках ... но ти самият не ме пускаше при дракона!

- Глупак - каза помощникът. - Аз вече го убих ... преди шест години ... ти не разбираш ... още не си видял ...

И той повърна кръв, закашля се и умря.

Рицарят влезе в пещерата, но скоро се върна и претърси трупа. На пояса на помощника се намериха ключове от заключени врати и рицарят премина нататък.

В пещерата нямаше и помен от дракона. Зад първата врата се оказа съкровищница и рицарят ахна пред гледката, открила се пред очите му. Втората врата водеше към склад, в който се пазеха подарените от жителите на града месо, плодове, зеленчуци, прочути местни вина. Рицарят хапна набързо и продължи огледа си. Третата врата се скриваше зад себе си просторно светло помещение и когато рицарят влезе вътре, към него се обърнаха 5 очарователни глави - две червенокоси, две брюнетки и една блондинка. Девойките били почти голи, а самата обстановка в стаята ... Рицарят отстъпи бързо назад, заключи вратата и се облегна на нея.

- Така ... - прошепна той. - Така ...

Откъм входа на пещерата се чу рог и рицарят излезе навън. Там нерешително пристъпяха старейшините на града, до тях стоеше оклюмало магаренце, натоварено с тежките дисаги с откупа. Вързаната за него девойка вдигна очи и погледна рицаря и той нервно преглътна.

- Ние донесохме исканото - каза един от старейшините. - А къде е господин драконът? И кой сте вие ... Да не сте убили дракона?

- Не - казал рицарят, закачайки връзката с ключовете на пояса си. - Съжалявам, но не съм го убил. Аз съм неговият помощник.

Genesis - Land Of Confusion

Когато ме обхване коледното настроение и в главата ми се върти една и съща песен и въобще не е задължително да е Last Christmas на Wham!.

Ибрикчията

 

Ибрикчии по нашите земи е имало, има и очевидно ще има още дълго време.

И си мисля, че не турците и турското робство са ни проблемът, а наличието на ибрикчии като този на снимката вдясно и потомството им както преди векове, така и днес.

"... Не съм изненадан от речта на Доган. Той е един изключителен ум, той е учен и изследовател, политиката му е в кръвта и е голям бохем...."

" ... Доган мисли с пет-десет години напред. Ако някой някъде е сгрешил в политическата игра, той напуска партията, но това са вътрешни техни отношения. Аз мога да говоря за човека и приятел Ахмед Доган...."

Тадаръков разкри няколко подробности за Доган. В кабинета си той имал 27 карти на почвите на България, защото ги изучавал години наред.

" ... Не се появява сред много хора, защото има такова възпитание. Той е стеснителен. Мисли, че винаги трябва да казва истината, а тя много боли."

Корпоратив!

Ако не е шега (а и да е, добре измислено е) искам да да го видя това видео.

Дете 44

"Дете 44" мина по кината преди около година, но докато се организирам, го пропуснах на екрана. После го намерих в нета и като филм, и като книга и дълго време се чудих към кое от двете да посегна първо. И като добро книжно детенце реших да прочета книгата, нали обикновено книгата е по-интересна от филма.

Нищо подобно!

Въпросната "книга" може да е книга само в англосаксонския свят, за който и Боби Цанков беше журналист, ако си спомняте. Въобще, самата история, самата идея на автора да пренесе Андрей Чикатило в 50-те години е доста малоумна и най-малкото англичанин би трябвало да се заема с това. Да не говоря, че въпросният албионски списувател просто е взел (сам си го признава в края на книгата) две-три книги като база ("Архипелаг ГУЛАГ" задължително) и доста неудачно е смесил информацията от тях.

То няма лошо, ма трябва да знаеш какво да вземеш и къде да го използваш.

