Замъкът Бран

Замъкът, гледан откъм стълбите към него ...

Замъкът Бран е още е известен като Замъкът на Дракула.

Е, нямаше тълпи от вампири и гора от колове с набучени турци около него, споко. Но е много красив, много запазен и поддържан. 

До колкото разбрах от Отилия, замъкът е бил подарен след Първата световна война на румънската кралица; след Втората световна е бил национализиран, естествено, а в днешно време е собственост на династията на Хохенцолерните или Хабсбургите, ще ви излъжа, номинално собственик се води някакъв принц, който е успял да възстанови собствеността върху него след падането на комунистическия режим.

... и кръстът пред него.

Униформа, ако мога така да я нарека, на тевтонски рицар.

Униформа на местните от времето на Османската империя. Трансилвания не е била
нито толкова дълго под робство, колкото България, нито е била в такова положение,
както сме били ние или съседното и Влашко.

През годините този замък не е бил свързван само с Влад Цепеш, естествено, той Дракула е живял там през ХV в., оттогава много вода е изтекла. За последно е използван за щаб на румънската армия през Първата световна война, имат доста артефакти от онова време и за капак предлагат и 8-минутен пропаганден филм за любовта между румънска принцеса и прост румънски войник, разстрелян заради отказ да воюва (поне аз така го разбрах, но със сигурност го разстреляха за нещо). Естествено, има и множество средновековни артефакти, като се почне от доспехите и мечовете по стените и се свърши до униформата на тевтонските рицари - основатели на замъка през ХІІІ в.
Входът е 40 леи, което е малко по-малко от 20 лв, но е там някъде. Имаше много български туристи, организирани, вероятно използваха почивните дни, влизаха на талази; а после пък се засичахме по стаите на двореца.
Абе като цяло, при това пътуване видях страшно много неща, за които им да им завиждам на румънците, и въобще, видях една непозната Румъния.

И униформа от времето на Влад Цепеш.

Доспехи от Средновековието ...

... а след доспехите идват и оръжията.

Съмнявам се точно от тази бойница да е стреляло оръдие, по-вероятно е да е била за стрелец с лък. 

А по този начин са се отваряли/затваряли бойниците.

Румънският крал Фердинанд І и част от правителството на Йон Братиану

Вътрешният двор на замъка. По-малък е, отколкото си мисли човек

Този гонг се чудех за какво е, дали изпълнява ролята на клепало или има друго 
предназначение?

Като всеки замък, и този си има зала с уреди за мъчение (имаше ги и в Хунедоара), 
но в замъка на Дракула това съоръжение е задължително.

И замъкът, сниман от булеварда покрай него, с част от парка му.

Сибиу

Хора навсякъде, със семействата си, с приятелите, с половинките си

Отилия и Каюс ни заведоха в Сибиу по две причини: първо, за да видим някакъв етно-музей на къщите от всички краища на Румъния (за това следващия пост), а второ - защото там се оказа, че има биренфест същата вечер. 

Около шатрата на бирфеста имаше опънати и разни сергии с панаирджийски нещица - скара, сладки,
бира,вино (продаваха шира), в случая това са разни сладки неща.

Да си призная, бях силно изненадан от Сибиу. Градът се оказа много чист и спретнат, за град с население над 400 000 нямаше очакваните задръствания (ние влязохме в него в час пик, беше след 5 вечерта), панелките до голяма степен са реновирани или поне тези, покрай които преминахме не приличаха на нашите провинциални панелки. В центъра, където се провеждаше бирфеста има голяма пешеходна зона, осветена и многолюдна, хората бяха излезли да се разходят и да се отпуснат. И това, което най-силно ме изненада: беше пълно с велосипедисти, независимо от вечерния час, беше пълно с велосипедни стоянки и с велоалеи, които очевидно не са изграждани на българския принцип "отникъде заникъде". 

И осветено навсякъде

Бирфеста официално се провеждаше под една огромна шатра, опъната на градския мегдан, която обаче беше препълнена. Та се завъртяхме, завъртяхме, погледахме, направих няколко снимки и до там, тръгнахме да си търсим друго място. Другото място лесно го намерихме, някакъв ресторант с тераса отвън, седнахме, поръчахме с помощта на Отилия, тя пък се нервира на сервитьорката, че оная не разбрала да носи което е готово и беше задържала салатите, за да чака основното ... стават и грешки, аре сега. 

