Дете 44

"Дете 44" мина по кината преди около година, но докато се организирам, го пропуснах на екрана. После го намерих в нета и като филм, и като книга и дълго време се чудих към кое от двете да посегна първо. И като добро книжно детенце реших да прочета книгата, нали обикновено книгата е по-интересна от филма.

Нищо подобно!

Въпросната "книга" може да е книга само в англосаксонския свят, за който и Боби Цанков беше журналист, ако си спомняте. Въобще, самата история, самата идея на автора да пренесе Андрей Чикатило в 50-те години е доста малоумна и най-малкото англичанин би трябвало да се заема с това. Да не говоря, че въпросният албионски списувател просто е взел (сам си го признава в края на книгата) две-три книги като база ("Архипелаг ГУЛАГ" задължително) и доста неудачно е смесил информацията от тях.

То няма лошо, ма трябва да знаеш какво да вземеш и къде да го използваш.

От "книгата" на Том Роб Смит разбрах че:

• МГБ (а не милицията) разследва убийство на дете, което е записано като нещастен случай и точка по въпроса. Дали е убийство или нещастен случай решава Партията, защото в Съветския съюз няма убийци;
• Освен убийството на детето, офицерът от МГБ Лев Демидов е натоварен и със следенето на ветеринарен лекар, когото подозират, че е американски шпионин само защото кабинетът му е близо до американското посолство и клиентите му са американци;
• Най-големият противник на Лев е неговият некадърен и неграмотен заместник Василий, който му завижда, иска да заеме мястото му и използва всяка една възможност да прецака Лев. Василий използва боледуването на Лев, за да доразпита задържания ветеринарен лекар и така в показанията на ветеринаря "изплува" шпионска мрежа от 8 човека, последният от които е жената на Лев, Раиса. Дали такава мрежа е възможно да съществува не се поставя под съмнение, щото току виж по този начин може да се окаже, че имаш нещо против Партията. И типично за МГБ (КГБ) и особено от времената на Сталин и Берия, Лев е натоварен да събере доказателства за жена си в следващата една седмица. Ако не успее, и двамата ги чакат 25 години затвор;
• В МГБ използват върху задържаните "серум на истината", но когато показанията, получени по този начин не вършат работа на МГБ разочарованието е огромно;
• Лейтенантът от МГБ Лев Демидов е наркоман, взема амфетамини, които за по-лесно прекарва с водка. После изведнъж решава да спре и нищо му няма;
• Заболяването на офицер от МГБ по време на следствие е подозрително и затова докато Лев лежи болен го посещава лекар, който работи за МГБ и трябва да провери дали Лев наистина е болен. Ако лекарят реши, че Лев симулира, него (Лев) и жена му ги очаква уволнение и вероятно лагер;
• Лекарят решава да си поиска от Раиса, като я заплашва, че в противен случай ще каже, че Лев симулира и нищо му няма;
• Йосиф Сталин се е снимал на тържеството по случай 70-годишнината си с незначителен и никому неизвестен майор (ако тогава е бил майор) от МГБ. По-късно майор Кузмин, началникът на Лев окача тази снимка на стената в кабинета си;
• В училищните библиотеки книгите са набутани в ъглите, ако въобще ги има, иначе библиотеките са пълни с избрани броеве на в-к "Правда" и останалия партиен печат;
• Да си милиционер в Сталинова Русия е непрестижно и нископлатено, милицията е само спомагателно подразделение на МВР, милиционерите ходят невъоръжени и в редовете на милицията приемат само повтарячи, незавършили средно образование, хора, които се корумпират за половин бутилка водка;
• Шеф на полицията в провинциално работническо градче е генерал. Може да е генерал, но лично носи куфарите на пристигналия от Москва милиционер;
• Милиционерите в СССР редовно си организират състезания по борба и стрелба с пушка, а отделно от това всеки месец се раздават награди за "Офицер на месеца" и после си държат дипломите от тези състезания по стените в кабинетите;
• Най-добрата приятелка на Раиса е арестувана и изпратена в лагер за 25 години за посещение на църква и антисталински молитви! 
• Работниците в завода, в който се произвеждат автомобили предпочитат да прекарат нощта в болницата, където има топла вода и чаршафи. За целта някои дори си режат фалангите на малките пръсти, само и само да прекарат една седмица на топло и сухо;
• Децата в училищата във Волск (заводското градче, където е изпратен в немилост Лев) не посрещат с ръкопляскане и овации всяко едно споменаване на имената на партийните лидери;
• Раиса е останала сираче, защото Червената армия е получила заповед да изгори всичко, което може да попадне в ръцете на Вермахта и съветската артилерия е подпалила селото, в което е живяла;
• Самата мисъл да се отделят милиционери за разследване на престъпление е нелепа и никой не го прави;