От "книгата" на Том Роб Смит разбрах че:

• МГБ (а не милицията) разследва убийство на дете, което е записано като нещастен случай и точка по въпроса. Дали е убийство или нещастен случай решава Партията, защото в Съветския съюз няма убийци;
• Освен убийството на детето, офицерът от МГБ Лев Демидов е натоварен и със следенето на ветеринарен лекар, когото подозират, че е американски шпионин само защото кабинетът му е близо до американското посолство и клиентите му са американци;
• Най-големият противник на Лев е неговият некадърен и неграмотен заместник Василий, който му завижда, иска да заеме мястото му и използва всяка една възможност да прецака Лев. Василий използва боледуването на Лев, за да доразпита задържания ветеринарен лекар и така в показанията на ветеринаря "изплува" шпионска мрежа от 8 човека, последният от които е жената на Лев, Раиса. Дали такава мрежа е възможно да съществува не се поставя под съмнение, щото току виж по този начин може да се окаже, че имаш нещо против Партията. И типично за МГБ (КГБ) и особено от времената на Сталин и Берия, Лев е натоварен да събере доказателства за жена си в следващата една седмица. Ако не успее, и двамата ги чакат 25 години затвор;
• В МГБ използват върху задържаните "серум на истината", но когато показанията, получени по този начин не вършат работа на МГБ разочарованието е огромно;
• Лейтенантът от МГБ Лев Демидов е наркоман, взема амфетамини, които за по-лесно прекарва с водка. После изведнъж решава да спре и нищо му няма;
• Заболяването на офицер от МГБ по време на следствие е подозрително и затова докато Лев лежи болен го посещава лекар, който работи за МГБ и трябва да провери дали Лев наистина е болен. Ако лекарят реши, че Лев симулира, него (Лев) и жена му ги очаква уволнение и вероятно лагер;
• Лекарят решава да си поиска от Раиса, като я заплашва, че в противен случай ще каже, че Лев симулира и нищо му няма;
• Йосиф Сталин се е снимал на тържеството по случай 70-годишнината си с незначителен и никому неизвестен майор (ако тогава е бил майор) от МГБ. По-късно майор Кузмин, началникът на Лев окача тази снимка на стената в кабинета си;
• В училищните библиотеки книгите са набутани в ъглите, ако въобще ги има, иначе библиотеките са пълни с избрани броеве на в-к "Правда" и останалия партиен печат;
• Да си милиционер в Сталинова Русия е непрестижно и нископлатено, милицията е само спомагателно подразделение на МВР, милиционерите ходят невъоръжени и в редовете на милицията приемат само повтарячи, незавършили средно образование, хора, които се корумпират за половин бутилка водка;
• Шеф на полицията в провинциално работническо градче е генерал. Може да е генерал, но лично носи куфарите на пристигналия от Москва милиционер;
• Милиционерите в СССР редовно си организират състезания по борба и стрелба с пушка, а отделно от това всеки месец се раздават награди за "Офицер на месеца" и после си държат дипломите от тези състезания по стените в кабинетите;
• Най-добрата приятелка на Раиса е арестувана и изпратена в лагер за 25 години за посещение на църква и антисталински молитви! 
• Работниците в завода, в който се произвеждат автомобили предпочитат да прекарат нощта в болницата, където има топла вода и чаршафи. За целта някои дори си режат фалангите на малките пръсти, само и само да прекарат една седмица на топло и сухо;
• Децата в училищата във Волск (заводското градче, където е изпратен в немилост Лев) не посрещат с ръкопляскане и овации всяко едно споменаване на имената на партийните лидери;
• Раиса е останала сираче, защото Червената армия е получила заповед да изгори всичко, което може да попадне в ръцете на Вермахта и съветската артилерия е подпалила селото, в което е живяла;
• Самата мисъл да се отделят милиционери за разследване на престъпление е нелепа и никой не го прави;
• Детските домове в Сталинова Русия се помещават в сгради на бивши заводи, откъдето е изнесено оборудването. Лъжици има само за по-големите възпитаници на домовете, останалите чакат те да се нахранят и да им вземат лъжицата. Без да я мият;
• За генерал от милицията е нормално да живее в дом, в който няма водопровод и канализация, клозетът е зад къщата и най-близкият кладенец е на 10 мин пеш;
• Касиерът на гарата е прикрит хомосексуалист, когото го хващат в крачка и той изпява всички видни и невидни хомосексуалисти в града. Тях ги прибират, него - не, той подозира, че е въпрос на време прибраните да усетят кой ги е предал и изведнъж му се приисква да се подложи на публично унижение в килиите със задържаните;
• За офицера от МГБ няма нищо невъзможно, включително и да победи всякакви криминални авторитети или пък да избяга от ешалон, пълен със зекове и да се скрие от преследвачите си;
• Дори в Сталинова Русия има села, в които селяните вярват в горски духове и това е в европейската част на Русия, не в Сибир или Далечния Изток;
• В завода "Ростселмаш" се работи на три смени, там може да влезе всеки, който поиска, единственото, което трябва да внимава е, да не го познаят и да натиснат паник-бутон;
• Ако по време на бой срещу германците изгубиш очилата си и попаднеш в плен, като се върнеш в СССР за да отървеш 10-те години лагер за предателство или шпионаж е достатъчно да твърдиш "Какъв шпионин съм аз, нищо не виждам без очила?" и ще те пуснат;
• При постъпване на работа в КГБ моментално получаваш луксозна квартира, достъп до магазини със спецснабдяване, родителите ти също напредват в кариерата и се уреждат на синекурни длъжности; Съответно, когато те уволнят губиш и квартирата, и социалния си статус, и мама и тате се връщат в обшежитийцето, и вече не са началници;
• В СССР жените на офицерите от КГБ се омъжват от тях не от любов, а от страх;
• По време на Голодомор украинско семейство отвлича дете, което иска да убие и да нахрани своето собствено, за да има сили да стигне до Москва. Тъй като тяхното дете умира, без да дочака да го нахранят, то с неговото тяло семейството си прави супа, а отвлеченото дете заема мястото на умрялото.
• И други.