Аз реших да пробвам някаква по-така бира, в смисъл дето не съм я пробвал досега, та заложих на Polsko piwo (ей там долу на една от снимките), което беше с добавен сок от боровинка ... не разбрах, честно казано, дали сока е добавен впоследствие или си е произведен с бирата, няма значение, още повече, че и ми я сервираха със сламка. Малкото Кате, като видя сламката, и реши да ми разбърка бирата и който редовно пие бира знае какво стана. За съжаление бях зает да спра пяната вместо да снимам, принципно беше интересно, Катето въобще не очакваше такъв резултат, само дето беше с моята бира. 

Бе не че в България нямаме сладолед и не продаваме, ама исках да хвана това момиченце както си го
купува, ама докато извадя фотоапарата, докато фокусирам, докато снимам ...

Аз още преди години, като минавах през Полша и докато бях в Литва забелязах, че на Изток има много красиви места за посещение, ама не им обръщаме толкова внимание, както на западните туристически дестинации. Иначе Сибиу си е напълно нормален град, като население е колкото Пловдив, ама да ме прощават майните, сравнението не е напълно в тяхна полза.

Бирфеста е в разгара си, празно място нямаше, а в последствие се появи и някаква банда да им пее на
живо.

Всякакви видове местна бира, приготвена на място.

А това няма смисъл да го коментирам, накъде без скара?

Това го снимах леко в движение отвън на шатрата, оказа се вариация на мамалигата. 
Топки качамак се готвят на открит огън,като в средата се слага кашкавал да се 
разтопи.
Бива, но много силно раздува, опитахме го на следващия ден, но надруго място.

Шира. Продаваха я по 6 и 12 леи бутилката, 0,5 и 1 л. Да кажеш, че в България
не знаем какво е шира не е да не знаем, баба на времето ми даваше, като мачкахме 
гроздето (ама онова плевенското), но тук не съм видял да продават шира
по панаирите.

Разни кашкавалчета, не е нещо особено, повечето бяха промишлени марки, 
каквито има във всеки магазин. Имаше и домашен кашкавал, ама не взехме, 
че нямаше как да го съхраняваме. Същото важи и за домашните колбаси, 
разни сушени меса се предлагаха, ама къде ще ги таралянкаме от Румъния 
до България в оная жега.

Това е въпросното Polsko piwo с боровинковия сок, малко преди Малкото 
Кате да реши да види какво ще стане като го разбърка.

  

Беше пълно с велосипеди и велосипедисти, независимо от късния час и че беше тъмно вече. 
Сибиу е повече като в Германия и Холандия, отколкото като на Изток.

А това е Мостът на лъжеца, според легендата мостът ще се срути, ако под него застане лъжец. 
Както виждате, цял си е.

Замъкът Хунедоара

Замъкът отвън

Тазгодишното ни посещение в Румъния беше уникално.

Отилия и Каюс ни бяха направили уникална програма, включваща разглеждане на различни румънски забележителности. 

С Мишльо и Отилия пред замъка

Честно казано, не съм предполагал, че в Румъния имат толкова интересни места за гледане!

Параклисът към замъка, интересен ми беше прозорецът вляво, с портрета на Янош Хуняди

Започнахме със замъкът Хунедоара, който е свързан с Янош Хуняди, трансилванският владетел, участвал в битката при Варна. 

Снимка на двора на замъка

Отделно, рядко в пределите на бившата Османска империя има такива запазени крепости, след турците обикновено трева не расте, колкото и да се напъва Ердоган да им лъска имиджа. За мен беше интересно да го видя, сега, той от една страна Хуняди в нашата история е известен като "трансилванският владетел", нито е румънец, нито е унгарец. Румънците не са ударили по масата да рекат "зер, румънец е и нищо друго", но си поддържат замъка и са го вкарали в историята си. А че Матиаш Корвин е станал в последствие крал на Унгария, а не на Влахия или Трансилвания - от това човек може сам да си прави изводи. 

Родословното дърво на Хуняди. В средата на втория ред е Матиаш
Корвин, който става крал на Унгария.

