Порожанов и моите шефове

Преди  някъде 15 години присъствах без да искам на една работна среща. Тогава още бях учило-недоучило инженерче, още не бях завършил магистратурата си, поработвах в една фирма, която се занимаваше с производство на оборудване за бетонови центрове. Към шефа ми се обърнаха едни момчета, искаха да купят подвижна асфалтова база (една голяма машина, прилича на комбайн, която полага асфалта пред валяка) от Гърция, та шефът ми трябваше да влезе в ролята на оценител, да види в какво състояние е и да ги посъветва има ли-няма ли смисъл от закупуването и. Момчетата искаха да се включат в ремонтите на пътищата тогава, но понеже беше средата на лятото, юли месец, и то докато я купят и ремонтират може и да се наложи да чакат следващия сезон.

Росен (шефът) огледа асфалтовата база, после им каза: "Айде да идем в офиса" и ме викна и аз да присъствам (аз се ограничих само с присъствието). Та седим двамата с Росен от едната страна, младежите от другата, и Росен откровено им казва: "Момчета, на тази машина в Гърция са и взели душата. Може да се оправи, но няма да е нещо козметично, трябва някои части да се сменят, ще е сериозна сума (каза там нек`ви пари) и няма да стане за седмица-две, вие си правете сметката." Момчетата се спогледаха, пошушукаха нещо и попитаха Росен: "А можете ли вашата фирма да ремонтира машината?". 

Росен ги погледна и каза: "А бе може, но не върви хем да ви консултирам, хем да ремонтирам, да не се дърпате после?". "Няма" - отговориха момчетата. "И още нещо  - продължи Росен - към тия пари, които ви казах аз ще сложа и нещо за себе си, щото иначе няма да съм в частния бизнес".

"Става" - отговориха онези оттатък масата.

Нямам спомени какво стана с машината, в смисъл, ние я ремонтирахме, ония си я взеха, ама успяха ли, прокопсаха ли, не помня. Помня обаче репликата на Росен: "Ще сложа нещо за себе си, иначе няма да съм в бизнеса".

Чета сега, че Румен Порожанов преговарял с  големите търговски вериги да не продавали хляба с печалба. Да си покривали само разходите по доставката, обаче да не му формирали печалба. И големите търговски вериги май почти се били съгласили, един вид, услуга на държавата правят. Вероятно народът ще го оцени, народът все още помни времената, когато държавата казваше кое колко да струва, напук на пазарните закони и закона за търсенето и предлагането.
Народът ще помни времената, когато държавата се грижеше за него и хлябът беше по 60 стотинки.

Един друг мой шеф пък, години след Росен каза следното: "Един проект, който е на загуба - някой трябва да я покрие тази загуба". Дали ще са работниците (няма да си получат заплатите), дали ще са доставчиците (няма да им се платят материалите), дали ще е банката (няма да си получи парите по кредита), но някой трябва да плати загубата.
Нещо не си я обяснявам тая работа със задържането на цената на хляба. Ако може за хляба, защо да не може за млякото, сиренето и луканката? А ако се наложи таван на цената на хляба, това не е ли толериране на едрите търговци от страна на държавата за сметка на дребните? Ако един супермаркет може да си позволи да продава хляб на загуба, за сметка на печалбите от продажби на сирене и кашкавал с 30% надценка, то кварталната бакалия едва ли продава в такива количества, да не говорим за хлебарниците, които продават само хляб?
А продажбата на една стока под пазарната и цена не се ли нарича дъмпинг? В случая, ако съм прав, не е ли толериран от държавата дъмпинг?  А ако фалират дребните търговци на хляб, това няма ли да разчисти пътя на големите вериги да кажат на Порожанов "Аре баста!" и да вдигнат цената на хляба?
Въпроси много ...

Росен не съм го виждал от тогава, от 15 години. Очевидно не е минал в хлебния бизнес и не е мениджър на голяма търговска верига. Или най-малкото не е преговарял с Порожанов.
А вторият ми шеф, Петър Станчев, очевидно също си гледа бизнеса и не се занимава с търговски вериги.