• Детските домове в Сталинова Русия се помещават в сгради на бивши заводи, откъдето е изнесено оборудването. Лъжици има само за по-големите възпитаници на домовете, останалите чакат те да се нахранят и да им вземат лъжицата. Без да я мият;
• За генерал от милицията е нормално да живее в дом, в който няма водопровод и канализация, клозетът е зад къщата и най-близкият кладенец е на 10 мин пеш;
• Касиерът на гарата е прикрит хомосексуалист, когото го хващат в крачка и той изпява всички видни и невидни хомосексуалисти в града. Тях ги прибират, него - не, той подозира, че е въпрос на време прибраните да усетят кой ги е предал и изведнъж му се приисква да се подложи на публично унижение в килиите със задържаните;
• За офицера от МГБ няма нищо невъзможно, включително и да победи всякакви криминални авторитети или пък да избяга от ешалон, пълен със зекове и да се скрие от преследвачите си;
• Дори в Сталинова Русия има села, в които селяните вярват в горски духове и това е в европейската част на Русия, не в Сибир или Далечния Изток;
• В завода "Ростселмаш" се работи на три смени, там може да влезе всеки, който поиска, единственото, което трябва да внимава е, да не го познаят и да натиснат паник-бутон;
• Ако по време на бой срещу германците изгубиш очилата си и попаднеш в плен, като се върнеш в СССР за да отървеш 10-те години лагер за предателство или шпионаж е достатъчно да твърдиш "Какъв шпионин съм аз, нищо не виждам без очила?" и ще те пуснат;
• При постъпване на работа в КГБ моментално получаваш луксозна квартира, достъп до магазини със спецснабдяване, родителите ти също напредват в кариерата и се уреждат на синекурни длъжности; Съответно, когато те уволнят губиш и квартирата, и социалния си статус, и мама и тате се връщат в обшежитийцето, и вече не са началници;
• В СССР жените на офицерите от КГБ се омъжват от тях не от любов, а от страх;
• По време на Голодомор украинско семейство отвлича дете, което иска да убие и да нахрани своето собствено, за да има сили да стигне до Москва. Тъй като тяхното дете умира, без да дочака да го нахранят, то с неговото тяло семейството си прави супа, а отвлеченото дете заема мястото на умрялото.
• И други.

Глупостите с кората в устата на намерените детски трупове, за нежеланието на властите да признаят убийството за убийство, защото противоречи на казаното от Партията, за типичните холивудски и англосаксонски екшъни, в които главният герой или изяжда една планина бой, обаче после нищо му няма или пък успява да излъже хайката, пратена за него и да избяга едва ли не от всички кагебейци на областта - това няма дори какво да се коментира.

Съжалявам, че си губих времето с тая тъпня. Ама наистина съжалявам. А не мога да ви опиша учудването си, когато разбрах, че въпросният албионски списувател е написал още към десетина книги, от които за Лев Демидов има още две (свързани са в поредица с тази). Въобще, не знам кой с хаби тоя да го издава, кой го чете вече е ясно, аз втори път тоя тъпунгер няма да въобще да го отразя, но да кажеш, че няма писатели, та тоя се е появил, не е така. Тоя нещо като "Brithish got talent" ли е спечелил, някаква социална помощ ли получава, не знам, но книгата е написана без каквато и да е връзка с реалността, направо ме шокира с липсата на въображение. Само за пример - основните женски персонажи Раиса и Инеса са кръстени на Раиса Горбачова и Инеса Арманд. Теглете чертата и си отговорете сами за себе си колко рускини с името Инеса сте чували? Авторчето е попреписало оттук-оттам, той не го и крие, в края на книжлето обяснява какво и откъде е взаимствувал, ама толкова некадърно не съм виждал. Копи-пейстнато от Солженицин, от Оруел и тоя вече се пише писател, и, Боже мой, не знам колко си книги вече бил написал.

Тоя направо е Джорджано на съвременната английска литература и обещавам повече да не се хабя за него.