Чували сте за т.нар. "телефонни измамници", нали?
То няма и начин, да не е всеки ден, но всяка седмица има поне по един случай, който попада в централните новини. Измамените в 99% от случаите са възрастни хора, а измамниците в 99,99% от случаите са цигани от различни краища на България, най-често от с. Ветово, Русенско (според каквото знам). Работят с предплатени карти, които като се проследят, водят до никъде; избират си жертви от телефонните указатели на БТК; стават все по-изобретателни и нагли, а сумите, с които завличат, стават все по-големи. И въпреки постоянните предупреждения от страна на полицията и останалите власти, тези случаи не само не спират, но и се увеличават, а тези, които трябва да раздадат справедливост и възмездие безпомощно вдигат рамене.
На моите родители най-редовно им звънят. Телефонът им го има в телефонния указател и се води на името на майка ми, така че те, щат-не щат, имат "удоволствието" периодично да участват в театралните постановки на малцинствата. Няколко пъти им звъняха от мое име, уж че съм направил катастрофа - то не е много приятно, особено когато аз пътувам по работа. После минаха на "дъщерята", дето е блъснала "дете от ромски произход", но следователят ще образува дело срещу неизвестен извършител срещу скромна сума от няколко хиляди лв. И така нататък, последното е от тази сутрин, когато на Ленчето или Мимето, "дъщерята" на мама трябва да и сложат златен пирон за 8000 евро в крака.
В цялата тая история има един светъл момент от миналата година, когато при поредния си опит мангалите попаднали на майка ми, която в онзи момент имала достатъчно свободно време, актьорски талант в изобилие, баща ми и мобилни телефони под ръка. Мама им извъртяла едно яко театро, тръшкала се, тюхкала се, вайкала се за Ванчо, питала "Ванчо добре ли е?" ("Ванчо" пак съм бил аз, пак съм бил направил катастрофа, да пази Господ), чудела се откъде да вземе толкова пари (9 000 лв са искали, мамицата им мангалска, с малки цифри не работят), щото те пари имат за местото дето да купуват, ама те са в банката, а то ДСК-то в събота не работи (на което циганите и отговорили, че ДСК-то на "Стамболийски" работи и в събота до обед; знаят хората, не им за пръв път), докато в същото време баща ми се обадил в полицията и им обяснил за какво става въпрос, че го държим на линия мангала и че е захапал. Така мама ги разигравала няколко часа, те и звънели периодично, да я държат под око, договорили се кога и къде да им даде парите, как ще бъде облечена и накрая се стигнало до предаването.
Мама ми разказа после следното: първо, дала адреса на съседния блок; второ - полицаят дошъл повече от цивилен - къси панталонки, сандали слънчеви очила, тениска, а дори в него ден бил в отпуска; трето - мангалът я чакал пред посочения вход, но тя като се показала, не се приближил веднага, а наблюдавал известно време. Мама пак му разиграла едно театро ("Момче, да не ме лъжеш бе, ти ли си Пламен?"), а докато той и доказвал, че наистина е Пламен, дето трябвало да дойде за парите, цивилното ченге го свалило на земята и го арестувало. И когато мама и татко се прибирали във входа си, забелязали още един циганин, който през цялото време наблюдавал отстрани, но без да се намеси. След като всичко свършило, той се качил в едно такси, което го чакало, и заминал на някъде.
Мама и татко дали показания в районното, където ченгетата ги упрекнали единствено, че не са се сетили да сложат 2 лв в плика с "парите" (изрезки от вестници). Ако имало пари вече друга ставала историята, макар че не мога да проумея, що не са пъхнали 2 лв вътре, без да казват на никого, след като така стоят нещата. Още тогава споделили с мама, че едва ли тоя ще стигне до съд, нищо, че не му е за пръв път очевидно, но поне през нощта колегите им няма да го оставят да скучае.
Едва днес разбрах, че мангалът наистина не е стигнал до съд. Но представете си какво беше изумлението ми, когато мама ми каза, че сред мотивите на прокуратурата за отказ от обвинения е липсата на измама! Тоест, мама не може да претендира, че са се опитали да я измамят, след като се е обадила в полицията. Знаела е какво прави, значи не е била измамена. Това, че някой се е обадил на домашният телефон на моите родители, представил се е за "синът им", после друг се е представил за "следовател от Шесто районно", трети е чакал пред посочения адрес, взел е дадения му плик с "пари" и и е дал неговия си телефон на майка ми, за да може тя да говори със "следователя от Шесто районно" и това всичко е станало пред очите на истински полицай, който е арестувал измамникът в момента на получаване на "парите" - това е за родната прокуратура е липса на престъпление. При заловен на място измамник!
А за мен е липса на справедливост.
Да си призная честно, от години си говорим за загнилата ни съдебна система, за неосъдените олигарси, мафиоти, контрабандисти и наркотрафканти, за мониторинга от Брюксел върху нея, за невлезлите в съда дела срещу героите на прехода, за корупцията сред съдии и прокурори, но ето истинските проблеми са точно тия - проблемите на малкия човек. В описания от мен случай студент-първокурсник ще намери достатъчно материал за поне две обвинения. Очевидно родните прокурори са заети с други, по-важни дела, и това само ги забавя.
Така тази история остава без хепи енд. Неприятният вкус в устата остава, все едно съм ял нещо развалено. Единственото малко утешение за мен е, че задържаният "Пламен" е прекарал нощта в съответното районно и е отнесъл солидна порция бой. Аз да бях полицай, направо бих го смлял от бой с палката, бих го закачил на "трамвая" и бих го бил бавно до смърт, бих го измъчвал цяла нощ и накрая бих го изхвърлил като куче да умре някъде по Малашевци или Орландовци, без документи, без нищо - ей така, заради всичките тези излъгани през годините възрастни хора. Заради онези побелели хорица, които са нечии майки и бащи, които оцеляват всеки ден у нас и гаснат пред очите ни, и които намират сила да отделят от залъка си за да сложат някой лев настрана и за да може после цигани като този да им ги вземат. Бих го направил заради тая пуста справедливост, заради тая пуста правда, дето я търсим откакто свят светува. Бих го пребил тоя до смърт без да ми мигне окото, след което рано сутринта бих го изхвърлил като бездомно куче някъде по Малашевци или Бакърена фабрика - ако има късмет въобще да оцелее, да стои далече от телефон до края на дните си.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