Глупостите с кората в устата на намерените детски трупове, за нежеланието на властите да признаят убийството за убийство, защото противоречи на казаното от Партията, за типичните холивудски и англосаксонски екшъни, в които главният герой или изяжда една планина бой, обаче после нищо му няма или пък успява да излъже хайката, пратена за него и да избяга едва ли не от всички кагебейци на областта - това няма дори какво да се коментира.

Съжалявам, че си губих времето с тая тъпня. Ама наистина съжалявам. А не мога да ви опиша учудването си, когато разбрах, че въпросният албионски списувател е написал още към десетина книги, от които за Лев Демидов има още две (свързани са в поредица с тази). Въобще, не знам кой с хаби тоя да го издава, кой го чете вече е ясно, аз втори път тоя тъпунгер няма да въобще да го отразя, но да кажеш, че няма писатели, та тоя се е появил, не е така. Тоя нещо като "Brithish got talent" ли е спечелил, някаква социална помощ ли получава, не знам, но книгата е написана без каквато и да е връзка с реалността, направо ме шокира с липсата на въображение. Само за пример - основните женски персонажи Раиса и Инеса са кръстени на Раиса Горбачова и Инеса Арманд. Теглете чертата и си отговорете сами за себе си колко рускини с името Инеса сте чували? Авторчето е попреписало оттук-оттам, той не го и крие, в края на книжлето обяснява какво и откъде е взаимствувал, ама толкова некадърно не съм виждал. Копи-пейстнато от Солженицин, от Оруел и тоя вече се пише писател, и, Боже мой, не знам колко си книги вече бил написал.

Тоя направо е Джорджано на съвременната английска литература и обещавам повече да не се хабя за него.

Първичен инстинкт

Снощи хванах "Първичен инстинкт" по някоя от телевизиите.

Сигурно съм го гледал 10 пъти поне досега, включително и си спомням и времената, когато се гледаше на видео и снимката вдясно е позната на всеки, if you know what I mean.

Та снощи, гледайки филма на пресекулки си дадох сметка, че сюжетът е so 90's, по холивудски елементарен и ограничен, сведен до едното еб секса в крайна сметка, нещо не са го изпипали като хората сценарият и добре че са циците на Шарън Стоун и Джийн Трипълхорн, щото накрая убийствата никой ни ги брои във филма, Майкъл Дъглас е голям актьор, а Шарън Стоун беше (и си остава) една от най-красивите жени на планетата.

Ма навремето не съм ги мислил тия неща, ми цъках паузата на видеото.