Хунедоара беше първата спирка от пътуването ни, като за първа стъпка беше много интересна, не съм предполагал обаче какво ме очаква по-нататък!

Макет на замъка

Матиаш Корвин, който впоследствие става крал
на Унгария.

Това е една от кулите, снимана отвътре. На мен ми заприлича на декор от Хари Потър и Стаята на тайните.

Дядо беше ковач, та имам слабост към съответния ковашки инвентар. Снимката не 
стана като за Инстаграм, но за тук става.

А това е ловната стая, с ловните трофеи. Кожите на вълка и риса + глиги и 
черепите на лисици, зайци и една мечка.

Черепът на мечката

Пак замъкът отвън, голяма работа са панорамите

Е, най-накрая и ние си направихме общо селфи.

Върховенството на закона

"Те се събраха и аз реших" ...

" ... СДС да номинира конституционен съдия, депутатите на ГЕРБ ще го подкрепят. Ако иска Синята коалиция в парламента, да си изберат най-добрия, най-достойния за конституционен съдия, да го предложат, да мине всички прозрачни процедури, оттам нататък депутатите на ГЕРБ ще го подкрепят в парламента." ...

" Извади митничарите от там ... поел съм ангажимент ..." ...

"Как си представяте аз да подам оставка и моите депутати, моите, да не ми я гласуват?" ...

Мачле в 2 следобед, докато в Народното събрание текат дебати за промени в Конституцията на страната ... Или пък оставка на председателя на Народното събрание след кафе с премиера - в една парламентарна държава би трябвало да е обратното.

То примерите за непознаване на закона и за погазването му от страна на премиера са десетки, ако реши да се разрови човек и да си напрегне паметта.

Примери за това колко прост и неграмотен човек ни управлява. 

Ето затова се изнасят чуждите инвеститори от България.

Защото всичко се решава не според законите, а според кефа на нашия тъпчо. Ако е вкарал гол, ако Мая му е пуснала, ако, ако ... 

То да беше тъп и прост, но да имаше грамотни хора около него, съветници, да го приемеш някак, ама няма. Те Цецко и Цецка от прости по-прости и всеки е по-прост от другия. 

Толкова сме затънали в тази псевдозаконност, в това заобикаляне на закона, в това движение на ръба, че вече едно спазване на закона ни се струва закононарушение. 

30 години вече си говорим за върховенството на закона ... 30 години! 

Много сме силни в приказките ...

Порожанов и моите шефове

Преди  някъде 15 години присъствах без да искам на една работна среща. Тогава още бях учило-недоучило инженерче, още не бях завършил магистратурата си, поработвах в една фирма, която се занимаваше с производство на оборудване за бетонови центрове. Към шефа ми се обърнаха едни момчета, искаха да купят подвижна асфалтова база (една голяма машина, прилича на комбайн, която полага асфалта пред валяка) от Гърция, та шефът ми трябваше да влезе в ролята на оценител, да види в какво състояние е и да ги посъветва има ли-няма ли смисъл от закупуването и. Момчетата искаха да се включат в ремонтите на пътищата тогава, но понеже беше средата на лятото, юли месец, и то докато я купят и ремонтират може и да се наложи да чакат следващия сезон.

Росен (шефът) огледа асфалтовата база, после им каза: "Айде да идем в офиса" и ме викна и аз да присъствам (аз се ограничих само с присъствието). Та седим двамата с Росен от едната страна, младежите от другата, и Росен откровено им казва: "Момчета, на тази машина в Гърция са и взели душата. Може да се оправи, но няма да е нещо козметично, трябва някои части да се сменят, ще е сериозна сума (каза там нек`ви пари) и няма да стане за седмица-две, вие си правете сметката." Момчетата се спогледаха, пошушукаха нещо и попитаха Росен: "А можете ли вашата фирма да ремонтира машината?". 

Росен ги погледна и каза: "А бе може, но не върви хем да ви консултирам, хем да ремонтирам, да не се дърпате после?". "Няма" - отговориха момчетата. "И още нещо  - продължи Росен - към тия пари, които ви казах аз ще сложа и нещо за себе си, щото иначе няма да съм в частния бизнес".

"Става" - отговориха онези оттатък масата.

Нямам спомени какво стана с машината, в смисъл, ние я ремонтирахме, ония си я взеха, ама успяха ли, прокопсаха ли, не помня. Помня обаче репликата на Росен: "Ще сложа нещо за себе си, иначе няма да съм в бизнеса".

Чета сега, че Румен Порожанов преговарял с  големите търговски вериги да не продавали хляба с печалба. Да си покривали само разходите по доставката, обаче да не му формирали печалба. И големите търговски вериги май почти се били съгласили, един вид, услуга на държавата правят. Вероятно народът ще го оцени, народът все още помни времената, когато държавата казваше кое колко да струва, напук на пазарните закони и закона за търсенето и предлагането.
Народът ще помни времената, когато държавата се грижеше за него и хлябът беше по 60 стотинки.

Един друг мой шеф пък, години след Росен каза следното: "Един проект, който е на загуба - някой трябва да я покрие тази загуба". Дали ще са работниците (няма да си получат заплатите), дали ще са доставчиците (няма да им се платят материалите), дали ще е банката (няма да си получи парите по кредита), но някой трябва да плати загубата.
Нещо не си я обяснявам тая работа със задържането на цената на хляба. Ако може за хляба, защо да не може за млякото, сиренето и луканката? А ако се наложи таван на цената на хляба, това не е ли толериране на едрите търговци от страна на държавата за сметка на дребните? Ако един супермаркет може да си позволи да продава хляб на загуба, за сметка на печалбите от продажби на сирене и кашкавал с 30% надценка, то кварталната бакалия едва ли продава в такива количества, да не говорим за хлебарниците, които продават само хляб?
А продажбата на една стока под пазарната и цена не се ли нарича дъмпинг? В случая, ако съм прав, не е ли толериран от държавата дъмпинг?  А ако фалират дребните търговци на хляб, това няма ли да разчисти пътя на големите вериги да кажат на Порожанов "Аре баста!" и да вдигнат цената на хляба?
Въпроси много ...

Росен не съм го виждал от тогава, от 15 години. Очевидно не е минал в хлебния бизнес и не е мениджър на голяма търговска верига. Или най-малкото не е преговарял с Порожанов.
А вторият ми шеф, Петър Станчев, очевидно също си гледа бизнеса и не се занимава с търговски вериги.

Иконата, Фредерик Форсайт

Много слаба книга на Форсайт.

Не знам защо западните автори използват едни и същи клишета, когато става въпрос за Съветския съюз и руснаците - корупция, необятни права и привилегии за комунистическата върхушка, водка - в случая липсваше само атомен реактор и мечка.

Шпионите, които Джейсън Монк вербува са лоялни патриоти, които не харесват системата. Докато Олдрич Еймс ... 

Героите са доста шаблонни и клиширани. "Чичо Коля" например, освен че е 180 сантиметров танкист се оказва някакъв бунтар, който първо отказва да стреля по тълпата в Будапеща през 1956-та (пренебрегва заповед на Андропов), после демонстрира нетипичен за съветските военни хуманизъм и през 1968-ма в Прага, а за хуманизъм в Афганистан просто не му остава време, пък и Андропов идва на власт ... 

В смисъл, руснаците за западноевропейците/американците са гадни копелета, но винаги има някой печен сред тях. При американците/западноевропейците е обратно, те са печени по принцип, копелетата са изключение.

Анатолий Гришин, основния противник на Джейсън Монк от лошите е психопат още от малък. Баща му е комунист-фанатик, мразещ Хрушчов за разобличаването на Сталин. Малкият Толя и какъв да стане? 
Основният претендент за президентския пост, Игор Комаров и той го играе някакъв психопат, готвещ възстановяването на Съветския съюз, анексиране на отделилите се републики, възстановяването на ГУЛАГ, депортиране на украинците, балтийците, азиатците, кавказците и въобще всичко, което не е руско от Русия. Поведението му е като на фюрер, който в цялата книга се занимава с това да демонстрира силата на гнева си. 

Аман от глупости. 

Да беше Том Роб Смит и неговата Тъпня 44, разбирам, ама това все пак е Форсайт!

Въобще, на западняците трябва да им се забрани да пишат за Русия и СССР, пишат глупости.